Решение по дело №62/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на. чл. 156 и следващите във вр. с чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н. ч.„З.***“, [населено място], чрез адв. М. Ч., срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № АУ24001646-1 от 30.12.2024 г., издаден от орган по приходите при община Дупница, потвърден с писмо изх. № 76-00-5(1) от 29.01.2025 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Дупница, с който са установени задължения за такса за битови отпадъци за периодите на 2019 г. – 2024 г. в размер на 39 958, 56 лв. и лихва в размер на 13 268, 73 лв. към 30.12.2024 г.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при липса на изложени мотиви, в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Претендира се отмяна на обжалвания АУЗД, както и присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Дупница, чрез адв. Ю. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е инициирано служебно по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК предвид изрично отразеното в оспорения АУЗД, че при извършена проверка е установено, че не са внесени дължимите суми за декларираните от Н. ч. „З.**“, [населено място] с декларация вх. № ********** от 15.07.2024 г. по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти, както следва: други нежилищни обекти – описание за културна и обществена дейност с идентификатор 68789.17.21.1.8, година на построяване 1964 г. с конструкция МЗ – масивни монолитни и с РЗП общо 516.94 кв.м., в това число: РЗП на обекта 516.94 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м. с данъчна оценка към 2024 г. 165 235.80 лв., отчетна стойност 175 352.30 лв. и данъчна оценка 165 235.80 лв. за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик; други нежилищни обекти – описание за културна и обществена дейност с идентификатор 68789.17.21.1.10, година на построяване 1964 г. с конструкция МЗ – масивни монолитни и с РЗП общо 421.88 кв.м., в това число: РЗП на обекта 421.88 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м. с данъчна оценка към 2024 г. 134 850.60 лв., отчетна стойност 134 850.60 лв. и данъчна оценка 134 850.60 лв. за притежаваната 1/1 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик; търговски обект с идентификатор 68789.17.21.1.3, година на построяване - 1965 г., конструкция МЗ - масивна монолитна, РЗП - общо 196.16 кв. м, в т. ч. РЗП на обекта 196.16 кв. м, РЗП на мазе 0.00 кв. м и РЗП на таван 0.00 кв. м, с данъчна оценка към 2024 г. 87 781.40 лв., отчетна стойност 66 539.80 лв. и данъчна оценка 87 781.40 лв. за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик; търговски обект с идентификатор 68789.17.21.1.1, година на построяване - 1965 г., конструкция МЗ - масивна монолитна, РЗП - общо 28.12 кв. м, в т. ч. РЗП на обекта 28.12 кв. м, РЗП на мазе 0.00 кв. м и РЗП на таван 0.00 кв. м, с данъчна оценка към 2024 г. 12 583.70 лв., отчетна стойност 8 891.50 лв. и данъчна оценка 12 583.70 лв. за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик; търговски обект с идентификатор 68789.17.21.1.12, година на построяване - 1965 г., конструкция МЗ - масивна монолитна, РЗП - общо 984.00 кв. м, в т. ч. РЗП на обекта 984.00 кв. м, РЗП на мазе 0.00 кв. м и РЗП на таван 0.00 кв. м, с данъчна оценка към 2024 г. 440 338.90 лв., отчетна стойност 440 338.90 лв. и данъчна оценка 440 338.90 лв. за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик.

Видно от посоченото в акта, описаните в него имоти са заведени в регистрите на община Дупница, отдел "Местни данъци и такси" на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни, получени от трети лица и организации за характеристиките им. На тази база са изчислени и установени с процесния акт данъчните задължения за дължимите от Народно читалище „Зора 1858“ такси за битови отпадъци за обект с партиден номер 6003F65234 в [населено място], пл. С. № 1, ведно с лихвите за просрочие към тях, изчислени към 31.12.2024 г. Установените с акта задължения са посочени по години и в обобщен вид - такса битови отпадъци в общ размер на 53 227,29 лева, от който главница 39 958, 56 лв. и лихва от 13 268, 73 лв. за периодите на 2019 г. – 2024 г. В АУЗД се съдържа също и посочване на възможността за обжалването му по административен ред и указания за начина и срока за това.

Издаденият АУЗД е връчен на жалбоподателя на 06.01.2025 г., като е оспорен с жалба вх. № 76-00-5/17.01.2025 г. С писмо изх. № 76-00-5(1) от 29.01.2025 г. на началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Дупница, след обжалване по административен ред, е потвърден АУЗД № АУ24001646-1 от 30.12.2024 г.

В хода на съдебното производство е назначена и допусната съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице сочи, че в издадения АУЗД задълженията са изчислени на база данъчна оценка на обектите, с изключение на обект с площ 516,94 кв.м., където е приложена отчетната стойност от счетоводните регистри на общината, като се сочи, че същата е по-висока от данъчната оценка. Според заключението отразените в акта данъчни оценки са определени съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ, като вещото лице сочи размер на задължението съгласно експертизата 39 958, 62лв. при установено с акта 39 958,56 лв., като съгласно експерта в случай, че при изчисляване на задължението за ТБО не се вземе предвид отчетната стойност на обекта с площ 516, 94 кв.м., а се вземе данъчната му оценка, вещото лице сочи, че задължението би било в размер на 39 564,48 лв. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. Съдът го намира за обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда за това са следните:

Обжалваният акт издаден от орган с материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 4, ал. 1 и чл. 9б, ал. 1 във връзка с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, която не се оспорва и се установява от представената по делото заповед № 1243 от 21.06.2012 г. на кмета на община Дупница, с която издателят на оспорения АУЗД е определен като орган по приходите.

Оспореният акт на приходния орган обаче е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като липсват изложени мотиви от административния орган при издаването му. Макар в случая предмет на съдебен контрол да е акт за установяване на задължения по декларация, т. е. акт, издаден на основание и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, изискването в акта да се съдържат фактически и правни основания е относимо и за него. Вярно е, че нито чл. 107, ал. 3 ДОПК, нито друга разпоредба от този кодекс установява конкретно съдържанието на акта по чл. 107, ал. 3 ДОПК, но изискването за мотивиране на актовете на органите по приходите е последователно проведено, както по отношение на процесуалните актове, така и по отношение на актовете, с които се регулират материалноправните отношения, макар да не е изведено като единно, общо изискване към актовете на органите по приходите. Наред с това, съгласно § 2 ДОПК за неуредените в него случаи се прилага се прилага АПК, което значи приложение и на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

В случая, задълженията за такса битови отпадъци в процесния АУЗД не са определени прецизно, според различните компоненти. В оспорения акт в табличен вид е посочен само номера на данъчната партида, годината за която е изчислено задължението и размерът на задълженията като сбор от главница и лихва, като липсва разграничение на видовете услуги, като отделни компоненти образуващи общия размер на таксата битови отпадъци. Неопределянето на задължението за всяка услуга поотделно възпрепятства и възможността за преценка на основанията за недължимост - когато услугите не се предоставят от общината, по отношение на отделните такси. Отделната дължимост за всеки вид услуга изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите.

От мотивите в обжалвания административен акт, включително и от данните по административната преписка, не може да се провери как е определен общият размер на таксата битови отпадъци и каква е сумата за всяка от услугите по чл. 66 от ЗМДТ. Фактическите доводи на органа не биха могли да се допълват в хода на съдебното производство чрез назначаване на съдебно-икономическа експертиза. От доказателствата по преписката включително и от решението на горестоящия орган не се установява начина на определяне на оспорените размери на таксата.

След като за тези съществени въпроси от значение за дължимостта на таксата битови отпадъци и нейния размер нито се излагат фактически основания, нито се представят доказателства, то следва да се приеме, че оспореният акт страда от липса на мотиви, което е нарушение на формата на акта, обуславящо отмяна. Административният орган при произнасянето си е длъжен да изложи фактите и обстоятелствата, които са наложили издаване на конкретния акт със съответното съдържание. В конкретния случай в АУЗД е следвало да посочи начина за определяне на задълженията по отделните компоненти на таксата битови отпадъци и формирането на различните цени на предоставяните от община Дупница услуги.

Трайната съдебна практика по приложението на ЗМДТ приема, че липсата на посочване на отделните компоненти по чл. 62 във връзка с чл. 66 от ЗМДТ съществено опорочава формата на акта, който извод безусловно следва да бъде споделен и по отношение на предмета на оспорване по конкретното дело – АУЗД № АУ24001646-1 от 30.12.2024 г., издаден от орган по приходите при община Дупница

Отделно от горното, съдът намира, че процесният АУЗД е постановен и в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Съгласно трайната практика за ВАС дължимостта на ТБО се обуславя от това дали имотът попада в границите, определени със заповедта на кмета, както и дали услугата е реално предоставена.

В случая, съдът намира, че по делото административният орган, чиято е доказателствената тежест, не е установил извършването на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Липсват данни и доказателства относно наличието на договор между общината и почистваща фирма за извършване на дейностите, график, схеми и райони, в които се предоставят услугите, протоколи за извършена и приета работа от почистващата фирма и общината.

За дължимостта на ТБО законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект, но и фактическо престиране и ползване на услугата, което в конкретния случай не се доказа. Съгласно чл. 63 във връзка с чл. 71 от ЗМДТ такса битови услуги се събира само за действително извършените услуги. Обстоятелството, че основният спор между страните е съсредоточен върху основата за определяне на такса по чл. 67 ЗМДТ, не освобождава административния орган от доказателствената му тежест да установи фактическите основания за определяне на ТБО и по-конкретно извършването на услугите по чл. 62 ЗМДТ.

Предвид изложеното, оспореният АУЗД като незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

При този изход на правния спор и с оглед направеното своевременно искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 1010 лв., от които 1000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. - държавна такса, съгласно представен списък на разноските.

Воден от горното, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ24001646-1 от 30.12.2024 г., издаден от орган по приходите при община Дупница, потвърден с писмо изх. № 76-00-5(1) от 29.01.2025 г. на началник отдел „Местни данъци и такси“ при община Дупница.

ОСЪЖДА община Дупница да заплати на Н. ч.„З.***“, [населено място] сумата от 1010 (хиляда и десет) лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.