Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 17 084 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата
26 000 лв.
В исковата молба на М.А.Г. се твърди, че на 11.06.2018 г. в гр. София, на
път Е 80 от гр. София към гр. Драгоман е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд
Фокус“ с рег. № ********, управляван от И.А.И. и лек автомобил „Тойота Аурис“ с
рег. № ********, управляван от ищцата. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът
на лек автомобил „Форд“, който при неправилно извършена маневра „обратен завой“
навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с попътно движещия се
автомобил, управляван от ищцата. Твърди се, че от ПТП-то ищцата получила травма
на нервни коренчета в торако-лумбален отдел, повърхностна травма на лява
подбедрица, мозъчно сътресение, контузия на главата челно, контузия на гръден
кош вляво, които увреждания й причинили болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил
„Форд”, да й заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендира
се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК, в който са наведени твърдения за
неоснователност на предявения иск.
Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителен отговор към нея.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1
от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да
иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва
да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 03.07.2018 г., предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявения иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от
което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед
изводите на вещото лице инж. В.К.Д. по допуснатата САТЕ, която настоящият
съдебен състав кредитира като обективно и компетентно изготвена, в която е
посочено, че причина за ПТП са субективните действия на водача на лек автомобил
«Форд» с органите за управление довели до навлизане на този автомобил в
траекторията за движение на лек автомобил «Тойота Аурис» на разстояние,
по-малко от разстоянието на опасната зона за спиране на лек автомобил «Тойота».
Причината за настъпване на ПТП е установена и с оглед констатациите на протокол
за ПТП № 1705787 на СДВР.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза. Вещото лице, изготвило експертизата, д-р П.С.П. е обосновал извод,
че при ПТП-то ищцата е получила мозъчно сътресение, контузия с травматичен
подкожен кръвоизлив в челната област на главата, гръдна травма, изразяваща се в
контузия със слаба болезненост в лява гръдна половина и без данни за счупване
на ребра, гръбначна травма, изразяваща се в травма на нервните коренчета в
гръдно-поясния отдел без рентгенови данни за счупване на тела на прешлени и без
отпадна неврологична симптоматика, както и травма на опорно-двигателния апарат,
състояща се от контузия с изразен подкожен оток на меките тъкани в областта на
лява подбедрица. В заключението е посочено, че възстановителния период на
мозъчното сътресение настъпва за срок от 3-5 седмици без патологични изменения,
а оплакванията от увреда на нервните коренчета на гръдно-поясния отдел на
гръбначния стълб отшумяват за период от 10-15 дни .
Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период / 3-5 седмици/ справедливо
би било да се присъди сума от 6 000 лв. като за
горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. искът като неоснователен
следва да се отхвърли.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща изтичане на
предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 04.10.2018 г.
като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 18.11.2019 г. процесуалният
представител на ищцата е заявил искане да му бъде определено възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Такова основание се сочи в договора за правна
защита и съдействие, представен по делото /стр. 65/, поради което настоящият
съдебен състав намира, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение по посочения ред. Съобразно фактическата и правна сложност на
делото, извършените по него процесуални действия, размера на заявения иск и
размерите на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият
съдебен състав намира, че същото възлиза на сума в размер на 1 310 лв., а
неговата припадаща се част, съобразно уважената част на иска възлиза на сумата
от 302, 31 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 138, 46 лв.
– припадащата се част от разноските за депозити за експертиза и разпит на
свидетел, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК /стр. 52 в делото/. Разноски за
адвокатско възнаграждение, според настоящия съдебен състав не се следват
доколкото няма данни такива да са извършени. На гърба на пълномощното,
легитимиращо адв. Томова с представителна власт /стр. 25/ е налична справка за
получените от нея суми за процесуално представителство от ответното дружество
за 2018 г. без посочване, че такова е заплатено и по настоящото дело респ.
съобщението за отговор е връчено на 01.02.2019 г. т.е. следващата година,
поради което не може да се презюмира, че е включено в приложената справка за
2018 г.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 343, 85 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на М.А.Г., ЕГН **********,*** – адв. К.Д.
сумата от 6 000 /шест хиляди/ лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 11.06.2018
г. на път Е 80, гр. София, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 04.10.2018 год. до окончателното им изплащане като отхвърля иска за
горница до пълния предявен размер от 26 000 лв. като неоснователен..
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на адв. К.Д. на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА сумата от 302, 31 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.А.Г., ЕГН **********,*** – адв. К.Д. да заплати на основание чл. 78 ал.3
от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 138, 46 лв. – разноски.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 343, 85 лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: