Решение по дело №20/2023 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 34
Дата: 24 април 2023 г. (в сила от 24 април 2023 г.)
Съдия: Ангел Маврев Момчилов
Дело: 20237120700020
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

                                             Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

     Година

24.04.2023

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд                   

 

Състав

 

На

05.04

                                          Година

2023

 

В открито заседание и следния състав:

 

                                            Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

 

                                                    Членове

Виктор Атанасов

Айгюл Шефки

 

 

 

 

Секретар

Мелиха Халил  

 

 

Прокурор

Георгиева

 

 

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

 

 

КАН

дело номер

20

по описа за

2023

година.

 

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от юрисконсулт Д. Д., действащ в качеството си на пълномощник на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Д „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, против Решение № 276/22.12.2022 г., постановено по АНД № 926/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № 663638-F650510/21.09.2022 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейност“ – Пловдив, Д „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Старт 3-2017“ ЕООД ***, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 1 000 лв. на 600 лв. Със съдебния акт е осъдено дружеството да заплати в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Въвежда доводи, че решението на Районен съд - Кърджали е неправилно, поради нарушение на материалния закон.  

Излага съображения, че в административнонаказателното производство налагането на определено административно наказание не е самоцел. Сочи, че то е ориентирано и има за цел постигането на определени задачи - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Тези цели е възможно да бъдат постигнати единствено чрез налагането на справедливо наказание. Основен и определящ фактор за постигането на справедливост на наказанието били тежестта на конкретното нарушение, обстоятелствата, при които то е извършено и причините, довели до осъществяването му.

Във връзка с горното релевира доводи, че при налагането на административната санкция административно - наказващият орган е отчел обстоятелството, че за нарушение относно регистриране и отчитане на продажбите в търговския обект на „Старт 3-2017“ ЕООД е била наложена същата по вид и закон санкция, обжалвана от страна дружеството пред Районен съд Кърджали, който в свое Решение № 135/16.06.2022 г. потвърдил НП № 620493- F634894/20.12.2021 г. постановено по АНД № 446/22 г. като решението на PC Кърджали било потвърдено от АС - Кърджали с Решение от 22.11.2022 г. по КАНД № 113/22 г. Счита, че при такава фактическа обстановка било необосновано налагане на минималната предвидена от закона санкция.

На следващо място твърди, че в случая са налице и утежняващи административната отговорност обстоятелства: административното нарушение било установено при проверка извършена от органите по приходите в търговския обект. Счита, че ако не е била извършена проверката от органи по приходите, немаркираният оборот по касовия апарат е щял да остане укрит, като това са били обстоятелства, които несъмнено обуславяли извода, че извършеното нарушение е умишлено и се дължало на недобросъвестно поведение на дружеството, поради което случаят можело да бъде квалифициран като извършен при множество утежняващи административната отговорността обстоятелства.

Сочи, че именно тези обстоятелства е взел предвид наказващият орган при определяне размера на имуществената санкция, т.е. справедливо било административното наказание да бъде определено в размер, който съответства на извършеното нарушение.

Предвид изложеното, моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 276/22.12.2022 г., постановено по АНД № 926/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали, в частта му с която е изменено Наказателно постановление № 663638-F650510/21.09.2022 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейност“ – Пловдив, Д „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Старт 3-2017“ ЕООД ***, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е намален размерът на наложената имуществена санкция от 1 000 лв. на 600 лв., след което да потвърди НП.

В съдебно заседание чрез юрисконсулт Д. Д. поддържа жалбата.     

Ответникът по касация -  „Старт 3-2017“ ЕООД ***, депозира писмен отговор по жалбата, в който оспорва изложените от касатора доводи за неправилност на обжалваното решение на районния съд. Счита същото за законосъобразно и обосновано, поради което моли съда да отхвърли  касационната жалба и присъди деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че в конкретния случай първоинстанионния съдът е изложил подробни мотиви, защо следва да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция, които изцяло съответствали на доказателствата по делото.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора основание за нарушение на материалния закон,  се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд – Кърджали е изменил Наказателно постановление № 663638-F650510/21.09.2022 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейност“ – Пловдив, Д „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „Старт 3-2017“ ЕООД ***, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв., за извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като е намалил размера на наложената имуществена санкция от 1 000 лв. на 600 лв.

Районният съд е приел, че административното нарушение е доказано по несъмнен начин, респ. налице е констатираното от АНО нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, изразяващо се в това, че на 26.04.2021 г. в 10 ч. свидетелката И. Б., работеща в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ в сектор ГПКК, заедно със свой колега посетили фоайето на магазин „***“ намиращ се в ***, където имало обект щанд за парфюми. При извършената от И. Б. контролна покупка на един брой парфюм на стойност 20.00лв., продавачът, който я обслужил - Е. М. Д. не й издал и предоставил фискален бон. В момента на покупката проверяващият свидетел заплатил 20.00 лв. в брой на продавача за парфюма, но въпреки това не й бил издаден фискален бон от въведеното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „Perfect S 01“ с ИН *** и ФП *** или бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряш на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г.

Изложил е мотиви, че при индивидуализацията на наказанието не са отчетени всички относими към деянието обстоятелства – от една страна юридическото лице е било санкционираното за подобно с влязло в сила на 30.11.2021 г. наказателно постановление с № F575185 от 29.03.2021 г., а от друга, сумата, за която не е издаден касов бон била значително под минималната работна заплата за страната. Предвид това съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено като размерът на наказанието бъде определен към предвидения минимум, а именно от 600 лв.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на юрисконсулт Д. са неоснователни и релевираното отменително основание не е налице. В тази връзка като е приел, че нарушението е безспорно установено, но при налагане на санкцията АНО не е отчел всички релевантни обстоятелства, поради което районният съд е изменил НП като е намалил размера на наложената имуществена санкция, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

Касационният състав намира за необходимо да посочи, че са правилни изводите на районния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правота на защита, като административното деяние е доказано по безспорен начин, за което липсва спор между страните. Налице е нарушение на нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, регламентираща задължението за всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен в предвидените случаи. Аналогично, по силата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

С оглед извършеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118 от ЗДДС, законосъобразно е приложена санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, която предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Касационният съд намира, че обосновано и в съответствие с представените в съдебното производство доказателства, районният съд е изменил размера на имуществената санкция от 1000 лв. на 600 лв. Така посоченият размер на имуществена санкция от 600 лв. е ориентиран към минималния предвиден размер от закона, поради което съответства на обществената опасност на деянието, размера на нерегистрираната касова наличност и обстоятелството, че нарушението е първо по рода си.

Настоящият състав намира въведените доводи в касационната жалба за необосновани и недоказани. На първо място, видно от съдържанието на процесното Наказателно постановление № 663638-F650510/21.09.2022 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейност“ – Пловдив, Д „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, АНО е мотивирал размера на наложената имуществената санкция от 1 000 лв. с твърдения, че за същото нарушение на чл. 3, ал. 1. от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е било издадено Наказателно постановление № 568390-F575185 / 29.03.2021 г., влязло в сила на 22.11.2021 г., с което лицето е било санкционирано. Цитираното наказателно постановление обаче, не е приложено към административнонаказателната преписка, приета като доказателство от районния съд и не е представено във фазата на съдебното следствие. Съответно, това НП не е приложено към касационната жалба и не е представено в касационното производство.

Предвид това, касационният съд намира, че така въведените от АНО доводи, обосноваващи размера на наложената имуществена санкция от 1 000 лв., се явяват недоказани, респ. неподкрепени от фактическа страна.

На следващо място АНО е посочил и че нарушението на дружеството се явява повторно по смисъла на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС, излагайки данни за гореобсъденото НП. Очевидно е, че в конкретния случай не би могло да се приеме наличието на повторност, тъй като липсват данни за това, че процесното нарушение е било извършено от дружеството в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение, каквото е изискването на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС. Следва да се отбележи и това, че АНО не е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, съгласно която при повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв.

В заключение, посоченото в касационната жалба  Решение от 22.11.2022 г. по КАНД № 113/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, действително е постановено по депозирана жалба на Старт-3 – 2017“ ЕООД ***, против Решение № 135/ 16.06.2022 г. по а.н.д. № 446/ 2022 г. по описа на РС – Кърджали. С това решение обаче е било оставено в сила решението на районния съд, с което е  изменено Наказателно постановление № 620493-F634894/ 20.12.2021г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в Централно управление на НАП,  в частта му относно размера на имуществената санкция от 600 на 500 лв.  С оглед това, посоченото решение на касационния съд е ирелевантно за настоящето производство.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба за неоснователна, респ. обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Ответникът не е представил доказателства за разноски в касационното производство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 276/22.12.2022 г., постановено по АНД № 926/2022 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.