Присъда по дело №578/2017 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 530/15.11.2017г. постановена по НОХД № 578/2017г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия И.В.Я. *** е за това, че: през м.октомври 2015 г. в гр.Разград е разгласил позорни обстоятелства по отношение на М.С.С. ***, в качеството й на длъжностно лице- директор на СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр. Завет, при изпълнение на служебните й задължения, а именно, „че е злоупотребявала в своя полза и в полза на свои близки с делегирания й бюджет“, „че без да посещава работното си място в продължение на десет месеца, получава трудовото си възнаграждение“, „че разходва безотчетно получаваните от отдадените под аренда земеделски земи на училището средства“, „че раздава от същите тези земеделски земи на свои близки“, и й приписал престъпление, че в качеството си на директор на СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ гр. Завет издава фалшиви дипломи и възпрепятства правосъдието като укрива записи от камери, разположени на територията на училището, необходими за разкриване на извършителя на нанесена телесна повреда на сина на подсъдимия- престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

Частната тъжителка М.С.С. *** е превялиа и граждански иск срещу подс. И. В. Я. за сумата от 5000 лв. като обезщетение за причинени неимущестевни вреди, което е приет за съвместно разглеждане. Повереникът й - адв. Н. счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установяват твърдяните от тях факт, като дали ще бъде осъден за обида или за клевета е въпрос на правна квалификация. Счита е обвинението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли подс-Я. да бъде признат за виновен, като му се наложи съответно наказание, да бъде уважен гражданския им иск, както да им бъдат присъдени направените по делото разноски.  

Подсъдимият И. В. Я. *** не се признава за виновен, като дава подробни обяснения по случая. Заявява, че не разбира за какво е изправен пред съда, не разбира обвинението спрямо себе си, тъй като е писал няколко жалби, не отрича, но не е искал да я обиди или да накърни, да я оклевети. Сезирал е компетентните органи- министерство на образованието, регионалния инспекторат, прокуратурата, тъй като е считал, че има нарушения от страна на директорката и искал да бъде извършена проверка, изразил е гражданско мнение. Защитникът му адв.А.Т. счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява съставомерност на действията на подс.Я. по повдигнатото обвинение. Счита, че в случая подзащитният й е упражнил правото си на жалба, у него липсва субективният елемент, тъй като в тези жалби той е съобщил факти, обективно основани на неговата увереност за истинност. В тази връзка е практиката на ВКС и на Европейския съд по дела срещу България. Ето защо счита, че подзащитният й следва бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. 

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Тъжителката М.С.С. *** е Директор на СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Завет и живее в същия град, като се ползва с добро име в обществото.  

Подсъдимият И.В.Я. ***, заедно със семейството си, осъждан е.

През 2015г. синът на подсъдимия- Ю. Г. В., тогава на 13 години учел в учебното заведение, чийто директор била тъжителката. На 05.10.2015г. между него и негов съученик- Е. И., станало сбиване на улицата, извън двора на училището. Причината за това била, че Е. И. обидил сестрата на Ю. В. Действията между двете момчета били забелязани от св.М.Ч. и св.И.И.. Впоследствие св.Ч. дори отишъл в училището, където заедно с учителката на В. разговарял с него. И св.Ч. и св.И. са категорични, че никой не е удрял детето Ю. В.

От материалите по ДП № 331/2015г. по описа на РУ- гр.Кубрат обаче става ясно, че детето Ю. Г. В. е постъпил на лечение в Отделение по хирургия при МБАЛ- Разград на 08.10.2015г., като е посочил, че е претърпял побой на 05.10.2015г. Назначената СМЕ е дала заключение, че на 05.10.2015г. на В. са причинени кръвонасядания зад дясна ушна мида, теменно- тилна област на главата и под лявата лопатка; палпаторна болка в долновъншният квадрант на корема от дясната страна и в горната половина на външностранична повърхност на ляво бедро; клинични данни за сътресение на мозъка без обективно установена отпадна неврологична симптоматика и липса на свидетелски показания, които да сочат състоянието на пострадалия след нанесения побой. Описаните увреждания в съвкупност обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Могат да бъдат получени по начин, както сочи пострадалия- юмруци и ритници. Това ДП все още не е приключило, като не е установен извършителят. По същото са били изискани видеозаписите от намиращите се в училището камери.

По повод на упражненото насилие над сина му, подс.Я. подал жалба до директора на училището- тъжителката С. Последната определила комисия, която да извърши проверка по така депозираната жалба. Комисията излязла със становище, че жалбата е неоснователна. В същият смисъл е и издадената от Заповед от С., с която приела, че жалбата е неоснователна.

Недоволен от изхода на назначената от тъжителката С. проверка, на 19.10.2015г. подс.Я. депозирал жалба до Министъра на образованието и науките гр.София. В жалбата излага случилото се със сина му и връзката според него на директора С. със сочения от него извършител- св.Ч., като след това твърди, че С. за 12 календарни месеца не била на работа и отсъствала по болест 10 месеца, но въпреки това получавала редовното си трудово възнаграждение, защото когато С, отсъствала, часовете й били отчетени за редовно преподавани; за 17 месеца С. имала закупени апартаменти в гр.Русе, гр.Завет и л.а.Ауди А4, като средствата за тези закупувания били от нарушение на финансовата дисциплина в управляваното от нея училище и следствие на извършени от нея престъпления; С. била проверявана по повод издавани фалшиви дипломи; СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ имало около 100 дка земеделска земя, които лично от С. били дадени под аренда на ССОЗ „Клас“ гр.Завет, но кой вземал рентата не се знаело; С. имала безброй сключени договори с брат си „Т.“ от гр.Завет за ремонт на училището и поддръжка и брат й за подмяната на една изгоряла крушка вземал от 50 до 100лв., цялата поддръжка на камерите в училището се извършвала от брат й „Т.“, за да можело ако С. нещо сгафи, брат й да изтрие записите от камерите. Жалбоподателят посочил още, че учители и учителки от СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Завет се страхуват да пишат и говорят срещу директорката, защото веднага бивали уволнявани; счетоводството на училището се водело от роднина на С. и вероятно тя водела двойно счетоводство; във ведомостите на училището било посочено, че децата се хранят с шунка за закуска, а реално им били давани развалени сандвичи за да се разболяват, за което помолил да се извърши щателна проверка на храната, която се дава на децата за обяд като качество, количество и разнообразие; в гр.Завет С. се чувствала недосегаема, тъй като „нашата полиция“ потулвала всичко срещу нея и че тя чрез далаверите в училището се устройвала финансово. Тази жалба била препратена в РИО- Разград, където била образувана проверка.

Жалба със същото съдържание била депозирана на 30.10.2015г. и до ОП- Разград, по която била образувана преписка вх.№ 834/2015г. по описа на ОП-Разград.

По двете проверки- на РИО- Разград и ОП- Разград били снети обяснения от учителите и служителите в СОУ- Завет и от самата С. Именно при даването на обяснения по тези преписки С. узнала и за подадените жалби.

Проверката, извършено от РИО- Разград не констатирала нарушения от тъжителката С. в качеството й на директор на СОУ „Св.св. Кирил и Методий“ гр.Завет. Единствено в частта на жалбата относно доставката на ястия за изхранване на учениците, било констатирано, че по дни от седмицата, договореното се разминава с действително доставеното, за което били съставени предписания.

Проверката, извършена от ОП-Разград приключила с постановление за отказ да се образува ДП от 18.02.2016г., тъй като не било констатирано извършването на престъпление от общ характер от С.

От показанията на разпитаните свидетели- Ч.и И. /брат на тъжителката/ става ясно, че образуваните проверки се отразили негативно на тъжителката С.- била изнервена, отслабнала, била притеснена.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите Чакъров, И., И.,***, РП-Кубрат, РИО- Разград, справка за съдимост и др. писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Въз основа на тях по несъмнен начин се установява, че тъжителката С., в качеството й на Директор на СОУ- гр.завет е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. б от НК. Същата обаче е и публична личност и като такава неизменно е обект на жалби и проверки.

В тази връзка депозираните жалби до Министъра на образованието, препратена впоследствие до РИО- Разград и до ОП- Разград от страна на подсъдимия И.В.Я. ***, след анализ на практиката на ВС, на ВКС и на ЕСПЧ, следва да се счетат като упражнено и гарантирано от Конституцията на РБ право на жалба на подсъдимия. Съобразно становището на ЕСПЧ по принцип инициирана от жалба на гражданин проверка по отношение на длъжностно лице не може да бъде разглеждана като неправомерно засягане репутацията на последното, доколкото правото на жалби на гражданите е конституционно закрепено и упражняването му е с цел да се потвърди или отхвърли твърдението на жалбоподателя. В случая подс.Я. се е възползвал именно от това свое право на жалба и е сезирал именно компетентните за това органи- Министъра на образованието, респ.РИО- Разград и Окръжна прокуратура- Разград /решение № 7/24.01.2017г. на ВКС по н.д.№ 1299/2016г. I н.о., решение № 22/23.02.2017г. на ВКС по н.д.№ 12/2017г. I н.о, решение № 56/15.03.2017г. на ВКС по н.д.№ 1366/2016г. II н.о, решение № 60/27.05.2016г. на ВКС по н.д.№ 106/2016г. II н.о/.

В случая изложените в жалбите от Я. /както и от неговата съпруга/ твърдения не съставляват позорящи обстоятелства или приписващи престъпление, тъй като те изразяват неговата гражданска позиция и допуснати според него нередности от тъжителката в качеството й на директор на училището. Според изложеното от него нарушенията обективно са реално съществуващи и у него липсва съзнание за тяхната неистинност /неизвършване/, поради което и не може да му бъде търсена наказателна отговорност за клевета по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и т.3  във вр. с чл.147, ал.1 от НК, съобразно твърдяното в тъжбата.

От изложеното следва, че липсва осъществено от обективна и субективна страна престъпление от страна на подс.Я., поради което същият следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и т.3  във вр. с чл.147, ал.1 от НК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: