РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1148 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т.К.П. с
ЕГН ********** и Н.К.П. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител
адвокат Н.А.,*** с административен адрес гр. Добрич, ул.“България“ №12,
представлявана от кмета ***, по чл.124 ал.1 от ГПК за признаването за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по силата на
давностно владение на поземлен имот с кадастрален идентификатор №72624.601.32
по кадастралната карта на гр. Добрич с площ от 4628 кв.м., намиращ се в гр.
Добрич, ***. Доколкото в исковата молба претендираните части на двамата ищци
(братя и сестра) не са посочени, настоящият съдебен състав приема, че в
съответствие с чл.30 ал.2 от Закона за собствеността те претендират за
собствеността върху равни части от имота, т.е. по 1/2 идеална част. В исковата
молба се сочи, че ищците владеят процесния имот от април 1986 г. постоянно,
спокойно и явно; те са преки наследници на починалия на 14.10.1996 г. Кольо
Тодоров П.; наследодателят им е притежавал в собственост по наследство и
давностно владение от своя баща Тодор К.П., починал на 16.01.1956 г., няколко
застроени и незастроени имота в кв. „Рилци“; владението на ***. е продължило
повече от 40 години, като дворното място винаги е било оградено и оградата
никога не е била премествана; през 1986
г. наследодателят е предал на ищците имота и оттогава досега го владеят те,
постоянно и несмущавано, обработвайки дворното място; никой не е оспорвал
владението върху имота; при опит за снабдяване с необходимите документи от
Община град Добрич им е заявено, че мястото е общинска собственост, което е
породило настоящия спор; настоява се за уважаването на предявения иск и
присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил,
че предявеният иск е неоснователен; ищците не представят доказателства за
собствеността на техния дядо Тодор К.П. *** се легитимира като собственик на
имота по силата на §42 от Закона за общинската собственост, като първо имотът е
бил държавен при липсата на друг собственик и по силата на чл.6 от Закона за
собствеността; съгласно подробните устройствени планове за населеното място
през 1973 г., 1980 г. и 1989 г. процесният имот е отреден за резервен терен за
охранителна зеленина, което представлява работа по благоустрояване на
населеното място по смисъла на чл.48 ал.1 от ЗТСУ(отм.); не е осъществен
фактическият състав на придобивната давност с оглед на §1 от ЗР на ЗИДЗС, тъй
като протичането на срока за придобивна давност за такива имоти е спряно до
31.12.2022 г.; желае отхвърлянето на предявения иск.
В
последното съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител настояват
за уважаването на предявения иск; съдебно – техническата експертиза посочва, че
процесният имот е идентичен с този, който Т.К.П. и Н.К.П. владеят; през 1973 г.
по първия дворищно – регулационен план на село Рилци част от имота остава извън
регулацията с пл. №41, а другата част отива в регулация и за него е отреден
парцел 13; към този дворищно - регулационен план от 1973 г. има приложен
разписен списък и там са посочени за собственици наследниците на ***.; другият
парцел *** е записан на името на бащата на ищците, като по този начин е уредено
всичко по регулационния план от 1980 г.; през 1989 г. при изработването на
кадастралния и регулационен план за кв.“Рилци“ частта от имота извън регулация
се включва в регулацията, но е била предвидена за зелени площи; през 2004 г.
има подробен застроителен и регулационен план, а за процесния имот са отредени
два парцела – парцел *** с площ от 2405 кв.м. и парцел ** с площ от 2143 кв.м.,
като част от този имот с пл. №32 в северната му част от 80 кв.м. е отредена за
улица; вещото лице посочва, че тези имоти са идентични с процесния имот; към
своето давностно владение ищците присъединяват това на своите баща и дядо;
владението е било спокойно, необезпокоявано и явно; има косвени доказателства,
че от 1924 г. имотът е бил собственост на техния прадядо; имотът е бил ограден,
никога не е бил изоставян и постоянно е бил обработван; ответникът оспорва
собствеността на ищците без никакви доказателства, че е собственик на имота; не
се представя акт за държавна или общинска собственост; липсва досие за имота; имотът
никога не е бил изземван; настоява се за уважаването на иска и присъждането на
сторените разноски.
Община град Добрич чрез своя пълномощник
настоява за отхвърлянето на иска като неоснователен и недоказан.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е основателен.
От
показанията на разпитаните по делото свидетели Николинка Стефанова Н., Н.Н.М.и Я.
Паскалева Ж. категорично се установява, че ищците владеят процесния имот
спокойно, явно и необезпокоявано повече
от 30 години, като преди това владение върху него са осъществявали техните
майка, баща, баба и дядо. По делото са представени многобройни писмени
доказателства в подкрепа на безсъмнено установеното давностно владение. Според
заключението на вещото лице по първия дворищно – регулационен план на
кв.“Рилци“ в гр. Добрич от 1973 г. процесният имот е бил извън регулация, а
останалата част от имот с пл. №*** е била в регулация и за собственици на
частта в регулация са записани наследниците на Тодор К.П.; по кадастралния и
регулационен план от 02.06.1989 г. процесният имот, който дотогава е бил извън
регулация, е включен в регулация в кв.1 „за охранителна зеленина“; с последния
застроителен и регулационен план от 26.05.2004 г. от процесния имот са
образувани *** с площ от 2405 кв.м., **** с площ от 2143 кв.м. и площ от 80
кв.м. е отнета за улица (разширение на уличната регулация). Вещото лице е
посочило, че при възстановяването на земеделските земи след 1991 г. имотът вече
е бил третиран като урбанизирана територия и затова не е възстановен по реда на
ЗСПЗЗ. По делото са приети доказателства (на лист 120), че на 23.10.1924 година
по време на румънското управление на добруджанските земи *** (земеделец от с.
Суючюк, общ. Езибей, което е тогавашното име на днешния кв.“Рилци“ в гр.
Добрич) е закупил къща и дворно място с площ от 6 декара към нея; ищците
твърдят, че същият е баща на майката (***., като последният е техен дядо; поради
унищожаването на част от документите за гражданско състояние по време на
румънското управление сигурни доказателства за това обстоятелство не са приети,
а и при тогавашната липса на поземлени планове не е възможна точната
идентификация на имота. На лист 18 от делото е представено и доказателство, че
в емлячните регистри на тогавашното село Рилци на името на Тодория К.П. е било
записано празно място с площ от 4 декара и лозе до селото с площ от 1 декар, но
както е посочило вещото лице в заключението си, при възстановяването на
земеделските земи след 1991 година имотът вече е бил третиран като урбанизирана
територия и затова не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Всички
тези писмени доказателства потвърждават изложеното от ищците и разпитаните
свидетели, че възходящите членове на семейството им от изключително дълъг
период от време стопанисват процесния имот. Доколкото все пак наследниците на
прапрадядото са много на брой, то осъщественото давностно владение от страна на
ищците (респективно техните праводатели) е и спрямо останалите наследници (двамата
са деца и единствени наследници на своя баща ***., но последният е имал още 3
сестри). Неоснователни са възраженията на Община град Добрич, че е станала
собственик на имота по силата на §42 от Закона за общинската собственост, като
преди това той е бил държавен при липсата на друг собственик – не са
представени никакви актове за държавна или общинска собственост, нито доказателства
за проведени отчуждителни процедури. По отношение на констатираното от вещото
лице различие между площта на имота по кадастралната карта (4628 кв.м.) и застроителния
и регулационен план (по който 80 кв.м. от северната страна се отнемат за
разширението на уличната регулация) – няма доказателства за провеждането на
процедурата по разширение, респективно за отчуждаването на тези 80 кв.м.,
поради което същите съвсем правилно са били включени при изготвянето на
кадастралната карта (отразяваща актуалното положение на място) в имота на
ищците. С оглед на изложеното предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК е
основателен (при идеални части от по 1/2 за всеки от ищците) и трябва да бъде
уважен.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищците следва да бъдат
присъдени направените разноски в общ размер на 1671.98 лева (в това число 80
лева първоначално внесена държавна такса, 374.98 лева довнесена държавна такса
в нейния действително дължим размер, 8 лева заплатена държавна такса за
издаването на преписи от исковата молба във връзка с нейното вписване в
Службата по вписванията – Добрич (включително 2 лева такса за банковия превод),
7 лева внесена държавна такса за издаването на съдебно удостоверение
(включително 2 лева такса за банковия превод), 202 лева заплатен депозит за
вещото лице (включително 2 лева такса за банковия превод) и 1000 лева
адвокатско възнаграждение (на лист 76 от делото).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община град Добрич с административен адрес гр. Добрич,
ул.“България“ №12, представлявана от кмета ***, че Т.К.П. с ЕГН ********** и Н.К.П.
с ЕГН **********,***, са собственици (всеки от тях на по 1/2 идеална част) по
силата на давностно владение на поземлен имот с кадастрален идентификатор №***
по кадастралната карта на гр. Добрич с площ от 4628 кв.м., намиращ се в гр.
Добрич, ***.
ОСЪЖДА
Община град Добрич с административен
адрес гр. Добрич, ул.“България“ №12, представлявана от кмета ***, да заплати на Т.К.П. с ЕГН ********** и Н.К.П.
с ЕГН **********,***, сумата от 1671.98 лева (хиляда шестстотин седемдесет и
един лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща направените разноски по
гр. дело №1148/2019 г. по описа на ДРС.
УКАЗВА на ищците в
6-месечен срок от влизането в сила на съдебното решение да извършат вписването
му в Службата по вписванията – гр. Добрич.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: