МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №109 ОТ
21.12.2011 Г. ПО НОХД №446/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимата
И.Г.Б. е предадена на съд затова, че на неустановена с точност дата през
периода от 01.02.2011 г. до 15.02.2011 г. в с. К., обл.
Ш., чрез използване на техническо средство и след като се сговорила
предварително за това с М.Д.М. ***, отнела от владението на И.Г.Н. *** 50 метра
оградна мрежа, с тегло около 120 кг., на обща
стойност 345.60 лв., без неговото съгласие и с намерение противозаконно да я
присвои, като случаят е немаловажен, а вещта не е била под постоянен надзор –
престъпление по чл.195 ал.1, т.2, т.4 предл. 2-ро и т. 5 от НК.
Подсъдимата
М.Д.М. е предадена на съд затова, че на неустановена с точност дата през
периода от 01.02.2011 г. до 15.02.2011 г. в с. К., обл.
Ш. чрез използване на техническо средство и след като се сговорила
предварително за това с И.Г.Б. ***, отнела от владението на И.Г.Н. *** следната
недвижима вещ 50 метра оградна мрежа с тегло около
120 кг., на обща стойност 345.60 лв., без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да я присвои, като случаят е немаловажен, а вещта не е била под
постоянен надзор – престъпление по чл.195 ал.1, т.2, т.4 предл. 2-ро и т. 5 от НК.
В
обясненията си по делото в хода на съдебното следствие подсъдимите се признават
за виновни. На съдебното заседание, насрочено на 21.12.2011 г. двете подсъдимине не се яват. Съдът
прие, че в този случай са налице условията на чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК и
разгледа делото в отсъствието на подсъдимите. В съответнстие
с разпоредбата на чл.94, ал.1, т.8 от НПК на двете подсъдими бе назначен
служебен защитник – посочения от Ш.та давоктаска
колегия адв. Г. К.. Защитникът смята, че обвиненията,
повдигнати на подсъдимите се доказват безспорно от събраните по делото
доказателства, с изключение на обвинението по т.2 на чл.195, ал.1 от НК.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимите
И.Г.Б. и М.Д.М. *** и били приятелки и съседки. През зимата на 2011 г. те
изпитвали големи материални затруднения, били безработни, нямали доходи, а
имали малки деца, за които следвало да се грижат. По тази причина двете решили
да извършат кражба на оградна мрежа от съседен на тях
имот. Двете не били виждали от десет години някой да стопанисва и да се грижи
за имота на съседа им - свидетеля И.Г.Н., а и половината от оградната
мрежа на дворното му място липсвала. Така на неустановена с точност дата в
периода от 01.02.2011 г. до 15.02.2011
г., подсъдимите Б. и М., след като предварително се уговорили за това, отишли
до дворното място на свидетеля Н.. Взели със себе си керпеден,
който бил от дома на Б.. Подсъдимата М. режела телената оградна
мрежа с керпедена, а Б. я навивала на ролки. Така
навили около 2-3 ролки, с общо тегло от
120 кг. Докато вземали мрежата двете подсъдими били забелязани от свидетеля Д.С.Б..
Подсъдимите прибрали мрежата в кьщата на Б., а след
това отишли до дома на свиделя Д.Б. и го помолили да
им закара мрежата с конската си каруца в с. С., обл. В.,
за да я продадат. Пьрвоначално Б. отказал, но
впоследствие се сьгласил. Към двете подсъдими и
свидетеля Б. се присъединил и свидетелят С.Д.В., както и лице на име И.. Всички
те се качили се в конската каруца на Б. ***.
Пристигнали пред дома на свидетеля И.С.С., който се съгласил да купи
предложената му мрежа. За нея той заплатил сумата от 25,00 лв., която сума
двете подсъдими си поделили, а на свидетеля Б., за превоза, купили една
кутия цигари. После двете подсъдими похарчили парите за
мляко, памперси и брашно.
В
хода на делото е била назначена оценителна експертиза, от чието заключение е
видно, че стойността на предмета на посегателството - оградната
мрежа е в размер на 345, 60 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите И.С.С., С.Д.В., И. Д. Н. и Д.С.Б.,
на последните трима от които, дадени в хода на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие; от заключението по
назначената по делото оценителна експертиза; от приложения по делото протокол
за доброволно предаване; от представеното по делото веществено доказателство – керпеден, както и от обясненията на подсъдимите, където те
се признават за виновни и подробно описват случая. Анализът на всички тези
доказателства с категоричност води до извода, че с деянието си двете подсъдими
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.194, ал.1 от НК. Те са отнели от владението на свидителя
И.Г.Н. собствената му вещ /горепосочената оградна
мрежа/, без съгласието на собственика и с намерението противозаконно да я
присвоят. Намерението на подсъдимите за своене е
безспорно предвид факта, че непосредствено следдеянието
си, те са се разпоредили с вещта в свой интерес. По несъмнен начин е доказано и
че при осъщестквяване на деянието двете подсъми са използували техническо средство – керпеден, с което са рязали въпросната врежа. Поалзуването на това техническо средство несъмнено е
спомогнало и улеснило отнемането на вещта. Също така безспорно е установено и
че двете подсъдими предварително са се сговорили за осъществяване на деянието,
а предвид наличието на ползуваното техническо средство, случаят не може да се
окачестви като маловажен. При всички тези данни, деянието на двете подсъдими се
квалифицира по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК. От субективна страна деянието сиподсъдимите са извършщили с
пряк умисъл, тъй като и двете са съзнавали общественоопасния
характер на деянието си, предвиждали са и са целяли
настъпването на общественоопасните му последици.
Съдът като прие, че извършването на това престъпление от страна на двете
подсъдими се доказва напълно и категорично, призна Б. и М. за виновни в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК.
Обвиненията
спрямо двете подсъдими са повдигнати и затова, че гореспомената мрежа е била
без постоянен надзор, при което деянието е квалифицирано и по т.2 на чл.195,
ал.1 от НК. Но съдът прие, че по този пункт обвинението спрямо подсъдимите е
недоказано. На първо място самата отнета вещ – оградна
мрежа по естеството си е такава, че не би могла да бъде под постоянен надзор,
тъй като самата тя по предназначението си е вещ, поставена да опазва имота на
свидетеля от навлизане в него и в този смисъл да го охранява. От друга страна в
показанията си свидетелят И.Г.Н. твърди, че почти всеки ден минава през имота
си, за да го наглежда, при които данни пък съдът не може да приеме, че имотът,
включително и ограждащата го мрежа, не са били под постоянен надзор. Поради
тези съображения съдът прие, че обвинението по чл.195, ал.1, т.2 от НК спрямо
подсъдимите не е доказано категорично, поради което призна двете подсъдими за невиновни и ги оправда по този пункт на обвинението.
За да определи наказанията на подсъдимите,
съдът отчете от една страна, че извършеното от тях деяние представлява тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От друга страна съдът съобрази, че
двете подсъдими са с чисто съдебно минало, което представлява смекчаващо вината
им обстоятелство. Съдът констатира наличието и на други смикчаващи
вината на подсъдимите обстоятелства. Това са направените от двете подсъдими
пълни признания по делото, също така невисоката стойност на отнетата вещ, както
и изключителното тежкото материално положение на подсъдимите – двете са
безработни, без доходи, двете имат малки деца, за които се грижат сами.
Наличието на всички тези смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът
счете за многобройни, при което и най-лекото предвинето
в закона наказание за тях би се оказало несразмерно
тежко. Ето защо на основаниие чл.195, ал.1, т.4 и 5
във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът наложи на
всяка от подсъдимите наказание от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На
основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи
изтърпяването на така наложеното на всяка от подсъдимите наказание с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, тъй като счете, че са налице всички условия за
прилагане института на условното одъждане и най-вече
като съобрази, че за поправянето на подсъдимите не е наложително те да изтърпят
ефективно наказанията си.
Съдът
разпореди представеното по делото веществено доказателство 1 бр. керпеден да се унищожи.
Двете
подсъдими И.Г.Б. и М.Д.М. бяха осъдени да заплатят направените по делото
разноски в размер на 45 лв. /четиридесет и пет лева/, от които 30 лв. /тридесет
лева/ по сметка на ОД “Полиция” гр. Ш. и 15 лв. /петнадесет лева/ по сметка на
НПРС, като съдът определи и частта, която всяка следва да плати, а именно в
размер на по 15 лв. /петнадесет лева/ по сметка на ОД “Полиция” гр. Ш. и по
7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ по сметка на НПРС.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
16.01.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: