Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 4.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател: Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13200 описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове по реда на чл.284 ал.3 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ
(отм)).
Ищецът И.П.Н.
твърди, че на 09.10.2012 год. възникнало ПТП по пътя Пилзен-Хорни
Лукавице, при което лек автомобил „Форд“ с рег.№ *******управляван
от Р.К.навлязъл в насрещното движение и ударил движещия се срещу него лек
автомобил „Рено“ с рег.№ *******управляван от Н. П.Н.. Ищецът пострадал, като
пътник в лекия автомобил „Рено“ получил средна телесна повреда – счупване на
ребрата от 3 до 9 вляво, някои от тях на две места; счупване на кондила на долната челюст вдясно; навлизане на въздух и
кръв в гръдната кухина; фрактура на носните кости; контузия на далака с неголям
кръвоизлив; разкъсвания на долна и горна устна и травматични увреждания на 42,
41 и 31 зъби, като някои от уврежданията били временно опасни за живота му.
Ищецът е бил приет за болнично лечение. В резултат от уврежданията той
претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, трайно затруднение в
движението на снагата; трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период
повече от 30 дни; трайно затруднение в дишането за период повече от 30 дни.
Водачът на лекия автомобил, причинил произшествието, бил признат за виновен с
влязла в сила присъда на Областен съд-Пилзен по дело № 9 ТО
138/2014-564/10.6.2014 год. Ищецът предявил претенция за заплащане на
обезщетение за причинените му вреди пред ответника, тъй като произшествието
било причинено от лек автомобил, регистриран в Република Чехия. Ответникът
уведомил ищеца, че Гаранционният фонд на Чехия е предложило обезщетение, чийто
размер не удовлетворява ищеца. Счита, че, поради противоречието между
българското и чешкото право относно размера на обезщетението, приложение следва
да намери българското право. Ето защо претендира от ответното бюро сумата 100
000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
заедно със законна лихва от датата на увреждането и направените по делото
разноски.
Ответникът
Н.Б.НЕА Б.А.З. (НББАЗ) оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът не е лице,
което пребивава трайно в България, поради което и Бюрото не следва да отговаря
за компенсиране на претърпените от него вреди. Твърди, че ищецът е бил
обезщетен за вредите в рамките на наказателното производство, водено във връзка
с произшествието, а отделно от това ищецът не посочил сметка, по която да му
бъде заплатено определеното от Гаранционен фонд на Република Чехия обезщетение
от 48 840 чешки крони. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като ищецът пътувал без поставен предпазен колан.
Оспорва естеството и степента на твърдените телесни увреждания и следващите от
тях неимуществени вреди, както и размера на претенцията – по чешкото,
евентуално по българското законодателство. Оспорва наличието на причинна връзка
между произшествието и увредите по зъбите. Ответникът твърди, че ПТП е причинено
от лице, чиято гражданска отговорност не е била застрахована. Ето защо за
обезщетяване на вредите от произшествието отговорност следвало да носи
Гаранционен фонд на Чехия. Приложимо право за определяне на обезщетението
следвало да бъде чешкото право, както поради факта, че вредите са настъпили на
територията на Република Чехия, така и поради наличието на по-тясна връзка на
чешкото право с вредите, чието обезщетяване се търси. Тъй като отговорността на
Бюрото, като Компенсационен орган, била функция на отговорността на
Гаранционния фонд на Чехия, то ответникът не следвало да заплаща нищо повече от
това, което дължал крайният платец. Ответникът оспорва иска за заплащане на
лихва, тъй като двумесечният срок за произнасяне по претенцията на ищеца бил
спазен. Прави и възражение за погасяване на иска по давност – по чешкия и по
българския закон.
Съдът
установи от фактическа страна
следното:
С присъда от
10.06.2014 г. по дело на Окръжен съд Пилзен-юг Р.К.е признат за виновен в това,
че на 09.12.2012 г., около 5:25 часа, в населено място Хорни
Лукавице, при управление на личен автомобил „Форд“ с
рег. № ******по първокласен път № 27 в посока от Хорни
Лукавице към Пилзен, под въздействието на метаамфетамин с концентрация 0,17 мг/л, вследствие на което
не е бил способен да управлява безопасно МПС в пътния трафик и в качеството си
на шофьор на прав участък от първокласен път № 27, на 145,06 км. в нарушение на
чл. 5, ал. 2, б. „б“ от Наредба № 361/2000 г. от ДВ и чл. 11 от Закон за
управление на пътищата (Република Чехия), навлиза с превозното си средство в
лявата половина на пътното платно, с което засича идващия срещу него автомобил
„Рено“ с рег. № *******управляван от Н. Н., като при реализираното ПТП
причинява на И.Н.: фрактура на кондила на долната
челюст вдясно, фрактура на носните кости, серийни счупвания от 3-то до 9-то
ребро вляво, двойно счупване на 5-то, 6-то и 8-мо ребра, контузия на зъбите,
контузия на далака с неголям кръвоизлив около него, контузия на лявото рамо, разкъсни рани на брадата и на лявото бедро, леко травмено проникване на въздух и кръв в плевралните
кухини. С решението е прието, че съгласно чл. 228, ал. 1 НК обвиняемият е
длъжен да обезщети И.Н. за щети в размер на 44660 крони. В мотивите се сочи, че
на потърпевшите И.Н. и Т.В.са им признати болнични листове в размера, определен
с потвърждение от лекаря, заедно с разходи по техния преглед на сумите,
определени в изложението на съдебното решение.
От
приетата и неоспорена Съдебномедицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б. се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреди на опорно-двигателния апарат: контузия на гръдния кош, множество
фрактури на ребра от 3-то до 9-то в ляво, като 5-то, 6-то и 8-мо ребра са с
фрактури в две линии, малък двустранен пневмоторакс,
контузия на корема, контузия на далака с малък хемиперотнеум,
разкъсно-контузна рана на лявото бедро. Спешна
медицинска помощ пострадалият е получил в Университетска болница гр. Пилзен. По
спешност е извършена първична хирургична операция на раната на долна устна и
шев. Извършени са изследвания, пострадалият е поставен на постелен
режим с включена инфузионна обезболяваща терапия и
ранна рехабилитация. Изписан е на 16.10.2012 г. Според експерта счупените ребра
са зараснали за срок от 30 дни, а възстановяването на дишането и общото лечение
на гръдната травма е продължило 2-3 месеца. Коремната травма е отзвучала за
срок до 2 месеца без последствия. Общо лечебният и възстановителен период при
ищеца е приключил за срок до 3 месеца. Първите 30 дни болките са били с
по-интензивен характер, като ищецът е имал периодично явяващи се болки при
дишане, обща преумора, най-вече при рязка промяна на времето. Имал е затруднено
дишане поради оток на счупените носни кости, както и затруднение при дъвчене и
говор поради претърпени зъбни увреди. Към момента травматичните увреди са
отзвучали напълно, без данни за негативни последици или усложнения. Според
Наредба 440/2001 г. от Сборник закони на Чешката република, по които данни се
определя тежестта на претърпените болки и страдания, ищецът е получил общ брой
точки 407. Изказано е предположение, че описаните травми на пострадалия не би
трябвало да доведат до трайни последици и социално увреждане.
В Съдебномедицинска експертиза, изготвена от
д-р И.П., дентален лекар, е посочено, че в
резултат на процесното ПТП ищецът е получил счупване
на носните кости (без разместване), рана на долна устна без оток и болка,
контузия на 41, 42 31 зъби при наличие на парадонтит
в напреднал стадий, счупване на ставния израстък на долната челюст вдясно под
надкостницата, които увреждания могат да се получат при твърдян от ищеца
механизъм. Контузията на зъбите е довела до тяхното разклащане в степен да не
могат да възстановяват своите функции и подлежат на изваждане. Счупването на
ставния израстък на долната челюст заздравява за 30-40 дни при щадящ режим на
хранене, а раната на устната – за седмица.
В Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза е
отразено, че автомобил „Рено“ модел „Клио“ е фабрично
оборудван с обезопасителни колани на предните и задни
седалки. Те са най-ефикасни при челен удар. Към момента на удара И.Н. е пътувал
на предна дясна седалка. След осъществения челен удар за лек автомобил „Рено“ и
под възникналите мощни инерционни сили тялото на ищеца се е устремило в предна
посока, тъй като е бил без поставен предпазен колан. По тази причина е получил
увреждане в лицевата част на главата, гърдите и корема. При поставен колан
главата му не би достигнала предната част на арматурното табло и не би се
получил удар в областта на лицето и устата, както и разкъсно-контузната
рана в областта на лявото бедро. Ищецът е щял пак да получи тръвматични
увреждания в областта на гърдите и корема, както и контузия в областта на
гърдите, фрактури на ребрата и евентуални травми в областта на корема.
За
установяване на твърдяните от ищеца болки и страдания
по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Ц..
Свидетелят дава показания, че ищецът е бил отишъл с брат си на сезонна работа
за 4-5 месеца в Чехия. След инцидента е видял ищеца в тежко състояние: с избити
зъби, наранени бедра, не можел да се движи или да говори. В това състояние бил
5-6 месеца. Лека полека се възстановил и от два месеца работи в Кипър.
В изпълнение на съдебна поръчка по реда на чл. 7 § 1 от Регламент
1206/2001 г. на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между
съдилищата на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански
или търговски дела от Районен съд Прага е постъпил отговор, че И.П.Н. има
регистрация на постоянно пребиваващ гражданин на Европейския съюз на
територията на Чешката република, считано от 14.02.2018 г., като последният
регистриран от него адрес е от 27.11.2017 г. Към 9.10.2012 г. ищецът не е имал
разрешение за пребиваване на територията на Чешката република и не е бил
адресно регистриран.
Претенция
пред НББАЗ е заявена от ищцовата страна на 20.04.2016
г. С експертиза от 25.04.2016 г. Чешкото
бюро на З.те е уведомено от д-р Пехоучек, че според
уврежданията на ищеца съответстват на общ брой точки 407 за болка и страдание
на основание Наредба 440/2001 г. По отношение на констатираните увреждания и предвидения в наредбата механизъм за
оценяване точките са определени както следва: рана на устата - 5 т., фрактура
на кости на носа - без дислокация - 40 т., фрактура на долна челюст - 60 т., фрактура
на трето ребро вляво - 60 т., травматичен двустранен пневмоторакс
- 150 т., контузия на далака - 50 т., контузия на ляво рамо - 20 т., рана на
бедрото - 2 т. Прието е, че представените доказателства не сочат степен на
социално увреждане и възможни трайни последици от травмите. Чешкото бюро на З.те
е уведомило ответника, че претърпените болки и страдания от страна на ищеца,
съответстващи на 407 точки, като за всяка точка се присъждат по 120 чешки крони
на основание наредба № 440/2001 г., съответстват на 48 840 чешки крони общо. С писмо от 18.05.2016 г. до ответника ищецът го е уведомил, че не приема
предложението на Чешкия гаранционен фонд за заплащане на обезщетение в размер
на 48840 крони или 3533,04 лева. В отговор с писмо
от 20.05.2016 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че така посочената сума
не може да му бъде изплатена поради непредоставяне на банкова сметка. ***. Д.
като представител на ищеца по извънсъдебното уреждане на претенцията на
26.05.2016 г.
За
установяване съдържанието на чешкото материално право в редакция към датата на процесното ПТП по делото са постъпили съдебни поръчки на
18.12.2017 г., 13.09.2018 г. и 28.04.2020 г.
Закон № 168/1999
г. за застраховане на отговорността за вреда, причинена от използване на ПТП
определя обхвата на отговорността на застрахователя за вреди, причинени от
използване на застраховано ППС по отношение на: телесни увреждания или смърт,
вреди на вещи, пропуснати ползи, разходи за правни услуги, разходи за лечение.
Съгласно § 9, т. 1 пострадалото лице има право да предяви претенцията за
обезщетение пред съответния застраховател или пред Бюрото на З.те, когато става
въпрос за обезщетение от гаранционния фонд. Застрахователят е длъжен да извърши
разследване на застрахователното събитие без излишно отлагане и да приключи
разследването в тримесечен срок от предявяване на претенцията. Лихвата за
забава се определя от размера на сконтовия процент на Чешката национална банка,
считано към първия ден от просрочието, увеличен с 4%
годишно, като се начислява за всеки започнат месец от просрочието
и е в размер на 1/12 от лихвената ставка за забава, като последната се
актуализира ежемесечно съобразно размера на сконтовия процент на Чешката
национална банка, валиден към първия ден на дадения месец от просрочието - §9, т. 4. Съгласно § 444 при увреждане на
здравето се полага еднократно обезщетение за претърпени болки и страдания от
пострадалия, както и за накърнен социален живот. Максималният размер на
обезщетението се определя в специална наредба на Министерство на
здравеопазването. В коментар към текста се посочва, че обезщетението по § 444
за претърпени болки и страдания и за накърняване на социалния живот
представлява обезщетение за неимуществени вреди. Не се предвижда различен
механизъм по отношение на обезщетение, дължимо от гаранционен фонд. § 450
предвижда намаляване на обезщетението при обстоятелства, релевантни за това как
е настъпила вредата. Закон 37/2004 г. за застрахователния договор определя
3-годишна погасителна давност, като давността за правото на застрахователно
обезщетение започва да тече една година след настъпване на застрахователното
събитие. Според закон 40/1964 г. - граждански кодекс, § 110, признатото право
писмено от длъжника се погасява с изтичане на 10-годишен срок. Закон 361/2000
за движение по пътищата установява задължението на превозваното лице по време
на движение да бъде със закопчан предпазен колан.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Претенцията,
по която е образувано настоящото производство е насочена към ангажиране
отговорността на НББАЗ, в качеството му на Компенсационен орган по смисъла на
чл.284 от КЗ (отм.), за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в
държава-членка на ЕС. Цитираната норма предвижда две различни хипотези за
възникване на отговорност на Бюрото. Първата хипотеза предвижда пасивна материалноправна отговорност на НББАЗ при несвоевременно
произнасяне по претенцията на увредените лица от застрахователя на деликвента или неговият представител за Република България
(ал.1), а втората хипотеза касае случаите на неизвестен деликвент
или липса/невъзможност да се определи застрахователя на деликвента (ал.2). В двата случая, Бюрото отговаря от
името на други органи, натоварени със задължението да обезщетяват вредите,
настъпили в резултат от пътно-транспортни произшествия, след което се суброгира в правата на правоимащите,
за да получи обратно платеното. Основанието, на което възниква отговорността на
Бюрото, се определя въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба. Ето
защо и с оглед изложените и поддържани от ищците твърдения, съдът дължи да
квалифицира претенцията по чл.284 ал.3, тоест търси се отговорност на НББАЗ за
възстановяване на вреди, причинени от деликвент,
чиято гражданска отговорност при управление на МПС не е застрахована (в този
смисъл е и постигнатото Споразумение между компенсационните органи и
гаранционните фондове – л. 66 сл. от делото). Събраните доказателства чрез
съдебна поръчка относно местопребиваването на ищеца в Република Чехия, преценени
в съвкупност с гласните доказателства чрез разпит на свидетеля М.Ц., позволяват
да се заключи, че ищецът е увредено лице, пребиваващо в Република България към
датата на сезиране на настоящия съд - 26.10.2016 г., както и към датата на процесното ПТП.
На основание чл.
4, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от
12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по граждански и търговски дела българският съд е компетентен да
разгледа предявения иск. Приложимото материално право по отношение на процесния деликт с международен
елемент се определя от чл. 4 на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II ). Съгласно посочената
разпоредба освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент, приложимото
право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт.
Приложното
поле на Регламента включва извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане (и др.) в случаите на стълкновение на
правни норми на различни правни системи, т.е. в случаите, когато е налице
международен елемент във фактическия състав на деликта,
какъвто е и процесният случай. Релевантната вреда е
само пряката вреда, но не и индиректните последици от събитието. В чл.4(2),
чл.4 (3) и чл.14 от Регламента са предвидени изключения от общото правило на
чл.4 (1) от Регламента, на които се позовават ищците, но съдът намира
неприложими в настоящия случай. За определяне съдържанието на преките и непреките
вреди е налице задължителна практика на Съда на ЕС в Люксембург, постановена в
производството по отговор на преюдициално запитване
по дело С-350/2014 год. (F. L. vs. Allianz SpA). В решението си по
това дело Съдът на ЕС постановява, че “по отношение на случаите, при които са
причинени болки и страдания на лице или е увредено имущество, в съображение 17
от Регламента Рим II законодателят на Съюза уточнява, че държавата, в която е настъпила пряката вредата, е тази, където са
претърпени болките и страданията или съответно е увредено имуществото.”
Съдът намира, че в конкретния случай са неприложими изключенията по чл.4 (2),
чл.4 (3) и чл.14 от Регламента, доколкото претенцията към НББАЗ е в качеството
му на компенсационен орган и не е страна по материалното правоотношение за
обезщетяване на вредите от настъпилия деликт.
Обичайното местопребиваване на Бюрото, не може да служи като критерий по
смисъла на чл.4 (2) от Регламент 864/2007 за прилагане на изключение при избор
на приложимото право.
Съдържанието
на конкретните разпоредби от чешкото право, които следва да бъдат съобразени от
настоящия съд при постановяване на решението е установено по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация.
Прилагайки
съответните норми от Закон № 168/1999 г. за застраховане на отговорността за
вреда, причинена от използване на ПТП, Гражданския процесуален кодекс, вр. наредба на Министерство на здравеопазването, Закон
37/2004 г., Закон 40/1964 г. - граждански кодекс и Закон 361/2000 за движение
по пътищата съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало право да търси
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесния
деликт. Представената по делото присъда от 10.06.2014
г. по дело на Окръжен съд Пилзен-юг установява управление на МПС от страна Р.К.при
управление на личен автомобил „Форд“ с рег. № ******в нарушение на чл. 5, ал.
2, б. „б“ от Наредба № 361/2000 г. от ДВ и чл. 11 от Закон за управление на
пътищата (Република Чехия). С присъдата е прието, че съгласно чл. 228, ал. 1 НК
обвиняемият е длъжен да обезщети И.Н. за щети в размер на 44660 крони, без
обаче да се прецизира характерът на вредите, които се обезщетяват. Въпрос на
предположение е твърдението на ответната страна за съвпадение на основанието на
претендираното обезщетение, още повече, че на
25.04.2016 г. Чешкото бюро на З.те е предложило на ищеца заплащане на
обезщетение - датата следваща постановяването на присъдата.
От
приетите съдебномедицински експертизи се установяват получени в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП: контузия
на гръдния кош, множество фрактури на ребра от 3-то до 9-то в ляво, като 5-то,
6-то и 8-мо ребра са с фрактури в две линии, малък двустранен пневмоторакс, контузия на корема, контузия на далака с
малък хемиперотнеум, разкъсно-контузна
рана на лявото бедро, счупване на носните кости (без разместване), рана на
долна устна без оток и болка, контузия на 41, 42 31 зъби при наличие на парадонтит в напреднал стадий, счупване на ставния израстък
на долната челюст вдясно под надкостницата. Съгласно § 444 от цитираното чешко
материално право при увреждане на здравето се полага еднократно обезщетение за
претърпени болки и страдания от пострадалия, както и за накърнен социален
живот, като максималният размер на обезщетението се определя в специална
наредба на Министерство на здравеопазването. Не се предвижда различен механизъм
по отношение на обезщетение, дължимо от гаранционен фонд. При приложението на
този механизъм всяко едно от уврежданията със съответен код по наредбата 440/201
се остойностява чрез точкова система, като всяка точка се равнява на 120 чешки
крони. Така при общ сбор 407 точки на ищеца е дължимо обезщетение от 48840 чешки
крони. При съобразяване на възражението за съпричиняване
(§450) от общия сбор точки следва да се изключат нараняванията, причинени
поради непоставен предпазен колан, като съгласно приетата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза същите
са: увреждания в лицевата част на главата и разкъсно-контузна
рана на бедрото, сборът от точките на които е 107. При приспадане от общия сбор
точки 407 на онези увреждания, дължащи се на неспазване на изискването за
поставяне на предпазен колан, обезщетението следва да се намали до 300 точки х
120 крони или 36000 крони, равняващи се на 2616.2 български лева. Възражението
за давност е неоснователно, доколкото с признаване на същото приложим е
10-годишен давностен срок.
Чешкото
право не свързва дължимостта на законна лихва с
датата на деликта, а с изтичането на срок от до 3
месеца от сезиране на застрахователя/компенсаторния орган. Не е налице забава
на длъжника за заплащане на така определеното обезщетение, доколкото ищецът не е
предоставил банкова сметка, ***, ето защо законната лихва е дължима от датата
на исковата молба 26.10.2016 г. Съобразно §9, т. 4 от Закон № 168/1999 г. за
застраховане на отговорността за вреда, причинена от използване на ППС лихвата за
забава се определя от размера на сконтовия процент на Чешката национална банка,
считано към първия ден от просрочието, увеличен с 4%
годишно, като се начислява за всеки започнат месец от просрочието
и е в размер на 1/12 от лихвената ставка за забава, като последната се
актуализира ежемесечно съобразно размера на сконтовия процент на Чехската национална банка, валиден към първия ден на
дадения месец от просрочието (л. 565 от делото).
По отговорността за разноски:
Ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски.
На
основание чл. 38 ЗАдв. ответникът следва да заплати
на адв. Й.Д. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 105,90 лв. (3530х0,03).
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна
такса в размер на 104,65 лв., както и депозити за вещи лица в размер на 15 лв.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски
съобразно отхвърлената част от иска. При съобразяване на възражението за
прекомерност адвокатското възнаграждение следва да се намали до минималния
размер от 4236 лв. с ДДС. Така от общия размер на сторените разноски 10745,4
ищецът дължи да заплати (х0,97) сумата от 10 423,04 лв.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 284 ал.3 от КЗ (отм.) вр. § 444 вр. Наредба 440/2001 на Министерство на здравеопазването на
Република Чехия Сдружение “Н.Б.НЕА Б.А.З.”,
БУЛСТАТ ****** да заплати на И.П.Н.,
ЕГН ********** сумата от 2616.2 лева,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2016 г. до окончателното изплащане
на дължимата сума, определена по правилата на §9, т. 4 от чешкия Закон №
168/1999 г. за застраховане на отговорността за вреда, причинена от използване
на ППС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000
лв. и претенцията за законна лихва за периода 09.10.2012 г. - 25.10.2016 г.
ОСЪЖДА Сдружение “Н.Б.НЕА Б.А.З.”, БУЛСТАТ ****** да заплати на основание чл. 38 ЗАдв.
на адв. Й.Д.
от САК адвокатско възраграждение за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 105,90 лв.
ОСЪЖДА Сдружение “Н.Б.НЕА Б.А.З.”, БУЛСТАТ ****** да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 119,65 лв.
ОСЪЖДА И.П.Н., ЕГН ********** да заплати на Сдружение „Н.Б.НЕА Б.А.З.“, БУЛСТАТ ******,
със съдебен адрес ***, Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г.и С.“, на основание
чл.78 ал.3 от ГПК сумата 10 423,04 лв.- разноски и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия: