Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На четиринадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2374 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Й.П. против Наказателно
постановление № ОКМД-23/23.03.2019г., издадено от Директора на РЗИ Варна, с което
на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.
220, ал.3 ЗЛПХМ.
В
жалбата се сочи, че издаденото
НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че постановлението
е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
нарушаване на сроковете по чл. 34, ал.1 ЗАНН – НП било издаден пет месеца след
извършването на проверката в обекта. Наред с това се сочи, че АНО е допуснал и
редица материалноправни нарушения при издаване на процесното НП, изразяващи се в следното: на първо място, не
било доказано помощник-фармацефтът да е извършвал
фактически действия по предоставяне на консултации и отпускане на лекарствени
продукти, както и не е извършил продажба на лекарствен продукт. На второ място
в текста на НП отсъствало посочване на конкретния акт въз основа на който е било съставено същото, като тази
липса на практика правела неразбираема волята на АНО. По изложените съображения
се пледира за отмяна на издаденото НП, в условията на евентуалност за
намаляване на размера на наложената санкция.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител. По съществото на делото пледира да се уважи жалбата,
и НП да бъде отменено като се посочва, че даването на консултация е абсолютно
недоказано, като в аптеката няма и регистрирана продажба на такъв медикамент,
която да е извършено от лице, което не е фармацевт.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно
заседание изпраща представител, който посочва, че нарушението
е изцяло доказано от показанията на актосъставителката
и свидетелката по акта, както и от приложените писмени доказателства,
удостоверяващи, че в конкретния ден през времето на проверката в обекта не е
било предвидено да работи лице с фармацевтично образование.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2018г. св. Ж.Г. ***, извършила проверка в аптека „Апарант
М“ ЕООД, находяща се в сградата на МОЛ Варна в гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 186. Проверката
била нарочна, тъй като проверяващата имала съмнения, че в обекта няма да има
осигурен на работа магистър фармацевт, поради което и представила на работещо в
обекта лице – помощник фармацевт св. Н.Х. за изпълнение рецепта – за лекарствен
препарат „Зинат“.
Същата приела рецептата и извадила медикамента като
написала върху опаковката по какъв начин той следвало да се приема, след което
пристъпила към предоставянето му на купувача.
В този момент св. Г. извадила служебната си карта и се
представила, след което попитала св. Х. имала ли същата фармацевтично образование
и ако не имало ли в обекта лице с такова.
Отговорено й било, че
управителката на аптеката, която била с фармацевтично образование била извън
територията на аптеката, след което на същата било телефонирано
и малко по-късно тя се върнала в обекта.
Видно от представените по делото график за служебните
смени и трудови договори на св. Х. и на св. Сл. същите имали качеството на
помощник фармацевти без изискуемото завършено фармацевтично образование.
При така установените факти, св. Г. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 220, ал.3 ЗЛПХМ, въз основа на който е
издадено обжалваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от показанията на актосъставителката и свидетелката при съставяне на АУАН,
както и от констатациите от изискания и приложен по делото констативен протокол
от извършената проверка, отразил с точност хронологията и същността на
развилите се събития.
За пълнота съдът следва да посочи, че не следва да се
дава вяра на показанията на св. Х. и на св. Сл.,
тъй като на първо място същите са служители в аптека „Апарант
М“ ЕООД и като такива се явяват заинтересовани от изхода на производството и на
следващо място тъй като показанията им противоречат на останалите налични по
делото гласни доказателства, както и на отразеното в представения по делото
констативен протокол, както и на останалите писмени доказателства.
Неред с това възраженията на жалбоподателката,
чието съдържание се потвърждава от показанията на свидетелите, работещи в
обекта са направени не при съставянето на АУАН, а едва в срока за депозиране на
писмено възражение.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № ОКМД-23/23.03.2019г. е
издадено от компетентен орган – Директора на РЗИ Варна.
Съдът намира, че неправилно административно-наказващия
орган е приел, че въззивницата П. е нарушила разпоредбата
на чл. 220, ал.3 ЗЛПХМ, като е съотнесъл фактическите
констатации към хипотезите на правните норми.
Съобразно разпоредбата на чл. 219, ал.1 от ЗЛПХМ аптеката
е здравно заведение, в което се извършват дейности по съхраняване, приготвяне,
опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без
лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени
продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели
и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и
санитарно-хигиенни средства, а според разпоредбата на чл. 220, ал.1 от ЗЛПХМ
тези дейности се извършват от магистър-фармацевт.
Правомощията на помощник-фармацевта са визирани в чл. 220, ал.3 от ЗЛПХМ и според тях
помощник-фармацевтът може да извършва цитираните дейности в присъствието и под
контрола на магистър-фармацевт, с изключение на отпускане на лекарствени
продукти по лекарско предписание, контрол и даване на консултации. Според чл.
233 от ЗЛПХМ ръководителят на аптеката носи отговорност за дейностите, които се
извършват в нея.
В случая, от събраните по делото доказателства се
установява, че въззивницата П. е ръководител на
аптеката, и не е присъствала при проверката и при извършената контролна
покупка.
Това е видно както от констативния протокол, така и от
показанията на св.Г. и Ф..
Установено по делото е и също така, че св.Х. е подготвила
за продажба лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“,
което само по себе си осъществява състав на административно нарушение, тъй като
тя няма това право с оглед на обстоятелството че е помощник - фармацевт.
Нарушението, вменено във вина на въззивницата
П. обаче на нито едно място в НП не е за това, че като ръководител на аптеката
не е упражнила контрол, в следствие на което е била извършена и съответната
продажба на лекарство от лице, което няма право на това.
От описанието на нарушението, направено в акта и
постановлението и съобразно събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства, следва да се приеме, че въззивницата П.
е осъществила нарушение чрез бездействие - не е упражнила контрол (извършено в
условията на допустителство).
Такова нарушение извършено от въззивницата
обаче не е посочено нито в акта, нито в наказателното постановление.
Отделен е въпросът дали такова нарушение при условията на
допустителство за ръководителя на аптеката е
предвидено в закона или не, като във всички случаи то е следвало да бъде
описано чрез конкретни действия и то извършени виновно от ръководителя на
фармацевтичния обект.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ОКМД-23/23.03.2019г.,
издадено от Директора на РЗИ Варна, с което на А.Й.П. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв. за нарушение по чл. 220,
ал.3 ЗЛПХМ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: