Номер ІV-250 Година 2020, 22 януари гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и втори януари година две хиляди и двадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно гражданско дело № 2075 по
описа за 2019 година
Производството е по реда на
чл.274 и сл. от ГПК, във вр.чл.439 от ГПК и е
образувано по частната жалба на Р.В.Г.
***, представлявана от адв.Галина Павлова от
БАК, против определението
от откритото съдебно заседание на 25.11.2019 г. по гр.д.7037/2019 г. по описа
на Бургаски районен съд, с което e прекратено
производството по делото.
Твърди
се, че обжалваното определение е неправилно, немотивирано, постановено в
противоречие с материалния закон и с трайната практика на ВКС.
Твърди
се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за жалбоподателката
липсва правен интерес от настоящото производство поради липсата на висящо
изпълнително производство, още повече, че при бъдещо изпълнително производство
на същото изпълнително основание, тя би имала възможност отново да предяви иск
по чл.439 ГПК. Цитира се съдебна практика, съгласно която е допустимо завеждане
на отрицателен установителен иск, независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането.
Претендира
се отмяна на обжалваното определение връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на производството.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
По
същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата
молба на частната жалбоподателка за приемане
за установено по отношение на ответника „ВиК“ ЕАД Бургас, ЕИК *********, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от общо
1 457,66 лв, представляваща сбор от: 719,08 лв – главница, 125 лв –
разноски, 613,58 лв - законна лихва върху главницата, считано от 08.04.2011 г.
от до 21.08.2019 г., по изпълнително дело № 800/2011 г. на ЧСИ Наско Георгиев,
рег.№ 802 на КЧСИ, поради погасяването на сумите по давност на основание
чл.111, б.“в“ ЗЗД. Твърди се, че посоченото изпълнително дело е образувано
против ищцата на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д.2985/2011 г. на БРС. Твърди се, че към
момента, към който ищцата като длъжник по изпълнителното дело е извършила
първото реално действие по изп.дело – на 22.07.2016 г., когато ищцата е
извършила плащане, всички вземания вече са били погасени по давност поради
липсата на извършвани изпълнителни действия, като изпълнителното дело, според
ищцата, се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, на 03.09.2013 г.
Твърдението си, че не дължи на ответното дружество претендираните от него суми,
ищцата обосновава с обстоятелства, настъпили след издаването на изпълнителното
основание – погасяване по давност на процесните вземания.
В законовия срок ответникът по иска – „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД гр.Бургас, е оспорил иска на първо място като недопустим.
Изложени са съображения, че предвид прекратяването на изпълнителното дело
(посочено е решение на БОС, с което е отменен отказът на ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство), за ищцата липсва правен интерес от заведения иск.
Искът е оспорен и като неоснователен.
С обжалваното определение съдът е прекратил делото в открито
съдебно заседание като е приел, че предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е недопустим поради липсата на правен интерес, тъй като изпълнително дело №
800/2011 г. на ЧСИ Н.Георгиев , прекратено.
Видно от приложеното по
делото решение № ІV-804 от 27.09.2019 г. по гр.д.1438/2019 г. на БОС, влязло в
сила, съдът е отменил по жалбата на Р.В.Г., Постановление за отказ да се
прекрати на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително дело № 800/2011 г.
по описа на ЧСИ Наско Георгиев, рег.№ 802 на КЧСИ.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори вземането,
предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Предмет на делото е отрицателен
установителен иск, с предявяването на който ищцата цели да установи, че
вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.2985/2011 г. по описа на БРС, не съществува респ.не подлежи на
принудително изпълнение, като погасено по давност. Към момента на предявяването
му - 21.08.2019 г., ищцата е имала правен интерес от предявяване на специалния
установителен лист, тъй като изпълнително дело № 800/2011 г. на ЧСИ Наско
Георгиев, все още не е било прекратено, независимо от настъпилата по него
перемпция. Това е станало с нарочен съдебен акт - решение № ІV-804 от 27.09.2019 г. по гр.д.1438/2019 г. на
БОС, с което е отменено постановлението на ЧСИ за отказ да се прекрати на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело. Настоящият състав
съобразява настъпилото ново обстоятелство – постановеното решение № ІV-804 от
27.09.2019 г. по гр.д.1438/2019 г. на БОС, но въпреки това приема, че за ищцата
продължава да съществува правен интерес от заведения отрицателен установителен
иск дори при прекратяване
на изпълнителното производство на основани чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като и след прекратяването на изпълнителното дело кредиторът може
да предприеме отново действия по принудително събиране на вземането, за което
съществува изпълнително основание. Следователно предявеният иск е допустим,
независимо от прекратяване на изпълнителното
производство. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика (Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК; Решение № 42 от
26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015
г., IV г. о., ГК; както и преобладаващата практика на съдилищата, вкл.на
Бургаски окръжен съд).
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на производството..
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението от откритото
съдебно заседание на 25.11.2019 г. по гр.д.7037/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, с което e прекратено
производството по делото.
Връща делото на Бургаски районен съд за продължаване на
производството.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.