Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в
публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Т.Д., като разгледа докладваното от
съдията т. дело N 5785 по описа за 2014
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативни
съединени искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „А.” ООД твърди, че има сключени
два договора за кредит с ответника, съответно договор № 052Р00027/08.12.2004 г.
за кредит в размер на 600 000 евро и договор № 052 Р00042/06.06.2005 г. за
кредит в размер на 100 000 евро.
Съгласно погасителните планове и по двата договора кредитите следва да се
върнат по на 108 погасителни вноски, като и за двата договора се дължи лихва за
ползвания паричен ресурс с уговорен годишен лихвен процент в размер на EUROBOR
плюс 7 пункта надбавка. С Анекс № 5 към
договор № 052Р00027/08.12.2004 г. годишният лихвен процент е намален в размер
на EUROBOR плюс 3 /три/ пункта надбавка, считано от 14.01.2008 г., а с Анекс №
4 към Договор № 052 Р00042/06.06.2005 г.
годишният лихвен процент е намален в размер на EUROBOR плюс 3 /три/
пункта надбавка считано от 14.01.2008 г. Вноската за м. януари 2009 г. и по
двата договора е с около 500 евро по-висока. С писмо изх. № 00051/22.01.2009 г.
банката уведомява ищеца, че считано от 05.12.2008 г. УС на банката е приел нови
Общи условия за кредитиране, които стават неразделна част от договорите и
въвеждат минимален размер на лихвения
процент (8.132%). По силата на т. 5 от Общите условия, които са неразделна част
и от двата договора „при съществена промяна на лихвените нива в страната
банката има право едностранно да промени лихвените условия по настоящия
договор, в т.ч.и/или наказателната лихва“. В т. 6 на новоприетите от банката
без знание и съгласие на ищеца ОУ, този текст е променен по следния начин: “при
съществена промяна на лихвените нива в страната, при промяна на икономическата
обстановка, при увеличаване на цената на финансовия ресурс, както и при настъпване
на други обективни обстоятелства (в това число и увеличаване на инфлацията)
банката има право едностранно да промени договорният и/или наказателен лихвен
процент”. Затова и на ищеца е начислена по-висока от първоначално договорената
лихва. Към настоящия момент ищецът е
погасил задълженията си към банката и по двата кредита, като по договор №
052Р00027/08.12.2004 г. за кредит в размер на 600 000 евро освен главницата е
платил и сумата от 267 673, 59 евро, а
по договор № 052 Р00042/06.06.2005 г. за кредит в размер на 100 000 евро освен
главницата е платил и сумата 41 754.42 евро. Следователно, въз основа на
изменения едностранно от банката начин на определяне на размера на дължимата
лихва, ищецът е платил повече около 42661 евро по първия договор и 7 463 евро по втория договор. Ищецът
поддържа, че тези суми са недължимо платени на банката, тъй като приемането на
новите ОУ е извършено в нарушение на чл.
298 от ТЗ. За това свое становище ищецът е уведомил банката с писмо вх. №
00021/21.01.2009 г. и поради липсата на отговор с последващи такива с вх. №
00045/09.02.2009 г.; вх. № 00046/09.02.2009 г.; вх. № 00107/17.03.2009 г. и вх.
№ 00108/17.03.2009 г. Банката му отговаря с писмо изх. № 1101/08.04.2009
г., като го уведомява, че съгласно т. 6
от подписните между нас договори за кредит „Банката обявява общите условия и
всяка промяна в тях в помещенията, в която клиента има достъп. С подписване на
договора за кредит вие като Кредитополучател сте дали съгласието си за
едностранна промяна на Общите условия от страна на банката. Според ищеца т. 6 от подписните между страните договори всъщност
гласи: „действащите документи на банката, а именно: (а) Тарифа на Банката за
такси, лихви и комисионни и (б) Общите условия на Банката за П.Б. Р. са
неразделна част от настоящия договор. Банката обявява тези документи и
промените в тях публично в помещенията до които клиентите имат достъп.
Кредитополучателят с подписване на този договор потвърждава, че при сключване
на договора е запознат с документите, изброени в този член, че е съгласен и
безусловно приема тези документи”. Затова ищецът поддържа, че към договора не
може едностранно да бъдат приобщавани условия и разпоредби, а тези условия следва да бъдат изрично приети от другата
страна. Сочи, че той не е приемал тези условия, дори е отказал да подпише
предложения от банката анекс, с който да се приемат новите условия. С оглед
изложеното счита, че платените суми по договорите, представляващи разлика между
първоначално уговорените погасителни вноски и тези начислявани, съгласно
приетите от банката, без съгласие на ищеца, нови ОУ, са получени от банката без
основание. Ето защо иска от съда да осъди ответника да му прати следните
суми: по договор № 052Р00027/08.12.2004
г. - 42661 евро и по договор № 052
Р00042/06.06.2005 г. - 7 463 евро, както и лихва за забава върху тези главници
за периода от 05.12.2008 до 08.09.2014 г., съответно в размер 17028 евро и 5405
евро /размерите на предявените искове са съобразени с допуснатото с протоколно
определение от 27.11.2015 г. изменение в размера на исковете по чл. 214, ал. 1
изр. 3 от ГПК/. Претендира направените разноски.
Ответникът „П.Б.” АД оспорва
предявените искове. Поддържа, че изменението на приложимите към договорите ОУ
не е извършено незаконосъобразно, а е в съответствие с чл. 6 от договорите.
Решението на УС за изменение на приложимия лихвен процент е обусловено от
наличието на обективни обстоятелства, настъпили в края на 2008 г. – съществено
намаляване на лихвените нива и значително влошаване на икономическата
обстановка в страната. Твърди, че и по действалите към момента на подписване на
договора ОУ /чл. 5 от ОУ/ банката има право едностранно да промени лихвените
условия по кредите при съществена промяна на лихвените нива в страната. Освен
това от поведението на ищеца /заплатил е всички вноски по кредитите,
включително и тези с по-висок размер/ може да се направи извод, че той се е
съгласил в променените лихвени условия, доколкото не се е възползвал от правото
си, при несъгласие с променения лихвен процент да погаси предсрочно кредита си
без да дължи неустойки и други обезщетения.
При условията на евентуалност прави възражение, че част от
претендираните суми са погасени по давност, съответно сумите платени за
главници преди повече от 5 г. преди завеждане на исковата молба, а
претендираните лихви – тези, възникнали преди повече от 3 г. преди датата на
исковата молба. Моли съда да отхвърли исковете, като претендира и направените
по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
От представените по делото писмени
доказателства се установява, че между страните са сключени два договора за
банков кредит, съответно № 052Р00027/08.12.2004 г. и договор № 052
Р00042/06.06.2005 г.
С първия договор на ищеца е предоставен
кредит в размер на 600 000 евро, който е с цел инвестиционен. Този кредит следва
да бъде върнат на 108 погасителни вноски, съгласно подписаният от страните
погасителен план – приложение № 1 към договора, като е уговорен годишен лихвен
процент от шестмесечния EURІBOR
плюс 7 пункта надбавка. Постигнато е
съгласие този лихвен процент да сефиксира за всеки следващ 6-месечен период при
спазване на размера на договорената надбавка, като за първия 6-месечен период лихвеният
процент ще се фиксира към шестмесечния EURІBOR
за деня на подписване на договора,
а за всеки следващ 6-месечен период лихвеният процент ще се фиксира на база
шестмесечния EURIBOR към деня, предхождащ датата на последната вноска по
погасителния план за предходния период. Уговорено е, че кредитополучателят ще
дължи на банката и комисионна за обработка в размер на 12000 евро еднократно
при отпускане на кредита и комисионна за текущо управление в размер на 0.25 %
върху непогасената част от главницата, която се удържа при отпускане на кредита
и в началото на всяка следваща година. Кредитът следва да бъде отпускан на
траншове, като страните не спорят, а и от заключението на ССчЕ се установява, че
банката е отпускала сумите по траншовете, съгласно постигнатата от страните съгласие. С подписан
на 07.01.2008 г. анекс № 5 към този договор, страните изменят годишния лихвен
процент, считано от 14.01.2008 г. на
EUROBOR плюс 3 пункта надбавка, като във връзка с тази промяна се изменя и
подписаният от ст страните погасителен план.
С втория договор на ищеца е предоставен кредит в
размер на 100 000 евро, който е с цел инвестиционен. Този кредит следва да бъде
върнат на 108 погасителни вноски, съгласно подписаният от страните погасителен
план – приложение № 1 към договора, като е уговорен годишен лихвен процент от
шестмесечния EURІBOR плюс 7 пункта надбавка. Постигнато е съгласие този лихвен
процент да сефиксира за всеки следващ 6-месечен период при спазване на размера
на договорената надбавка, като за първия 6-месечен период лихвеният процент ще се
фиксира към шестмесечния EURIBOR за деня
на подписване на договора, а за всеки следващ 6-месечен период лихвеният
процент ще се фиксира на база шестмесечния EURIBOR към деня, предхождащ датата
на последната вноска по погасителния план за предходния период. Уговорено е, че
кредитополучателят ще дължи на банката и комисионна за обработка в размер на
2000 евро еднократно при отпускане на кредита и комисионна за текущо управление
в размер на 0.25 % върху непогасената част от главницата, която се удържа при отпускане
на кредита и в началото на всяка следваща година. С подписан на 07.01.2008 г.
анекс № 4 към този договор, страните изменят годишния лихвен процент, считано
от 14.01.2008 г. на EURІBOR плюс 3
пункта надбавка, като във връзка с тази промяна се изменя и подписаният от ст
страните погасителен план.
Съгласно т. 5 от Общите условия, които
са неразделна част и от двата договора, при съществена промяна на лихвените
нива в страната банката има право едностранно да промени лихвените условия по
сключените договори, в т.ч.и/или наказателната лихва. След уведомяване на
кредитополучателя за промяната измененият лихвен процент става задължителен,
считано от деня посочена в уведомлението. При несъгласие от страна на
кредитополучателя с променения лихвен процент, той има право предсрочно да
погаси кредита, ведно с уговорените първоначално лихви за срока на фактическото
ползване на кредита, без да заплаща такса за предсрочно погасяване.
С писма изх. № № 00051/22.01.2009 г. и
00052/22.01.2009 г. банката уведомява ищеца, във връзка с горепосочените
договори, че считано от 05.12.2008 г. УС на банката е приел нови Общи условия
за кредитиране, които стават неразделна част от договорите и с т. 6 се въвежда минимален размер на лихвения процент от 8.132%,
която промяна влиза в сила от 14.01.2009 г. Съгласно т. 6 на новоприетите от
банката ОУ, при съществена промяна на лихвените нива в страната, при промяна на
икономическата обстановка, при увеличаване на цената на финансовия ресурс,
както и при настъпване на други обективни обстоятелства (в това число и
увеличаване на инфлацията) банката има право едностранно да промени договорния
и/или наказателен лихвен процент. Лихвеният процент се променя автоматично,
считано от решението на УС на Банката. Банката се задължава да уведоми
кредитополучателя за промяната, като не е необходимо страните да подписват
анекс. При несъгласие от страна на кредитополучателя с променения лихвен
процент, той има право в 30 дневен срок предсрочно да погаси кредита, ведно с
уговорените първоначално лихви за срока на фактическото ползване на кредита,
без да заплаща такса за предсрочно погасяване.
Страните по делото не спорят, че
новоприетите ОУ са обявени в помещението на банката на 05.12.2008 г.
Видно от представеното извлечение от протокол
№ 296 от заседание на УС на банката ответника, на 08.12.2008 г. УС е взел
решение, във връзка с понижаване на стойността на EURІBOR да се въведат
минимални лихвени нива по текущите договори за кредит с плаващ лихвен процент,
чийто размер и приложение е в зависимост от изпълнението на поетите от
кредитополучателя с договора задължения. Прието е, че за клиенти с добра
кредитна история, които изпълняват коректно условията на договорите, лихвеният
процент за целия срок на договора за кредит, образуван от EURІBOR плюс надбавка
остава плаващ, но не по-нисък от настоящия лихвен процент, договорен при
последната промяна по погасителен план. Препоръчано е да се предоговори лихвен
процент на минимум 12 % на годишна база за целия срок на кредита за суми до
50 000 евро и минимум 9 % на годишна база за целия срок на кредита за суми
над 50 001 евро.
С писма вх. № на банката
000021/21.01.2009 г.; 00045/09.02.2009 г.; 00046/09.02.2009 г. ищецът изразява
несъгласие с едностранната промяна на лихвения процент. С писмо изх. №
1101/08.04.2009 г. банката отговаря на ищеца, като му посочва, че надлежно го е
уведомила заънастъпилите промени, основани на взетото от УС на банката решение. Ищецът не е подал молба за
предсрочно погасяване в 30-дневен срок от уведомяването и ако желае да погаси
предсрочно кредита /соглед изразеното несъгласие с промяната/ следва да подаде
молба за предсрочно погасяване, след получаване на която молба банката ще го
уведоми за сумата, която дължи и условията за погасяването.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което като неоспорено от
страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
установява, че по договора от 08.12.2004 г. ищецът е платил на банката общо
сумата от 867673.59 евро /600 000 евро главница и 267673.59 евро договорна
лихва/. Внесената лихва по договора за периода от 05.12.2008 г. до погасяването
възлиза на 95647.50 евро. Ако за този период е бил приложим лихвеният процент
по подписания от страните анекс № 5, дължимата лихва би била 52986.42 евро, съответно
разликата между действително платената лихва и тази, дължима, съгласно анекса е
в размер на 42661.80 евро. Законната лихва за забава върху тази сума, изчислена
за периода от 05.12.2008 г. до 08.09.2014 г. възлиза на 30899.05 евро. По
договора от 06.06.2015 г. ищецът е платил на банката общо сумата от 141754.42
евро /100 000 евро главница и 41754.42 евро договорна лихва/. Внесената лихва
по договора за периода от 05.12.2008 г. до погасяването възлиза на 17055.79
евро. Ако за този период е бил приложим лихвеният процент по подписания от
страните анекс № 4, дължимата лихва би била 9592.19 евро, съответно разликата
между действително платената лихва и тази, дължима, съгласно анекса е в размер
на 7463.60 евро. Законната лихва за забава върху тази сума, изчислена за
периода от 05.12.2008 г. до 08.09.2014 г. възлиза на 5405.81 евро.
От събраните по делото доказателства се
установява съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните
с типичното за договора по чл. 430 от ТЗ съдържание. Съгласно чл. 58, ал. 1 от
Закона за кредитните институции /ЗКИ/, при отпускане на кредит банката
предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите,
които съдържат най-малко: 1. данни за общите разходи по кредита (такси,
комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за
обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят; 2.
лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на
лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита; 3. допълнителните задължения, свързани с разплащанията; 4.
условията и разходите при предсрочно погасяване на кредита. В случая банката е
изпълнила тези свои задължения. В т. 5
от Общите условия, които като неразделна част и от двата договора ищецът е
приел, при съществена промяна на лихвените нива в страната банката има право
едностранно да промени лихвените условия по сключените договори, в т.ч.и/или
наказателната лихва. След уведомяване на кредитополучателя за промяната
измененият лихвен процент става задължителен, считано от деня посочена в
уведомлението. При несъгласие от страна на кредитополучателя с променения
лихвен процент, той има право предсрочно да погаси кредита, ведно с уговорените
първоначално лихви за срока на фактическото ползване на кредита, без да заплаща
такса за предсрочно погасяване. В случая банката е упражнила това свое право и
по време на действие на договора е изменила едностранно лихвения процент. В т.
5 от ОУ са предвидени конкретни условия, при настъпването на които да възниква
право на банката, в лицето на своя управителен съвет, да изменя базовия лихвен
процент, представляващ съществено условие на договора за кредит, поради което
следва да се приеме, че съдържащите се в процесния договор условия по кредита
не са в противоречие с чл. 58, ал. 1 ЗКИ. Ищецът не излага твърдения за липса
на посочените в решението на УС основания за изменение на лихвения процент /понижаване
стойността на променливия компонент на лихвата EURІBOR/, поради което Съдът
следва да приеме, че са били налице визираните в т. 5 на ОУ условия, при които
банката има право предсрочно да промени кредита. Неоснователни са възраженията
на ищеца, че новият лихвен процент може да бъде прилаган едва след като той подпише
анекс към договора, с който да приеме изрично изменението. Ищецът е надлежно
уведомен за приетите изменения /видно от приложените от самия него към исковата
молба уведомителни писма на банката/, като съгласно постигнатото чрез
подписване на ОУ съгласие това е достатъчно за влизане на промените в сила.
Ищецът не е доказал да се е възползвал от предоставеното му право, при
несъгласие с изменението да погаси предсрочно кредитите. Напротив заплащал е
дължимите по договора вноски, съобразно първоначалния погасителен план и в
размерите, съобразени с изменения с решението на УС на банката лихвен процент.
В случая са неприложими разпоредбите на
чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Неравноправни, съгласно чл. 143
ЗЗП могат да бъдат само клаузи, съдържащи се в договори, по които страна е
потребител. Потребител за целите на приложението на ЗПП е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице,
което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1). В разглеждания случай ищецът
не отговаря на посочената дефиниция, тъй като не е физическо лице, а юридическо
лице – търговско дружество, както и с оглед предмета на договорите при
сключването им е действал в рамките на своята търговска дейност (кредитите са отпуснати
с инвестиционна цел/. Следователно спрямо възникналите въз основа на процесните
договори за кредит отношения между страните разпоредбите на ЗПП не намират
приложение, в частност недопустимо е действителността на договора или на
отделни негови уговорки да се преценяват съобразно разпоредбите на този закон.
С оглед изложеното следва да се приеме,
че по процесните договори за кредит ищецът дължи лихва съобразно приетото с
решение на УС изменение в размера на дължимия лихвен процент, поради което
платените суми по договора не са без основание, съответно предявените искове по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД са неоснователни.
Предвид извода на съда за
неоснователност на претенциите за главница, неоснователни се явяват и
акцесорните искове за присъждане на лихва за забава.
При този изход на производството ответникът
има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, които възлизат на 4931 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** *** срещу
„П.Б. /Б./” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, искове с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумите: 42661 евро,
представляваща платена без основание договорна лихва във връзка с договор №
052Р00027/08.12.2004 г. и 7 463 евро, представляваща платена без
основание лихва във връзка с договор № 052 Р00042/06.06.2005 г., както и
исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите от 17028 евро, представляваща лихва за забава върху главница от 42661 евро
за периода от 05.12.2008 до 08.09.2014 г. и 5405 евро, представляваща лихва за забава върху главница от 7 463 евро
за периода от 05.12.2008 до 08.09.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
„А.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** No** да заплати на „П.Б. /Б./” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
разноски по производството в размер на 4931лева /четири хиляди деветстотин тридесет
и един лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: