Р Е Ш Е Н И Е
№ 260349
гр. Пловдив, 09.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГО, VII състав, в публичното заседание на двадесет и трети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова
в. гр. дело № 1408 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от А.Д.М.,
чрез пълномощника му адв. К., против Решение № 1311 от 13.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 5394 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.,
с което жалбоподателят е осъден да плати на „ЕРРАН“
ЕООД сумата от 3900
лв., представляваща заплатено възнаграждение по договор от м. юни 2018 г. за
изработка на рафтове и шкафове от ЛПДЧ за обект сграда за обществено обслужване
в УПИ ІХ 526,150 кв. 306 в гр. А., като дадена на отпаднало основание, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата от 756 лв. – сторени по делото разноски.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Оспорват се
изводите на съда за основателност на ищцовата претенция за реституция на
даденото по договора. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се
установява, че неизпълнението по договора е само частично и е изцяло по вина на
ищеца. Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалвания акт и постановяване
на друг по съществото на спора, с което предявената претенция да бъде
отхвърлена в цялост.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЕРРАН“
ЕООД, с който се взема становище за нейната неоснователност и се отправя искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на искането за съдебна защита. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК по
правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото
не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието
съобразяване съдът е длъжен да прецени.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба,
подадена от „ЕРРАН“ ЕООД против А.Д.М., с която е
предявен иск за връщане на даденото на отпаднало основание с правна
квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че в края на месец
юни 2018 г. между страните бил сключен устен договор за изработка на рафтове и
шкафове от ЛПДЧ за склад на обект: сграда за обществено обслужване в УПИ ІХ
526,150 кв. 306 в гр. А., обл. Пловдив, също и изработка и монтаж на
обзавеждане изработено от ЛПДЧ плоскости включително и за кабинета и шкаф за
мивката, намиращи се в описания обект. В деня на сключване на договора на
ответника била заплатена в брой сумата от 3900 лв. – договорена окончателна
цена за изработката и монтажа на обзавеждането, предмет на договора. Страните
уговорили срок за изработка и монтаж на обзавеждането – 15.11.2018 г. Твърди
се, че в посочения срок ответникът не предприел действия по изпълнение на
задълженията си по договора. В тази връзка на същия била изпратена покана,
получена лично от него на 07.02.2019 г., с която му бил даден 7-дневен срок от
съобщението да изпълни задълженията си по договора, като в противен случай
договорът ще се счита развален по негова вина. Ищецът получил отговор от
ответника, в който последният посочил, че имал готовност да изпълни поетите с
договора задължения, но бил възпрепятстван от ищеца при опит да извърши монтаж.
Ищецът твърди, че от страна на ответника не е имало никакви опити за монтаж, не
са представяни и каквито и да е вещи, съгласно поръчаното, нито е последвало
изпълнение в допълнително предоставения срок, който изтекъл на 14.02.2019 г.
Предвид неизпълнението в дадения в поканата срок, договорът между страните бил
развален, считано от 15.02.2019 г., а за ответника възникнало задължение за
връщане на това, което е получил по него.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва същата. Не оспорва, че по силата на сключен устен
договор му било възложено да изработи определени мебели за обзавеждането на
посочената по-горе сграда. Твърди, че всички възложени му за изработка мебели
били изготвени в срок, като единствено по вина на възложителя не били монтирани
на обекта. Твърди, че по отношение на шкафа за мивка, след като бил изработен
съобразно параметрите на дадената заявка и доставен за монтиране, се оказало,
че жената на представляващия ищцовото дружество, която фактически ръководела
дейността по обзавеждането, закупила много по-голяма от предвидената при
даването на заявката за изработка на шкафа мивка, в резултат на което се
оказало невъзможно монтирането на изработения по зададените параметри шкаф.
Това била единствената причина ищецът да
откаже приемането на изработения шкаф за мивка. Твърди, че изцяло по вина на
възложителя не са монтирани и изработените от ответника рафтове и шкафове от
ЛПДЧ за склад на обекта. След като ответникът изработил мебелите съобразно
дадената му заявка, същите били транспортирани до обекта за монтиране от негови
служители, но на 08.11.2018 г. в 11.40 часа Н.Д. – представляващ ищцовото
дружество, отказал да допусне работниците на ответника да извършат монтажа на
готовите мебели и ги изгонил. Ответникът сочи, че една част от фактурите, с
които закупувал материалите за изготвяне на обзавеждането били предадени на Д.
и съпругата му, а друга останали при него, като ответникът не успял да ги
предаде на ищеца поради влошените им отношения и отказа от тяхна страна да
контактуват с него.
За да постанови обжалваното решение и уважи предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че е осъществен фактическият състав за връщане
на полученото при отпаднало основание. Съдът е намерил за неоснователно
възражението на ответника, че ако е налице някакво неизпълнение на задълженията
по договора, то същото е изцяло по вина на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди доводите
на страните, както и събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при което приема следното от фактическа
страна:
По делото не е спорно, че между страните е сключен устен договор за
изработка на мебели за обзавеждане на сграда за обществено обслужване в УПИ ІХ
526,150 кв. 306 в гр. А., по силата на който ищецът е възложил, а ответникът е
приел да изработи определени мебели срещу възнаграждение. Безспорно е също така,
че ищецът е платил на ответника сумата от 3900 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите З. Х. Д., С. Д.М. и Х.
П. Х..
От
показанията на свидетелката Д., намираща се във фактическо съжителство с
управителя на ищцовото дружество, се установява, че на ответника е било
възложено да изработи рафтове и шкафове за складово помещение, шкафове и
плотове, на които да се поставят мивки, в умивално помещение, както и обзавеждане
за лекарски кабинет – бюро, шкаф, масичка, помощна масичка, в медицински център
в гр. А.. Лекарският кабинет и умивалното са на първия етаж, а складовото
помещение – на втория. Във връзка с възложената работа на обекта са били
провеждани много срещи между страните, като на ответника винаги е бил
осигуряван достъп. На една от срещите през м. ноември 2018 г. е било поискано
от ответника да посочи краен срок за изпълнение на възложената му работа, като
същият саморъчно на лист е определил такъв срок. Тъй като този срок не е бил
спазен, ответникът е бил потърсен в работилницата. По това време там се е
намирал единствено неговият брат, който извикал полиция. Св. Д. посочва в
показанията си, че в работилницата не са били налични поръчаните мебели. Показанията
на св. Д. досежно посещението в работилницата се подкрепят от показанията на
св. Х., от които се установява, че заедно със св. З. Д. и управителя на ищцовото дружество – Н.Д., са посетили
дърводелската работилница. За посещението потвърждава в показанията си и св. М.,
брат на ответника. Същият посочва още, че е участвал в изпълнението на
възложената на ответника работа и е ходил на обекта, за да му помага, като при
всяко ходене са възниквали проблеми. Заявява, че е работил по първия етаж –
участвал в монтиране на стени, оборудване в лекарския кабинет, кухнята. Посочва,
че св. Д. купила прекалено голяма мивка, която не паснала по размер на шкафа,
който бил изработен и занесен на обекта през август – септември 2018 г. Заявява
още, че за кабинета са изработвали шкафове за стена и бюро, но монтажът им не е
протекъл добре и е имало забележки, като лицата, заети с монтирането, са били
отпратени.
От представения по делото писмен
документ (л. 66-67 от първоинстанционното дело), неоспорен от страна на
ответника се устанавява, че последният е получил сумата от 2000 лв. за
изработване на уговорените мебели в складовото помещение и сумата от 1900 лв. за
изработване на уговорените мебели в кабинета и на шкаф за умивалното помещение.
От приложената по делото нотариална покана се установява,
че ищецът е изпратил до ответника покана, с която му дава седемдневен срок от
получаването ѝ да изпълни задълженията си по сключения договор за
изработка. Видно от направеното върху поканата отбелязване, същата е получена
от ответника на 07.02.2019 г. По делото е представен и отговор на горната
покана, от който се установява, че ответникът е възразил срещу заявеното от ищеца
в поканата.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 55 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Характерното за третата хипотеза,
уредена в чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е, че към момента на даването основанието съществува,
тоест между страните е налице валидно правоотношение, въз основа на което се
извършва престирането и което оправдава имущественото разместване, но
впоследствие това правоотношение отпада с обратна сила. Отпадането на правното
основание може да се дължи на разваляне на договора, било то извънсъдебно, или
съдебно, на унищожаване на договора, на настъпване на прекратително условие и
др. В конкретния случай връщането на даденото се претендира на основание
развален договор.
За уважаване на предявената претенция в тежест на
ищеца е да докаже както наличието на валидна облигационна връзка и нейното
разваляне по съответния ред, така и факта на извършеното плащане, което
претендира да му бъде върнато. В тежест на ответника е да докаже наличието на
основание да задържи получената престация.
По делото не се спори, а и се установява от събраните
по делото доказателства, че между страните е възникнало по силата на сключен
договор облигационно отношение. Договорът
съдържа съществените елементи на договор за изработка, поради което по
отношение на него са приложими както специалните разпоредби на чл. 258 – 269 ЗЗД, така и разпоредбите от общата част на закона. По договора за изработка задължение
на поръчващия е да приеме изработената работа и да заплати уговореното възнаграждение,
а на изпълнителя да изпълни точно в качествено, количествено и темпорално
отношение предвиденото в договора и да предаде изработеното на поръчващия.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият дължи
възнаграждение за приетата от него работа. Не е спорно и обстоятелството, че
ищецът е платил на ответника сумата от 3900 лв. От това следва, че е изпълнил
едно от основните си задължения по договора – за плащане на възнаграждение.
От страна на ответника са наведени твърдения, че
всички възложени му за изработка мебели са били изготвени в срок. Изложени са
доводи, че ако е налице някакво неизпълнение, то същото е частично. В тази
връзка следва да се посочи, че за да бъде частичното изпълнение основание за
плащане на възнаграждение, съответно за задържане на част от получената
престация, следва да се съобрази дали съответната част от поръчката може да
бъде полезна на възложителя, както и това дали тази част е била приета от
последния. По правило на поръчващия е вменено не правото, а задължението да
приеме извършената съгласно договора работа,
като в случай на неправилно изпълнение той може да направи възражения по
смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Приемането на извършената работа, възложена с договор за
изработка, обхваща два момента: фактическо получаване на изработеното от
поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното, т.е.
приемане е налице само когато реалното получаване на изработеното е придружено
с изрично или мълчаливо изразено волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на
уговореното. В настоящия случай по делото не се установи, а и не се твърди от
ответника съответна част от работата да е била приета от поръчващия. На следващо
място, доколкото въпросът кое от възложеното по договора е изработено от страна
на ответника е спорен между страните, в тежест на последния е да ангажира
доказателства за установяване изпълнението на всички видове и количества работи
по договора за изработка, които твърди да е извършил, и съответствието им с
уговореното качество. Действително, от събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че ответникът е предприемал действия в
изпълнение на възложената работа. Така, от показанията на св. Д.се установява,
че ответникът е правил огледи, вземал е мерки. От показанията на св. М., на
които се позовава ответникът във въззивната жалба, се установява, че са
изработени шкаф за мивка, както и шкафове за стена и бюро за кабинета. Не се
установи по категоричен начин посочените мебели да са монтирани. Не се установи
също така изработеното да отговаря на условието да бъде полезно за поръчващия. На
следващо място, следва да се има предвид, че видно от приложения по делото писмен
документ (л. 66-67
от първоинстанционното дело), представляващ сам по себе си извънсъдебно признание,
ответникът признава, че към 05.11.2018 г. възложената работа по склада,
кабинета и шкафа за умивално не е била изпълнена, като същият е определил срок
за изпълнение. По делото не са ангажирани доказателства, които да установят, че
в течение на определения срок за изпълнение или след изтичането му ответникът е
предприел действия по изпълнение на възложеното му по договора.
От изложеното дотук следва извод, че по делото не се
установи да е налице основание за задържане на процесната сума, съответно на
част от нея.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението на
ответника, че частичното неизпълнение по договора е изцяло по вина на ищеца, не
следва да бъде разглеждано. След отпадане на основанието за авансово получаване
на възнаграждението получената сума ще подлежи на връщане на отпаднало
основание. Предпоставка за връщане на получената престация е липсата на
основание за нейното задържане, като при предявяване на този иск ответната страна
не би могла да релевира правоизключващо възражение по чл. 83, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
за освобождаване от отговорност поради вина на кредитора за неизпълнението на
договора. Вината на страните би имала значение за развалянето на договора или
при търсене на обезщетение за вреди от неизпълнението по чл. 82 ЗЗД, но не и
при предявен иск за връщане на полученото на отпаднало основание, което вземане
няма договорен характер (така Решение №
64 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 558/2010 г., I т. о., ТК).
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на
длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на
срока ще смята договора за развален. Установи се от приложената по делото
нотариална покана, че ищецът е предоставил на ответника седемдневен срок за
изпълнение. С поканата е отправено и
предупреждение, че при неизпълнение в посочения срок, ищецът ще счита договора
за развален. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно
волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят
правните последици в резултат на упражняването му, е необходимо изявлението за
разваляне да достигне до неизправния длъжник. От направеното върху поканата
отбелязване се установява, че същата е връчена на ответника на 07.02.2019 г.
От изложеното следва да се
направи извод, че на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД договорът между страните е
развален с изтичането на предоставения 7-дневен срок. С отпадането с обратна
сила на основанието за извършеното от ищеца плащане е възникнало правото му да
иска неговото връщане.
Предвид изложеното, искът за присъждане на процесната сума като дадена на
отпаднало основание по неизпълнен и развален договор за изработка е основателен
и следва да бъде уважен. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените от нея разноски в производството пред въззивната инстанция за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. На жалбоподателя не се
следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1311 от
13.04.2020 г., постановено по гр. д. № 5394 по описа на РС – Пловдив за 2019 г.
ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,
да заплати на „ЕРРАН“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 600 лв., представляваща
направени в производството пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: