РЕШЕНИЕ
№ 432
гр. Благоевград, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20201200101315 по описа за 2020 година
съобрази следното:
Ищци в настоящия съдебен процес са А. Х. А., ЕГН **********, и Н. М. Б., ЕГН
**********, живеещи в с. С., общ. С., обл. Б., ул. „Г. Р.“ № *.
Претенциите са насочени срещу „Н...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр.
С., район „О...“, бул. „Ц. Б.“ № *, представлявано от С. Д. Д..
В исковата молба се твърди, че вечерта на 10.05.2017 г. 8-годишният Н. А. А., син на
ищцата А. Х. А. и отглеждан от ищеца Н. М. Б., заедно с група деца от с. И., общ. С.,
обл. Б., си играел до изравнителя на микроязовир „К.“, намиращ се близо до с. С.. В
процеса на игра той изпуснал топката си във водоема, опитал се да слезе, за да си я
вземе, но се подхлъзнал и паднал във водата. Въпреки опитите на околните да му
помогнат, Н. се удавил. Тялото му било извадено по-късно същата вечер. Във връзка с
инцидента било образувано ДП, но впоследствие то било прекратено поради липса на
престъпление. Въпросният водоем бил собственост на ответното дружество и се
стопанисвал от него. Служителите на дружеството не го били обезопасили, с което
станали причина за смъртта на детето. Изравнителят не бил ограден с парапет или пояс
от нискостеблени растения. Ако служителите на ответника не били бездействали в това
отношение, парапетът или поясът щели да попречат на падането на детето във водоема.
1
Смъртта му се отразила изключително тежко на ищците. Те не били на себе си от мъка,
не можели да спят, боляла ги глава, изпитвали тревога, страдали от посттравматичен
стрес, станали затворени и отчуждени. Причинените им болки и страдания следвало да
бъдат овъзмездени от ответника с обезщетения от по 250 000 лева, заедно със
законната лихва, считано от датата на трагичния инцидент до окончателното
изплащане на вземанията.
Ответникът не оспорва твърдението на ищците, че стопанисва въпросния водоем,
който е негова собственост. Оспорва твърдението в исковата молба, че детето случайно
е паднало във водата по причина необезопасяването на изравнителя. Не било налице
бездействие на служители на ответното дружество. Водоемът не се намирал в
непосредствена близост до населено място, поради което съответните нормативни
актове не поставяли изискване за ограждането му с парапет или пояс от нискостеблени
растения. Освен това, на стената му имало изричен надпис с бяла боя, че къпането там
е забранено. Алтернативно се застъпва тезата, че е налице случайно събитие, защото
детето било малко, безнадзорно и не можело да се пази само, не знаело да чете и
нямало как да възприеме и осмисли забраната за къпане и влизане в изравнителя.
Смъртта му щяла да настъпи дори и ако служителите на дружеството били положили
най-голямата дължима грижа за обезопасяването на водоема. Твърди се, при условията
на евентуалност, че ищците изцяло /100 %/ са съпричинили вредоносния резултат, като
са абдикирали от родителските си задължения, оставяйки Н. без надзор и знаейки, че
наблизо има микроязовир, в който детето може да падне и да се удави. Навежда се и
възражение за прекомерност на размерите на претендираните обезщетения, тъй като те
не отговаряли на принципа на справедливостта. Моли се за отхвърляне на исковете,
алтернативно - за присъждане на много по-малки от търсените суми.
Претенциите са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Приеха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се експертни
заключения. Приобщи се веществено доказателство.
Правната квалификация на исковете се съдържа в разпоредбите на чл. 49 и чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗДог, а на възраженията - в нормите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
Съгласно текста на чл. 49 от ЗЗДог, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗДог има обезпечително-гаранционна функция, тъй като
тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия/бездействия.
Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните: вреди,
причинени от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, които вреди са
2
причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при
наличието на причинна връзка между противоправното поведение и вредите.
Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства се установяват всички
елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗДог.
С протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание на 31.05.2021
г., се обяви за ненуждаещ се от доказване фактът, че причината за смъртта на детето Н.
А. А., настъпила на 10.05.2017 г., е удавяне в процесния водоем, който е собственост
на ответното дружество и е стопанисван от него.
От заключението на вещото лице инж. Г.Г. става ясно, че най-голямата възможна
дълбочина на водоема е 3 м. Към датата на инцидента - 10.05.2017 г., дълбочината на
водата там е била около 2 м. Водоемът се намира на около 530 м от с. С. и на около 900
м от с. И.. Около него не е имало ограждения нито тогава, нито сега. На бетоновата
облицовка на едната стена на водоема е имало и има надпис с червена блажна боя,
забраняващ къпането.
В казуса са приложими следните 3 специални нормативни акта - Правилникът за
водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи /ПВДОВП, приет
през 1983 г./, Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните
площи /НВДОВП, приета през 1996 г./ и Правилникът за правилна и безопасна
експлоатация и поддържане на съоръженията от хидромелиоративната инфраструктура
/ППБЕПСХИ, приет през 2004 г./. Според чл. 10 от ПВДОВП, на минимално
обезопасяване подлежат всички напоителни и други открити канали, изкопи, ями и др.,
когато са запълнени с вода и водният им пласт е по-голям от 120 см. Когато
въпросните водни площи се намират или преминават през населени места или в
непосредствена близост до такива, те се обезопасяват с пояс от нискостеблени
растения, парапет или друго ограждение. Освен това, по протежение на напоителните
канали, включително и тези извън населените места, се поставят на разстояние, не по-
голямо от 500 м, леснозабележими табели /знаци/, забраняващи къпането, в които се
посочва и конкретната опасност. Съгласно чл. 8 от НВДОВП, откритите канали,
изкопи, ями и други водни площи, запълнени с вода, чиято дълбочина е по-голяма от
120 см, подлежат на минимално обезопасяване. Те се обезопасяват с леснозабележими
знаци, забраняващи къпането, на които се посочва конкретната опасност. Табелите се
поставят на разстояние не по-голямо от 200 м между тях. Когато въпросните водни
площи се намират в населени места или в непосредствена близост до такива, се
ограждат с парапети или пояс от нискостеблени растения. Чл. 63, ал. 1, т. 3 от
ППБЕПСХИ пък гласи, че за безопасността на експлоатационния персонал и на
населението, собственикът/ползвателят трябва да спазва изискванията за обезопасяване
на съоръженията, като осигури ограждане с парапети или пояс от нискостеблени
3
растения на канали и изравнители с водна дълбочина, по-голяма от 1,20 м, които са
изградени или преминават през населени места или в непосредствена близост до тях.
Цитираната нормативна уредба е приложима в случая, защото процесният водоем е по-
дълбок от 1,20 м и се намира в непосредствена близост до 2 населени места /на по-
малко от километър от тях/. При това положение е трябвало той да бъде ограден с
парапет или с пояс от нискостеблени растения. Безспорно е, че такива около него не е
имало. Дори и да се кредитират показанията на свидетелите Дончев и Бундев, че са
получили предписание да премахнат всякаква растителност около изравнителя и са го
изпълнили, това не освобождава служителите на ответника от задължението да сложат
предпазен парапет. Ако такъв съществуваше, инцидентът с Н. можеше и да не се
случи. Към онзи момент не е имало и поставени предупредителни табели около
водоема, но дори и да имаше такива, те са само допълнителен елемент от съответната
защита, който не може да компенсира липсата на парапет или пояс от нискостеблени
растения. Вярно е, че на една от стените на водния басейн е имало и има надпис с
блажна боя, забраняващ къпането там, но ефектът от него в случая е бил нулев, понеже,
първо, Н. е бил изостанал в образователните си потребности и не бил могъл да го
разчете, видно от заключението на вещите лица М. К. и В.М., и, второ, той не е влязъл
във водата, за да се къпе, а чисто и просто е паднал вътре при опит да извади топката
си. Всичко това навежда на извода, че удавянето на детето е настъпило в резултат на
бездействието на служителите на ответното дружество, които не са изпълнили
задълженията си по обезопасяването на водоема, вменени им от нормите на ПВДОВП,
НВДОВП и ППБЕПСХИ, и е в причинно-следствена връзка със същото. Ето защо
търсената по реда на чл. 49 от ЗЗДог отговорност на ответника следва да бъде
ангажирана.
Ищците са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществените
вреди, които са понесли от смъртта на Н.. Това им право е признато с Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума
на ВС и Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. №
1/2016 г. А.А. е възходяща на покойния, а Н.Б. е участвал в отглеждането му и го е
чувствал като роден син. Последното се установява от непротиворечивите, подробни и
категорични показания на свидетелите О. К., А. Б. и Н. И., които не бяха опровергани.
Н. А. е бил доведено дете, но е приемал Н.Б. като свой истински баща. Между тях се е
създала постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Имало е особено близка
привързаност. Ето защо ищецът търпи морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на родната майка.
И двамата са били съсипани и покрусени от ненавременната кончина на детето, защото
няма по-тежко нещо на света от това родителите да надживеят рожбата си.
Чл. 52 от ЗЗДог повелява, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
4
определя от съда по справедливост. Според приетото в Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението и
касаят характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, както и икономическото
състояние в страната към момента на деликта. Като съобрази психическите болки и
страдания на ищците, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида
и тежестта на увреждането, фактът, че животът им оттук нататък никога няма да е
същият, икономическите условия в страната и принципа за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗДог, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда
на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на детето
възлиза на 100 000 лева. Трябва да се присъди и законната лихва върху главниците,
считано от момента на увреждането - 10.05.2017 г.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. Въпросът за
съпричиняването на вредоносния резултат е изяснен както в съдебната практика - т. 7
на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК,
докладчик съдията Ваня Алексиева, така и в правната доктрина - „Обезщетение за
неимуществени /морални/ вреди в България“ от Стоян Ставру, „Сиела“, С., 2020 г., стр.
147 – 179, и „Деликтно право /непозволено увреждане/“ от Поля Голева, „Нова звезда“,
С., 2018 г., стр. 116 – 121. Удавилото се дете е било на 8-годишна възраст. Във
въпросната вечер детето не е било контролирано от родителите си и същите не са
установили кога точно и с кого то е напуснало дома им и се е отдалечило на разстояние
от около половин км. Доказателства, установяващи противното, не са ангажирани.
Следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от ЗЗДет, според която
родителите са длъжни да не оставят без надзор и грижа деца до 12-годишна възраст,
когато с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие, както и нормата на чл. 125, ал. 3 от СК, според която родителят осигурява
постоянен надзор по отношение на малолетното си дете. В случая ищците, като
родители, не са осигурили необходимия надзор върху малолетното си дете. По този
начин, до вредоносния резултат се е достигнало както предвид неизпълнението на
задълженията от страна на служителите на ответника да обезопасят водния обект, така
и предвид неупражнения контрол върху детето от страна на родителите му. Като
съобрази степента, с която поведението на ищците е способствало за настъпването на
вредата, съдът приема, че съпричиняването е в размер на 50 %, или, в крайна сметка, на
всеки ищец трябва да се присъди обезщетение от 50 000 лева /в подобна насока са и
Определение № 593 от 11.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2019 г., IV г. о., ГК,
докладчик председателят Стоил Сотиров, Определение № 655 от 14.06.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 73/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя А., Определение № 430 от
5
16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят
Светла Цачева, и Определение № 1199 от 22.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1362/2017 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, постановени по сходни
казуси/. За горниците до претендираните 250 000 лева, исковете подлежат на
отхвърляне.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани доказателства,
които са относими към казуса и допустими за установяване на съответния факт или
обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното се отнася и до гласните
доказателства, които, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по
вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или
предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия
доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства,
свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица,
дъжд и пр./, психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането -
възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование, заболявания,
възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да каже истината. При
противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва да прецени посочените
обстоятелства при възприемането и възпроизвеждането по отношение на всеки
поотделно, а още и дали те са възприемали осъществяването на релевантните факти
едновременно или по различно време, дали впечатленията им са спорадични или
системни, доколко показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по
делото доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/ степента на
обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на автентичност /"Разпит на
свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", С., 1997 г., стр. 48/.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл.
172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът,
поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко
поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия
казус свидетелските показания на О. К., А. Б. и Н. И. не са противоречиви, а и не са
оборени. Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на
роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с останалите
доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са опровергани /в този
6
смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания
само защото изхождат от близък роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение №
457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Дияна Ценева, роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила,
сама по себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани свидетели и
въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват
довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/.
Конституирани като свидетели, роднините, близките и приятелите са винаги
мотивирани да помогнат с показанията си на посочилата ги страна /"Разпит на
свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков, "Сиела", С., 1997 г., стр. 53/.
В случая обаче съобщеното от свидетелите О. К., А. Б. и Н. И. по повод на трагичния
инцидент, макар и същите да са роднини, близки и приятели на ищците, следва да се
приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не
противоречи на експертните заключения, писмените доказателства и заснетото от
камерите на БНТ. Разказаното от тези свидетели е и вътрешно хармонично,
последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските
показания според "Разпит на свидетели в гражданското производство" от Цеко Цеков,
"Сиела", С., 1997 г., стр. 55/.
При този изход на спора, и двете страни имат право на разноски в настоящото
производство. Ищците не са направили и не претендират такива. Разноски следва да се
присъдят на ответника, но не изцяло, а съразмерно с отхвърлените части на исковете.
Изплатеното на адвокат Г.Г. възнаграждение не е прекомерно по размер, тъй като
съвсем малко надвишава минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и е съобразено с
фактическата и правна сложност на казуса.
Приложение трябва да намери и нормата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, 11
състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „О...“, бул.
„Ц. Б.“ № *, представлявано от С. Д. Д., да заплати на А. Х. А., ЕГН **********,
7
живееща в с. С., общ. С., обл. Б., ул. „Г. Р.“ № *, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на малолетния й син Н. А. А., ЕГН **********, починал на
10.05.2017 г. от удавяне в микроязовир /изравнител/ „К.“, намиращ се в землището на с.
И., общ. С., обл. Б., заедно със законната лихва върху главницата от 50 000 лева,
считано от датата на деликта - 10.05.2017 г., до изплащането на споменатата главница,
като присъдените суми се преведат по следната сметка в „П...“ - ***, с титуляр адвокат
В. Г. Х., и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата между присъдените 50 000 лева и претендираните 250 000 лева.
ОСЪЖДА „Н...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „О...“, бул.
„Ц. Б.“ № *, представлявано от С. Д. Д., да заплати на Н. М. Б., ЕГН **********,
живеещ в с. С., общ. С., обл. Б., ул. „Г. Р.“ № *, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на отглежданото от него малолетно дете Н. А. А., ЕГН
**********, починало на 10.05.2017 г. от удавяне в микроязовир /изравнител/ „К.“,
намиращ се в землището на с. И., общ. С., обл. Б., заедно със законната лихва върху
главницата от 50 000 лева, считано от датата на деликта - 10.05.2017 г., до изплащането
на споменатата главница, като присъдените суми се преведат по следната сметка в
„П...“ - ***, с титуляр адвокат В. Г. Х., и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата между присъдените 50 000 лева и
претендираните 250 000 лева.
ОСЪЖДА А. Х. А., ЕГН **********, и Н. М. Б., ЕГН **********, живеещи в с. С.,
общ. С., обл. Б., ул. „Г. Р.“ № *, да заплатят на „Н...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на
управление гр. С., район „О...“, бул. „Ц. Б.“ № *, представлявано от С. Д. Д., сумата от
20 592 /двадесет хиляди петстотин деветдесет и два/ лева, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждения на вещи лица,
присъдена съразмерно с отхвърлените части на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
ОСЪЖДА „Н...“ Е., ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С., район „О...“, бул.
„Ц. Б.“ № *, представлявано от С. Д. Д., да внесе по съответната банкова сметка на
Окръжен съд Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 4020
/четири хиляди и двадесет/ лева, включваща дължащата се държавна такса по
уважените части на исковете /4000 лева/ и съответната част от изплатеното
възнаграждение на вещото лице инж. Г.Г. /20 лева/, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
На страните, чрез адвокат В. Х. и адвокат Г.Г., да се връчат копия на настоящия
съдебен акт, който може да бъде обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от
връчването, пред Апелативен съд С., с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд
8
Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9