№ 3 от 09.01.2020 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 393 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 62, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано след изпращане по
подсъдност от Административен съд – София град на административно дело № 8563/2019
г., образувано по жалба от М.С.П., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
доживотен затвор в Затвора – Бобов дол, чрез пълномощника му адвокат И.Ю.,
срещу отказа да бъде преместен в Затвора – София, обективиран в писмо с рег. №
5478/14.06.2019 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” (ГДИН).
Ответникът – главният директор на ГДИН, чрез пълномощника си
юрисконсулт Е. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят е постъпил в Затвора –
София на 08.09.2010 г. в изпълнение на Постановление от 03.09.2010 г. на
прокурор във ВКП по преписка № 12812/2010 г. – екстрадиран е от Република
Гърция за изтърпяване на наложеното му с Присъда №401/14.12.2010 г. по н.о.х.д.
№ 3561/2008 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) наказание лишаване от
свобода за срок от 11 години. Страните не спорят, че към 08.09.2010 г., а и към
датата на издаване на процесния отказ, постоянният адрес на П. е в гр. София. Със
Заповед № 15/23.09.2010 г. на началника на Затвора – София на основание чл.
248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС П. е изолиран на територията на първа група без право
на участие в колективни мероприятия. Понастоящем П. изтърпява общо най-тежко
наказание доживотен затвор съгласно определение от 22.02.2018 г. по ч.н.д. №
268/2018 г. по описа на СГС измежду наказанията, наложени му по н.о.х.д. №3561/2008
г. по описа на СГС, н.о.х.д. № 13347/2011 г. по описа на Софийския районен съд
и н.о.х.д. № 3778/2012 г. по описа на СГС. С влязла в сила Заповед №
Л-1859/18.04.2018 г. на ст. комисар В. М. – временно преназначен на длъжността главен директор
на ГДИН, лишеният от свобода М.П. на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е
преведен в Затвора – Бобов дол за доизтърпяване на наложеното наказание. Адвокат Ю. е подал до главния
директор на ГДИН молба
с вх. № Г-192/16.04.2019 г. за настаняването на М.П. в Затвора – София по реда
на чл. 58 от ЗИНЗС. В молбата е посочено, че П. се среща само с вуйчо си – Р.Е.Д.,
който живее в гр. София и с оглед напредналата му възраст все по-трудно пътува
до гр. Бобов дол, за да посещава племенника си. Посочено е и че П. има желание
да работи и да посещава курсове по компютърно обучение и чужди езици, а в
Затвора – Бобов дол не му се осигурява възможност за това, както и че същият
страда от заболяване на сърцето и в Затвора – Бобов дол няма обособено
медицинско заведение, където да бъде хоспитализиран за извършване на наблюдение
с холтер. Молбата не е била удовлетворена с мотиви, изложени в обжалваното писмо с рег. №5478/14.06.2019
г. на главния директор на ГДИН. В писмото е посочено, че П. е преведен на
основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС в Затвора – Бобов дол по предложение на
началника на Затвора – София с оглед наличието на важни съображения, свързани
със сигурността и безопасността на лишените от свобода в Затвора – София, и към
момента на издаване на писмото не са отпаднали основанията за неговото
преместване, като по отношение на здравословното му състояние е посочено, че П.
е под наблюдение на медицинските специалисти при Затвора – Бобов дол.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните,
и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.
168, ал. 1 във вр. с чл.
146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Независимо от позоваването на жалбоподателя на нормата на чл. 58
от ЗИНЗС производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС. Позоваването
на разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС в
жалбата е неправилно, тъй като същата е относима
за разпределянето при първоначалното
настаняване на осъдените лица за изтърпяване на наложеното им наказание
лишаване от свобода, а относимата норма за постановяването на административен
акт за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг е тази на чл. 62, ал. 1,
т. 1 – 5 от ЗИНЗС. Постоянният адрес на лишеното от
свобода лице не е предвиден като релевантно основание за преместването му от
един затвор в друг.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Оспореният
отказ за преместването на М.П., обективиран
в писмото с рег.
№ 5478/14.06.2019 г., е постановен от материално компетентен
орган – главният
директор на ГДИН, при упражняване на законово делегирани
му, съгласно нормата на чл.
62, ал. 1 от ЗИНЗС, правомощия. Актът е издаден в писмена
форма и съдържа мотиви, доколкото са изложени фактически основания за
непревеждането на лишения от свобода П. *** в Затвора – София. Независимо, че
оспореният отказ не е наименован „заповед” и не
съдържа изрично позоваване на правното основание за издаването му и отбелязване на възможността
за оспорване, органа и срока за това, тези
формални нарушения не са съществени и не могат да обусловят отмяната му само на
това основание. Писмото
съдържа правни и фактически основания за постановения отказ и ясно
волеизявление на органа, достатъчни за осъществяване правото на защита на
засегнатото лице и съдебния контрол за законосъобразност. От съдържанието на писмото е видно, че се оставя без уважение молбата на лишения
от свобода П. за превеждането му в Затвора – София, тъй като не са отпаднали
основанията за неговото преместване в друг затвор (посочено е, че същият е
преведен на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 в Затвора – Бобов дол по предложение
на началника на Затвора – София, с оглед наличието на важни съображения,
свързани със сигурността и безопасността на лишените от свобода в Затвора – София),
както е че относно здравословното състояние на П. същият е под наблюдение от
медицински специалисти при Затвора – Бобов дол. При извършената
проверка относно спазването на нормативно установената процедура по издаването
на акта съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обуславят отмяната му като незаконосъобразен на това
основание.
Отказът е съобразен
и с приложимите материалноправни разпоредби на ЗИНЗС. Законово регламентираните
основания за преместването на лишените от свобода са разписани в нормата на чл.
62, ал. 1 от ЗИНЗС,
съгласно която преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се
извършва: при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от
свобода (чл. 62, ал. 1, т. 1); при настаняване на лечение в болнично заведение
по лекарско предписание (чл. 62, ал. 1, т. 2); по молба на близките или на
лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на
лицата, с които осъденият поддържа контакти (чл. 62, ал. 1, т. 3); по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода – пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода (чл. 62, ал. 1, т. 4); и при
необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4, като в този
случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода (чл. 62, ал. 1, т. 5).
Съдът проверява
наличието на основанията, посочени изчерпателно в чл. 62, ал.
1 от ЗИНЗС и не е
овластен да извършва преценка по целесъобразност на постановения отказ.
Възможността за преместване по целесъобразност става по предложение на
началника на затвора при наличие на важни съображения, свързани с
ресоциализацията, независимо от постоянния адрес на жалбоподателя и близките му
(чл. 62, ал.
1, т. 4 от ЗИНЗС), и е в
правомощията само на административния орган и то по предложение на началника на
затвора, ако същият прецени, че преместването е целесъобразно с оглед
възможността за осъществяване на социални контакти с близките от лишения от
свобода.
Преместването
в случая е поискано по молба на П., т.е. не е налице
хипотезата на
чл.
62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС. По молба на лишения от свобода
преместване по реда на чл.
62 от ЗИНЗС може да бъде реализирано единствено в
хипотезите на ал. 1, т. 1 и т. 3, а по т. 5 – и съобразно
желанието му. В останалите хипотези органът действа или по лекарско предписание
(т. 2), или по предложение на началника на затвора (т. 4). В случая не е налице
хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че съгласно чл. 56, ал. 3 от Наредба
№ 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата
за лишаване от свобода лишените от свобода от другите затвори и поправителни
домове се настаняват за лечение в специализираните болници по ал. 1 – СБАЛЛС – София и СБАЛЛС – Ловеч,
със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на Сектор „Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода” към ГДИН. Не се
установява и наличието на предпоставките по чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че не са налице и
материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. На първо
място, видно от подадената от П. молба до главния директор на ГДИН за превеждането
му в Затвора – София, липсват твърдения за изявено от него желание пред
администрацията на Затвора – Бобов дол да бъде включен в обучения, в
курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за
работа, и направен отказ от страна на администрацията за това.
По делото липсват и доказателства в тази връзка. Съдът намира и че не са налице
материалноправните предпоставки по чл. 62, ал. 1 , т. 3 от ЗИНЗС за
преместването на П. в Затвора – София по негово желание или по молба на
неговите близки. Страните не спорят, че вуйчото на П. – Р.Е.Д., и към момента
на настаняването на П. в Затвора – София, и към момента на преместването му в
Затвора – Бобов дол, е с постоянен адрес ***. Няма данни Р. Д. да е подавал
молба за преместването на П. в Затвора – София. Обстоятелството, че П. има
вуйчо в гр. София, който го посещава в затвора, не е достатъчно да обоснове
съществуването на регламентираното в чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС основание за
преместването му в Затвора – София. По изложените съображения съдът
намира, че процесният отказ съответства на материалния закон. Същият е постановен и в съответствие с целта на ЗИНЗС.
Предвид законосъобразността на процесния отказ жалбата против същия следва
да бъде отхвърлена на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК във вр. с чл. 62,
ал. 3
от ЗИНЗС.
При
този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК и с оглед нормата
на чл. 144 от АПК
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.
78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Според
последната разпоредба по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100,00 до 200,00
лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в
случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в
размер на 100,00 лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
от М.С.П., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора –
Бобов дол, чрез пълномощника му адвокат И.Ю., срещу отказа да бъде преместен в Затвора
– София, обективиран в писмо с рег. № 5478/14.06.2019 г. на главния директор на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
ОСЪЖДА М.С.П.,
с ЕГН **********, изтърпяващ наказание доживотен затвор в Затвора – Бобов дол,
да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100,00 (сто)
лева.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: