Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 15,05,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №5637 по описа за 2018год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от В.Г. Н. срещу
Ф. з.г.н.в.в б. искове с правна квалификация чл. 23,
ал. 1 от ЗГВБ, вр. с чл. 8, т. 3 от ЗГВБ/отм./, с които се претендира осъждане на
ответника да изплати на ищцата сумата от общо 56 441,85 лв., от които 26376,52лв., представляваща неизплатена
част от гарантирани размер от 196 000 лв. по договор за преференциален
депозит №64415/23,09,2010год., както и 30065,00лв., представляваща неизплатена
част от гарантиран размер от 196000лв.
по анекс №128603/30,12,2013год. по договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „Евролев“ с валутна клауза, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на
исковата молба до изплащане на вземането.
Ищцата твърди да
притежава качеството „вложител“ в К.Т.Б. АД /в несъстоятелност/ на основание
следните договори:
- Договор за
преференциален срочен депозит № 64415 от 23.09.2010г., по който банката е
открила сметка IBAN *** /***********/ за сумата от 10 000 евро;
- Анекс № 128603 от
30.12.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване
на банкова сметка *** „Евролев" с валутна клауза, по който банката е
открила сметка IBAN ***0 лв.
Поддържа се, че до
момента на поставяне на банката под специален надзор ищцата е извършила
единствено следните платежни операции по сметките си: По IBAN ***.09.2010 ищцата е внесла 10 000 евро;
на 26.07.2013 К.Т.Б. АД /в несъстоятелност/ й е изплатила на каса 9 500 евро, а
на 05.08.2013г. ищцата отново е внесла на каса 12 000 евро; По IBAN ***.12.2013г. ищцата е внесла 30 000 лв.
Твърди се, че Ф.ът за гарантиране на влоговете в банките е изплатил на ищцата
сумата от 3 214, 50лв. по договор за преференциален срочен депозит № 64415 от
23.09.2010г. и 850,56лв. по Анекс № 128603
от 30.12.2013г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „Евролев" с валутна клауза.
Релевират се доводи,
че на 05.12.2014г. ищцата уведомила К.Т.Б. АД /в несъстоятелност/ за
неизплатените й суми и в отговор банката предоставила извлечения, от които било
ясно, че по сметките й са извършени множество разпоредителни платежни банкови
операции. Твърди същите да са неразрешени от нея, за което е уведомила К.Т.Б.
АД /в несъстоятелност/. Поддържа
разпореждането с нейни средства да е видно от материалите находящи се в
преписка №18911/2014г., по описа на ВРП. Сочи да е депозирано възражение по чл.
10, ал. 2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в
банка с отнет лиценз до гарантирания размер до КТБ АД/н./, което неоснователно
не е уважено.
С молба от
22,02,2019год. излага подробни съображение за основателност на исковата
претенция, включително относно сумите, за които
е твърди да са извършени неразрешени платежни операции, като поддържа да
намира пряко приложение Директива
94/19/ЕО относно схемите за гарантиране
на депозити, тъй като националното законодателство неточно е
транспонирало в ЗГВБ релевантни разпоредби и по специално на чл.1, §1 от Директивата, съгласно който
„депозит“ означава всяко кредитно салдо, което се получава в резултат на
средства оставени по сметка или временни
положения, произтичащи от обичайни банкови сделки и което дадената кредитна институция
трябва да изплати. В ЗГВБ са изключени от гаранцията вложителите и депозитите от всяко кредитна салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка.
Поддържа да не е налице преференциален влог като съгласно чл.7, §2 от Директивата държавите членки могат да
предвидят определени вложители да
бъдат изключени от гаранция или да
бъдат гарантирани на по-ниско ниво като изключенията са изчерпателно
изброени в Приложение І, т.11, което регламентира, че са изключени от
защита депозити, за които вложителят на
индивидуална основа е ползвал от същата
кредитна институция проценти и финансови
отстъпки, които са спомогнали за
влошаването на финансовото й състояние.
Съобразно изложеното
е заявено становище за основателност на
исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът- Ф. з.г.н.в.в б. в срок за отговор на исковата молба излага
съображения за неоснователност на исковата претенция. Поддържа към 06.11.2014г.
(решението по чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ /отм./) общият размер на паричните средства
по банковите сметки на В.Г.Н. да е възлизал на 4075,06лв. и тази сума твърди да
е изплатена на ищцата. Поддържа се, че Ф.ът за гарантиране на влоговете в
банките е трето лице в отношенията между ищцата и К.Т.Б. АД /в несъстоятелност/
досежно претенции за обезщетения за извършени неоторизирани разпореждания по
сметки с титуляр ищцата като не отговаря за неразрешените платежни операции по
банковите сметки на ищцата, извършени преди 06.11.2014г. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност относно претенциите на ищцата към КТБ, във връзка с неизпълнение на
задълженията на банката по договор от 23,09,2010год. съответно анекс №128603
към рамков договор за платежни услуги за
потребители –безсрочен депозит Евролев с валутна клауза. Оспорва автентичността на писмо от А.К./съдържащо
признание за неоторизирани плащания от сметките на ищцата/. Поддържа за ищцата
да липсва възможност за оспорване платежните операции на осн.чл.55 от ЗПУПС/отм./ поради изтекъл срок. При
условията на евентуалност поддържа, че дори и операциите да са неразрешени, то
ищцата се е възползвала от тях.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
Третото
лице помагач-„К.т.б.“ АД /н./излага съображения за неоснователност на исковете, тъй като след отнемане на лиценза на банката обективно
е невъзможно да са извършват банкови операции, вкл. коригиращи такива, тъй
като е преустановила дейността си като доставчик
на платежни услуги. Поддържа, че в
производството по несъстоятелност открито срещу КТБ АД/н./ с решение
№922/25,05,2016год., СГС, VI, - 22 състав по т.д.№7549/2014год., е одобрен
списък на приетите вземания, по който липсват възражения като ищцата не е предявила вземанията си срещу КТБ/н./, нито е оспорила
списъка на приетите вземания.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата
претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
В производството по делото безспорно между страните
е обстоятелството, че:
1. разплащателна
сметка с IB AN********/в евро/, с титуляр В.Г.Н. е открита на дата
23.09.2010г. на основание Договор за преференциален безсрочен депозит № 64415 /
23.09.2010г. На 23.09.2010г. В.Г.Н. е внесла по сметката сумата от 10000евро с
основание „захранване на сметка”. За периода от 23.09.2010г. до 02.01.2013г. не
са извършвани операции от титуляра на сметката.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от подписания договор, Банката олихвява депозираната
сума по текущ годишен лихвен процент в зависимост от размера на депозираната
сума, при депозити в евро, която в конкретния случай за сума от 5000 до
12499евро е 5.5%
Съгласно чл.4, ал. 2 от Договора, Банката олихвява и изплаща лихва
еднократно в края на всяка календарна година, но само при условие, че
депозираната сума е престояла по сметката не по-малко от 30 календарни дни от
сключването на договора. Размерът на лихвата се изчислява за реалния брой дни,
за които депозираната сума е престояла
по депозитната сметка при прилагания лихвен процент съгласно алинея първа.
С ал. 5 на чл.4 е договорен неснижаем остатък 1500.00 евро.
След 01.07.2014г. сумите по евровата сметка се олихвяват с годишна лихва
2.74%.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза наличността
по еврова сметка с N:********към
06.11.2014г. е в размер на 1643.55 евро,
в това число главница към 06.11.2014г. 1574.71 евро и лихва 68.84 евро. За целия период от
23.09.2010г. до 06.11.2014г. начислените от Банката лихви са общо в размер на 1743.55 евро.
Наличността по еврова сметка с IBAN: ***.11.2014г., при изпълнение само на посочените от ищцата операции би била в
размер на 15 129.65 Евро, от
които главница 12500 евро и изчислени лихви 2 629.65евро.
2.Установи се по делото, че разплащателна
сметка с IBAN *** /в лева/, с титуляр В.Г.Н. е открита на дата 30.12.2013г. на основание Анекс № 128603 от 30.12.2013г.
към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка *** „Евролев” с валутна кауза. На 30.12.2013г. В.Г.Н. е внесла по
сметката сумата от 30000,00лв. с основание „захранване на сметка”.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от подписания договор, Банката
олихвява депозираната сума по текущ годишен лихвен процент в зависимост от
размера на депозираната сума, при депозити в евро, която в конкретния случай за
сума от 5000 до 54 999.99 лв. е 5.0%.
След 01.07.2014г. сумите по разплащателната сметка се олихвяват с годишна лихва
2.59%. Към 06.11.2014г. начислената от банката лихва е в размер на 220.76 лв. Наличността
по сметката към 06.11.2014г. е в размер на 860.56 лв., в това число главница
639.80 лв. и лихва 220.56 лв. Сумата 860.56 лв. е прехвърлена за изплащане към
ФГВБ.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установи, че по сметка с IBAN
*** /в евро/, с титуляр В.Г.Н., за периода от
23.09.2010г. до 06.11.2014г., се установява наличност по сметката към
06.11.2014г. в размер на 1643.55 евро, с левова равностойност 3214.50 лв.
Сумата 1643.55 евро, с левова равностойност 3214.50
лв. е прехвърлена за изплащане към ФГВБ, съгласно Протокол за трансфер на данни
от 12.11.2014г.
Общият размер на прехвърлените
суми от двете сметки е 4075.06 лв.
За безспорно между страните по реда на чл.146 от ГПК е прието сумата в размер на 4075.06 лв. да е изплатена на ищцата на 04.12.2014г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява в т.4,3,3, че в
периода от 02,01,2014год. до 15,05,2014год.
от банкова сметка *** е извършен
превод на парични суми. Посочени са датите
и основанията на извършени кредитни преводи от сметка на ищцата в полза на трети по делото
лица.
Представено е възражение от ищцата до КТБ/н./, вх. № Н2310-4354/19,12,2014год.,
с което се претендира заплащане на сумите по влоговете поради неразрешени
транзакции.
С писмо изх. № Н2310-1159/13,07,2015г. на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност /л. 20/, ищцата е уведомена, че възражението не е прието
предвид неприключила проверка от ОД на
МВР Варна.
С покана до
КТБ/н./ В.Н. е предявила претенция за заплащане на обезщетение на осн.чл.55,
вр.чл.51 от ЗПУПС, връчена на
11,01,2015год.
По делото е представена скала на стандартните лихвени
проценти, които КТБ прилага към привлечени средства от клиенти. /л. 21-35/. В
раздел I – лихви по безсрочни привлечени средства е посочено, че по
разплащателни, особени, ликвидационни сметки и сметки на бюджетни предприятия
приложимият лихвен процент е размер на 0,10 % на годишна база. По т.3 е посочен
по преференциален безсрочен депозит на физическо
лице лихвата да е в размер съобразно вложената сума като за сума между 5000 до
12499евро лихвата е 5,50%. По т.4 е видно лихвения процент по безсрочен депозит
„Евролев“ с валутна клауза за физически лица да е за сума между 5000-54999,99лв. в размер на
5,00%.
В чл. 3, ал. 1 от скалата е предвидено, че банката може да
начислява по привлечени средства от клиенти лихвени проценти до 10% на годишна
база, за което сключва индивидуални договори, като в този случай, управителите
на финансовите центрове, в качеството им на търговски пълномощници, могат да
договарят лихвени проценти по предходната алинея след писмено съгласуване с
двама от изпълнителните директори на банката.
Съгласно §1, ал.1
с решение №82/30,06,2014год. на УС на БНБ, считано от
01,07,2014год. лихвените проценти са
променени.
Не е спорно между страните, че с Решение № 73 от 20.06.2014г. на Управителния съвет
на БНБ, „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност е поставена под специален надзор поради
опасност от неплатежоспособност за срок от три месеца, като са назначени
квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на банката, ограничена е
дейността на банката, като й е забранено да извършва всички дейности съгласно
банковия й лиценз като срокът е бил продължен до 20,11,2014 г.
С решение от 06.11.2014 г.., на осн. чл. 36, вр.чл. 103, ал. 2, т.
25 и чл. 151 от ЗКИ Управителния съвет на БНБ отнема лиценза за извършване на
банкова дейност на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност.
С решение № 664 от 22,04,2015 г. по т.д.н. № 7549/2014
г. на СГС, VI – 4 състав е
обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД, открито производство по
несъстоятелност и обявена в несъстоятелност КТБ АД.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Приложимото материално право е Закон за гарантиране влогове в банките /ред.ДВ., бр.109 от 20 Декември 2013год./, Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (загл. изм. - дв, бр. 63 от 2009 г.), Закон за кредитните институции, Закон за банковата несъстоятелност.
Съгласно чл. 4, ал. (1) от ЗГВБ/отм./ Ф.ът гарантира пълно изплащане на
сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им
до 196 000лв. В тази сума се включват и начислените лихви към датата на решението на Българската
народна банка за отнемане на лиценза-чл. 23, ал. 1. Общият размер на задължението на банката към един
вложител се определя, като влоговете му, включително начислените върху тях
лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1, се
събират. При събирането влоговете в чуждестранна валута участват с левовата им
равностойност, определена по курса на Българската народна банка към началния
ден на изплащане на гаранцията съгласно чл.6, ал.1 от ЗГВБ. Съгласно чл.4, ал.(3) от ЗГВБ/отм./ разпоредбата на
ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени
разпоредителни действия с влога след вземане на решението на Българската
народна банка по чл. 23, ал. 1.
В изпълнение
на чл.23, ал.11 от ЗГВБ е приета и
Наредба №23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет
лиценз до гарантирания размер/ обн.ДВ бр.12/12,02,1999г./. Чл. 10, ал. (1) от наредбата сочи на възможността от обявения начален ден за изплащане, всеки вложител да получи
в съответствие с изискванията по наредбата изплащане на гарантирания размер по влоговете си. Предпоставка за допустимост на иска е подаване на
възражение по реда на
чл.10, ал.2 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет
лиценз на БНБ, което в конкретния случай е извършено от В.Н., което предвид неуважаването му обуславя правен
интерес от исковата претенция.
С писмо изх. № Н2310-1159/13,07,2015г. на КТБ, е отхвърлено искането за изплащане на средства по процесната сметка.
Спорно по
делото е дали ищцата се легитимира като вложител, с право на вземане срещу
ФГВБ. Съгласно § 1, т.1
от ДР на ЗГВБ/отм./ по смисъла на закона "Влог" са парични средства по банкова сметка ***, открита
на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни
положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или
кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно
приложимите законови и договорни условия. В т. 3 е дефинитивно определено понятието "Вложител" като лице, което има право
съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства
по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на
обичайни банкови сделки.
В този смисъл, за да се обоснове качеството на ищцата като вложител по смисъла
на ЗГВБ, следва да бъде установено вземането й към третото лице помагач „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност на основание договор от 23,09,2010год. и рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***
„евролев“ с валутна клауза и анекс 128603. При
ангажираните по делото доказателства настоящия състав намира качеството
вложител да е установено за ищцата, която е титуляр на процесните сметки. Аргумент за този извод са
и разпоредбите на Наредба №3/16,07,2009год. за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за
използване на платежни инструменти/ отм. С §3 от ПЗР на Наредба №3/18,04,2018год.,
изд. От УС на БНБ/, съгласно чл.2, ал.2
от която плащане от
платежни сметки може да се извършва само по нареждане или с предварително
съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на
сметката. Влогът
е дефиниран като кредитно салдо, което банката е длъжна да плати съгласно
приложимите законови и договорни условия, независимо дали салдото се получава в
резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, като
понятието за влог не е
свързано само със
сключен договор за банков паричен влог по смисъла на Търговски закон, а и с други хипотези, при които се
формират кредитни салда.
Не е налице спор между страните относно обстоятелството, че влоговете на
ищцата не попадат в изключенията на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.). От една страна липсва възражение от страна на ответника, който е
изплатил и суми по същите, с което
приема същите да не са привилегировани. От друга страна съдът споделя
становището заявено от ищеца относно преценка на изключенията по чл.5 от
ЗГВБ като следва да намери пряко
приложение Директива 94/19/ЕО.
Хипотезата
на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.) съответства на посочените основания в Приложение I, т. 11 от
Списъка на изключенията, посочени в чл. 7, § 2 от Директивата 94/19/ЕО.
Съгласно последните
от гаранцията се изключват
депозити, за които вложителят на индивидуална основа е ползвал от същата
кредитна институция проценти и финансови отстъпки, които са спомогнали за
влошаване на финансовото й състояние. Т.е. необходимо е наличието на
два кумулативни елемента- 1.предоставяне на привилегировани
лихвени условия, които се отклоняват от обявените от банката условия, което съдът
намира за установено и 2. това да е спомогнало за влошаване на финансовото
състояние на банката. В нормата на чл.5 от ЗГВБ като условие е предвидено
само наличието на привилегировани лихвени условия в отклонение от
обявените от банката условия, но без изискване това е да е застрашило
финансовата стабилност на банката. Липсата на вторият елемент, който на практика сочи,
че са изключени от защита всички депозити, по които са предоставени различни
лихвени условия не съответства на предвиденото в директивата, поради което
и поради неточното й транспониране последната следва да намери приложение.
Същественият спорен по делото
въпрос е досежно обстоятелството дали
евентуално вземане на ищцата по договор с КТБ/н./ на основание неразрешена платежна операция по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежни системи от 2009 има характер на гарантирано
вземане, за което следва да бъде ангажирана отговорността на Ф.а. Безспорно съгласно чл. 57, ал.1 от ЗПУПС в случай на неразрешена платежна операция
доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно стойността
на неразрешената платежна операция и, когато е необходимо, възстановява
платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди
изпълнението на неразрешената платежна операция. Възстановяването
по ал. 1 се извършва незабавно след приключване на процедурата по чл. 56, но не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението
по чл.55 от закона.
При анализ на целите поставени в преамбюла на Директива 94/19/ЕО сочещи на
необходимост от създаване на схеми за гарантиране на депозити, които трябва
да се намесят веднага след като депозитите станат неналични, при
положение, което може да възникне, ако депозити в кредитна
институция, която има клонове в други държави-членки, станат неналични, с цел да се
осигури хармонизирано минимално ниво на защита на депозитите, където и да се
намират в Общността, че такава защита на депозитите е също толкова съществена,
както и разумните правила за изграждането на единния банков пазар, съдът приема
регламентацията на предвидените гаранции да обезпечава неналичните депозити, в резултат на финансова неспособност на кредитната институция да възстанови същата на
вложителите. За обосноваване на този извод съдът съобрази понятието „депозит“ посочено в чл.1 от Директивата 94/19/ЕО, а
именно всяко кредитно салдо, което се получава в резултат на средства, оставени
по сметка или от временни положения, произтичащи от обичайни банкови сделки, и
което дадена кредитна институция трябва да изплати, съгласно приложимите правни
и договорни условия, както и всеки дълг, доказан чрез сертификат, издаден от
кредитна институция. Предвид чл.1, т.3 от Директивата „неналичен
депозит“ означава депозит, който е дължим и платим,
но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни
условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства:
1) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане
съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини,
които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и,
че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи или.
2) съдебен орган е издал решение по причини, които са пряко свързани с
финансовото състояние на кредитната институция, чието действие суспендира
възможността на вложителите да предявят претенциите си срещу нея, ако това
стане преди да бъде установено посоченото по-горе;
Съдът приема, че евентуално възникнало обезщетение по чл.57 от ЗПУПС към
банката не попада в приложното поле на дължимо кредитно салдо резултат от
обичайна банкова операция, тъй като „неналичният депозит“ за ищцата не е такъв
поради финансовата невъзможност на КТБ/н./ да го изплати, в който случай се
активира схемата за гарантиране на депозити, а в резултат на осъществено
противоправно деяние, сочещо на възникнало деликтно правоотношение осъществено
от трето лице. В този смисъл вземането на
ищцата за процесните суми не попада в обхвата на гаранцията относно
неналични депозити, по отношение на което ответникът да е пасивно материално
правно легитимиран. Същото следва да бъде удовлетворено в производството по
несъстоятелност с ред по чл.94, ал.1,
т.4 от Закона за банковата несъстоятелност/ред.ДВ 105/2011г./.
Предвид неоснователност на исковата
претенция е безпредметно обсъждането на релевираните от ответника доводи за погасителна давност.
Предвид изложените мотиви съдът намира исковите
претенции за неоснователи, поради което подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед изхода
от спора на ответника се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 2423,25лв., от които 2223,25лв. –
адвокатско възнаграждение и 200,00лв. – депозит за вещо лице./Възражението на
ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното адв.
възнаграждение е определено съобразно минималните размери по реда на чл.7, ал.2
от НМРАВ/.
На третото лице помагач КТБ АД/н./ разноски не се
дължат.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г. Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
офис 11 срещу Ф. з.г.н.в.в б. със седалище и адрес: ***, и със съд. Адрес:***
искове с правно основание чл. 23, ал.1 от ЗГВБ/отм./, вр.чл.8, т.3 от ЗГВБ/отм./ за осъждане на ответника
да заплати сума в общ размер 56441,85лв., от които 26376,52лв., представляваща неизплатена
част от гарантирани размер от 196000лв. по договор за преференциален
депозит №64415/23,09,2010год., както и 30065,00лв., представляваща неизплатена
част от гарантиран размер от 196000лв.
по анекс №128603/30,12,2013год. по договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка *** „Евролев“ с валутна клауза, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на
исковата молба до изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Г. Н., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
офис 11 да заплати н. Ф. з.г.н.в.в б. със седалище и адрес: ***, и със съд.
Адрес:*** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2423,25лв. -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – „К.т.б.“ АД–в несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: