О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 862/06.ХI.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                         Председател : Деляна Пейкова

                                                 Членове :1. Георги Гочев

                                                       2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХІ, чл.274 от ГПК

 

Обжалвания акт

 

                  С определение №694/19.VIII.2019 г. по гр.дело №673/2019 Районен съд-Свиленград оставя без уважение направеното от Главна дирекция „Миграция” към МВР възражение за неподсъдност на спора пред РС Свиленград и за изпращането му по компетентност на РС София.

 

Обстоятелства по обжалването

 

                  Главна дирекция „Миграция“ при МВР е оставала недоволна от определението, като представя частна жалба с доводи  за незаконосъобразност на обжалваното определение.Районният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, тъй като специалните домове за временно настаняване на чужденци не са самостоятелни териториални звена или поделения, поради което предвид нормата на чл. 105 ГПК местнокомпетентен да разгледа иска е РС София, в района на който е седалището на ответника. Предвид изложеното желае да се отмени обжалваното определение и делото да се изпрати на РС София за разглеждането му по компетентност.

                  В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца А.К.Н.,ЕГН:********** с който оспорва жалбата.

 

Правни съображения

 

                  Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.

                  Ищецът  е предявил против Дирекция „Миграция” към МВР обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.

                  В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от Дирекция „Миграция” към МВР, с който се прави възражение за неподсъдност на спора пред РС Свиленград и се прави искане на основание чл. 105 ГПК делото да бъде изпратено по компетентност на РС София, в района на който е седалището му.

                  За да остави без уважение възражението на Дирекция „Миграция” към МВР за неподсъдност на спора пред РС Свиленград, районният съд е приел, че ищецът е полагал труд в  *** при дирекция „Миграция“, поради което на основание чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е компетентен да разгледа спора.Атакуваното определение е правилно и законосъборазно,поради което следва да се потвърди.

                  Правният статут на служителите на Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР, според който те са три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР, където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков ред, а именно по реда на ГПК.

Общото правило, уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който постановява, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. От него законът предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора. По отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на държавните служители в МВР и работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ), основното и съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите от това социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл. 188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно положение на служителите по трудово и служебно правоотношение налага прилагането на един и същ ред за защита, от което следва, че за защита на имуществените си права държавните служители могат да се ползват от изборната подсъдност по чл. 114 ГПК, като предявят иска и по мястото, където обичайно полагат труд. Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент за освобождаване на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Становището, че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като това би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по трудово и служебно правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и същи права. Поради това, като е приел, че искът е подсъден на РС Свиленград, в района на който се намира ***, където ищецът полага труд, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.

                  Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково

 

О П Р Е Д Е Л И

 

                  ПОТВЪРЖДАВА определение №694/19.VIII.2019 г. по гр.дело №673/2019 Районен съд-Свиленград.

                  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

                  Председател :

 

 

                  Членове :  1.                              2.