Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………07.09.2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на първи септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16885 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Ф.И. ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу В.А.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: *** обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение на
ответника за сумата от 364,61 лв., представляваща главница, дължима по Договор
за паричен заем с № 16004 от 20.02.2015г., сключен между В.А.Й. и „Сити Кеш“
ООД, (с предишно наименование „Креди Йес София“ ООД),
като в последствие взимането по договора е цедирано в
полза на „Ф.И.“ ЕАД по силата на Договор за цесия от 22.06.2016г., сумата от
135,85 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.06.2016г. до
13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.05.2020
г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4468/2020 г. по описа
на ВРС.
Ищецът
излага, че е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по
чл.422 от ГПК, предвид образувано ч.гр.д. № 4468/2020 г. по описа на ВРС.
Ищецът
твърди, че на 20.02.2015 г. между СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: ********* В.А.Й.,
ЕГН ********** е сключен Договор за паричен заем № 16004 към искане № 5Р025921.
Вследствие на което между страните възниква облигационна връзка, като
кредиторът отпуска сумата в размер на 400,00 лв., а кредитополучателят се
задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл. 4 от
условията на договора с подписването му, кредитополучателят декларира
получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита. Ответникът се е задължил
да върне сумата на 21 седмични погасителни вноски, които съставляват изплащане
на главницата и възнаградителна лихва.
Ищецът
твърди, че ответника не изпълнява всички свои задължения по договора в
уговорения срок и преустановява плащанията, като падежът на първата непогасена
вноска настъпва на 13.03.2015г. Вследствие на което и считано от следващият ден
длъжникът изпада в забава и се начислява обезщетение в размер на законната
лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 17.07.2015г., с което
става изискуем целият неизплатен остатък от задължението.
Твърди,
че на 22.06.2016г. между заемодателят „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешенъл" ЕАД,
ЕИК ********* се сключва договор за прехвърляне на вземания. По силата на
договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за
потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото производство,
става второто дружество.
Излага,
че „СИТИ КЕШ" ООД упълномощава Фронтекс Интернешенъл" ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето
на вземания, за което адресът на ответника е посетен от пощенски служител на
10.10.2016 г. и на 20.10.2016 г., след което е
оставено писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване
на пратката в пощенската служба. Получателят не се е явил да получи пратката. С
оглед на което, уведомяването е направено в настоящото производство (така
РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г. ПО Т. Д. № 12/2009 Г., Т. К., IIТ. О. НА ВКС).
Претендира разноски.
В
едномесечния срок за отговор ответника, редовно призован, не представя отговор
и не изразява становище.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител писмено поддържа предявените
искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което
бъдат уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 265112/08.0.2021 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
Разноски: Предвид т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи
произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК
разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят – 50,95 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото
производство разноски 83,93 лв. д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с
чл.25 от НЗПП или общо 183,93 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че В.А.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** дължи на Ф.И. ЕАД, ЕИК ********* със седалище *** вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4468/2020 г. на ВРС сумата
от 364,61 лв. (триста шестдесет и четири
лева и шестдесет и една стотинки), представляваща главница, дължима по
Договор за паричен заем с № 16004 от 20.02.2015г., сключен между В.А.Й. и „Сити
Кеш“ ООД, (с предишно наименование „Креди Йес София“
ООД), като в последствие взимането по договора е цедирано
в полза на „Ф.И.“ ЕАД по силата на Договор за цесия от 22.06.2016г., сумата от 135,85 лв. (сто тридесет и пет лева и
осемдесет и пет стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
22.06.2016г. до 13.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.05.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда, до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.А.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ф.И. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 183,93 лв. (сто осемдесет и три лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.А.Й., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ф.И. ЕАД, ЕИК ********* сумата от 50,95 лв.
(петдесет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4468/2020 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: