№ 146
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300503119 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Г. Р. Е. , ЕГН **********,
чрез пълномощника й по делото адв. Р. Г., и „Кредит Инс“АД, ЕИК
*********, чрез пълномощника му адв. Р. Д., против Решение № 260365 от
15.06.2022г., постановено по гр.д. №9306/2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 12- ти гр.с.
С жалбата на Г. Р. Е. решението се обжалва в частта му, с която е
признато за установено, че дължи на „Кредит Инс“АД, ЕИК *********,
главница по договор за потребителски кредит „Екстра от разстояние“ №
80444/21.09.2018г., за разликата над 250 лева до пълния уважен размер от
409,10 лева,както и обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 22.01.2019г. до 21.10.2019г. в размер от 27,40 лева, за които суми
е издадена Заповед №10133 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№18429/2019г. на ПРС. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението в обжалваната му част, като се иска отмяната му
и отхвърляне на исковите претенции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по нея-
„Кредит Инс“АД, ЕИК *********, с който същата се оспорва като
неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение.
С въззивната жалба на „Кредит Инс“АД, ЕИК *********, решението се
обжалва в частта му, с която е била отхвърлена исковата претенция на
дружеството за установяване дължимост на договорна лихва за периода
1
21.09.2018г.-21.10.2019г. за сумата от 135 лв. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението в посочената му обжалвана част, като се иска
отмяната му и уважаване на претенцията за договорна лихва.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по нея- Г.
Р. Е., чрез пълномощника й по делото адв. Р. Г.,, с който същата се оспорва и
се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото
доказателства, намира следното:
Въззивните жалби са депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно и допустимо. Въззивната проверка за правилност се
извършва на решението само в обжалваната част.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.9 от ЗПК, като „Кредит инс” АД иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че ответника Г. Р. Е. му дължи сумите от
409,10 лв.- главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
804441/21.09.2018г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й заплащане;
135 лв.- договорно възнаграждение за периода 21.09.2018г.-21.10.2019г.;
292,46 лева-такса „Гарант“ за периода 22.01.2019г.-21.10.2019г. и 27,40 лв.-
лихва за забава за периода 22.01.2019г.-21.10.2019г. и при условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 250 лева-като получена без основание по договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
По делото пред РС Пловдив е установено и спор пред въззивния съд не
се повдига, че между „Кредит инс” АД и Г. Р. Е. , ЕГН **********, е
възникнало валидно правоотношение по сключен договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 804441/21.09.2018 г., по силата на който на ответника е
предоставена в заем сумата от 500 лв., при посочени в договора фиксиран
годишен лихвен процент 36%, ГПР 49,7%. Задължението е следвало да се
погаси на 11 равни месечни вноски. Съобразно чл. 1.4 от договора, заетата
сума в размер от 500 лв. се усвоява чрез каса на „Изипей” или по посочена от
длъжника банкова сметка. От приетата по делото в оригинал разписка от
„Изипей ” се изяснява, че Е. е получил сумата от 500 лв. в брой на каса на
дружеството на 25.09.2018 г . Въз основа на така установеното
законосъобразно е прието от районния съд, че от ответникът е усвоил в
цялост предоставения му финансов ресурс по процесния договор. Съобразно
чл. 4 от договора за кредит, кредитодателят ангажира дружество - гарант за
връщане на вноски по кредитното правоотношение, за което
кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя такса гарант.
Посочената такса гарант е в общ размер на 371,25 лв. и е разсрочена на 11
2
равни месечни вноски от по 33,75 лева всяка , платими заедно / на същата
дата/ със съответните месечни погасителни вноски по заема.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно – счетоводна
експертиза се изяснява също, че длъжникът е усвоил предоставената му сума
в размер от 500 лв. чрез системата на „Изипей” . При ищцовото дружество са
налице счетоводни отразявания във връзка с процесния договор за кредит -
отпускането на сумата по кредита. Експертът е посочил, че счетоводството на
ищеца е водено редовно. В заключението е отразено , че ответникът е
осъществил частично плащане по договора в размер от 250 лв.
При тези данни по делото се налага извод, че заемодателят е небанкова
финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за
паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в редакцията,
актуална към датата на сключването му. В този случай съдът е длъжен
служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно
съдържанието на договора.
Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя
извода, че формално е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-9 и т.11 ЗПК,
съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, размер на лихвения процент, който в
случая е фиксиран за целия срок на договора, условия за издължаване на
кредита- брой и размер на погасителните вноски и периодичността и датите
на плащането им, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 12 до т.
26.
Налице обаче е нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ПОС намира, че посочените в договора годишен процент на разходите от 49,7
% и общата сума за плащане от заемополучателя не съответстват на
действителните такива. Съображенията за това са следните:
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
3
разходи по кредита за потребителя.
Предвидено е още при сключването на процесния договор, като условие
за предоставянето на паричния заем, сключване на договор за гаранция и
заплащане от заемателя на такса по него заедно с всяка вноска по кредита,
като към вноската се добавя сума от 33,75 лева. Т.е., плащането на тези такси
се извършва в полза на заемодателя, а не на гаранта. В случая е предвидено
възнаграждението по договора за гаранция да се кумулира към погасителните
вноски, като по този начин на практика води до скрито оскъпяване на
кредита. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на годишния
процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони и възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като не е включил такса гарант, на стойност близка
до тази на отпуснатия кредит, при изчисляване на ГПР, кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. И
тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Тази
разпоредба от една страна е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в
договора по см. на чл. 11, т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.
В допълнение ще се отбележи, че посочването в договора за кредит на
по-нисък от действителния ГПР, което представлява невярна и следователно
измамна информация относно общите разходи по кредита, следва да се
окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО / Директива за
нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да
заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в
противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно
общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна
по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече
недействителност на договора в неговата цялост.
Последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит са уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други
4
разходи по кредита. Това е специална императивна законова норма, която е
приложима при потребителски кредити с оглед особената защита на
потребителите като икономически по-слабата страна в правоотношението.
От законовия текст става ясно, че при недействителност на договора се
дължи само главница, но не и лихва, като при това законът не прави
разграничение на възнаградителна и мораторна, т.е. санкцията обхваща и
двете лихви, както и таксите и всички други разходи по кредита. При това
положение за ответника, като кредитополучател, е възникнало задължението
да върне на ищцовото дружество само действително получената главница по
договора за кредит.
В процесния договор е отразено, че чистата стойност на предоставения
финансов ресурс възлиза на 500 лв., което именно се явява и релевантната
стойност за главница, от която следва се приспаднат осъществените от
длъжника плащания .
В конкретния казус и съгласно заключението на вещото лице общият
размер на тези плащания възлиза на сумата от 250 лева, поради което след
осъществените частични плащания, оставащата главница възлиза на сума в
размер от 250 лв.
Предвид изложеното, ответникът дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, поради което за сумата от 250 лв. предявеният иск с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД се явява основателен.
Гореизложеното налага отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част, с която е признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца главница за разликата над 250 лв. до
присъдения размер от 409,10 лв. и мораторна лихва в размер на 27,40 лева, и
постановяване вместо него на друго, с което посочените претенции бъдат
отхвърлени. Като правилно ще се потвърди решението в обжалваната част, с
която е отхвърлен иска на ищеца за установяване дължимост на договорна
лихва за периода 21.09.2018г.-21.10.2019г. в размерна на сумата от 135 лв.,
като в частта с която претенцията за установяване на вземане за такса гарант
в размер от 292,46 лева е отхвърлена, първоинстанционното решение, като
необжалвано , е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски
има ответницата Г. Е., поради което в нейна полза ще се присъдят реално
направените такива за внесена държавна такса в размер от 25 лева. На
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.2 ЗАдв. в полза на процесуалния
представител на Г. Е. следва да се присъди сумата от 300 лева -адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
В полза на процесуалния представител на ответницата Г. Е. при
условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата в първоинстанционното
производство е присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 148,51
лева, като с оглед изхода на спора ще му се присъди допълнително
възнаграждение в размер от 64,68 лева.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260365 от 15.06.2022г., постановено по гр.д.
№9306/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12- ти гр.с, в частта му, с
която е признато за установено, че Г. Р. Е. , ЕГН **********, дължи на
„Кредит Инс“АД, ЕИК *********, разликата над сумата от 250 лв. до 409,10
лв.- главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
804441/21.09.2018г., ведно със законната лихва върху нея от 24.10.2019г. до
окончателното й заплащане;сумата от 27,40 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 22.01.2019г.
до 21.10.2019г. , за които суми по ч.гр.д.№ 18429/2019г. по описа на Районен
съд- Пловдив е била издадена Заповед № 10133 от 18.11.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Кредит Инс“АД, ЕИК *********,
против Г. Р. Е., ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца разликата над сумата от 250 лв. до 409,10 лв.- главница по
договор за потребителски кредит „Екстра“ № 804441/21.09.2018 г., ведно със
законната лихва върху нея от 24.10.2019г. до окончателното й заплащане,
сумата от 27,40 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 22.01.2019г. до 21.10.2019г. , за които суми по
ч.гр.д.№18429/2019г. по описа на Районен съд- Пловдив е била издадена
Заповед № 10133 от 18.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260365 от 15.06.2022г., постановено по
гр.д. №9306/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 12- ти гр.с, в частта му,
с която е отхвърлена исковата претенция на „Кредит Инс“АД, ЕИК
*********, за признаване за установено, че Г. Р. Е. , ЕГН **********, му
дължи сумата 135 лв.- договорно възнаграждение по договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 804441/21.09.2018 г. за периода
21.09.2018г.-21.10.2019г., за която сума е била издадена Заповед № 10133 от
18.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА „Кредит Инс“АД, ЕИК *********, да заплати на Г. Р. Е.,
ЕГН **********, сумата от 25 лева- направени във въззивната инстанция
разноски.
ОСЪЖДА „Кредит Инс“АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Р.
Н. Г.а , личен номер на адвокат **********, адрес на дейност Пловдив, бул. „
Марица “ № 93 , сумата в размер на 64, 68 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, както и
сумата от 300 лева- представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7