Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 8760 по описа
за 2015
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.И.С. срещу решението от 23.04.2015 г.
по гр.д. № 13897 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, III ГО, 91
състав, в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака и в частта относно упражняването на родителските права по отношение на
детето М.М.Й. и свързаните с това упражняване въпроси (местоживеенето на
детето, режима на лични отношения на детето с родителя, който няма да упражнява
родителските права и издръжката на детето). В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивницата
моли да се отмени решението в тези части и да се постанови друго, с което да се
обяви, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има въззиваемият
М.Й.Й., и да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето М.М.Й., като се определи подходящ режим на лични отношения
на бащата с детето и бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на
детето. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.Й.Й. оспорва изцяло изложеното в жалбата и моли
първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по
делото, приема за установено следното:
С решението от 23.04.2015 г. по гр.д. № 13897 по описа за 2014 г. на
Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, е прекратен с развод гражданският
брак между М.Й.Й. и Н.И.С.-Й. по вина на двамата съпрузи, предоставено е
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете М.М.Й.,
род. на *** г., на неговия баща М.Й.Й., при когото то да живее, определен е
режим на лични отношения на майката Н.И.С.-Й. с детето, като тя е осъдена да заплаща месечна
издръжка на дъщеря си в размер на 100 лева, считано от влизане в сила на първоинстанционното решение, отхвърлени са
като неоснователни първоначално предявените от Н.И.С.-Й. срещу М.Й.Й. искове за предоставяне на упражняването на
родителските права над детето М.на майката и за присъждане на месечна издръжка
на детето, семейното жилище е предоставено за ползване на М.Й.Й. и е
възстановено предбрачното фамилно име на жената – С.. Първоинстанционният съд,
също така, е осъдил Н.И.С.-Й. да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 25 лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод,
както и държавна такса върху определената в полза на детето издръжка в размер
на 144 лв., а М.Й.Й. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 25
лева, представляваща окончателна държавна такса по иска за развод.
Наведените от въззивницата Н.И.С. доводи за неправилност на обжалваното
решение в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака са неоснователни. Не е спорно, че между съпрузите е настъпила фактическа
раздяла след напускането на семейното жилище от съпругата в края на 2012 г.
Като причина за това тя е изложила твърдения за трудова неактивност и
продължително отсъствие от страната на съпруга М.Й., което от своя страна принудило
въззивницата да поеме издръжката на семейството и отглеждането на тяхното дете.
В допълнение е посочила, че въззиваемият не е желал да заживеят самостоятелно
от родителите му, в чийто апартамент са живели до момента. От своя страна това
създавало предпоставки за конфликти между неговата майка и въззивницата.
Настоящият съдебен състав намира, че макар поведение от посочения вид да е в
състояние да внесе значително напрежение в семейните отношения, то не е от
характера само по себе си да доведе до едно непоправимо и дълбоко разстройство
на брака. Възникналите между съпрузите проблеми следва бъдат разрешени на
основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство,
съобразно изискването на чл. 14 от СК. Обстоятелството, че семейната среда е
била влошена първоначално от поведението на въззиваеМ.не освобождава въззивницата
от полагането на усилия за преодоляване на разногласията между тях, особено при
наличието на родено от брака дете, в чийто най-добър интерес е запазване на
семейството. Конкретно поведение в тази насока не е демонстрирано от
въззивницата. Напротив, при отсъствие на съпруга М.Й. от страната и при липса
на твърдения за конкретни конфликтни ситуации с него или с неговите родители, въззивницата
е напуснала семейното жилище, като по този начин окончателно е премахнала всяка
възможност за оздравяване на нарушената семейна връзка. Ето защо, изводът на
първостепенния съд, че нито един от съпрузите не е предприел необходимите
мерки, нито е положил усилия, за възстановяване на нормалните съпружески
взаимоотношения, се споделя от настоящия съд. Въззивницата също е допринесла за
разпада на брачната връзка, поради което обжалваното решение в частта за
брачната вина, като правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, следва да бъде потвърдено.
Що се касае до въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, настоящият съдебен състав
намира следното:
По делото е представен социален доклад от 11.11.2015 г., изготвен от
ДСП-Красно село, в който е отразено, че детето М.се чувства добре при майка си.
Отчетено е, че майката разполага с финансови средства, с които да задоволява
потребностите на детето, както и с достатъчно време, за да отделя необходимото
внимание и подкрепа на дъщеря си. Посочено е, че условията в дома са подходящи за
отглеждане на дете. Детето учи в ЧУ „Дрита“, има положително отношение към това
училище и го предпочита пред предходно такова (14-то СОУ), където се е срещало
с неприемане от съучениците си. Пред социалния работник детето е изявило
нежелание за срещи с баща си, свързано с опасения, че бащата няма да му позволи
да се върне при майка му, както и да посещава новото училище. Посочено е, че
към момента детето и бащата не контактуват помежду си. Идентични констатации са
направени и в доклада на ДСП-Красно село от 27.03.2017 г. В допълнение детето е
споделило за грубо отношение на баща му, както и за отправени заплахи, че ще го
отнеме от майка му принудително чрез полиция и съдебен изпълнител, като такъв
опит е бил правен със съдействието на съдебен изпълнител. От представените по
делото социални доклади на ДСП-Красно село от 02.03.2018 г. и 01.12.2020 г. не
се констатират изменения в условията за живот на детето и отношението му към
двамата родители.
В представените социални доклади на ДСП-Сердика от 10.11.2015 г., 24.03.2017
г. и 08.10.2018 г. е отчетено, че бащата М.Й. е в състояние да осигури нормални
битови условия за детето. В хода на социалното проучване той е заявил, че има
желание да продължи да полага грижи за детето, като е изявил притеснение, че то
се отчуждава от него. Видно от социалния доклад на ДСП-Сердика от 27.04.2020 г.,
въззиваемият е заявил пред социалния работник, че, за да не се травматизира дъщеря
му, е склонен първоначално срещите с нея да се осъществяват в контролирана среда,
чрез посредничеството на социална услуга.
Пред първата инстанция е представена декларация наИ.Н.С.– баща на
въззивницата Н.И.С., в която заявява, че ще подсигури дъщеря си и внучка си М.М.Й.
да живеят и ползват неговото собствено жилище с адрес в гр. София, район Красно
село, ул. *******№ 8, като към декларацията е представен и нотариален акт,
който го легитимира като собственик на имота.
Представено е удостоверение от „С. 2016“ ООД, в което е посочено, че
въззивницата работи в дружеството на длъжност „търговски представител“ и за
периода от м. ноември 2019 г. до м. октомври 2020 г. е получавала нетно месечно
възнаграждение от 2015,22 лв. Представена е и декларация от управителя на
дружеството, в която се посочва, че в полза на въззивницата се изплащат
комисионни възнаграждения в размер на около 20 000 лева на година.
В представена пред въззивния съд декларация за имотно състояние от
08.11.2018 г. М.Й.Й. е декларирал месечен доход в размер на 911 лв.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на
ненавършилото пълнолетие дете от брака при произнасянето по въпросите по чл.
59, ал. 2 от СК, въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда.
От експертното заключение се установява следното: детето е силно привързано
към своята майка и резервирано в отношението към бащата; детето е в много
нестабилно емоционално състояние, при него съществува дълбок вътрешен конфликт,
произтичащ от противоречивите послания на двамата родители към него; майката е
в позиция на основен източник на сигурност, въпреки че отправя послания, чрез
които се поставя в ролята на жертва заради благополучието му, а това създава у детето
чувство за вина и го принуждава към пълна лоялност; бащата се отнася с
неразбиране към психологичните нужди на детето, дори отрича травмиращия
характер на събитията, които го нараняват, като очаква от него поведение като
на възрастен; от своя страна майката стимулира у детето свръхчувствителност към
недостатъците в поведението на бащата, не е в състояние да му окаже
действителна подкрепа в изясняването на ситуацията, в която е поставено; в
детето се е формирал конфликт между спомена за отглеждалите го баба и дядо по
бащина линия и формираното ново убеждение у него, че те са лоши, а другите му
баба и дядо – добри; създаваната у детето объркваща представа за ролевите отношения
във фамилната ситуация и собственото му долавяне на различие между отправяните към
него послания, различни от неговите собствени чувства и възприятия, са източник
на дълбок психологичен конфликт, напрежение, тревожност и безпокойство; при
детето М.се наблюдава тежък конфликт на лоялност, то поддържа линия на пълна
отдаденост към майката, за която смята, че прави всичко за него, дори за сметка
на собственото си благополучие; детето отрича фигурата на баща си, не иска да
се среща с него от притеснение, че ще го отведе от майка му; детето смята, че
баща му се държи лошо с него, като отрича постиженията му и го обижда (нарекъл
го „келеме“); детето в значителна степен е индуцирано от майката в насока да
поддържа конфликтно поведение със своя баща, но от друга страна в значителна
степен отношението на детето към баща му се определя и от неговото собствено
преднамерено нетактично и уязвяващо поведение, което се наблюдавало и по време
на срещата между двамата; детето е подложено на отчуждаващо поведение от страна
на майката както по отношение на бащата, така и по отношение на неговите
родители, които са полагали грижи за отглеждането му като малко и с които е имало
изградена емоционална връзка; въпреки това не може да се твърди, че при детето
вече е настъпило действително отчуждаване от неговия баща, като дълбоко в себе
си то се нуждае от неговото внимание и страда от ситуацията на разделеното
семейството.
Видно от заключението на вещото лице, и двамата родители демонстрират
дефицити на родителския капацитет. Те притежават личностни недостатъци, които
пречат за установяването на зрели отношения в интерес на детето, извън техните
собствени, липсват им умения за разрешаване на проблеми и ситуации, свързани с
разбирането на потребностите, грижата и възпитанието на детето им. В общ план
майката притежава капацитет да се грижи за отглеждането, образованието и
формирането на интереси у детето, но не е в състояние да оцени действителните
му емоционални потребности и необходимостта то да контактува пълноценно със
своя баща и неговите родители, към които е изградило привързаност в ранното си
детство. Вещото лице посочва, че на този етап бащата не може да полага системни
самостоятелни грижи за детето, тъй като от наличната информация може да се
съди, че той няма изградени навици за това. В по-ранното си детство детето е
отглеждано с помощта и грижата на баба си по бащина линия, което и майката не
отрича, така че то би се чувствало добре в разширения семеен кръг на бащата.
В заключението е посочено, че връзката на детето с бащата на този етап е прекъсната
и възстановяването ѝ може да се случи със съдействието на социалните
служби. Бащата гледа на детето и се държи с него като продукт на поведението на
майката. За емоционалното благополучие на детето е необходимо то да поддържа
пълноценен контакт и с двамата си родители и действително да усеща тяхната
любов и подкрепа. Ако родителите не проявят разбиране относно това какво
причиняват на детето си и майката не съдейства, а бащата не промени нагласата и
държанието си към него, то следва контактите му с детето да бъдат опосредени и
да се осъществяват с помощта на социалните служби в продължение на период, не
по-малък от два-три месеца, след което да се премине към приетия за обичаен
режим на контакти - два пъти месечно с преспиване от петък до неделя при
отсъстващия родител, редуване или споделяне на празниците и един месец през
лятото.
В откритото съдебно заседание пред въззивния съд на 08.03.2018 г. вещото
лице посочва, че при сегашната ситуация връщането на детето М.при бащата би
било рязка промяна, която не би се отразила положително върху състоянието на
момичето, поради което би било по-подходящо детето да продължи да живее при
майката.
Детето М.М.Й. е изслушано два пъти от въззивния съд – в откритите съдебни
заседания на 08.03.2018 г. и 10.06.2021 г. Споделя, че живее със своята майка и
нейния фактически съжител, когото определя като „втория баща“. Посочва, че няма
проблеми с тях. И при двете изслушвания изявява нежелание да контактува и да се
среща със своя баща. Детето споделя, че срещите с баща му са редки и кратки –
по две минути в коридора на жилището, в което живее, като често баща му
пропускал определените дни за контакти. Телефонни разговори с бащата момичето
поддържа чрез телефона на майка си, защото не държи бащата да знае телефонния ѝ
номер. Рядко се чували, като последно провели разговор във връзка с пътуване на
детето извън страната. М.осъзнава, че трябва да се вижда с баща си, но предпочита
срещите да стават в дома ѝ, без баща ѝ да я взима. Не е против
срещите да стават в присъствието на социален работник в детски контактен
център.
Предвид установените факти, настоящата инстанция намира, че местоживеенето
на детето М.М.Й. следва да бъде при майката Н.И.С., която да упражнява и
родителските права. Съдът напълно възприема заключението на вещото лице, че
бащата на този етап няма нужния капацитет да полага системи самостоятелни грижи
за детето. Той няма изградени навици в тази насока, като в периодите, в които е
живеел заедно с детето, то е било отглеждано с активната помощ на неговите баба
и дядо по бащина линия. Детето към момента е на 14 години, с променени
потребности и в съществено различен етап от своето развитие. В същото време, от
заключението на вещото лице, а и от изслушването на детето М.от съда, се
установява отчуждаване от бащата М.Й. и прекъсване на връзката между тях. Непълнолетната
е изградила резервирано и на моменти конфликтно отношение към баща си и изявява
категорично нежелание да живее с него, породено и от поведението на
въззиваемия, което е установено от вещото лице. При така изградените отношения
с детето, настоящият състав споделя напълно мнението на експерта, че връщането на
М.в жилището на бащата и предоставянето на последния на упражняването на
родителските права би представлявало рязка промяна и би имало подчертано
негативно въздействие върху детето. Налице са данни, че това положение се
осъзнава и от саМ.въззиваем, който, видно от социалния доклад на ДСП-Сердика от
27.04.2020 г., е заявил, че, за да не се травматизира дъщеря му, е склонен
първоначално срещите с нея да се осъществяват в контролирана среда, чрез
посредничеството на социална услуга.
От своя страна майката притежава необходиМ.родителски капацитет да полага грижи за развитието и
възпитанието на детето си Мия. Тя разполага с подходящи жилищни условия, както
и със значително по-добри финансови възможности от въззиваемия, като може да
разчита на подкрепата на своите близки. Детето показва близка емоционална
привързаност към въззивницата и я идентифицира като основна и най-значима
фигура в живота си. Не на последно място следва да бъде съобразено
обстоятелството, че детето е момиче на 14 години, поради което майката се явява
по-пригодна да му окаже подкрепа и съдействие в този период на съзряване (така
т. II, б. „е“ от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., Пленум
на ВС). Действително, при майката също се констатират дефицити в родителския ѝ
капацитет, изразяващи се в подлагането на детето на отчуждаващо отношение
спрямо неговия баща, както и спрямо неговите баба и дядо по бащина линия. Тези
дефицити обаче не са от характера да променят извода на съда относно
предоставянето на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.
Те следва да бъдат съобразени при определяне на режима на лични отношения между
детето и неговия баща.
С оглед всичко изложено дотук, обжалваното решение на районния съд в
частите, в които се е произнесъл по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, следва да
бъде отменено, като се предостави упражняването на родителските права по отношение
на детето М.М.Й. на майката Н.И.С., при която детето да живее.
При определяне на режима на
контакти на детето с родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските
права, съдът трябва да осигури възможност детето да расте и се развива под
грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена
потребност на всяко дете е да общува с всеки от тях. В настоящия случай, с оглед
констатираното отчуждение на детето от бащата и нежеланието му да контактува с
него, съдът намира, че определянето на широк режим на лични отношения на
въззиваеМ.с детето М.на този етап би спомогнало за задълбочаване на разрива в
отношенията им и би оказало силно негативно влияние на детето в емоционален
план. Ето защо е подходящо първоначално да бъде определен ограничен режим на
лични отношения, с конкретни мерки за преодоляване на отчуждението на детето
към бащата. По разбиране на настоящия състав е необходимо първите
дванадесет срещи между тях да се осъществяват в Детски контактен център в гр.
София, кв. Хиподрума, ул. *********, всяка първа и трета събота на месеца от
10.00 часа до 14.00 часа, след техния край - двадесет и шест срещи да бъдат
всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа и всяка първа
и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, отново в посочения детски
контактен център, а следващите дванадесет пъти бащата да вижда детето всяка
първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствието на
майката или на определено от нея пълнолетно лице и всяка първа и трета неделя на
месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствието на майката или на определено
от нея пълнолетно лице. От тези периоди трябва да се изключи един месец през
лятото, който съвпада с платения годишен отпуск на майката (с оглед
възможността, респ. необходимостта, детето да бъде заведено от майката на
почивка през лятото). След провеждането на всички горепосочени контакти следва
да се премине към по-разширен режим на лични отношения, като бащата да вижда и
взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа
в петък до 18.00 часа в неделя, всяка
година от 09.00 часа на първия ден на есенната
и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции, всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни
ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката –
от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния
ден на тази половина, всяка четна година през първата половина на коледната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 18.00
часа на последния ден на тази половина, всяка четна година на двадесет и пети
януари (рождения ден на детето) – от 10.00 часа (или след приключване на
учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и всяка година
на двадесет и втори януари (рождения ден на бащата) – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
Предвид възрастта и нуждите на детето М.и материалните възможности на
неговите родители, съдът определя обща месечна издръжка на детето в размер на 500
лева, от която сума бащата се осъжда да заплаща 250 лева месечно, а разликата,
ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието, следва да се
поеме от майката. Съдът, с оглед задължението му да следи служебно за интересите
на детето, присъжда именно служебно в тежест на бащата посочената месечна
издръжка, чийто начален момент трябва да бъде датата на влизане в сила на
настоящото решение в частта за местоживеенето на детето (така т. 17, изр. 1 от ППВС № 5/16.11.1970 г.). Присъдената месечна издръжка на детето се дължи ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане (чл. 146, ал. 1, изр.
2 СК).
Предвид характера на производството по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК –
спорна съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на
пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански
правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между
страните, и с оглед произнасянето по въпросите, включени в обхвата на
цитираната разпоредба, настоящият съд не дължи нарочно произнасяне по насрещните
искове на М.Й.Й. по чл. 59, ал. 2 СК.
Първоинстанционното решение в частта, в която въззивницата Н.И.С. е осъдена
да заплати по сметка на СРС сумата от 144 лева, представляваща държавна такса
върху определената в полза на детето издръжка, следва да се отмени, като
въззиваемата страна М.Й.Й. се осъди да
заплати държавна такса по сметка на СГС върху присъдената издръжка в размер на 360
лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7 ГПК и чл. 1,
предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
В настоящия случай страните нямат право на разноски, поради общата им вина
за брачното разстройство (арг. от чл. 329, ал. 1, във вр. с чл. 273 от ГПК) и
поради характера на производството по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК - спорна
съдебна администрация, приложима при спор относно родителски права,
предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение. Съдебното
решение при спорната съдебна администрация се постановява за защита по
най-добрия начин на интересите на детето им, ползва и двамата родители и затова
всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 23.04.2015 г. по гр.д. № 13897 по
описа за 2014 г. на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, в частите, в
които е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака дете М.М.Й. на неговия баща М.Й.Й., определено е
местоживеенето на детето при бащата, определен е режим на лични отношения на
майката Н.И.С.-Й. с детето, майката е осъдена да заплаща на детето месечна издръжка в размер
на 100 лева, считано от влизане в сила на решението, отхвърлен е като
неоснователен предявеният от Н.И.С.-Й. срещу М.Й.Й. иск за предоставяне на упражняването
на родителските права по отношение на детето М.М.Й., отхвърлен е като
неоснователен предявеният от Н.И.С.-Й. срещу М.Й.Й. иск за присъждане на месечна издръжка
на детето М.М.Й. и Н.И.С.-Й. е осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 144
лева, представляваща държавна такса върху издръжката на детето М.М.Й., и вместо
него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето М.М.Й., ЕГН **********, на майката Н.И.С., ЕГН **********, при която то да живее.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М.Й.Й., ЕГН **********,
с детето М.М.Й., ЕГН **********, както следва: първите дванадесет срещи да се осъществяват в Детски контактен център в гр. София, кв. Хиподрума,
ул. *********, всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00
часа, с изключение на един месец през лятото, съвпадащ с платения годишен
отпуск на майката Н.И.С., ЕГН **********, следващите двадесет и шест срещи
да се осъществяват в Детски контактен център в гр. София, кв. Хиподрума, ул. *********,
всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа и всяка първа
и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 14.00 часа, с изключение на един
месец през лятото, съвпадащ с платения годишен отпуск на майката, следващите дванадесет пъти бащата да вижда детето
всяка първа и трета събота на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствието
на майката или на определено от нея пълнолетно лице и всяка първа и трета неделя
на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа в присъствието на майката или на
определено от нея пълнолетно лице, с изключение на един месец през лятото,
съвпадащ с платения годишен отпуск на майката, а след това бащата да вижда и взима детето всеки
първи и трети петък, събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00
часа в неделя, всяка година от 09.00 часа на първия
ден на есенната
и междусрочната училищни ваканции на детето, определени от Министерството на
образованието и науката, до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези
ваканции, всяка година през първите половини на пролетната и лятната училищни
ваканции на детето, определени от Министерството на образованието и науката –
от 09.00 часа на първия ден на съответната половина до 19.00 часа на последния
ден на тази половина, всяка четна година през първата половина на коледната
училищна ваканция на детето, определена от Министерството на образованието и
науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 19.00 часа на
последния ден на тази половина, всяка нечетна година през втората половина на
коледната училищна ваканция на детето, определена от Министерството на
образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази половина до 18.00
часа на последния ден на тази половина, всяка четна година на двадесет и пети
януари (рождения ден на детето) – от 10.00 часа (или след приключване на
учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа, и всяка година
на двадесет и втори януари (рождения ден на бащата) – от 10.00 часа (или след
приключване на учебните занятия на детето, ако денят е учебен) до 20.00 часа.
ОСЪЖДА М.Й.Й., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното
си дете М.М.Й., ЕГН **********, действащо лично и със съгласието на неговата
майка Н.И.С., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, считано от влизане в сила на решението в частта за местоживеенето на детето
до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.04.2015 г. по гр.д. № 13897 по
описа за 2014 г. на Софийския районен съд, III ГО, 91 състав, в останалата
обжалвана част относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
ОСЪЖДА М.Й.Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския градски съд сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева - държавна
такса върху издръжката на детето М.М.Й..
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.И.С. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО в частта за вината е окончателно и не подлежи на
обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.