РЕШЕНИЕ
№ 12149
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110128190 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба № 145218/25.05.2023
г. от И. К. Д. с ЕГН **********, чрез адв. Д. М. с предявени искове срещу
"***" с еик***, за прогласяване на нищожността на клаузата от договора за
паричен заем № *** от 17.08.2018 г., предвиждаща задължение за заплащане
на такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 47.67 лв., поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна клауза по
смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по
това задължение сума в размер на 47.67 лв., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 22.05.2023 г. до окончателното изплащане.
С Определение № 37124 от 19.10.2023 г. на основание чл. 213 от ГПК за
общо разглеждане и решаване към настоящото дело е присъединено гр. д. №
28241 по описа на СРС за 2023 г., 90 с-в, образувано въз основа на искова
молба № 145573/25.05.2023 г. от И. К. Д. с ЕГН **********, чрез адв. Д. М. с
предявени искове срещу "***" с еик***, за прогласяване на нищожността на
клаузата от договора за паричен заем № *** от 13.04.2020 г., предвиждаща
задължение за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредита в размер
на 71.58 лв., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е
1
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за
връщане на платената по това задължение сума в размер на 71.58 лв., ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба 22.05.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба с № 145218/25.05.2023 г. се твърди, че ищеца и
ответника са сключили Договор за паричен заем № *** от 17.08.2018 г., по
силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на
Кредитополучателя (ищеца) заем в размер на 200 лева. Съгласно Договор за
паричен заем № *** от 17.08.2018 г. ГПР по кредита е в размер на 49,6 %, а
ГЛП в размер на 40,94 %, при срок на погасяване до 16.09.2018 г. В договора
е предвидено, че ищеца дължи на Кредитора такса за бързо разглеждане на
кредита в размер на 47.67 лв. Ищеца заявява, че е погасил по Договор за
паричен заем № ********** от 17.08.2018 г. следните суми: главница 200
лева, лихва 3,14 лева и такса за бързо разглеждане на кредита в размер на
47.67 лева. Излагат се съображения, че таксата за бързо разглеждане на
кредита от Договор за паричен заем № *** от 17.08.2018 г. е недължимо
платена, защото същата е нищожна поради накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с нея се цели заобикаляне на
императивната норма на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал.
2, т. 19. Сочи се, че е налице противоречие с добрите нрави - с принципа на
добросъвестност и справедливост, защото таксата представлява добавка към
възнаградителната лихва. Излага се, че клаузата цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до неоснователно обогатяване на
Кредитодателя за сметка на Кредитополучателя, тъй като чрез таксата се
увеличава стойността на договора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "***", чрез юрк. И е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. В отговора си ответникът отрича сключването
на 17.08.2018 г. на Договор за паричен заем № ***, между "***" /с предишна
фирма „4финанс“/ като кредитор и ищеца И. К. Д.. Възразява срещу
направените доказателствени искания.
В исковата молба с № 145573/25.05.2023 г. се твърди, че ищеца и
ответника са сключили Договор за паричен заем № ***от 13.04.2020 г., по
2
силата на който Кредитодателят се задължава да предостави на
Кредитополучателя (ищеца) заем в размер на 100 лева. Съгласно Договор за
паричен заем № ***от 13.04.2020 г. ГПР по кредита е в размер на 49,6 %, а
ГЛП в размер на 40,51 %, при срок на погасяване до 23.04.2020 г. В договора
е предвидено, че ищеца дължи на Кредитора такса за бързо разглеждане на
кредита в размер на 18.03 лв. На 16.04.2020 г. и на 17.04.2020 г. /два/ са
сключени общо три броя анекси към договора за паричен заем № **********
от 13.04.2020 г., съответно за допълнителни главници от 240 лева, 70 лева и
50 лева и таксите за бързо разглеждане са се променяли като следва – на 54,37
лева, на 64,73 лева и с последния анекс таксата е станала 71,58 лева. На
22.04.2020 г. между ищеца и ответника е подписан договор за удължаване
срока за погасяване – до 23.05.2020 г.
Ищецът заявява, че е погасил по Договор за паричен заем №
********** от 13.04.2020 г. и анексите към него следните суми: главница 460
лева, лихва 3,53 лева и такса за бързо разглеждане на кредита в размер на
71.58 лева. Излагат се съображения, че таксата за бързо разглеждане на
кредита от Договор за паричен заем № ***от 17.08.2018 г. и анексите към
него е недължимо платена, защото същата е нищожна поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с нея се цели заобикаляне
на императивната норма на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е
нищожна, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и е неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 19. Сочи се, че е налице противоречие с добрите нрави - с
принципа на добросъвестност и справедливост, защото таксата представлява
добавка към възнаградителната лихва. Излага се, че клаузата цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до неоснователно
обогатяване на Кредитодателя за сметка на Кредитополучателя, тъй като чрез
таксата се увеличава стойността на договора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "***", чрез юрк. Д.а е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. В отговора си ответникът отрича сключването
на 13.04.2020 г., на 16.04.2020 г., на 17.04.2020 г. и на 22.04.2020 г., на
Договор за паричен заем № ***и анекси към него, между "***" /с предишна
фирма „4финанс“/ като кредитор и ищеца И. К. Д.. Възразява срещу
направените доказателствени искания
3
Съдът, като прецени изложените в исковите молби и отговори
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявените искове имат правната си квалификация в разпоредбата на чл.
146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира следното.
Видно от представените по делото писмени доказателства между
страните е сключен Договор за паричен заем № ***от 17.08.2018 г., по силата
на който Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя
(ищеца) заем в размер на 200 лева., а Кредитополучателя (ищеца) се
задължава да върне сумата от 250,71 лева. Съгласно Договор за паричен заем
№ ***от 17.08.2018 г. ГПР по кредита е в размер на 49,6 %, а ГЛП в размер на
40,94 %, при срок на погасяване до 16.09.2018 г. В договора е предвидено, че
ищеца дължи на Кредитора такса за бързо разглеждане на кредита в размер на
47,67 лева.
Между страните е сключен и Договор за паричен заем № ***от
13.04.2020 г., и анекси към него, по силата на които Кредитодателят се
задължава да предостави на Кредитополучателя (ищеца) заем в размер на 460
лева., а Кредитополучателя (ищеца) се задължава да върне сумата от 535,11
лева. Съгласно Договор за паричен заем № ********** от 17.08.2018 г. ГПР
по кредита е в размер на 49,6 %, а ГЛП в размер на 40,51 %, при срок на
погасяване до 23.05.2020 г. В договора е предвидено, че ищеца дължи на
Кредитора такса за бързо разглеждане на кредита в размер на 71,58 лева.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретният казус съдът
намира за установено от горепосочените писмени доказателства, че
ответникът е кредитор по Договор за паричен заем № ********** от
4
17.08.2018 г. и Договор за паричен заем № ***от 13.04.2020 г., и анекси към
него, а ищеца е заемополучател.
По делото безспорно се установява, както от събраните писмени
доказателства, че сумите по заемите в размер на 860 лв., са получени от
ищеца и по делото няма спор по този въпрос.
Съдът намира, че следва да се произнесе по твърдените основания за
нищожност на договора, както и служебно да извърши проверка за
нищожност на договора, респ. на клаузи от него. Това е така, защото съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013
г., ОСГТК "При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материално-правна норма,
дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или
за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище. ", от което следва извод, че първоинстанционният съд следи
служебно и може да се произнесе по действителността на договора или
отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна,
а когато се касае за потребителски спор, съдът следи и например за наличието
на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ГПК, които също са нищожни
ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
както и за клаузи, предвидени като нищожни в чл. 19, ал. 5 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съдът има и задължение служебно да следи за
спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена
договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се
приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е
обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела
C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. В тази насока следва да се има предвид, че
според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите
5
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ал. 4 от цитираната правна норма е предвиден лимит
на годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, а именно Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, а
ал. 5 от разпоредбата предвижда нищожност на клаузите, надвишаващи така
определените максимални размери. В конкретният случай е видно, че
клаузите от договорите, уреждащи ГПР и таксата за бързо разглеждане на
кредита, сключени между ищеца и ответника срещу заплащане на процесните
такси съответно 47,67 лева и 71,58 лева са нищожни, тъй като превишават
повече от шест пъти размера на законната лихва (ГПР – 47,67 лв. = 73,43%,
според ССЕ, стр. 3 за Договор за паричен заем № ********** от 17.08.2018 г.
и ГПР – 71,58 лв. = 65,16% (71,58/460)*100=15,56%+49,6%) за ********** от
13.04.2020 г., при допустимо от закона пет пъти превишение на този размер.
В тази насока е и заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза.
Ето защо, съдът намира, че таксата за бързо разглеждане на кредита
следва да се включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално
дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДРЗПК на ЗПК за общ разход, съгласно
която „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“.
Несъмнено заплащането от ищеца на таксите за бързо разглеждане на
кредита представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за
6
паричен заем.
Поради гореизложеното, съдът приема за установено, че на кредитора е
било известно задължението на ищеца да заплаща таксите за бързо
разглеждане на кредита, тъй като това задължение е предвидено и в
Договорите за парични заеми, сключени между страните. Доколкото в
процесния случай в уговорения годишен процент на разходи не са включени
всички действителни разходи, то съдът намира, че е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Поради това следва да се приеме, че таксата за бързо разглеждане на
кредита, включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел
да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този
начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Съдът намира, че поради тези особености на сключените между
страните договори, клаузата за таксата за бързо разглеждане на кредита е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1
ЗЗД. С оглед изложеното съдът, предвид и дадените му правомощия
служебно да установява нищожност, намира, че начислената по договорите
таксата за бързо разглеждане на кредита не се дължи поради нищожността на
клаузата от договора, която я урежда.
С оглед гореизложеното съдът намира така предявения иск за
основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Разгледан по същество искът е основателен.
Платената сума по двата договора за кредит в размер на сумата от
119,25 лева /47,67 лв. и 71,58 лв./ представлява сума, с която ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца при липса на основание, тъй
7
като тя е надплатена сума и подлежи на връщане. В този смисъл следва да се
има предвид, че съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. Съобразно така посочената разпоредба и с
оглед допуснатите и събрани доказателства по делото, решаващият съдебен
състав приема, че в настоящия случай фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД, е осъществен и доказан от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, поради следните съображения:
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е
моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва
да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във
всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването
на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или
предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване
унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от
Постановление № 1 ОТ 28.05.1979 Г., ПЛЕНУМ НА ВС.
С оглед установената недействителност на клаузата за таксата за бързо
разглеждане на кредита, както и че в настоящия случай неоснователното
обогатяване, е налице в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД съдържаща се
в договорите за парични заеми сумата, възлизаща в общ размер на 119,25 лв.,
се явява заплатена от страна на ищеца, без наличие на валидно правно
основание за това, поради което предявеният от И. К. Д. осъдителен иск
против ответника следва да бъде уважен в пълния му размер, ведно със
законната лихва от подаване на исковите молби в съда - 25.05.2023 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника в
отговорите на исковите молби за липса на договорно правоотношение между
страните, тъй като видно от представената от самия ответник справка към
молба от 13.02.2024 г., а и видно от ССЕ, между страните са налице
договорни правоотношения по договор за кредит.
С оглед изхода на делото, ищецът е представил доказателства за
сторени разноски в размер на общо 200 лв. за държавна такса, 250 лв. депозит
за вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, както уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 680 лв. /с вкл. ДДС/ за безплатна правна помощ.
8
Ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно, предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък
от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предмет на разглеждане по делото са два обективно
кумулативно съединени иска и в случая е приложима разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която дължимото възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по гражданско дело се определя съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая
при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото е приложимо
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
В тази връзка, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г., адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено на по 480 лв. /т.е. възнаграждение в общ размер на 960 лв./ с
включен ДДС, с оглед представените доказателства за регистрация по ДДС.
Възнаграждението следва да бъде платено на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ
№*********, с оглед договора за правна помощ, представен по делото, от
който е видно, че същото е уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, а именно предоставена е безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по иска с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД и чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП,
предявен от И. К. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул. „А. С.“ № *,
ет.*, оф.*, чрез адв. Д. М., против "***" с еик***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., 1421, р-н „***“, ул. „Д. *“ № *, представлявано от Здравко
Стаменов Райчев – управител, чрез юрк. И. И., на клаузата от Договор за
паричен заем № ****от 17.08.2018 г. за заплащане на такса за бързо
разглеждане на кредит на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за
задълженията и договорите, като противоречаща на добрите нрави и поради
9
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал.
1 от Закона за защита на потребителите.
ПРОГЛАСЯВА нищожността, по иска с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД и чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП,
предявен от И. К. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул. „***“ № *,
ет.*, оф.*, чрез адв. Д. М., против "***" с еик***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., 1421, р-н „***“, ул. „Д. **“ № ***, представлявано от З. С.
Р. – управител, чрез юрк. И. И., на клаузата от Договор за паричен заем №
***от 13.04.2020 г. за заплащане на такса за бързо разглеждане на кредит на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и договорите, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1, и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД "***" с еик***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., 1421, р-н „**“, ул. „Д. *“ №*,
представлявано от З. С. Р. – управител, чрез юрк. И. И., да заплати на И. К. Д.
ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул. „***“ № **, ет.*, оф.*, чрез адв. Д.
М., сумата от 47.67 лв., представляваща такса за бързо разглеждане на кредит
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 22.05.2023 г. до
окончателното изплащане по Договор за паричен заем № ***от 17.08.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД "***" с еик***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., 1421, р-н „***“, ул. „Д. Х.“ № *,
представлявано от З. С. Р. – управител, чрез юрк. И. И., да заплати на И. К. Д.
ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул. „***“ № **, ет.*, оф.*, чрез адв. Д.
М., сумата от 71.58 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба 22.05.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща недължимо
платена сума за такса за бързо разглеждане на кредит по Договор за паричен
заем № ***от 13.04.2020 г., и анекси към него.
ОСЪЖДА "***" с еик***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
1421, р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № *, представлявано от З. С. Р. – управител, чрез
юрк. И. И., да заплати на И. К. Д. ЕГН **********, със съд. адрес гр. С., бул.
„А. С.“ № *, ет.*, оф.*, чрез адв. Д. М., сума за разноски в размер на 450 лв.,
от които 200 лв. за държавна такса и 250 лв. депозит за вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза.
10
ОСЪЖДА "***" с еик***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
1421, р-н „Л.“, ул. „Д. Х.“ № *, представлявано от З. С. Р. – управител, чрез
юрк. И. И., да заплати на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ №*, представлявано от адв.
Д. М. със съд. адрес гр. София, бул. „А. С.“ № *, ет.*, оф.*, сума в размер на
960 лв. с включен ДДС, представляващи възнаграждение за безплатна правна
помощ на ищеца И. К. Д. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11