МОТИВИ към
НОХД №646/2017 г.:
Обвинението е против подсъдимия Й.Х.Т. *** за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във
връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с
чл.20, ал.2, чл.116 и и чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Подсъдимият се
обвинява за това, че на 01.04.2016 г. гр.Пазарджик по ул.”Виделина”, на кръстовището с ул.„Д. Петков” при
управляване на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Поло”, с
рег. №РА 5405 АМ е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в ЗДвП: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с...конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“; чл. 116 от ЗДвП “Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено...към престарелите хора” и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП „При приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре, а именно: при избиране скоростта на движение не я е съобразил с
конкретните условия на видимост – намалена видимост – извършвал е движение в
тъмната част на денонощието на къси светлини от фаровете на автомобила, като
управлявал със скорост 53 км/ч, не предприел
намаляване на скоростта до 49 км/ч, с която е бил
длъжен да се движи, за да може да спре в осветената зона на късите светлини от
фаровете на автомобила – ограничена видимост - ограничена от паркирания в ляво,
пред пешеходната пътека лек автомобил „БМВ“ с рег. №РА 9753 ВТ видимост и
въпреки, че бил длъжен да е предпазлив и внимателен към пешеходците, престарелите хора, приближавайки пешеходната пътека не е направил
необходимото да намали скоростта или спре, за да пропусне преминаващия по нея
пешеходец А.Ц.П.,***, и по непредпазливост му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се във вътреставна фисура /непълно счупване/ на
интеркондиларната еминенция на големия пищял на дясната подбедрица, наложила
имобилизация, довела до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник по смисъла на чл.129 от НК, за повече от един месец от датата на
травмата, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Против подсъдимия Й.Х.Т. е предявен и приет за съвместно заглеждане граждански
иск от пострадалия А.Ц.П. в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за
нанесени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
деня на увреждането – 01.04.2016 г. до окончателното й изплащане.
Пострадалият А.Ц.П. на
основание чл.84 от НПК е конституиран в качеството на граждански ищец.
На основание чл.76 от НПК пострадалият А.Ц.П. е конституирана в качеството на частен обвинител.
Подсъдимият не се
признава за виновен. Дава обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият Й.Т. имал
придобита правоспособност и издадено СУМПС, категория „В“ от 2002 г. и
управлявал автомобила си винаги когато било необходимо за да си върши работа и
за нуждите на семейството му.
На 01.04.2016 г., следобед подсъдимият Й.Т.
бил на тенис кортовете в гр.Пазарджик с приятеля си свидетеля Г.Ш.. След като
приключили играта си, двамата изпили по една била. Около 20,50 ч. двамата се
разделили. Подсъдимият Т. тръгнал с лек
автомобил „Фолксваген Поло” с рег. №РА 5405 АМ да се прибира към дома си
намиращ се на ул.„Виделина“ №10 в Пазарджик. С него, на задна седалка в
автомобила се возела дъщеря му, която била на 12 години. Времето било сухо,
топло. Завивайки от бул.„България“ подсъдимият
Т. продължил движението си в посока изток по еднопосочната ул.„Виделина“
/ориентирана изток-запад/, със скорост 53 км/ч., приближавайки пешеходната
пътека на кръстовището с ул.„Д. Петков“. Било вече тъмно и подсъдимият
управлявал МПС на къси светлини. Улица „Виделина“ била неосветена в участъка с
пешеходната пътека.
Около пешеходната
пътека, до северния тротоар на улицата имало паркирани автомобили. В
непосредствена близост, на 0,34 м западно от западния край на пешеходната
пътека бил паркиран лек автомобил БМВ 320Д“ с рег. №РА 9753 ВТ, управляван от свидетеля А.М.. По същото време, в което подсъдимият Т. приближавал
пешеходната пътека, пострадалият свидетел А.П., тръгнал да пресича платното за
движение на ул.„Виделина“ по пешеходната пътека, в посока от север на юг. Носел
в дясната си ръка торбичка с кисело мляко и бил с очилата си. Заради паркирания
в близост лек автомобил „БМВ“, който ограничавал видимостта подсъдимият Т.
възприел късно пресичащия свидетел А.П.. Подсъдимият Т. натиснал спирачки и
опитал да избегне удара като завил волана на дясно, но не успял. С предна лява
част на автомобила си ударил пешеходеца в тялото в дясно. От удара пострадалия
свидетел А. П. бил изтласкан напред и на
югоизток от пешеходната пътека и паднал на 1-2 м пред автомобила. При падането
върху асфалта пострадалият си ударил главата и дясното рамо.
Очевидец на
катастрофата бил свидетелят Р.П., намиращ се на южния тротоар на улицата, до
входа на заведение „Осем“. Свидетелят П. се обадил на телефон 112 да съобщи за
инцидента. Пострадалият А.П. бил в съзнание и адекватен. Оплакал се от болки в
дясното рамо и крак. Пристигнал на място екип на спешно отделение при МБАЛ
Пазарджик, който откарал пострадалия в болницата за преглед.
Екипът на „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, изпратен за изясняване на случая, между които
свидетелят Е.Т. и неговия колега Д.Т. извършили проба за алкохол на подсъдимия Т.
с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ ARDM 0193. Пробата била извършена в 21,13 ч., като
устройството отчело показание 0,44 на хиляда алкохол. Подсъдимият Т. отказал да
даде кръвна проба за изследване. Свидетелят Т. направил снимки със служебния
таблет „379“ на произшествието и изчакал резултатите на пострадалия от
болницата.
След няколко часа
чрез ОДЧ на РУ на МВР Пазарджик бил уведомен, че пострадалият А.П. е само с
натъртвания на дясно рамо и крак. Освободено било и местопроизшествието. Свидетелят
Т. съставил на подсъдимия Й.Т. АУАН, бл.
№378179 / 01.04.2016 г. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Издал глоба с фиш
на свидетеля А.М., за това, че е паркирал лекия автомобил „БМВ 320Д“ с рег. №РА
9753 ВТ на по-малко от 5 метра пред пешеходната пътека.
Подсъдимият Й.Т. при
подписване на АУАН отбелязал, че ще представи допълнителни възражения. В
законния срок, на 06.04.2016 г. подал писмени възражения до Началника на П при
ОД на МВР Пазарджик, в които написал, че пешеходецът е пресичал извън
пешеходната пътека. Свидетелят Т. съставил констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №101/15.04.2016 г.
Междувременно свидетелят
А.П. *** и във връзка с нея била разпоредена проверка. Административно-наказателното
производство било спряно и материалите изпратени и приобщени към досъдебното
производство.
Вечерта след инцидента пострадалият бил настанен за лечение в урологично
отделение при МБАЛ гр. Пазарджик и изписан след подобрение на 04.04.2016 г.
Според назначената по делото съдебномедицинска експертиза травматичните
увреждния на пострадалия свидетел А.П. са причинени по механизма на действие на
твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени при ПТП – автомобилна травма – пострадал пешеходец блъснат от лек
автомобил, с последващо падане върху терена. По време на съприкосновението на
МПС с пострадалия, последният е бил прав и обърнат с дясната си страна към
предницата на идващия лек автомобил. Травматичното
увреждане: вътреставна фисура /непълно счупване/ на интеркондиларната еминенция
на големия пищял на дясната подбедрица, наложила имобилизация е причинила на
пострадалия А. П. трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник по смисъла на чл.129 от НК, за повече от
един месец от датата на травмата. Останалите увреждания – контузия на главата с
мозъчно сътресение; контузията на десния бъбрек и контузията на дясната раменна
става и охлузванията по десния крак са телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК.
В хода на разследване
бил извършен следствен експеримент с участието на подсъдимия Й.Т., пострадалия А. П. и свидетеля Т..
От заключението на назначена
по делото автотехническа експертиза е видно, че скоростта на движение на лекия
автомобил – „Фолксваген Поло“ преди удара е била 53 км/ч, а към момента на
удара 37 км/ч., с опасна зона за спиране от 45 м. Разстоянието на автомобила до
мястото на удара, в момента, в който пешеходецът е стъпил на платното, пред
паркирания л.а. „БМВ“ и е представлявал опасност за водача е 54,40 м.
Разстоянието на МПС до мястото на удара, когато пешеходецът е станал видим за
водача и е могъл да го възприеме е било 40-35 метра /зона на осветеност от
фарове при движение на къси светлини/. Съобразената с движение на къси светлини
скорост в нощни условия, при която водачът е могъл да спре е била не по-висока
от 49 км/ч. Еднозначно е и мястото на удара – върху пешеходната пътека, тип „Зебра“
на ул.„Виделина“, с кординати: 0,8 м източно от линията на ориентира и на 6,5 м
южно от ориентира.
В заключението си
експертът описва и механизма на ПТП-е: Лекият автомобил „Фолксваген Поло“ се е
движел равномерно по ул.„Виделина“, в посока изток със скорост от 53 км/ч, а
пешеходецът А.П. *** в посока юг със скорост от 3,3 км/ч. В момента, в който е
възприел опасността – пресичащия пешеходец, водачът на автомобила е реагирал,
като е задействал спирачната система и е променил посоката на движение, с цел
избягване на контакта с пешеходеца. Автомобилът е ударил с предна лява част пешеходеца,
идващ от лявата му страна спрямо посоката на движение. Пешеходецът е бил ударен
при пресичане зоната на кръстовище на мястото на събитието, при обозначена с
хоризонтална, напречна, пътна маркировка пешеходна пътека тип „Зебра“ и е
ударен в дясната му страна. След удара автомобилът е преминал през пешеходната
пътека, отминал е мястото на контакта и спрял пред падналия пешеходец, без да
достигне тялото му, което е върху пътното платно на разстояние – 1-2 м. пред
автомобила. Пешеходецът е бил изтласкан на югоизток от мястото на удара, а
тялото му е било повалено върху платното, при което падайки на терена е ударил
главата и рамото въз основа, на който удар е установено мозъчно сътресение и
травма на дясното рамо. Другите увреждания по тялото на пешеходеца са станали в
следствие на контакта на тялото му с
каросерията на МПС.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите А.П., Р.П., Е.Т., Цветанка Аврониева, дадени на съдебното следствие,
показанията на свидетеля А.М., дадени на досъдебното производство и прочетени
по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, заключенията на автотехническата
и съдебно-медицинската експертизи, както и писмените доказателства приложени по
делото.
При пътнотранспортно произшествие вината на водача се определя от
нарушенията на правилата за движение, които са в пряка причинна връзка със същото.
В случая разпоредбата на чл.116 от ЗДвП има характер на общо предписание
и не създава конкретно задължение за водачите на превозни средства, поради
което и нарушаването и няма конкретни последици, т.е. не е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат.
Съдът кредитира
заключението на автотехническата експертиза, приета по време на съдебното
следствие, като пълно, ясно и компетентно изготвена. От същото се установи, че
скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия Т. преди
произшествието е около 53 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия
автомобил при тази скорост на движение на автомобила е била от 45 м. Дължината на осветеност на от фаровете на автомобила
на къси светлини е била 40-35 метра,
която е по-малка от опасната зона.
В този ред на мисли
подсъдимият е могъл да възприеме пешеходеца от разстоянието на осветеност на
фаровете, но не и да предотврати удара със скоростта, с която се е движел.
Настоящият състав
счита, че основният въпрос, върху който следва да се разсъждава в настоящия
казус касае избраната от подсъдимия скорост на управление на автомобила, при
конкретните пътни условия за видимост – време на движение, осветеност на
улицата, условия на видимост, представлява ли тя "съобразената"
скорост по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, която
подсъдимият е бил длъжен да избере, с оглед изискванията за безопасност на
движението и която би му позволила своевременно да спре при възникнала опасност
на пътя, за да не допусне ПТП.
Заключението на
автотехническа експертиза, категорично се установи, че пътно-транспортното
произшествие е можело да бъде предотвратено, ако подсъдимият се е движил със
скорост от 49 км/ч.
Според заключението
на допълнителната автотехническа експертиза и разясненията на вещото лице в
съдебно заседание, съобразената скорост на движение за подсъдимия е следвало да
бъде 47 км/ч и по-ниска с оглед установеното наличие на алкохол в издишания
въздух /въпреки че попада под инкриминирания минимум/, тъй като след употреба
на алкохол се увеличава времето на реакция с 20%.
Но съдът намира, че
не следва да се взема предвид това заключение, тъй като не е категорично, с
оглед липсата на специална компетентност на експерта.
Скоростта на моторните превозни средства винаги трябва да бъде
съобразена с конкретните пътни условия и по-специално с отрицателното влияние
на различни фактори, които затрудняват движението. Съобразена скорост е тази, която с
оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен да
избира и в случай на необходимост да
спре, когато възникне опасност за движението,
с оглед недопускане на пътно-транспортно произшествие.
От показанията на
свидетеля А.П., се установи, че е пресичал уличното платно на пешеходната
пътека. Преди да стъпи на пътното платно се огледал в двете посоки, но не е
възприел лекия автомобил, управляван от подсъдимия. Когато преминал половината
пътно платно, бил ударен от автомобила, управляван от подсъдимия.
Съдът дава вяра на
тези показания, относно обстоятелството, че ПТП е станало на пешеходната
пътека, тъй като са ясни, подробни, последователни, поради което убедителни.
Същият, макар да е пострадала от деянието не е бил единствения пряк очевидец.
Неговите показания
категорично се подкрепят от показанията на свидетеля Р.П., който наблюдавал
случващото се от разстояние около 1,5 м., стоейки пред заведението, намиращо се
в непосредствена близост до пешеходната пътека.
Няма спор относно
обстоятелството, че в непосредствена близост на 0,34 м западно от западния край на пешеходната пътека /установено от експертизата/ бил паркиран лек автомобил БМВ 320Д“ с рег.
№РА 9753 ВТ, управляван от свидетеля А.М..
Това се установява от всички разпитани по делото свидетели и обясненията на
подсъдимия.
Според трайната
съдебна практика пешеходецът представлява опасност за движението най-късно в
момента, в който направи първа крачка на платното за движение. Но в случая
пострадалият А.П., правейки първа крачка по пeшеходната пътека /слизайки от северния тротоар върху
пешеходната пътека/ не е представлявал опасност за движението, тъй като е бил
скрит от паркирания л.а. „БМВ“ – невидим за подсъдимия. В този именно момент
автомобилът, управляван от подсъдимия е бил на 64 метра от мястото на удара,
което разстояние е било по-голямо от опасната зона за спиране от 45 м.
Пострадалият реално е станал опасност за движението едва, когато се е
показал пред предницата на л.а. „БМВ“, когато автомобилът на подсъдимия е бил на 54 м от мястото на удара /разстояние отново
по-голямо от опасната зона – 45м/. Отново обаче пострадалият не е бил видим за
водача, тъй като осветеността на късите му светлини е била 35-40 м.
Следователно пешеходецът е станал видим за подсъдимия Т. едва, когато лекият автомобил е отстоял на 40 м от западния край на пешеходната пътека. Разстоянието от 40 м, от което е могъл
да види опасността-пешеходеца и да предприеме спиране е по-малко от опасната му
зона за спиране – 45 м.
С оглед на така
установеното пострадалият, стъпвайки на пътното платно за движение и излизайки
пред препятствието, което е представлявал
лекият автомобил „БМВ“, пресичайки улицата е представлявал опасност за
движението и подсъдимият, като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да
направи всичко възможно да намали скоростта и да спре. Още повече, че мястото
на пешеходната пътека не е било достатъчно осветено, според показанията на
свидетелите П. и Т. за времето за движение на автомобила - в тъмната част на
денонощието на къси светлини.
При тези обстоятелства е очевидно, че подсъдимият е управлявал автомобила при усложнена пътна
обстановка, съдържаща множество фактори, които влияят отрицателно върху
безопасността на движението. Наличието на посочените фактори задължава подсъдимия, като водач на моторно превозно средство, да намали
величината на скоростта, за да бъде съобразена с конкретната пътна ситуация. Още повече, че този участък на пътя е бил добре познат
на подсъдимия, който минавал по него почти всеки ден и въпреки, че е нямало
поставени пътни знаци, указващи наличие на пешеходна пътека е знаел за
съществуването й, както и за вероятността от струпване на хора до нея, с оглед
намиращото се в близост заведение, както самият той дава обяснения. Следователно
скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобила
е била неподходяща и завишена в този участък на пътя.
Налице е поведение на
подсъдимия, изразено в невземане на предварителни мерки, каквито му вменява разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП. Според нея подсъдимият е имал задължението да
наблюдава пътя пред себе си и да определя скоростта по начин, даващ му възможност да намали или да спре, за да предотврати
евентуална опасност. В конкретния случай подсъдимият е управлявал превозното средство неправомерно и с несъобразена скорост по
недобре осветена улица, на фарове, при паркирани на пътното платно и в близост
до пешеходната пътека автомобили и при наличие на пресичащ пешеходец. С такава скорост е
управлявал автомобила и при приближаване
на пешеходната пътека.
Следователно при тази усложнена
пътна обстановка и пътен участък за движение, подсъдимият, като водач на МПС, е бил длъжен, съобразявайки посочените
фактори и обстоятелства, да определи безопасната скорост за преминаване, защото
в този участък е закономерно появяването на опасност за движението. Затова при
конкретната пътна ситуация подсъдимият е могъл, с оглед дължината на осветеност на фаровете и е бил длъжен да предвиди наличието на опасност за движението,
каквато представляват правомерно пресичащите
пешеходци. Подсъдимият е бил длъжен да има готовност
за предотвратяване на удара с пресичащия
в
лентата му за движение пешеходец. Понеже не е изпълнил това си задължение, подсъдимият е извършила нарушение на основно правило за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, което е основание за
ангажиране наказателната му отговорност.
Възприемането на едно
пътно препятствие по време на движение е само част от елементите на процеса за
спиране, защото до окончателното преустановяване на движението трябва да
последва реагирането на водача на препятствието, сработване на спирачния
ефект.
В този случай водачът
на автомобила е нарушил и чл.119, ал.1 от ЗДП, според който при приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.
Всичко това, часът на
придвижване, наличие на паркирани автомобили, ограничаващи видимостта,
употребата на алкохол, както и намиращия се на пешеходната пътека пешеходец са
налагали повишено внимание и движение със съобразена скорост от страна на
подсъдимия.
При тези отрицателно
въздействащи комплексни фактори в нарушение на предписанията на правилата за
движение по чл.119, ал.1 и несъобразената с пътната обстановка скорост не са
позволили ефективното и навременно спиране на автомобила, управляван от
подсъдимия.
По този начин той е
предизвикал ПТП, при което на свидетеля Петрова са били причинени посочените и
установени от медицинската експертиза травматични увреждания.
В следствие на
причиненото от подсъдимия ПТП, видно от съдебно медицинската експертиза,
назначена и приета в хода на съдебното следствие, на свидетеля А.П. е било
причинено: вътреставна фисура /непълно счупване/ на интеркондиларната еминенция на големия пищял на дясната
подбедрица.
Вещото лице дава
заключение, че се е наложила имобилизация е причинила на пострадалия А.П.. По тази причина е налице трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник за повече от един месец от датата на травмата
В този смисъл следва
да се приеме, че тази травма представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2 от НК.
Експертът е преценил,
че останалите увреждания – контузия на главата с мозъчно сътресение; контузията
на десния бъбрек и контузията на дясната раменна става и охлузванията по десния
крак са леки телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК.
Настъпилият резултат,
телесна повреда на свидетеля П. е в пряка и непосредствена причинна връзка с
нарушенията на правилата за движение, които подсъдимият е допуснал.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Й.Х.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците престъпния състав на чл.343, ал.3, б.“а“ във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“,
във връзка с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП,
като на 01.04.2016 г. в гр.Пазарджик при управляване
на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. №РА 5405 АМ по ул.”Виделина”, на кръстовището с ул.„Д. Петков” е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП: чл.20, ал.2 от ЗДвП, а
именно: при избиране скоростта на движение не я е съобразил с конкретните
условия на видимост – намалена видимост – извършвал е движение в тъмната част на
денонощието на къси светлини от фаровете на автомобила, като управлявал със
скорост 53 км/ч, не е предприел намаляване на скоростта до 49 км/ч, с която е бил длъжен да се движи, за да
може да спре в осветената зона на късите светлини от фаровете на автомобила –
ограничена видимост - ограничена от паркирания в ляво, пред пешеходната пътека
лек автомобил „БМВ“ с рег. №РА
9753 ВТ видимост, чл.119 ал.1 от ЗДвП, а именно
приближавайки пешеходната пътека не е направил необходимото да намали скоростта
или спре, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на А.Ц.П. ***, изразяваща се във вътреставна
фисура /непълно счупване/ на интеркондиларната еминенция на големия пищял на
дясната подбедрица, наложила имобилизация, довела до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
Посочените нарушения
на предписанията на правилата за движение са довели до опасното движение на
подсъдимия по пътя, поради което той е могъл и е бил длъжен да предвиди, че ще последва ПТП, което определя формата на вина на подсъдимия, като
непредпазливост, под формата на небрежност за настъпилия вредоносен резултат.
За другото вменено
нарушения на ЗДвП по чл.116, тъй като не е в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат съдът ОПРАВДА подсъдимия Т..
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Й.Т. за
извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК
относно целите на наказанието и чл.54 от НК при индивидуализацията им.
Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита
на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните
състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления.
Обектът на тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност,
чието накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и
имуществени интереси на неопределен брой лица, което определя и високата им
обществената опасност.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние
като висока, като се има предвид тежестта на вредните последици настъпили за
пострадалия и мястото, където е настъпило ПТП – на пешеходна пътека, където
пешеходецът би следвало да е по-защитен от останалите участъци от пътното
платно.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало към датата на извършване на деянието, добрите характеристични
данни, а като отегчаващи – трайните вредни последици причинени на пострадалия и
последващото осъждане.
При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът
счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции, следва да се наложи наказание на подсъдимия Й.Х.Т. от именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия, съдът счете, че са налице предпоставките за приложение на
чл.66, ал.1 от НК и за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наказанието да се изтърпи
ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наказанието
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.343г от НК съдът прие, че подсъдимият Й.Х.Т. следва да бъде лишен от право
да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА
И ШЕСТ МЕСЕЦА.
При определяне размера на това наказание съдът взе предвид тежестта на
деянието, с оглед значителните вредни последици настъпили за пострадалия. Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът съобрази налаганите наказания на
подсъдимия Т. за нарушения на ЗДвП, както и последвалото осъждане за шофиране
след употреба на алкохол по НОХД №523/2017 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, със споразумение влязло в сила на 07.04.2017 г.
Видно от справката за съдимост, със споразумение по НОХД №523/2017 г. по
описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 07.04.2017 г. на подсъдимия
Й.Т. е определено наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 27.03.2017 г., чието
изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.
Със споразумението подсъдимият Т. е лишен от право да управлява МПС за срок
от ОСЕМ МЕСЕЦА.
В този смисъл относно това наказание и наказанието наложено по настоящото
дело са налице предпоставките на чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК за
определяне на едно общо наказание в размера на най-тежкото, тъй като
престъпленията са извършени от Т. преди да е имало влязла в сила присъда по
което и да е от тях.
В този смисъл съдът определи на подсъдимия Й.Х.Т. едно от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, между наказанията наложени по настоящото дело и по НОХД
№523/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
На основание чл.66, ал. от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия Й.Х.Т. общо
наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА, между наказанията наложени по настоящото дело и по НОХД
№523/2017 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по
основание, тъй като вредите са причинени на гражданския ищец от престъплението
на подсъдимия и представляват негово парично задължение към него.
Като отчете тежестта и трайността на телесното увреждане, съпроводено с
множество леки наранявания, с оглед заключението на съдебно-медицинската
експертиза, причинени на пострадалия А.П., възрастта на пострадалия и свързания
с това продължителен период за възстановяване, при съобразяване разпоредбите на
чл.52 във връзка с чл.45 от ЗЗД, съдът прие, че следва иска да бъде уважен в
размер на 10 000 лева, като за
разликата до 15 000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по
справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе
предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и
страдания на пострадалия.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимия
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като вредите произтичат от непозволено
увреждане, те се дължат от деня на увреждането, от когато длъжникът изпада в забава,
ако не ги плати тогава, без да е необходима покана за плащането.
Съдът
прие, че сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 01.04.2016
г. до окончателното изплащане на сумата, ще възмезди пострадалия за нанесените
му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.
Затова съдът осъди подсъдимия Й.Х.Т. да заплати на А.Ц.П. сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 01.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата., като отхвърли
иска за разликата от 10 000 лв. до 15 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.04.2016 г. до окончателното й изплащане.
С оглед направеното искане съдът осъди Й.Х.Т. да заплати на А.Ц.П. сумата в размер на 800 лв., направени по делото разноски.
С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Й.Т. бе осъден да
заплати направените по делото разноски в размер на 749,89 лева, от които 639,89
лева, платими по сметка на ОД на МВР Пловдив, 110 лева, платими по сметка на Районен
съд Пазарджик, ДТ върху уважената част от гражданския иск в размер на 400 лв.,
платими по сметка на Районен съд Пазарджик, както и по 5 лв. ДТ, при служебно
издаване на изпълнителни листове, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: