РЕШЕНИЕ
№ 1157
гр. Варна, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500329 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. К. Г.-М., представлявана от пълномощник,
против решение № 1819/25.11.2021г. по гр.д.№ 3990/ 2021г. на Районен съд-Варна, с което е
отхвърлен предявения от ищцата иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане
за установено между страните, че ответниците- Д. Т. Г. и М. Б. Г., не са собственици на
дворно място, представляващо УПИ XV-598, кв. 26 по плана на гр. Аксаково, с площ 820 кв.
м., при граници: улица, УПИ XVI-597, XIV-597, VI-606, II 594, III-593, ведно с построената в
дворното място жилищна сграда, на два етажа с РЗП 120 кв, първи етаж, състоящ се от:
входно антре, баня с тоалет, кухня, стая и три складови помещения, а втория етаж от:
коридор, три стаи и помещение, предвидено за баня.
В жалбата е изразено становище за неправилност на обжалваното решение,
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, както и поради необоснованост. Навежда фактически и правни доводи в
подкрепа на становището за придобиване на процесния имот по давност, чрез упражнявано
владение в периода от 2002г. до 15.12.2004г. от лицата П.М.а и С.М. в нейна полза, с
присъединяване владението на нейния баща К. Г., упражнявано от пролетта на 1991г. до
лятото на 2002г. Оспорва изводите на първоинстанционния съд , основани на решението по
гр.д. № 1237/2010 г. ВОС, по което ищцата не е страна, и за спорните факти и
обстоятелства, предвид на дадените противоречиви и непоследователни показания на
свидетелите на ответниците. В заключение излага, че ответниците не са станали
собственици на процесния имот тъй като са го придобили от несобственик. П.М.а не е
считала себе си за собственик на имота и не е имала намерението да го прехвърли, а с
подаваните жалби е отблъсквала тяхното владение и на практика е оспорвала правото им на
собственост. Поддържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
исковата претенция да бъде уважена.
1
Въззиваемите страни- М. и Д. Г.и, чрез процесуален представител, оспорват жалбата
като неоснователна по направените възражения срещу решението.
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани по реда и при условията на чл. 269 ГПК и чл.235 ГПК , приема следното:
Предявен е отрицателен установителен иск, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, от С.
К. Г.-М. против Д. Т. Г. и М. Б. Г., за приемане за установено, че ответниците не са
собственици на недвижим имот, представляващ дворно място- УПИ XV-598, кв. 26 по плана
на гр. Аксаково, с площ 820 кв. м., при граници: улица, УПИ XVI-597, XIV-597, VI-606, II
594, III-593, с построената в него жилищна сграда, на два етажа с РЗП 120 кв.
Ищцата твърди, че e собственик на процесния имот, на основание давностно
владение, чрез упражнявана фактическа власт от лицата П.Ц.М. и синът й С.К.М. в нейна
полза, от лятото на 2002г. до 15.12.2004г., с присъединяване владението на нейния баща К.
Г. , който е признат за собственик по давност, въз основа на осъществявано владение от
пролетта на 1991г. до лятото на 2002г. Бащата на ищцата е закупил имота от П.М.а и С.М.
по неформален договор за продажба, с уговорката да останат в него. Платената сума била
необходима за лекарства на болния С.М.. Твърди се, че имотите на двете семейства са
съседни и между тях имало врата, през която да преминават. К. Г. е първи братовчед на
С.М., племенник на съпруга на П.Ц.М., и те са разчитали на неговата помощ. Имотът е
подарен на ищцата от баща й през лятото на 2002г., отново по неформален начин. След
неговата смърт ищцата се грижела за С.М. и неговата майка, които предложили да оформят
сделката нотариално, но това не се случило. Ищцата не искала братовчед й да разбере за
тежкото си здравословно състояние, а след неговата смърт не можела да приеме
предложението на П.М. за предварителен договор при условие, че заплати допълнително
8 000 евро, защото не разполагала с такава сума. Договорът бил подписан с майката на
ищцата, с уговорката М. да продължи да живее в имота, а той нотариално ще бъде
прехвърлен на дъщеря й. Поради изложеното счита, че към 15.12.2004г. П.М.а не е
собственик на имота и договорът за продажба с Д. Г. не е породил вещно-транслативен
ефект.
С писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответниците оспорват иска като
неоснователен. Твърдят, че са собственици на процесния имот по договор за продажба от
2004г., съобразно приложения нотариален акт, при запазено право на прехвърлителя за
пожизнено ползване. До 2008 г. са поддържали добри отношения и в имота са извършени
мното подобрения На 20.01.2011 г. М. поканила ответниците да си изнесат всички вещи,
което се случило на 19.02.2011 г. След нейната смърт, на 26.05.2018г. предекалрирали
имота, но нямат достъп до него. На 13.08.2018 г. по тяхна инициатива е спрян тока, а през
2021г. и водата. Оспорват ищцата да е придобила вещни права по силата на договор за
дарение, тъй като не е спазена изискуемата форма за съставяне на акта. Оспорват тя да е
пребивавала в него и да е упражнявала фактическа власт в изискуемия срок.
По фактите и обстоятелствата:
1.С нотариален акт №43, том VII, дело № 2639/1979г. К. Г. М. е признат за
собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот: дворно място от 1380
кв.м., представляващо пл.№ 396, от които 1140 кв.м. са включени в парцел XVI-396, в кв.
26 по плана на с. Аксаково, заедно с жилищна сграда и стопанска постройка, при посочените
граници – улица „ Ил.Д.“, Д.П., А.С., Г. Г..
Наследници на К.М. починал на 21.04.1989г., са :съпруга П.Ц. М. и син С.К.М.,
починал на 10.06.2004г. Негов единствен наследник е майка му П.Ц.М..
2. С договор за покупко-продажба от 30.08.1990 г., обективиран в нотариален акт №
130, том XVII, дело № 4721/1990г., П.Ц.М. и С.К.М. се разпоредили в полза на И.Ж.И. и Ц.
Г. Д.а с 500/ 1140 кв.м. идеални части от имот, целият с площ 1150 кв.м., представляващ
2
дворно място с.Аксаково, ул. „И.Д.“ № 36, парцел XII-396 в кв. 26 по плана на селото, без
съществуващите постройки.
3. На 08.12.2004г. е подписан договор за доброволна делба, с нотариална заверка на
подписите, рег. № 95, том V, рег. 7520/2004г.,за делба на дворно място, представляващо
УПИ XV-598 , УПИ XV-597, кв. 26 по плана на гр.Аксаково, с площ 1371 кв.м., по силата на
който в дял на П.Ц. М. е поставен недвижим имот, описан като дворно място- УПИ XV-598
в кв. 26 по плана на гр.Аксаково, с площ 820 кв.м при граници и съседи УПИ XV -597, II-
594, VI-606, XIV-957.
4. С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 124, том V, рег.
№ 7695, дело № 833/2004г. на СВ, П.Ц.М. е прехвърлила на ответницата - Д. Т. Г., по време
на брака й с М. Б. Г., собствеността върху придобит по наследство и делба имот,
представляващ дворно място с площ от 820 кв. м, съставляващо УПИ № ХV-598 в кв. 26 по
плана, при граници и съседи УПИ № № XV -597, II-594, VI-606, XIV-957, ведно с
построените жилищна сграда и стопанска постройка, при запазено право на ползване на
П.Ц.М. върху имота.
Имотът е деклариран от Д. Г. по реда на чл. 14 от ЗМДТ- земя и сгради.
5. Установява се, че в периода 2008г.- 2011г. по молба на П.М.а е инициирано
съдебно производство по гр.д.№ 1237/ 2010г. ВРС срещу приобретателите Д. и М. Г.и, за
унищожаване на договора по нот.акт № 124/ 2004г. по твърдения, че прехвърлителката е
въвеД. умишлено в заблуждение, че сключва договор за издръжка и гледане. С влязло в сила
решение / потвърдено с решение № 41/ 10.03.2011г. по в.гр.д.№ 684/ 2010г.ВОС /
предявеният иск, на основание чл.27 ЗЗД, е отхвърлен.
С решение № 261641/ 11.12.2020г. по гр.д.№ 736/ 2020г. ВРС са отхвърлени
предявените евентуално съединени искове от Р.С.С. срещу Д. и М. Г.и , за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба по нот.акт № 124 / 15.12.2004г., до размер на
наследствената ½ ид.част, поради неспазване на предвиД.та в закона форма, на основание
чл.26,ал.2,предл.трето ЗЗД, поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, предл.второ
ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД , и
като привиден, на основание чл. 26, ал.2, предл.пето ЗЗД.
По подадени жалби от П.М.а срещу сем. Г.и до началника на РПУ гр. Аксаково и до
районна прокуратура, са образувани досъдебни производства, а през 2011 г. и 2012 г., видно
от писмата и констативните протоколи на РДНСК всички подобрения и строежи, които са
извършени от Г.и, са отстранени.
На 20.01.2011г. М. е изпратила покана до Д. и М. Г.и, да изнесат багажа си и да
освободят стаите в срок до 25.02.2011г., поради това, че ограничават правата й на ползвател.
Представен е опис-протокол на лични вещи на ответниците, които са изнесени от имота на
19.02.2011 г.
6. В процеса са ангажирани гласни доказателства- от ищцата, за установяване на
упражняваната фактическа власт от нейния праводател в периода 1991г.- 15.12.2004г., и от
3
ответниците, за опровергаване на владението, осъществявано от ищцата и нейния
праводател през посочения период.
Свидетелката Н. Г. Й., без родство със страните, живее в Аксаково от 1963г. Познава
семейството на ищцата и баща ѝ от 1963 г. Преди 20-30 години научила от К., че има и друг
имот, откъдето събирал трева за кокошките и патиците. Имотът взел за С. от П. и С.. К.
искал да помогне за лечението на С.та, защото не им стигали парите, а те щели да му дата
имота. Приказвала и с П. за това, че една част от двора е предаД., а после другата част от
къщата, за да лекува С.. Твърди, че се били разбрали помежду си, като П. и С. щели да бъдат
в имота докато са живи. К. поддържал двора-–орял , режел астмата, подрязвал дърветата.
След това С. и майка ѝ посещавали имота, поддържали двора и помагали на П.М.а. По
късно забелязала, че се прави ремонт в двора и П. се оплакала, че е направила голяма
глупост, подписвайки „ някакви документи“ за продажба на имота. С. живеела в града и
свидетелката я виждала няколко пъти след смъртта на П.. Не е виждала М. Г. в къщата, но
знаела от П., че той прави ремонт.
Свидетелката Н. Г. , леля на ищцата, заявява, че след смъртта на чичо й през 1989г. в
имота останали да живеят стрина й П. и братовчед й С.. Тъй като П. била с малка пенсия, се
наложило да продаде част от двора през 1991-1992 г. По същото време говорила с брата на
свидетелката (баща на ищцата) той да купи къщата. К. не искал да притеснява П. и С. и
затова се договорили , сделката да се сключи направо със С., която тогава била
непълнолетна. Братът на свидетелката починал през 2003г., а след това С. и майка й се
грижели за П., и всички помагали в двора , да берат плодове . Твърди, че в един момент П.
била много разтроена, че Д. и М. са я измамили да им продаде имота.
Втората група свидетели – С.С. и М.П . са съседи по имот. С. е купила част от имота
на П.М.а и дала съгласие през 2003-2004г. да извърши продажба на другата част. Имотът е
продаден след смъртта на сина й, защото не можела да се грижи за него. В продължение на
няколко години семейство Г.и идвали редовно и стопанисвали имота, после спрели да идват
по причина, неизвестна на свидетелката. Свидетелката П. твърди, че с имота на П. ги дели
телена ограда. Приживе и след нейната смърт не е виждала други на живеят там. Никога не е
чувала от П. или от друго лице, че има нови собственици. Преди една-две години забелязала
в имота две жени и хора, които косили двора, обрали гроздето и си заминали. И двете
свидетелки заявяват,че след продажбата на сем.Г.и, отношението на П.М.а се променило и
тя упреквала св.С., че дала съгласието си за сделката.
Съобразно данните приема, че предявеният иск е допустим и разгледан по
същество, неоснователен.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 8/ 2021г.,
ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
Ищецът твърди правен интерес от търсената защита, чрез отричане със сила на
4
пресъдено нещо на претендираното от ответниците право върху спорния имот. С исковата
молба навежда твърдения за множество факти и обстоятелства, които в съвкупостта си
обосновават придобиване на имота по давност, на основание чл.79 от ЗС.
Ответниците се позовават на договор за покупко-продажба, сключен с легитимен
праводател, поддържайки съществуването на отричаното от ищеца право на собственост
върху процесния имот.
Към датата на сделката- 15.12.2004г., П.Ц.М. е собственик на недвижим имот- дворно
място, представляващо УПИ XV-598, с площ 820 кв.м., с построените в него жилищна
сграда и стопански постройки, част от имота на нейния съпруг К. Г. М. по нот.акт № 43/
1979г. индивидуализиран по действащия план на гр.Аксаково в договор за доброволна
делба от 08.12.2004г., и негов пожизнен ползвател, със запазено право на ползване.
Недоказано е придобиването на имота на оригинерно основание, въз основа на
упражнявана фактическа власт от наследодателя К. Г. при наличието на субективен
елемент- намерение за своене, в периода от 1991г. до лятото на 2002г. Липсват убедителни
доказателства, че П.М.а е считала бащата на ищцата за собственик по силата на неформална
продажба и между тях е имало уговорка тези отношения да се оформят нотариално в
бъдеще, включително и с подписването на нотариален акт с ищцата след смъртта на
наследодателя през 2003г., или на предварителен договор през 2004г., преди сделката с
ответниците.
Опровергаващи за този извод са извършените разпоредителни сделки- през 1990г. от
П.М.а и нейният син с идеални части от наследствения имот,пл.№396, без съществуващите
постройки, и през през 2004г. от М. като едноличен собственик с останалата / делбена/ част
от имота, при запазено ползване на прехвърлителя.Образуваното съдебно производство
срещу ответниците- приобретатели по договора за покупко-продажба, индицира само за
намерението й да възстанови правата си на собственик.
Събраните преки и косвени данни обосновават еднозначен извод, че ответниците са
собственици на спорния имот, придобит на валидно правно основание от правоимащо лице.
По изложените съображения искът е неоснователен. Решението с идентичен правен
извод е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал. 3 ГПК и направеното искане, в полза на въззиваемите страни
следва да се присъдят сторените в производството разноски от 400лв., представляващи
внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.
Съдът, на основание чл.271 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1819/25.11.2021г. по гр.д.№ 3990/ 2021г. на Районен
съд-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението до страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6