РЕШЕНИЕ
№
гр. С., 23.05.20Д. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 17 състав, в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди и дванадесета година,
в състав :
СЪДИЯ : ТЕОДОРА НЕЙЧЕВА
при секретаря К.П., разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 10147 по описа за
И.П.Н. *** е предявил срещу В.А.Л.,*** иск с правно основание
чл. *** от ЗС.
В исковата молба
се твърди, че ищецът е собственик на 5/6 идеални части от следния недвижим
имот: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр. С., бул. В. № **,
ет. *, от 92,15 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, баня, тоалетна и
антре, ведно с прилежащите към апартамента таванско и избено помещение, без
посочени съседи и със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, съгласно нотариални актове № Д., том I,
рег. № ***9, н.д. № 48/2000г. и нотариален акт № **, том I,
рег. № 1504, н.д. № 84/2000г. и двата на Нотариус Е.Е., с район на действие
СРС, рег. № 052 от Нотариалната камара. Излагат се доводи, че ищецът е носител
на 5/6 ид.ч. от този имот, от които: 1/6 ид.ч. по наследство от майка му, които
права са материализирани в нотариален акт № Д., том I,
рег. № ***9, н.д. № 48/2000г. и 4/6 ид.ч. – по силата на сключен договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, том I,
рег. № 1504, н.д. № 84/2000г. и двата на Нотариус Е.Е.. Претендира осъждането
на ответника да му предаде владението на собствения му недвижим имот, описан
по-горе. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът В.А.Л.
е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск по съображения,
че представените с исковата молба документи не легитимират ищеца като
собственик на 5/6 ид.ч. от апартамент № 6; че същият владее имота на валидна
правно основание – в качеството му на негов собственик съгласно договор за
покупко-продажба, сключен на 25.09.2002г. с нот.акт № 77, н.д. № 677/2002г. на
Нотариус А.Ч., както и че не е налице идентичност между претендирания от ищеца
имот и имота, придобит от ответника през 2002г. При условията на евентуалност,
ако се установи, че праводателят му не е бил собственик на закупеният от него
апартамент, навежда и възражение за придобиване на последния на първично
основание – на базата на добросъвестно давностно владение, продължило повече от
5 години, считано от 25.09.2002г. – на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС във връзка
с чл. 70, ал. 1 от ЗС. Претендира направените по делото разноски.
По изложените
възражения, ответникът моли съда да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. *** от ЗС като
неоснователен, евентуално, да бъде уважено възражението за кратката придобивна
давност за процесният апартамент.
В съдебно
заседание, проведено на 15.03.2011г., ищецът поддържа исковата си молба, ведно
с направеното в същото заседание уточнение, представя удостоверение за
наследници на баща си П. Н. Г. и
води допуснатият му до разпит свидетел. Ответникът, чрез процесуалният си представител
оспорва предявения иск, като поддържа писмения отговор. Уточнява направеното в
отговора оспорване, че представените от ищеца с исковата молба нотариални
актове не удостоверяват правата на ищеца относно този имот, тъй като
праводателите му нямат права върху него. С определение съдът е приел
представените с ИМ, с молбата на ищеца от 25.03.2010г. и с отговора на
ответника от 30.08.2010г. писмени доказателства и представения заверен препис
от удостоверение за наследници № 006445/10.11.2010г. Допуснал е до разпит на
страните за датата на следващото съдебно заседание по едни свидетел при режим
на довеждане за установяване на сочените от тях обстоятелства.
На основание чл.
146 ГПК, съдът е изготвил доклад по делото, като е разпределил
доказателствената тежест между страните по делото. Последните са възприели
доклада на съда без възражения, като на ищеца е предоставена възможност за
датата на следващото съдебно заседание да представи доказателства във връзка с
правото му на собственост върху процесният апартамент и това на праводателите
му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл.Д. и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца, и възраженията на ответника,
намира следното :
С
исковата си молба ищецът е представил Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давностно владение, прекратена СИО и наследство № Д.,
том І, рег. № ***9, н.д. № 58/ 06.04.2000г. на Нотариус Е.Е., с който на
основание Постановление от 05.04.2000г., изготвено по н.д. № 48/2000г. и на
основание чл. 483, ал. 2 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗС, Нотариусът е признал П. Н. *** и
ищецът И.П.Н. *** за собственици – първият върху 4/6 (четири шести)идеални
части на основание давностно владение , прекратена съпружеска имуществена
общност и наследство, вторият на 1/6 (една шеста) идеална част на основание
давностно владение и наследство върху
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ 6, находящ се в гр. С., бул. В. № **, кв. ***,
ет. *, със застроена площ от 92,15 кв.м., състоящ се от три стаи,
хол, баня, тоалетна и антре, ведно с прилежащите към апартамента таванско и
избено помещение, без посочени съседи и със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, която сграда е построена в
кадастрален номер 1 от кадастрален план одобрен пред 1992г.
Към исковата молба
ищецът е приложил и нотариален акт за продажба на недвижим имот № **, том І,
рег. № 1504, дело № 84/ Д..05.2000г., с който П. Н. Г. (баща на ищеца) продава
на съсобственика си И.П.Н. (ищеца) 4/6 (четири шести) идеални части от
собствения си недвижим имот, описан по-горе.
Ответникът е
оспорил правата на праводателите на ищеца, като е заявил, че посочените по-горе
нотариални актове не легитимират ищеца като собственик на имота. Съдът е указал
на ищеца, че следва да представи доказателства които легитимират праводателя му
– баща му И.П.Н. като собственик 4/6 идеални части от процесния имот и такива,
които легитимират него като собственик на 1/6 от същия имот. На проведеното на
15.06.2011г. съдебно заседание ищецът е представил препис-извлечение от акт за
женитба № 549 от 18.ІІІ.1950г. на П. Г. Н. и М.Г.Т. и декларация за идентичност
на имена на М.Г. Г.а, като твърди, че това е акт за брак на майка му и баща му
и че декларацията е за идентичност на имената на майка му.
Ищецът не
представя доказателства, че М.Г.Т. (съгласно акта за женитба) респективно М.Г. Г.а
(съгласно представената по делото декларация за идентичност на имена) е негова
рождена майка. Не представя и акт за смърт и удостоверение за наследници
на М.Г. Г.а, от които да се установят кога е
починала същата и кои лица е оставила за наследници, включително дали ищецът е
неин син (наследник). Ищецът не представя и доказателства, които легитимират М.Г.
Гечева като собственик на процесният апартамент АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в
гр. С., бул. В. № **, кв. ***, ет. *,
със застроена площ от 92,15 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, баня, тоалетна
и антре, ведно с прилежащите към апартамента таванско и избено помещение, без
посочени съседи и със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж, която сграда е построена в кадастрален номер 1 от
кадастрален план одобрен пред 1992г., за да може съдът да установи фактите и
обстоятелствата констатирани от нотариус Е.Е. в констативният нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, прекратена СИО
и наследство. Конститутивните нотариални актове не създават и не прехвърлят
права, а само констатират такива. Ето защо и с оглед направеното по делото
оспорване от страна на ответника на правата на праводателите на ищецът и
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствена
тежест в процеса, ищецът следваше да установи фактите на които основава своите
искания или възражения, т.е. следваше да установи, че М. Г. Г.а е негова майка,
че тя е собственик на процесния апартамент № 6, и че след смъртта и ищецът е
придобил 1/6 от процесния имот, а баща му П. Н. Г. е придобил 4/6 от същия
имот, които впоследствие му е прехвърлил с нотариален акт № **, том I,
рег. № 1504, н.д. № 84/2000г. на Нотариус Е.Е..
Доколкото по
делото не се събраха такива доказателства, които да легитимират ищеца като
собственик на процесният имот предявеният иск с правно основание чл. *** от ЗС
с явява неоснователен.
На следващо място, по делото е приет и не е оспорен по съответния ред нотариален акт, вписан в книгите по вписванията при Службата по вписванията при СРС с акт № ***, том LXLVII, дело № 22144/2002, вх. рег. № 29554, от който се установява, че ответникът В.Л. е придобил от Д. М.Г. собствеността върху следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 6 (шест), находящ се в гр. С., бул. В. № ** (шестдесет и три), кв. *** (триста осемдесет и осем), ет. 2 (втори), ап. 6 (шести) със застроена площ от 92,15 (деветдесет и две цяло и петнадесет стотни) кв.м., състоящ се от три стаи, хол, баня, тоалетна, антре, в едно с принадлежащите към апартамента таванско и избено помещение, без посочени съседи и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правата на строеж, която сграда е построена в имот с кадастрален номер 1 (първи) от кадастрален план одобрен през 1992г. От нотариалният акт се установява, че ответникът е придобил владението на този имот на правно основание. Ответникът е оспорил идентичността на придобитият от него апартамент и този, на който ищецът претендира, че е собственик. Съгласно правилото на чл. 154, ал.1 от ГПК и указанията на съда, дадени с доклада по делото, ищецът следваше да ангажира доказателства и да докаже идентичност между апартамента, на който твърди, че е собственик на 5/6 идеални части и този придобит от ответника през 2002г. Такива доказателства не бяха ангажирани в процеса и с оглед липсата на описание на съседите на апартамента, придобит от ищеца (нотариален акт № **, том І, рег. № ***9, н.д. 0 48/2000г.) и този придобит от ответника (нотариален акт, вписан в книгите по вписванията при Службата по вписванията при СРС с акт № ***, том LXLVII, дело № 22144/2002, вх. рег. № 29554) съдът не може да направи еднозначен извод за идентичност между двата имота, тъй като един апартамент се характеризира не само със своята площ (квадратура) и описание на стаите от които се състои, но и със своите съседи. Само при установяване на идентичност на съседите (границите) на двата апартамента и при съвпадение на останалите признаци (площ и описание на стаи) може да се направи категоричен извод за идентичност на двата имот, описани в нотариален акт № 12, том І, рег. № ***9, н.д. 0 48/2000г. и нотариален акт, вписан в книгите по вписванията при Службата по вписванията при СРС с акт № ***, том LXLVII, дело № 22144/2002, вх. рег. № 29554.
Съдът намира, че от горните доказателства и установените
въз основа на тях релевантни за предмета на спора обстоятелства, произтичат
следните правни изводи :
Уважаването на
иска по чл. *** от ЗС предполага доказване от страната, търсеща съдебна защита
на правото си, че е собственик на 5/6 идеални части от процесния Апартамент №
6, както и че имотът се владее или държи именно от ответника В.А.Л..От друга
страна, в тежест на ответника е да докаже, че това владение или държане се
основава на наличието на правно основание. Следва да се отбележи, че посочените
предпоставки следва да са налице, като тяхното наличие се преценява от съда към
момента на постановяване на съдебното решение, като се взема предвид всички
настъпили в хода на производството изменения във фактическата обстановка,
касаещи предмета на делото.
По изложените съображения,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, доколкото ищецът
не установи по предвидения за това ред, че е собственик на 5/6 ид.ч. от
процесния апартамент и че ответникът В.Л. владее същият този имот, а не друг
такъв. С оглед изхода по предявеният главен иск, съдът счита, че не следва
да разглежда евентуално заявеното
възражение на ответника за придобиване на процесният апартамент по давност на
основание чл. 79, ал. 2 във връзка с чл. 70, ал. 1 от ЗС.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени
направените по водене на делото разноски, в размер на 5 000 (пет хиляди)
лева.
Воден от изложените мотиви, Софийският градски съд, 17 състав на I ГРАЖДАНСКО отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.Н.,
ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.*** от Закона за собствеността, за
осъждането на В.А.Л.,***, да му предаде владението на АПАРТАМЕНТ № 6, находящ
се в гр. С., бул. В. № **, ет. *, от 92,15 кв.м., състоящ се от три
стаи, хол, баня, тоалетна и антре, ведно с прилежащите към апартамента таванско
и избено помещение, без посочени съседи и със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, И.П.Н., ЕГН **********,*** да заплати на В.А.Л.,***, направените
по водене на делото разноски, в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
съдия: