РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 608 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.., офис ., представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б. чрез пълномощника си ю.к. Р. е предявил обективи кумулативно съединени искове против В.В.П. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди се, че
на 22.02.2017 г., между „Вива кредит“ ООД, в качеството му на заемодател и
ответника, в качеството му на заемател, бил сключен договор за паричен заем с №
….. от 22.02.2017 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предаде
в собственост на ответника заемна сума в размер на 1000.00 лева, а П. се е
задължил да върне същата на заемодателя ведно с договорна лихва в размер на
153.62 лева на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер
на 64.09 лева, с падеж на първа погасителна вноска – 08.03.2017 г. и падеж на
последна погасителна вноска – 01.11.2017 г. Сочи, че съгласно договора,
страните са се съгласили, че сключват договора на основание предложение за
сключване на договор направено от заемателя, стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на заемателя, както и че приемат и прилагат общите
условия към договорите за паричен заем VivaPlanPlus14,э сключвани от „Вива кредит“ ООД. Твърди, че с
подписване на договора ответника е удостоверил, че е получил изцяло заемната
сума, като договора имал сила на разписка за предадената му сума.
Излага доводи, че на основание
договора за заем и Тарифа на „Вива
кредит“ ООД при забава в плащането на погасителна вноска, на четвъртия и
осемнадесетия ден забава, ответника дължал на кредитора разходи в размер на
10.00 лева при забава на четвъртия и осемнадесетия ден забава, и в размер на
15.00 лева при забава на единадесетия и двадесет и петия ден забава, като
максималният размер разходи не можел да превишава сумата от 75.00 лева за
заемни суми в размер на 300.00 лева и 125.00 лева, при заемни суми в размер на
400.00 лева и 175.00 лева за заемни суми от 500.00 лева. Сочи, че тези суми
били начислявани, за да покриват направените разходи от страна заемодателя за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни
съобщения за събирането на просрочените вземания, като на ответника била
начислена такава такса разходи в размер на 175.00 лева.
Твърди, че съгласно договора
страните били постигнали съгласие, че при забава в плащането на която и да е
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от
57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава, ответника дължал на „Вива
кредит“ ООД заплащане на еднократна сума в размер на 70.00 лева, представляваща
направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране
дейността на лице/служител, който осъществява и администрира стойността по
събиране на вземането, поради което на това основание на ответника била
начислена и такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00 лева.
Твърди, че съгласно чл.4 от
договора, ответника се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора,
което ответника не изпълнил, поради което на същият била начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 391.50 лева, която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 21.75 лева, дължима на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Сочи, че с подписване на
договора, П. бил заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да
се полза от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за
одобрение на паричния заем,което декларирал в попълнено от ответника ППЗ или
форма за онлайн кандидатстване или чрез сродство за комуникация от разстояние,
за която услуга дължал такса в размер на 391.50 лева, която следвало да заплати
на 18 равни вноски, всяка в размер на 21.75 лева, включена в размера на всяка
погасителна вноска и се дължала на падежните дати на погасителните вноски по
заема. По този начин погасителната вноска била в размер на 107.59 лева, която
включвала вноска по кредита, вноска по неустойка и вноска по таксата за
експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
В обстоятелствената част на иска
излага доводи, че с подписване на договора, страните били постигнали съгласие,
че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски по договора,
ответника дължи и законна лихва за забава за всеки ден забава, поради което за
периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда била
начислена лихва за забава в размер на 81.42 лева.
Твърди, че до датата на
предявяване на иска ответника е платил сумата в размер на 831.20 лева, с която
били погасени следните суми: такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит в размер на 152.25 лева, такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 75.00 лева, неустойка в размер на 155.32 лева,
договорна лихва в размер на 92.24 лева и главница в размер на 356.39 лева.
Като основание, на което
заявлението и предявения иск са подадени от ищцовото дружество, се сочи, че е
сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
22.01.2013 г. на основание чл.99 от ЗЗД и приложение № 1 към него от 03.01.2018
г. между „Вива кредит“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД, впоследствие „А.з.с.в.“ ЕАД по
силата на който, вземането било прехвърлено в полза на ищцовото дружество
изцяло с всички привилегии, обезпечени и принадлежности.
Излага доводи, че за събиране на
сумите било подадено заявление с искане за издаване заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 289/2019 г. на
РдРС, като в полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество следните суми: 643.61 лева, представляваща главница за
периода от 14.06.2017 г. - падеж на първа неплатена вноска до 01.11.2017 г. –
падеж на последва вноска; сумата от 61.38 лева – договорна лихва за периода от
14.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 239.25 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 14.06.2017
г. до 01.11.2017 г.; сумата от 100.00 лева, представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; сумата от 70.00 лева, представляваща такса
разходи за дейност на служител; сумата от 236.18 лева – неустойка за периода от
14.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; 81.42 лева – лихва за забава за периода от
03.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като им се
присъдят направените в заповедното и исковото производство разноски.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор, ответника В.В.П.
чрез назначения му особен представител – адв. К.И. е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявения иск. В отговора е заявено становище досежно
клаузата за неустойка в размер на 236.18 лева, че клаузата на чл.4, ал.2 от
договора за паричен заем е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като
се твърди, че уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от неизпълнение, а евентуално такова, което би
настъпило от непредставянето на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция. Сочи, че въведените в договора изисквания за вида обезпечения и срока
за представянето им създава значителни затруднения при изпълнението до степен,
че то изцяло да се възпрепятства, а непредставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето
на заем към датата на сключването на договора. Твърди, че неустойката
противоречи с добрите нрави, с изискванията за добросъвестност и има за цел
заобикаляне на изискванията на ЗПК, поради което счита, че тази клауза не е
породила за ответника задължение за заплащането и в претендирания размер, като моли съда да обяви същата за нищожна.
В отговора е заявено и становище за недължимост и на претендираната такса за
събиране на просрочени вземания в размер на 100.00 лева и 70.00 лева – такса
разходи за дейност на служител, като по отношение на тях се твърди, че такива
не се дължат, тъй като не е налице основание за възникване на такива задължения
за заемополучателя. Твърди, че тези клаузи са нищожни, като сочи че процесните
такси представляват по своята същност неустойка дължима при забава на
изпълнението, а не плащане за покриване на извършени разходи за събиране на
вземането и твърди, че същите заобикалят закона, а именно ограничението на
чл.33 от ЗПК и да въведе допълнително плащане, чиято е свързана с хипотези за
забава на длъжника, като представлява прикрита неустойка. Моли съда да обяви за нищожни посочените клаузи, обективирани в чл.12
от договора за паричен заем, в т.1 и т.2 от
Тарифа на „Вива кредит“ ООД, относима към процесния договор за паричен
заем. С отговора е оспорена и претендираната такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем, като твърди, че такава допълнителна
услуга не е предоставена, която да сочи „експресност“, като сочи, че клаузите
на чл.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от договора за паричен заем са неравноправни спрямо
ответника и нищожни. Сочи, че с претендирането на тази такса се заобикаля
ограничението на чл.33 от ЗПК, като сочи че дължимостта и е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.1,
ал.2, ал.3 и ал.4 от договора за паричен заем и да се отхвърли претенцията на
ищеца за заплащане на таксата за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в претендирания размер от 239.25 лева.
Излага доводи, че сключеният
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.
не е произвел действие спрямо ответника, тъй като не е изпълнено задължението
уредено в чл.99 от ЗЗД да бъде съобщено на длъжника прехвърлянето на цесията.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото
писмена молба поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника не се явява. Представлява се от назначения му
особен представител адв. И., която оспорва предявеният иск и моли съда да го отхвърли.
Районен
съд-Радомир, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 289/2019 г. на
РдРС, на 02.04.2019 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника В.В.П..
Въз основа на заявлението в полза на ищеца е издадена Заповед № 226 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.04.2019 г. по ч.гр.д. №
289/2019 г. на РдРС против ответника за заплащане на сумите от: 643.61 лева –
главница по договор за паричен заем № 5338826 от 22.02.2017 г.; сумата от 61.38
лева – договорна лихва за периода от 14.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит в размер на 239.25 лева
за периода от 14.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; сумата от 100.00 лева за събиране
на просрочени вземания; такса разходи за дейност на служител в размер на 70.00
лева; неустойка в размер на 236.18 лева за периода от 14.06.2017 г. до
01.11.2017 г.; сумата от 81.42 лева – лихва за забава за периода от 03.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., както и
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението –
02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 28.64 лева –
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така
издадената заповед е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
като на ищеца са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечния
срок от съобщаването заявителя „А.з.с.н.в.“ ЕАД е предявил настоящия
положителен установителен иск.
От
представения по делото Договор за паричен
заем „Вивакредит План 14 и 30“ № 5338826 от 22.02.2017 г., сключен между "Вива
Кредит" ООД и ответника, се установява, че финансовата институция -
заемодател, е предоставила на ответника, в качеството му на заемополучател,
сумата в размер на 1000 лева срещу задължение на последния да я върне на 18
седмични погасителни вноски, за срок от 36 седмици с размер на погасителна
вноска в размер на 85.84 лева, включваща част от дължима главница, лихва и
такса за експресно разглеждане. Не се спори, че заемната сума е получена от
ответника в брой при подписване на договора.
По делото е изслушана и приета
съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П., която съдът
кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, в заключение на която
вещото лице е посочило, че задължението по процесния договор за паричен заем на
ответницата към 14.06.2020 г. е както следва: главница в размер на 640.54 лева
за периода от 14.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; договорна лихва за периода от 14.06.2017
г. до 01.11.2017 г. в размер на 61.38 лева; неустойка в размер на 239.25 лева
за периода от 14.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; такса експресно разглеждане на
документи – 239.25 лева за периода от 14.06.2017 г. до 01.11.2017 г.; такса
разходи за просрочени вземания в размер на 100.00 лева; разходи за дейност на служител
в размер на 70.00 лева, като общият размер на дълга е в размер на 1350.42 лева.
Вещото лице е установило, че ответника за периода от 22.02.2017 г. до 10.02.2020
г., е погасил сума в размер от 831.20 лева, с която са погасени: главница в
размер на 359.46 лева за периода от 22.02.2017 г. до 14.06.2017 г.; договорна
лихва в размер на 92.24 лева за периода от 22.02.2017 г. до 14.06.2017 г.;
неустойка в размер на 152.25 лева; такса експресно разглеждане в размер на
152.25 лева и такса разходи за просрочени вземания в размер на 75.00 лева,
които погасявания вещото лице е посочило в табличен вид. В заключението вещото
лице е изчислило, че с внесената сума от 831.20 лева, ако са погасени само задължението
за главница и договорна лихва следва да е погасена сумата в размер на 691.96
лева за главница и сумата от 139.24 лева – договорна лихва, като след
приспадане на тези погасявания, вещото лице е посочило, че остава непогасена
главница в размер на 308.04 лева за периода от 23.08.2017 г. до 01.11.2017 г. и
договорна лихва в размер на 14.38 лева за периода от 06.09.2017 г. до
01.11.2017 г. или общо непогасен дълг в размер на 322.42 лева. Експерта е
изчислил и законната лихва за периода от 03.01.2018 г. до 02.04.2019 г. върху
непогасената главница в размер на 38.42 лева за периода от 03.01.2018 г. до
02.04.2019 г.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и приложение № 1 към същия от 03.01.2018 г.,
заемодателят „Вива Кредит“ ООД е цедирал процесното вземане на ищеца „А.з.с.н.в.“
ЕАД.
Видно
от Приложение № 1/01.06.2016 г. към договора за цесия, сред прехвърлените
вземания е и това спрямо ответника В.В.П.,
произтичащо от Договор за паричен заем „Вивакредит План
14 и 30“ № 5338826 от 22.02.2017 г., сключен между "Вива Кредит" ООД
и ответника.
От
приложеното по делото пълномощно (л.18 от делото) се установява, че „Вива
Кредит“ ООД е упълномощил ищцовото дружество да уведоми от името на „Вива
Кредит“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 22.01.2013 г., които са предоставени на ищеца във връзка с
изпълнение на задължение на упълномощителя по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Към
исковата молба е приложено и уведомително писмо, с което „Вива кредит“ ООД
уведомява ответника за цесията, както и покана за доброволно изпълнение от
ищеца, с която ответника е поканен да погаси процесните суми.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства, както и изслушаната и приета съдебно-икономическа
експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:
Исковете
са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им
се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за
установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
При
разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет
на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Вива
Кредит“ ООД и ответника във връзка със сключения договор за паричен заем,
изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, размера на
претенциите, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между
цедента - „Вива Кредит“ ООД и цесионера - "А.з.с.н.в."
ЕАД и че ответникът е бил уведомен за цесията.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „Вива Кредит“
ООД, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му на
кредитополучател, въз основа на сключения договор за паричен заем № 5338826 от 22.02.2017
г. От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор
за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, които са уредени в чл.11 от ЗПК. Договорът е обективиран в
писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото
на сключване и предмета на сделката. Ответникът не е оспорил положения от
негово име подпис под договора, поради което и следва да се приеме, че е налице
валидна облигационна връзка между цедента и ответника. С оглед на тези факти следва
да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно
облигационно правоотношение. В чл.2, ал.2 от договора страните са уговорили, че
с подписване на договора, ответника удостоверява, че е получил от заемодателя
изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно за получената сума. След като се установи по делото по
безспорен начин, че ответника е подписал процесния договор, то и следва да се
приеме, че заемодателят е изпълнил надлежно задължението си по договора и е предал
заемната сума на кредитополучателя в уговорените срокове.
Установява
се, наред с това, от представените по делото писмени доказателства, че
вземането на кредитора срещу ответника по сключения договор за кредит е
прехвърлено н. "А.з.с.н.в." ЕАД, с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.01.2013 г., като в тази връзка съдът съобрази и представеното
по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения договор за цесия. Съдът,
като взе предвид представеното по делото уведомление, изходящо от цедента -
"Вива Кредит" ООД, с което ответника е уведомен, че задължението й по
сключения договор за паричен заем е изкупено от "А.з.с.н.в." ЕАД,
както и представеното пълномощно, с което "Вива Кредит" ООД е
упълномощил "А.з.с.н.в." ЕАД да уведоми всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани съгласно Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., и като взе предвид, че всички
тези книжа са връчени надлежно на ответницата чрез назначения и особен
представител, и съобразявайки практиката на ВКС – решение № 198 от 18.01.2019
г. на ВКС, по т.д. № 193/2018 г. и решение № 56 от 23.02.2018 г. на в. гр.д. №
670/2017 г. на ПкОС, намира че с получаването на приложеното към исковата молба
уведомление на особения представител, цесията следва да се счита за надлежно
съобщена на длъжника и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Изходящото от цедента уведомление, приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея чрез назначения и
особен представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според решение № 137 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, съгласно което предишният
кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. С оглед на това възраженията
на назначения на ответницата особен представител, че цесията не е породила
своето действие спрямо ответницата са неоснователни.
Падежът
на последната погасителна вноска е бил на 01.11.2017 г., т. е. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид
изложеното съдът приема, че договорът е действителен и ответницата дължи
падежиралите вноски по кредита (главница и възнаградителна лихва).
След
като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т.1 от ЗР на ЗЗП следва, че освен правилата на ЗПК, които
важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните
правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата
на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на
договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на
нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК). Независимо от това назначения на ответната страна
особен представител в отговора на исковата молба е изложил доводи за нищожност
на клаузата за неустойка.
При
анализа на събраните по делото писмени доказателства се установява, че с оглед
качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни
твърдения по своята правна характеристика процесния договор за паричен заем отговаря
на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за
потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя -
"потребител" приложимите норми са и тези на Закона за защита на
потребителите – съгласно чл.24 от ЗПК, във вр. чл.143 – чл.148 от ЗЗП, като
чл.146, ал.1 от ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни,
поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като
по-слаба в икономическо отношение страна.
От
друга страна, съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/
15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване
на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Процесната
неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на заема чрез поръчители или банкова гаранция, като е въведен
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - 3-дневен от
сключване на договора, което задължение не е уговорено предварително, а едва
след сключване на договора, което лишава заемателя от предварителната яснота за
възможните тежести, които би понесъл ако сключи договора. Въведени са редица и
изключително обусловени и сложни условия, на които да отговарят тези
поръчители, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения заем, като дори го превишават. При съобразяване на тези
характеристики следва, че неустойката драстично не съответства на въведените й
функции да служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение
на договорните задължения.
На
първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 1000 лева, а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер общо на 391.50 лева,
т.е. представлява почти половината от получената главница. Освен това неустойката
се начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение
/компенсаторна неустойка/, т.е. неустойката не е уговорена за забава за
неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, и затова е
изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с
дължимата сума и с реалните вреди, и това се дължи на периода на неизпълнение
от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и при редовно,
точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне
предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на
задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се
гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й
функция.
Липсва
и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя
следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл.
16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение
от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може
да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи
получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно, като
по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на
страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като
във всяка от периодичните вноски е включена част от нея – т.е. води до
оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез посочените в договора начини.
Претендираната
неустойка противоречи и на чл.143, т.5 от ЗЗП, който предвижда забрана за
уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Цитираната
разпоредба не прави разграничение относно вида на неустойката, а се акцентира
върху нейния необосновано висок размер, какъвто безспорно е настоящият случай.
Както се посочи по-горе не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази
неустойка, а в случая нейният размер е и драстично завишен– повече от
получената главница, което води до реализиране на по-висок доход за кредитора,
който не е предварително обоснован и регламентиран.
Като
договорен подход с неустойката се цели да се заобиколи и забраната на чл.143,
т.3 от ЗЗП, защото както се посочи по-горе със задължението за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля
изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое
задължение.
Ето
защо съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, като неравноправна, а от
друга страна противоречи на добрите нрави, поради което иска в тази му част, за
заплащане на сумата в размер на 239.25 лева, представляваща неустойка е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно
договора за заем, таксата следва да се заплати при експресно разглеждане на
заявката за отпускане на паричен заем.
На
първо място за клаузата в договора предвиждаща заплащане на такса експресно
обслужване (чл. 1, ал. 3 от договора), следва да се има предвид, че съгласно чл.21,
ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна, а съдът намира
посочената клауза от договора именно за такава. Така предвидената клауза
очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по
облигационното отношение. По делото не се събраха доказателства, от които да се
установи, че ответникът е бил информиран за същата преди сключване на договора.
От друга страна таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер – 391.50
лева, или в случая 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно
чл.144, т.9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В чл.146, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните
клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива
дефинираните в чл.146, ал.2 от ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът е
потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Ищецът не
доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса
за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук така предвидената
клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла
на чл.144, т.9 от ЗЗП. С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената
клауза има неравноправен характер по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора
за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Ето защо искът в частта, в която се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, (е дължи на ищеца сумата в размер на 239.25 лева, представляваща
такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
14.06.2017 г. до 01.11.2017 т. е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение сумата от 100.00 лева, представляваща разходи за просрочени вземания
и сумата от 70.00 лева – разходи за дейност на служител, съдът намира следното:
Действително
съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал.4 – видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В исковата
молба се твърди, че съгласно Тарифа на „Вива кредит“ ООД, при забава на
плащането на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя и разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, като на ответника била
начислена сумата от 100.00 лева, представляваща разходи за просрочени вземания
и сумата от 70.00 лева – разходи за дейност на служител. От съдържанието на договора
и тарифата на „Вива Кредит“ ООД по никакъв начин не се установява, че са
спазени изискванията на чл.10а, ал.4 от ЗПК, нито пък, че не е нарушен
принципът залегнал в чл.10а, ал.3 от ЗПК. В тази връзка клаузата, която
предвижда дължимост на разходи и такси за извънсъдебно събиране, се явява
нищожна поради противоречие със закона, като претендираното вземане също не
следва да бъде присъждано (така: определение № 650/26.07.2019 г. по ч. гр. д. №
465/2019 г. по описа на ОС - Перник). С оглед на това искът в частта, в която
се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищеца сумата от 100.00 лева, представляваща такса разходи за събиране на
просрочени вземания; сумата от 70.00 лева, представляваща такса разходи за
дейност на служител е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По делото се установи, че ответника
е усвоил заем в размер на 1000.00 лева, като направените от него плащания са в
общ размер на 831.20 лева, които следва да се отнесат за погасяване на
главницата и възнаградителната - договорна лихва, но не и за начислената
неустойка, такса експресно разглеждане на документи, такса разходи за събиране
на просрочени вземания и такса разходи за дейност на служител, тъй като последните
вземания произтичат от нищожни клаузи. С извършеното от ответницата плащане при
цедента е погасена главница в размер на 359.46 лева, договорна лихва в размер
на 92.24 лева, неустойка в размер на 152.25 лева, такса експресно разглеждане
на документи в размер на 152.25 лева и такса разходи за просрочени вземания в
размер на 75.00 лева. При това положение и при спазване на чл.76 от ЗЗД, с
погасените при цедента неустойка, такса експресно разглеждане на документи,
такса разходи за просрочени вземания, внесените
от ответника суми следва да бъдат отнесени към претендираната договорна лихва и
главницата, като след приспадането остават дължими главница в размер на 308.04
лева за периода от 23.08.2017 г. до 01.11.2017 г., и договорна лихва в размер
на 14.38 лева за периода от 06.09.2017 г. до 01.11.2017 г., както и
претендираната законна лихва за забава за периода от 03.01.2018 г. до
02.04.2019 г. върху главницата в размер от 308.24 лева е от 38.72 лева, в
съответствие с приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. В този
смисъл дължимите задълженията са както следва: главница в размер на 308.04 лева
за периода от 23.08.2017 г. до 01.11.2017 г., договорна лихва в размер на 14.38
лева за периода от 06.09.2017 г. до 01.11.2017 г., както и законна лихва за
забава в размер на 38.42 лева за периода от 03.01.2018 г. до 02.04.2019 г.,
като за разликата от уважения размер на главницата от 308.04 лева за периода от
23.08.2017 г. до 01.11.2017 г. до пълния предявен размер от 640.54 лева –
главница за периода от 14.06.2017 г. до 23.08.2017 г. по процесния договор за
паричен заем, за разликата от уважения размер на договорната лихва от 14.38
лева за периода от 06.09.2017 г. до 01.11.2017 г. до пълния предявен размер от
61.38 лева за периода от 14.06.2017 г. до 06.09.2017 г., за сумата в размер на 239.25
лева – такса експресно разглеждане на документи за периода от 14.006.2017 г. до
01.11.2017 г., за сумата от 100.00 лева - представляваща такса разходи за
събиране на просрочени вземания; за сумата от 70.00 лева, представляваща такса
разходи за дейност на служител; и за сумата от уважения размер на законната
лихва за забава (обезщетение за забава) за периода от 03.01.2018 г. до
02.04.2019 г. до пълния предявен размер от 81.42 лева за периода от 03.01.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., исковите
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Следва
да бъде признато за установено, че ответника дължи и законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото
дружество е направило разноски по заповедното и исковото производство в размер
на 1030.13 лева, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение по заповедното и
исковото производство. С оглед изхода на делото на ищцовата страна следва да
бъдат присъдени разноски по исковото и заповедното производство в размер на 259.60
лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.В.П. с ЕГН ********** *** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б. сумата в размер на 308.04
(триста и осем лева и четири стотинки) лева, представляваща главница за периода
от 23.08.2017 г. до 01.11.2017 г. по договор за паричен заем с № 5338826 от 22.02.2017
г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и ответника, сумата в размер на 14.38 (четиринадесет
лева и тридесет и осем стотинки) лева, представляваща договорна лихва за
периода от 06.09.2017 г. до 01.11.2017 г., сумата в размер на 38.42 лева,
представляваща законна лихва за забава (обезщетение за забава) за периода от
03.01.2018 г. до 02.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.04.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, което вземане е прехвърлено
с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.
и Приложение № 1 от 03.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., които вземания са предмет на Заповед № 226
от 02.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС-Радомир, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции, както следва: за разликата от уважения
размер на главницата от 308.04 лева за периода от 23.08.2017 г. до 01.11.2017
г. до пълния предявен размер от 640.54 лева – главница за периода от 14.06.2017
г. до 23.08.2017 г., за разликата от уважения размер на договорната лихва от
14.38 лева за периода от 06.09.2017 г. до 01.11.2017 г. до пълния предявен
размер на договорната лихва от 61.38 лева за периода от 14.06.2017 г. до
06.09.2017 г., за сумата в размер на 239.25 лева – такса експресно разглеждане
на документи за периода от 14.006.2017 г. до 01.11.2017 г., за сумата от 100.00
лева - представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; за
сумата от 70.00 лева, представляваща такса разходи за дейност на служител; и за
сумата от уважения размер на законната лихва за забава (обезщетение за забава)
за периода от 03.01.2018 г. до 02.04.2019 г. до пълния предявен размер от 81.42
лева за периода от 03.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда –
02.04.2019 г., като неоснователни и недоказани, произтичащи от договор за
паричен заем с № 5338826 от 22.02.2017 г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и
ответника, прехвърлени с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1 от 03.01.2018 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., които вземания
са предмет на Заповед № 226 от 02.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 289/2019 г. по описа на РС-Радомир.
ОСЪЖДА В.В.П. с
ЕГН ********** *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК .. със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б.сумата в размер на 259.60 (двеста петдесет и девет лева и
шестдесет стотинки) лева, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./