№ 13
гр. Гълъбово, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20235550100429 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на З. Я. Г. с постоянен
адрес: ****** с ЕГН: ********** против К. Я. Г. с ЕГН: **********; Я. Т. Я. с
ЕГН: ********** и Д. Т. Я. с ЕГН: ********** и тримата с постоянен адрес:
******
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са наследници на общия
им наследодател Г.Х.М., б.ж. на с. Медникарово, община Гълъбово, починал
на 01.12.1983 г./акт за смърт К16/02.12.1983 г/, че след смъртта си,
наследодателят им е оставил в наследство следните недвижими имоти:
1.1.Дворно място с площ от 1 240 кв. м., находящо се в село
Медникарово, община Гълъбово, съставляващо УПИ I – 364 по ПУП на село
Медникарово, утвърден със Заповед № 1667/ 10.12.1987 г, квартал 47, ведно с
построените в него: Двуетажна масивна жилищна сграда и Масивна жилищна
сграда – търпими на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към
ЗИД на ЗУТ, ведно с извършените подобрения в имота – Два броя паянтови
стопански сгради, при граници на УПИ: от две страни улица и УПИ II – 365 и
УПИ XXI - 364.
1.2. Празно дворно място с площ от 1 280 кв. м., находящо се в село
Медникарово, община Гълъбово, съставляващо УПИ ХХI – 364 по ПУП на
село Медникарово, утвърден със Заповед № 1667/ 10.12.1987 г, квартал 47 по
плана на същото село при граници на имота: улица и имоти: УПИ I – 364;
УПИ II – 365 и УПИ ХХ – 364.
1
1.3. Празно дворно място с площ от 1 310 кв. м., находящо се в село
Медникарово, община Гълъбово, съставляващо УПИ ХХ – 364 по ПУП на
село Медникарово, утвърден със Заповед № 1667/ 10.12.1987 г, квартал 47 по
плана на същото село при граници на имота: улица и имоти: УПИ II – 365;
УПИ ХХI – 364 и УПИ XIX – 375.
1.4. Празно дворно място с обща площ от 1 220 кв. м., находящо се в
село Медникарово, община Гълъбово, съставляващо УПИ ХIХ – 356 по ПУП
на село Медникарово, утвърден със Заповед № 1667/ 10.12.1987 г, квартал 48
по плана на същото село при граници на имота: улица и имоти: УПИ V – 357;
УПИ XVIII общ и УПИ ХХ общ.
Твърди, че е собственик на ½ /една втора/ идеална част от всеки от
посочените имоти в исковата молба, а ответниците имали по 1/6 /една шеста/
идеална част от процесните имоти. Твърди, че владее имота от около 40
години, против волята на ответниците, за което ги бил уведомил с нотариално
заверена покана/ уведомление от 02.03.2023 г.
Моли съда да постанови решение, с която да признае за установено
спрямо ответниците, че е придобил по давност и техните идеални части от
описаните в исковата молба имоти.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците оспорват предявения иск, като
считат, че същият е допустим, но неоснователен. Не оспорват, че всички
заедно с ищеца са законни наследници на общия им наследодател Г.Х.М.,
като съответно са и съсобственици на процесните недвижими имоти.
Оспорват твърдението на ищеца, че владее изцяло имотите през последните
40 години. Заявяват, че както ищеца, така и те не живеят в имота, в който се
намират жилищните сгради, не са извършвани ремонти и подобрения върху
жилищните и стопански постройки, както от ищеца, така и от тях самите, но
упражняват фактическа власт върху имотите и ги държат като свои. Твърдят,
че заплащат редовно данъците за притежаваните от тях идеални части от
имотите. Твърдят, че на полученото уведомление от страна на ищеца през
месец март 2023 г са представили писмен отговор на ищеца, като са се
противопоставили на тези твърдения.
Молят, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, становищата и
доводите, приема за установено следното :
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници е, че
страните са наследници на Г.Х.М., б.ж. на с. Медникарово, община Гълъбово,
починал на 01.12.1983 г./акт за смърт К16/02.12.1983 г.
По делото не е представен документ установяващ собствеността на
процесните имоти.
Представена е Скица № 563 и № 564/ 24.08.2023 г на Община Гълъбово,
от която е видно, че процесните имоти са собственост на наследниците на
Г.Х.М.
Представени са удостоверения за данъчни оценки с изх. № **********/
23.08.2023 г и изх. № **********/ 23.08.2023 г, от които е видно, каква е
2
данъчната оценка на имотите, както и че процесните имоти са декларирани
като собственост на страните по делото – З. Я. Г., К. Я. Г., Я. Т. Я. и Д. Т. Я..
Към писмения отговор ответниците представят и писмени доказателства за
заплатени данъци за имотите – приходни квитанции от Община Гълъбово.
Такива от ищеца не бяха представени в съдебно заседание.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Й.Д.В.,
П.Д.П., К.Й.К., Г.С.К. от показанията на които се установява, че и ищеца и
ответниците не живеят в имота, в който се намират жилищните сгради. Свид.
К. установява, че по молба на братът на ищеца – Т. Я. е поддържал и
стопанисвал имотите в село Медникарово, поддържал ги е от името на Т. Я. –
съпруг и баща на ответниците, но към момента двора е пустеещ, а къщата е
„порутена” и същите не се стопанисват от никой. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че ищецът З. Г. живее в град Раднево и
не живее в процесните имоти, като видно от представения снимков материал,
къщата е в състояние, негодно за живеене. Липсват врати и прозорци, липсва
електричество.
Свид. К. – Кмет на село Медникарово установява с показанията си, че З.
Г. е живял месец, два или три в село Медникарово и последно е идвал в
селото през 2006 – 2007 г. Последно тогава бил идвал.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като кореспондиращи си
и почиващи на непосредствени възприятия. Същите не се оспорват от
доказателствата по делото.
За да се приеме, че имота е придобит по давност, същия следва да бъде
владян явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт
следва да се упражнява с намерението имота да се свои. Когато имота е
съсобствен по пътя на наследяване, сънаследникът владее своята част,
придобита по наследство, а по отношение на частите на останалите
наследници упражнява фактическа власт като държател.
Дори и да се приеме, че за известен период ищеца е владял явно,
необезпокоявано и непрекъснато имота, то видно от представеното по делото
Удостоверение за данъчна оценка на имотите, това владение е прекъснато,
тъй като е декларирано, че същият е собственик на ½ ид. част от имотите,
като останалата ½ ид. част е декларирана и записана на името на ответниците
по делото, Ищеца не е едноличен собственик и ответниците редовно си
заплащат данъците, като в съдебно заседание представят приходни квитанции
за платени данъци. Дори да се приеме, че от момента на смъртта на общия
наследодател Г.Х.М. – 1983 г и след смъртта на родителите на ищеца и
покойния му брат Т. Г. – 2004 г до датата на подаване на Уведомлението през
2023 г от страна на ищеца до ответниците, с което уведомява, че е владял
имотите от 40 години, е изтекъл период по-голям от изискуемия се на чл. 79
ал.1 от ЗС 10 годишен срок за придобиване правото на собственост върху
недвижим имот, на основание давностно владение, то изтичането на срока на
придобивната давност не води автоматично до възникване право на
3
собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се
прилага служебно, а е необходимо позоваване от него на изтичането й чрез
предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или
чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден по обстоятелствена
проверка въз основа на давностно владение.
Едноличното владение на имота е прекъснато от ищеца, тъй като
същият живее в град Раднево, което е установено от свидетелските показания,
а именно от разпита на всички свидетели по делото. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че никой не работи двора, а къщата е
порутена, негодна за живеене, като единствено свид. К. е поддържал същата
до 2019 г по молба на братът на ищеца и в съдебно заседание установява, че
поне от 10 години няма никакъв живот в тази къща.
Предвид свидетелските показания, съдът приема, че по делото
безспорно е установено, че ищецът З. Я. Г. не живее в процесните имоти
повече от 10 години, не ги поддържа, от което следва, че същият се е лишил
от фактическото владение на процесния имот, което от своя страна води до
ново прекъсване на давността. Позоваването на придобивна давност след
изгубване на владението на имота не може да ползва владелеца, поради
прекъсване на давността с изгубване на владението и юридическото
заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок.
По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, следва да бъде осъден ищеца З. Я. Г. с ЕГН:
******, да заплати на ответниците К. Я. Г. с ЕГН: **********; Я. Т. Я. с ЕГН:
********** и Д. Т. Я. с ЕГН: ********** направените деловодни разноски в
размер на 1 000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. Я. Г. от ****** с ЕГН: **********
против К. Я. Г. с ЕГН: **********; Я. Т. Я. с ЕГН: ********** и Д. Т. Я. с
ЕГН: ********** и тримата с постоянен адрес: ****** иск с правно
основание чл. 124 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС за признаване за
установено, че същият е собственик на основание на давностно владение на
следните недвижими имоти:
Поземлен имот № 364, кв. 47 по плана на село Медникарово, община
Гълъбово с обща площ от 3 830 кв. м., който поземлен имот е урегулиран по
следния начин:
Дворно място с площ от 1 240 кв. м., находящо се в село Медникарово,
община Гълъбово, съставляващо УПИ I – 364 по ПУП на село Медникарово,
утвърден със Заповед № 1667/ 10.12.1987 г, квартал 47, ведно с построените в
4
него: Двуетажна масивна жилищна сграда и Масивна жилищна сграда –
търпими на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР към ЗИД на
ЗУТ, ведно с извършените подобрения в имота – Два броя паянтови
стопански сгради, при граници на УПИ: от две страни улица и УПИ II – 365 и
УПИ XXI - 364.
Празно дворно място с площ от 1 280 кв. м., находящо се в село
Медникарово, община Гълъбово, съставляващо УПИ ХХI – 364 по ПУП на
село Медникарово, утвърден със Заповед № 1667/ 10.12.1987 г, квартал 47 по
плана на същото село при граници на имота: улица и имоти: УПИ I – 364;
УПИ II – 365 и УПИ ХХ – 364.
Празно дворно място с площ от 1 310 кв. м., находящо се в село
Медникарово, община Гълъбово, съставляващо УПИ ХХ – 364 по ПУП на
село Медникарово, утвърден със Заповед № 1667/ 10.12.1987 г, квартал 47 по
плана на същото село при граници на имота: улица и имоти: УПИ II – 365;
УПИ ХХI – 364 и УПИ XIX – 375.
Празно дворно място с обща площ от 1 220 кв. м., находящо се в село
Медникарово, община Гълъбово, съставляващо УПИ ХIХ – 356 по ПУП на
село Медникарово, утвърден със Заповед № 1667/ 10.12.1987 г, квартал 48 по
плана на същото село при граници на имота: улица и имоти: УПИ V – 357;
УПИ XVIII общ и УПИ ХХ общ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. Я. Г. с ЕГН: ******, да заплати на ответниците К. Я. Г. с
ЕГН: **********; Я. Т. Я. с ЕГН: ********** и Д. Т. Я. с ЕГН: **********
направените деловодни разноски в размер на 1 000.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5