О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2298
07.11.2019 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение,
VI-ти състав, в закрито заседание на 11.11.2019 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Виделина Куршумова в.ч.гр.д № 2466
по описа за 2019 година,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано
по въззивна частна жалба, подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19, чрез пълномощника юрисконсулт Г.А.,***, против
разпореждане от 04.09.2019
г., постановено по ч. гр. д. № 14 103 по описа за 2019 г.
на Районен съд Пловдив, III бр.
състав, с което е отхвърлено изцяло заявление с вх. № 55961/29.08.2019 г. по описа на ПдРС, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” №
19 срещу длъжника М.Р.П., ЕГН ********** за предсрочно изискуеми задължения за
главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 25.05.2015 г.
в размер на 314,51 лева, сумата от 133,42 лева - редовна лихва за периода от
20.08.2018 г. до 27.08.2019 г., обезщетение за забава в размер от 0,18 лева за
периода от 28.08.2019 г. до 29.08.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане с доводи за надлежното уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост на вземането на кредитора, чрез връчването на
нотариална покана по реда на чл.47 от ГПК. Искането към въззивният съд е за
отмяна на обжалваното разпореждане и присъждането на разноските в
производството за платена държавна такса.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и
данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество въззивният съд
намира следното:
Производството по ч. гр. д.
№ 14 103 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III бр.
състав е образувано по заявление с вх.№ 55961 от 29.08.2019 г. от „Банка ДСК“
ЕАД с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз
основа на документ по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника М.Р.П. въз основа на
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта № 22627455 от 25.05.2015 г.
за сумата от 770, 74 лв. към 29.08.2019 г., от които: 314, 51 лв. дължима
главница по кредита; 133, 42 лв. - редовна лихва от 20.08.2018 г. до 27.08.2019
г.; 0,18 лв. - законна лихва от датата на предсрочната изискуемост 28.08.2019
г. до 29.08.2019 г.; законна лихва от 29.08.2019 г. до изплащане на вземането и
25 лв. - съдебни разноски.
В заявлението е посочено, че
вземането произтича от счетоводните книги на длъжника, съгласно чл.417, т.2 ГПК. Като допълнителната информация в заявлението кредиторът е посочил, че кредитът не е
обслужван и същият е предсрочно изискуем от 27.08.2019 г. поради неплащане и
отправено нарочно изявление до длъжника. Също така е посочено брой и падеж на
непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до датата
на изискуемостта: 5 бр. с размер и падеж: 20.09.2018 г. - 19,02 лева;
22.10.2018 г.- 38, 09 лева; 20.11.2018 г. - 57, 20 лева; 20.12.2018 г. - 76, 35
лв; 21.01.2019 г. - 95, 54 лева.
Към заявление са представени:
извлечение от счетоводните книги на
банката кредитор, подписано от инспектор проблемни кредити с представено
пълномощно от изпълнителните директори на банката; Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
25.05.2015 г.; условия за издаване и обслужване на плащания с кредитна карта;
нотариална покана за обявяване на предсрочната изискуемост и разписка за
залепване на уведомление по чл.47 ГПК, ведно с уведомление до длъжника от
Нотариус Веселина Благоева, вписана под рег.№ 057 в регистъра на НК.
За да отхвърли
подаденото заявление заповедният съд е
приел, при уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост до длъжника
не е редовно връчено, тъй като не е спазено изискването на чл.47, ал.3 от ГПК
за служебна проверка на местоработата на адресата или мястото на осъществяване
на търговска дейност, при което извършеното връчване не удостоверява
приложението на разпоредбата на чл.47, ал.5 ГПК.
Въззивният съд
след преценка на доводите на заявителя и представените в производството писмени
доказателства, достига до следните фактически и правни изводи:
В
производството по чл. 417 от ГПК, съдът преценява дали са налице предпоставките
на чл. 418, ал. 2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, като извършва проверка на редовността на
документа
от външна страна и дали същият удостоверява подлежащото на изпълнение вземане
срещу длъжника. В това производство проверката от съда е ограничена в рамките на данните посочени в самия
документ, на който се основа искането за издаване на заповед за изпълнение. В
този смисъл процедурата за снабдяване със заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК е строго формална, като в нейните рамки съдът проверява
единствено формата на заявлението, с което е сезиран и редовността от външна
страна на документа, както и дали същият удостоверява и конкретизира в
достатъчна степен заявеното вземане по основание и размер.
Извлечението
от счетоводните книги е предвидено изрично като изпълнително основание в чл.
417, т. 2 от ГПК и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, което
за да бъде годно основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение е необходимо да е издадено от компетентен орган и да
съдържа достатъчно информация за претендираното вземане-длъжник, основание за
възникване на вземането, размер на главницата и на лихвите, дата на падежа на
неизпълнените задължения, момента от който вземането е станало изискуемо и т.
н. Вземанията в документа по чл.417, т.2 ГПК за главница, договорна лихва и лихва за забава трябва да са
индивидуализирани достатъчно ясно, за да
може съдът да извърши проверка от външна страна дали представения документ удостоверява изискуемо и подлежащо на
изпълнение вземане.
Ето защо, преди да постанови издаване на
заповед за незабавно изпълнение и да разпореди издаване на изпълнителен лист,
съдът трябва да провери дали представеното извлечение от
счетоводните книги представлява годно
основание по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК.
Със заявлението си банката претендира
издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично
вземане от 770, 74 лева към 29.08.2019
г., от което: дължима главница по кредита в размер на 314, 51 лв., редовна
лихва от 133, 42 лв. от 20.08.2018 г. до 27.08.2019 г.; 0,18 лв. - законна
лихва от датата на предсрочната изискуемост 28.08.2019 г. до 29.08.2019 г.;
законна лихва от 29.08.2019 г. до изплащане на вземането и 25 лв. - съдебни
разноски. В допълнителната информация се посочва, че кредитът не е обслужван и
същият е предсрочно изискуем от 27.08.2019 г., както и са посочените дължимите
месечни вноски по лихва/или главница до датата на изискуемостта - 5бр. с размер
и падеж: 20.09.2018 г. - 19,02 лева; 22.10.2018 г.- 38, 09 лева; 20.11.2018 г.
- 57, 20 лева; 20.12.2018 г. - 76, 35 лв; 21.01.2019 г. - 95, 54 лева.
Представено е извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта № 22627455 от 25.05.2015 г., съгласно което: кредитът е
предсрочно изискуем; датата на разрешаване на кредита е 25.05.2015 г.; с
първоначално договорен размер от 1000 лв.; срок на кредита: 36 месеца; месечна
падежна дата: 20-то число; краен падеж: 25.05.2021 г.; дни на забава: 336; дата
на настъпване на изискуемост - 27.08.2019 г., поради забава в плащанията на дължими
суми за лихва четири последователни месеца и уведомление до длъжника за
настъпване на целия усвоен кредит. Посочени са брой, размер и падеж на
непогасени/частично погасени месечни вноски по лихва и/или главница до датата
на предсрочната изискуемост: 5бр. с
размер и падеж: 20.09.2018 г. - 19,02 лева; 22.10.2018 г.- 38, 09 лева;
20.11.2018 г. - 57, 20 лева; 20.12.2018 г. - 76, 35 лв; 21.01.2019 г. - 95, 54
лева.
Съгласно документа по
чл.417, т.2 ГПК общият размер на дължимата главница (вкл.предсрочно изискуема) и договорна (възнаградителна) лихва по кредита е 447, 93 лв., от които: 314, 51
лева - дължима главница и 133, 42 лв.- дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.08.2018 г. до 27.08.2019 г.;
размер на обезщетението за забава (лихвена
надбавка за забава): 0, 00 лв.; законна лихва от
дата на изискуемост - 0, 18 лв. от 28.08.2018 г. до 29.08.2019 г.; дължими
такси: 322, 63 лв.; обща дължима сума по кредита: 770, 74 лв.; дължими такси
и разноски - 25 лв.
С оглед на изложените данни,
въззивният съд намира, че със заявлението банката претендира издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за главница, редовна и законна лихва,
които сумарно изчислени са в общ размер на 448, 11 лв. и несъответстват на общо
заявения размер на паричното вземане от 770, 74лв. В заявлението не се сочи
основанието за заплащане на разликата над общия размер на вземанията за
главница и лихви от 448, 11 лв. до посочения размер на паричното вземане от
770, 74 лв., тоест за сумата от 322, 63 лв. В извлечението от счетоводните
книги на банката сумата от 322, 63 лв. е отбелязана като дължима такса, но
доколкото тази сума не се претендира със заявлението, съдът намира, че следва
да се произнесе единствено по искането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за главницата, редовната и законната лихва от
общо 448, 11 лв., ведно със сумата за държавна такса от 25 лв.
Настоящият съдебен състав на
ПОС намира, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката не
съставлява редовно от външна страна основание по чл.417, ал.2 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за претендираните суми със заявлението. Съгласно
разпоредбата на чл. 60, ал.2
от Закона за кредитните институции извлечението от счетоводните
книги съдържа най- малко информация за: 1. броя на вноските, които не са
издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия
размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общия
размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената
договорна лихва; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените
плащания. В съдебната практика е възприето разбирането, че за да извърши съдът
проверка дали документът удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя
към длъжника, извлечението следва да съдържа информация относно: договора за
кредит - номер, дата на сключване, страни; претендираният общ размер на
останалото неиздължено вземане с разбивка по пера (главница, договорна лихва,
закъснителна лихва и др.) и за кой период се дължат. Конкретно в представеното
пред съда извлечение е посочено като основание Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта № 22627455 от 25.05.2015 г. В т.8 от извлечението са посочените
вноските, които не са издължени на падежната дата - 20-то чисто като вноски по
лихва и/или главница до датата на предсрочната изискуемост - 5бр. с размер и
падеж: 20.09.2018 г. - 19,02 лева; 22.10.2018 г.- 38, 09 лева; 20.11.2018 г. -
57, 20 лева; 20.12.2018 г. - 76, 35 лв; 21.01.2019 г. - 95, 54 лева., които са
в общ размер на 286, 20 лв. Съгласно т.7 от документа, датата на предсрочната
изискуемост е 27.08.2019 г. и същата е настъпила, поради забава в плащанията на
дължими суми за лихва четири последователни месеци. Предвид на тази
конкретизация от банката и изричното посочване на неиздължените вноски до
датата на предсрочната изискуемост, се обосновава извода, че вноските по т.8 от
извлечението са формирани от възнаградителна /редовна/ лихва по договора за
кредит. Същевременно се претендира главница от 314, 51 лв. и редовна лихва от
133, 42 лв., при което не става ясно дали сумата от неиздължените вноски формира
задължението за главница до размера на 286, 20 лв. или съставлява част от
вземането за редовна лихва. В случай, че вноските са формирани от редовна
лихва, то същите неправилно се търсят като
неплатена главница по кредита. Същевременно съгласно извлечението датата
на разрешаване на кредита е 25.05.2015 г. с 36 месечния срок на кредита, т.е.
до 25.05.2018 г., при което не става ясно как е определен крайния падеж -
25.05.2021 г. Изложените обстоятелства допълнително не се установяват от
заявлението, доколкото същото преповтаря извлечението от счетоводните книги на
банката с посочването на броя и падежа на непогасени месечни вноски по
лихва/главница и общия размер на претенция за главница и лихва.
В т.
2. б, абзац 2 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК е
възприето становището, че когато в заявлението не са подробно посочени
обстоятелствата, от които произтича вземането, същите могат да бъдат извлечени
от представените със заявлението други документи. Към заявлението е представен договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит за физически лица от 25.05.2015 г. между банката и
длъжника с кредитен лимит от 1000 лв., достъпът до който се осигурява чрез
кредитна карта DSK MaxiCard с приложен
погасителен план и ГПК. Въззивният съд намира, че от представения договор не
може да се установят обстоятелствата, въз основа на които се претендира
главницата и редовната лихва, доколкото има разминаване в данните между
представеното извлечение от счетоводните книги на банката и тези в договора,
респективно в погасителния план към него. Съгласно извлечението от счетоводните
книги на банката датата на разрешаване на кредита е 25.05.2015 г. с 36 месечния
срок на кредита, т.е. до 25.05.2018 г., и с краен падеж - 25.05.2021 г., а
съгласно погасителния план - сумата е усвоена на 08.05.2015 г. и падежът на
последната вноска е 08.05.2016 г.
С оглед на изложеното въззивният съд
намира, че вземането на банката не е индивидуализирано по безспорен начин,
претендираните суми не са прецизно отразени в заявлението и извлечението от
счетоводните книги на банката, поради което като краен резултат правилно е било
отхвърлено заявлението на кредитора.
В предвид поставения пред съда въпроса за
надлежното обявяване на длъжника на предсрочната изискуемост на кредита, съдът
намира за необходимо да отбележи, че не споделя решаващите изводи на заповедния
съд за отхвърляне на заявлението. По смисъла на постигнатите между страните
договорености в чл. 59, ал.3 от общите условия към договора за издаване и
обслужване на кредитна карта, всички уведомления, покани и други съобщения,
изпратени на последния посочен от клиента адрес, се считат за редовно връчени.
Налице е договорка за фингирано
връчване, при която не е необходими уведомленията и поканите до длъжника лично
да бъдат получени от него, а е достатъчно да се връчат на посочения от него
адрес. Посочения от длъжника адрес в договора е гр.***, ул.“*****“ *, на който
е връчена чрез уведомление по реда на чл.47 ГПК
нотариалната покана до длъжника, с която кредиторът е обявил
предсрочната изискуемост на кредита. При наличието на фингирано връчване с
доставяне на уведомлението до адреса на ответника, заповедният съд
неоснователно е приел, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.3,
изр.последно ГПК.
С оглед съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд с тези в обжалвания съдебен акт, последният ще бъде потвърден, а
частната жалба ще бъде оставена без уважение.
Така мотивиран съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.09.2019 г., постановено по ч. гр. д. №
14 103 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, III бр. състав, с което е отхвърлено изцяло заявление с
вх. № 55961/29.08.2019 г. по описа на
ПдРС, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска” № 19 срещу длъжника М.Р.П., ЕГН ********** за предсрочно изискуеми
задължения за главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта от
25.05.2015 г. в размер на 314,51 лева, сумата от 133,42 лева - редовна лихва за
периода от 20.08.2018 г. до 27.08.2019 г., обезщетение за забава в размер от
0,18 лева за периода от 28.08.2019 г. до 29.08.2019 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 29.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както
и разноските по делото.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.