№ 2543
гр. София, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110204718 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-2300060/13.03.2023 г., издадено от
***************** – директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София /ДИТ-София/, с
което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414,ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на
***************, със седалище и адрес на управление:
****************************************** в качеството на работодател, е наложенa
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Недоволно от НП е остА.ло санкционираното юридическо лице, а именно
***************, което чрез своя управител **************** обжалва същото в срок /НП
е връчено на адреса на дружеството на 17.03.2023 г., а жалбата против него е подадена по
пощата на 30.03.2023 г./. В жалбата е материализирано искане за отмяна на НП, като се
поддържа, че неправилно е индивидуализиран субектът на отговорност, като се счита, че
отговорност за деянието следва да носи ръководителят на юридическото лице, имащо
качеството работодател, а не самото юридическо лице. На следващо място се поддържа, че в
процедурата по издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, като не е посочено мястото на извършване на нарушението, а
вписването че „нарушението е извършено в предприятието на работодателя“ се счита, че не
покрива изискването на чл.57, ал.1, т.5, предл.3 от ЗАНН. Счита се за процесуално
нарушение и непосочването на датата и часа на извършване на проверката. Претендира се и
нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН – непосочване на смекчаващите и
1
отегчаващи вината обстоятелства. Поддържа се и приложимост на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. С тези съображения за моли за отмяна на обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно. При условията на евентуалност се моли за намаляване на размера на
наложената санкция, с оглед на това, че случаят е маловажен и липсват мотиви за
наложената по-висока санкция.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява
от свой юрисконсулт, който поддържа жалбата. Отделно от съображенията, изложени в
жалбата счита, че е налице и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че от
събраните доказателства се установява, че лицето е имало трудов договор от 01.09.2023 г., а
справката до НАП е била изпратена в 3-дневния срок, с оглед на това, че третият ден се е
падал в събота и неделя. С оглед на това се претендира, че липсва извършено нарушение на
закона. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата стрА. – ДИТ-София, чрез своя юрисконсулт ************, оспорва
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Счита, че
компетентен орган в рамките на своята компетентност е извършил проверка и е установил
лице, което е започнало да работи преди да има сключен трудов договор с работодателя.
Поддържайки, че не е налице нито едно от посочените в жалбата основания за отмяна, моли
за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосътсвителят А. Н. Б. и Д. Д. Д. – лицето, по чийто сигнал е извършена проверката на
дружеството-жалбоподател.
Към административнонаказателната преписка, представена по делото са приложени
обжалваното НП; АУАН, въз основа на който е издадено; копие от протокол за извършена
проверка № ПР2242554 от 07.02.2023 г.; разписка за връчване на НП; копие от трудов
договор №76 от 01.09.2022 г. между *************** и Д. Д. Д.; справка от ТД на НАП по
чл.62, ал.5 от КТ; служебна бележка за начален инструктаж №62/01.09.2022 г. на Д. Д. Д.;
длъжностна характеристика, заповед за прекратяване на трудово правоотношение; отчетна
форма за месец септември 2022 г.; сведение от упълномощено лице; призовка, пълномощно,
идентификационна карта; заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа стрА. следното:
След като предварително се явила на интервю за работа и била уточнена датата на
постъпване на работа, на 01.09.2022 г. Д. Д. е постъпила на работа на длъжност
„юрисконсулт“, с работодател ***************, със седалище и адрес на управление:
****************************************** Явила се на работното си място в
предприятието на работодателя, съгласно предварителната уговорка около 10:00 часа на
посочената дата – 01.09.2022 г. /четвъртък/ и в рамките на работното време е престирала
труда си в полза на работодателя***************.
2
На следващия ден – 02.09.2022 г. /петък/ също е била на работа, но трудовият договор
с нея бил подписан едва на 05.09.2022 г. в 18:30 часа с КЕП на управителя на
*************** , след което бил предложен за подпис и подписан и от Д., в качеството на
работник/служител. За така подписания трудов договор е подадена до НАП справка по
чл.62, ал.5 КТ с изх. №22388223414706/05.09.2022 г., 18:27 часа.
По повод на сигнал до ИА“ГИТ“ от Д. Д., подаден на 15.12.2022г., е извършена
проверка на трудовото досие на Делчева при ***************, при която е констатирано,
че работодателят не е сключил с Д. Делчева трудов договор преди постъпването й на работа
на 01.09.2022 г., в нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. Прието е, че нарушението е извършено в
предприятието на работодателя на 01.09.2022 г. и е констатирано на 07.02.2023 г. при
приключване на проверката в ДИТ – София в Протокол за извършена проверка №
ПР2242554 от 07.02.2023 г. За така констатираното нарушение на *************** е
съставен АУАН №22-2300060/07.02.2023 г. в присъствие на упълномощено лице, на което е
предявен и връчен, без вписано възражение. Такова не е подадено и в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, подробно описани по-горе, които са еднопосочни и непротиворечиви
и след А.лиз в своята съвкупност не налагат други изводи.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Б. и Д., които са логични,
последователни и добросъвестно отразяват възприетите от тях факти и обстоятелства.
Според съда същите нямат интерес от изопачаване на фактите, за които свидетелстват,
поради което и доколкото в тях липсват вътрешни противоречия и несъответствия и същите
кореспондират с писмените доказателства по делото, съдът намира, че следва да ги
кредитира с доверие. Приетата за установена фактическа обстановка принципно не е спорна
и между страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна стрА.
следното:
Безспорно е установено, че *************** е работодател, осъществяващ дейност на
територията на гр.София /с оглед на седалището и адреса на управление/, по смисъла на
параграф 1,т.1 от ДР на КТ, поради което се явява подконтролен субект на Главна дирекция
„Инспекция по труда”, гр.София и териториалното й поделение – ДИТ – София, с оглед
спазване на разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.
В това качество *************** е приело на работа Д. Д. Д. на 01.09.2022 г. за
изпълнение на длъжността „юрисконсулт“, същата престирала труда си в полза на
работодателя ***************, както на 01.09.2022 г., така и на 02.09.2022 г. и 05.09.2022
г., но трудовият договор с нея бил сключен едва на 05.09.2022 г. и то в края на работния ден
– в 18:30 часа. По този начин несъмнено е нарушена разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ,
съгласно която: „Трудовият договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването на работа.“, доколкото трудовият договор с Д. Д. не е
3
бил сключен преди постъпването й на работа на 01.09.2022 г., а е бил сключен след
постъпването й на работа, а именно на 05.09.2022 г. Това е така доколкото фактическият
състав по сключване на договора завършва с подписването му от двете страни, което в
конкретния случай е стА.ло на 05.09.2022 г.
За нарушение на посочената разпоредба е предвидена административно наказателна
отговорност именно за работодателя, съгласно чл.414, ал.3 КТ, с оглед на което
възражението за неправилно определен субект на отговорност се явява абсолютно
неоснователно.
В достатъчна степен е индивидуализирано и мястото на нарушението, като е посочено,
че същото е извършено в „предприятието на работодателя“, а по-горе в НП са посочени
седалището и адреса на управление на дружеството, от които е видно, че същите са в гр.
София. Изрично е посочена и датата на извършване на нарушението, която се установява и
от доказателствата по делото. Следователно липсва допуснати нарушения на разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както се претендира в жалбата.
Доколкото се касае за ангажиране на отговорност на юридическо лице, която е
обективна, тъй като същото не може да формира вина, обсъждането на субективната
съставомерност на нарушението в конкретния случай е неуместно.
За извършеното административно нарушение следва да се наложи наказанието,
определено в съответствие с разпоредбата на чл.414,ал.3 от КТ, която предвижда за
юридическо лице наказание - имуществена санкция в размер от 1500 до 15000 лева. В
случая, размерът на наказанието за извършеното нарушение е определен над минималния
възможен размер /2000лв./, без да са посочени каквито и да е мотиви за това, в противоречие
с разпоредбата на чл. 27, ал.2 и ал.3 ЗАНН, както и на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. В НП е
посочено само, че е взето предвид съотношението на смекчаващите към отегчаващите
отговорността обстоятелства и тяхната относителна тежест, но същите не са конкретно
посочени, за да може направеният правен извод за това, че именно наложената санкция в
размер на 2000 лева е от естество да постигне целите по чл.12 ЗАНН, поради което същият
не може да бъде подложен на контрол за правилност и законосъобразност.
С оглед на това както наказаното лице, така и съдът е поставен в невъзможност да
разбере мотивите на административния орган за определяне на административното
наказание в този му размер, което пък лишава съда от възможността да извърши ефективен
контрол по законосъобразност на тези мотиви. Допуснатото процесуално нарушение на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН обаче не е съществено, поради което не обуславя
цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, но води до ревизиране на
наложената имуществена санкция в нейния минимум.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самото деяние не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени
нарушения от този вид (по смисъла на чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 НК), доколкото се касае за
4
формално нарушение /на просто извършване/, тъй като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни негативни правни последици от същото. Това
обаче в никакъв случай не означава, че няма настъпили такива, тъй като неуреждането на
правоотношението с работниците като трудови, несъмнено ограничава правата на
работниците, които се лишават от възможността да се ползват от правата, предвидени в КТ в
защита на техните интереси или най-малкото са затруднени да се ползват от тях, като
именно с оглед на това законодателят в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ е предвидил
неприложимост на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КИ за нарушения по чл.61, ал.1 от КТ.
Именно с оглед на обстоятелството, че извършеното нарушение е с характерната
обществена опасност за нарушенията от този вид, но поради това, че в обжалваното НП
липсват мотиви относно конкретния размер на наложената санкция, за извършеното
нарушение следва да бъде наложена имуществена санкция в минималния предвиден от
закона размер от 1500 лева, като се измени обжалваното НП в санкционната му част.
При този изход на делото – уважаване на жалбата по алтернативно предвиденото
искане за намаляване на размера на наложената санкция и доколкото същата не се уважава в
частта на искането за отмяна на обжалваното НП, съдът намира, че не следва да се
присъждат разноски в полза и на двете страни.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-2300060/13.03.2023 г., издадено от
***************** – директор на Дирекция „Инспекция по труда” – София /ДИТ-София/, с
което на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414,ал.3 от КТ, за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на
***************, със седалище и адрес на управление:
****************************************** в качеството на работодател, е наложенa
имуществена санкция в размер на 2000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5