Присъда по дело №13700/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	227
Дата:	3 октомври 2022 г.
Съдия:	Танка Петрова Цонева

Дело:	20211110213700
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 227
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Наказателно дело частен
характер № 20211110213700 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. М. А. , роден на **** г. в гр. София, българин, българки
гражданин, с висше образование, неосъждан, женен, работи като журналист, живущ ***,
ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че:
На 28.09.2021 г. в електронно издание „Фрогнюз.бг“ в статия със заглавие „Кой ще ни
защити от „защитения свидетел“ ?“ чрез изразите: „Вероятно ви прави впечатление, че
„свободните медии“ и доста от популярните журналисти мълчат като комунисти на разпит
по скандала? Елементарно, Уотсън - Цеката плаща на всички по веригата, вместо като
„защитен свидетел“ срещу Мафията като част от нея да пише пред следователя “Именувам
се...“. Но, това е България век след кончината на Патриарха Иван Вазов. Очевидно няма кой
да ни защити от „защитения свидетел“. Странно, но факт - засега Б.Р. и Я.С. не намират
време за тази чудовищна гавра с правосъдието и обществения морал“ и „Чисто и просто
уравнението не излиза, защото няма как Черепа да е „обществен враг № 1“, а неговият
лейтенант да е основният „благодетел“ на българския спорт. И, ако това не е нонсенс, здраве
му кажи! Оставям на съответните компетентни институции казуса, тиражиран от някои
медии, че хазартните структури на Цеката са ощетили бюджета и данъкоплатците с над 300
млн. лева“ е приписал престъпление на частния тъжител Ц. С. Н., а чрез израза: „Към
днешна дата клиентът на разширения списък „Магнитски“ владее зад кулисите нелегитимен
футболен клуб от Първа лига, като същевременно е спонсор на същата Лига и на половината
участници в нея, от което произтича въпиющ конфликт на интереси. Но това не е всичко -
1

„защитеният свидетел“ брутално налага корпоративния си интерес върху целия български
спорт (...)“ е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител Ц. С. Н., като клеветата
е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез електронна публикация
–престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.147, ал.1 от НК , поради което и на
основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА № 227/03.10.2022 г.
ПО НЧХД № 13700/2021 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ

Софийският районен съд е сезиран с тъжба от ЦВ. СТ. Н. срещу Г. М.
АТ., с която е повдигнато обвинение срещу последния за това, че:
На 28.09.2021 г. в електронно издание „Фрогнюз.бг“ в статия със
заглавие „Кой ще ни защити от „защитения свидетел“ ?“ чрез изразите:
„Вероятно ви прави впечатление, че „свободните медии“ и доста от
популярните журналисти мълчат като комунисти на разпит по скандала?
Елементарно, Уотсън - Цеката плаща на всички по веригата, вместо като
„защитен свидетел“ срещу Мафията като част от нея да пише пред
следователя “Именувам се...“. Но, това е България век след кончината на
Патриарха Иван Вазов. Очевидно няма кой да ни защити от „защитения
свидетел“. Странно, но факт - засега Б.Р. и Я.С. не намират време за тази
чудовищна гавра с правосъдието и обществения морал“ и „Чисто и просто
уравнението не излиза, защото няма как Черепа да е „обществен враг № 1“, а
неговият лейтенант да е основният „благодетел“ на българския спорт. И, ако
това не е нонсенс, здраве му кажи! Оставям на съответните компетентни
институции казуса, тиражиран от някои медии, че хазартните структури на
Цеката са ощетили бюджета и данъкоплатците с над 300 млн. лева“ е
приписал престъпление на частния тъжител ЦВ. СТ. Н., а чрез израза: „Към
днешна дата клиентът на разширения списък „Магнитски“ владее зад
кулисите нелегитимен футболен клуб от Първа лига, като същевременно е
спонсор на същата Лига и на половината участници в нея, от което произтича
въпиющ конфликт на интереси. Но това не е всичко - „защитеният свидетел“
брутално налага корпоративния си интерес върху целия български спорт (...)“
е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител ЦВ. СТ. Н., като
клеветата е нанесена публично и разпространена по друг начин – чрез
електронна публикация –престъпление по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.2
вр.чл.147, ал.1 от НК.
В съдебно заседание в хода по същество повереникът на частния
тъжител – адв.Иванов - САК поддържа обвинението. След извършване на
собствен анализ на доказателствата, намира, че обвинението е доказано от
събрания в хода на производството доказателствен материал, както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда по отношение на подсъдимия с налагане на справедливо
наказание за извършеното престъпление.
Защитата на подсъдимия – адв. Т. – САК изразява становище, че
подзащитният му не е извършил деянието, за което е привлечен към
1

наказателна отговорност, че обвинението не е доказано и че липсва
осъществен състав на престъпление, поради което пледира за постановяване
на оправдателна присъда. В тази връзка излага съображения, че в
инкриминираната статия няма посочено конкретно престъпление, нито пък се
вменява по някакъв начин на частния тъжител цялостна престъпна дейност по
смисъла на НК. Акцентира на обстоятелството, че текста на статията не е
насочен към личността на частния тъжител, не са използвани обидни думи, а
е пресъздадена една публично известна обстановка, чиято журналистическа
оценка не цели и обективно не води до приписване на престъпление или
публично изнасяне на позорящи факти за личността на частния тъжител,
поради което не бил осъществен от обективна страна състава на
престъплението клевета.
Според защитата, с оглед събраните по делото гласни доказателствени
средства и информацията, представена от публичните власти на Република
България няма обективна възможност да се приеме наличието на пряк или
евентуален умисъл в действията на подсъдимия при написване на процесната
статия, с които същият да е искал или допускал настъпването на
общественоопасните последици. Ето защо, инкриминираното деяние било
несъставомерно и от субективна страна.
Подс. А. дава обяснения пред съда, в които заявява, че е журналист,
коментатор и анализатор от 40 години на спортни предавания, както и
обществено-политически теми в последните 15-20 години. В това му качество
и с оглед разбирането му за същността на журналистическата професия и
гражданската й отговорност, смятал за свой дълг да реагира с позиция по
теми, проблеми и казуси от изключителен обществен интерес. Ето защо, след
като събрал информация от многобройни и достъпни източници по въпроси
свързани с хазарта, спорта и някои други теми от обществения живот, ги
обобщил с едно негово лично коментарно публицистично отношение във
въпросната статия.
Подсъдимият А. сочи, че проблемите, които е коментирал в статията са
достъпни на цялото общество от години. Информация в тази насока е получил
от различните медии в страната, както и от държавни и правораздавателни
органи. Пояснява, че няма и не е имал никакво намерение да квалифицира по
някакъв начин или да обвинява частния тъжител Ц.Н., тъй като той е
журналист, който използва всички езикови и художествени форми, за да
огласи една обществено значима тема, да я разгледа, да й направи анализ и да
потърси обществения интерес и обществената загриженост за публично
известните нелицеприятни факти и обстоятелства в страната. Поставил е
риторичен въпрос: “Ако г-н Божков е това, което обществото нарича
„хазартна мафия“, което не е негово определение, то какво остава за неговите
най-близки делови партньори?“ Защото г-н Н. в изявленията си пред много
медии в началото на 2020 г. е заявявал: „Да, ние сме партньори повече от 20
години с Васил Божков в 8-9 фирми, включително и в основната фирма на
Васил Божков, а именно „Еврофутбол“, чийто лиценз към момента е отнет, а
2

според медиите съответните органи имали претенция за ощетяване на хазната
с повече от 360 млн. лева.
Тази тема предизвиквала огромен обществен интерес и той като
журналист с дългогодишна практика не можел да не зададе въпроса: „Ако
Васил Божков е обвинен като ръководител на ОПГ, то какво следва за най-
близките му партньори, които не крият своите делови връзки с него повече от
20 години?“. Сочи, че е споменал списъка „Магнитски“ – разширеният списък
за България, където присъствали поименно и в лично качество като
физически лица хората от семейство Н.и, като подчертава, че статията е
отпечатана преди решението на Административен съд – София-град, с което
сем. Н.и са извадени от разширения списък, но това не означавало, че те са
извадени от списъка, изработен от неговите автори от САЩ.
По –нататък в обясненията си подс.А. заявява, че с израза „г-н Н. плаща
на всички по веригата“, той нямал предвид, че частния тъжител Н. подкупвал
някого, а това, че чрез неговата корпорация „ЕФБЕТ“, която била вероятно
най-големият рекламодател в България, си осигурявал влияние чрез
рекламния сектор. Счита, че използваният от него израз е метафоричен и
художествено алегоричен, и за свободния журналист възниквал въпросът
дали няма конфликт на интереси, когато не малък брой футболни отбори
играят с логото „ЕФБЕТ“, като в същото време това лого е официален
спонсор на цялата Първа лига и има рекламни отношения и с националния
отбор. Сочи, че г-н Н. контролирал и ПФК „Централен спортен клуб на
армията, 1948“ АД, който нарича „нелегитимен“, защото изпълнителният
директор на БФС Борислав Попов заявил преди няколко години, че допуска
клуба до участие в първенството в порядъка на изключенията.
Подсъдимият изяснява, че с израза „кой може да бъде защитен свидетел
срещу мафията“, той не твърди, че г-н Н. е извършил престъпление, а казва,
че защитен свидетел може да бъде само човек от средите, който познава
проблемите отвътре. Затова направил в статията и тези сравнения с Италия,
където съществували отдавна казуси със защитените свидетели.
Подс. А. твърди, че през 2019 г., малко преди г-н Васил Божков да
напусне България, във в-к „Труд“ и във в-к „24 часа“ излезли невероятни
разкрития за фамилия Н.и, които той прочел и също като много други хора се
чудел, независимо от огромния му журналистически стаж и опит, как е
възможно да се появят чак толкова страшни неща в медиите, защото в тези
публикации семейство Н.и било буквално обвинено във връзка с
италианската мафия и подземния свят в други държави за укриване на
данъци, пране на пари, злоупотреба с лични данни, притискане на служители,
заплахи за убийство и др.
В правото си на последна дума подс.А. заявява, че не се чувства виновен
и че очаква справедливо произнасяне от страна на съда.
СЪДЪТ, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбите на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
3

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г. М. АТ. е роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, висше образование, неосъждан, работи като журналист
на свободна практика, с адрес: гр. София, ул. „Трепетлика“ № 31, бл.33, вх. В,
ет.5, ап.36, ЕГН: **********.
На 27.09.2021 г. била издадена публикация в електронното издание
„Фрогнюз.бг“ (“Frognews.bg”) със заглавие „Кой ще ни защити от „защитения
свидетел“ ?“ с автор Г. М. АТ.. Последният в цитираната публикация написал:
Вместо да се потопи вдън земя, Цеката раздава пари и акъл за сметка на
данъкоплатците и лумпените… Ние наистина плачем за „Гинес“. Сега покрай
казуса около Бюрото за защита или нещо подобно, което доскоро беше към
Прокуратурата на Гешев, се разбра, че „лошият човешки материал“ е снасял
милиони за преторианската гвардия на Главния обвинител и за бутафорната
охрана на неколцина „кошаревски свидетели“.
Всъщност, все още съществуващите независими медии и служебният шеф на
МВР Б.Р. изясниха, че на практика основният защитаван е ЦВ. СТ. Н. –
Малката Цека, който по презумпция е предпазван от „божествения гняв“ на
Васил Крумов Божков – Черепа…
И едно отклонение. Преди няколко дни бях в Рим и по традиция се разходих
по любимия си маршрут от Ватикана към Колизеума през лабиринта от
цветни площади и вековни улички. И там някъде, близо до река Тибър,
попаднах пред сградата на специализираната прокуратура „Антимафия“,
фолклоризирана у нас от тв-сериала „Октопод“ и легендарния полицейски
инспектор Корадо Катани в изпълнение на чаровния актьор Микеле Плачидо.
Киното настрана – отново, както и при предишните си визити във Вечния
град, се убедих за какво става въпрос. А именно – тежко въоръжени с М-16
или с израелския картечен пистолет „Узи“ командоси охраняваха
италианските мутри, които слизаха с чували върху главите от камионетките
на карабинерите. Наоколо римският зной бе пронизан от сините светлини на
полицейските автомобили, а над вечността кръжаха хеликоптери.
Може да звучи донякъде бутафорно, но това се казва АнтиМафия. Със
специалното участие на „защитените свидетели“, които като част от Коза
Ностра, Ндрагета или Камора не са освободени от отговорност, а чрез
сътрудничество с Темида се опитват да получат смекчени присъди. А в това
си качество няма как да остават в нормалния живот като граждани,
бизнесмени или шоумени. Веднъж и завинаги, те са анатемосани като част от
Мафията и единствената им цел е да намалят престоя си зад решетките.
Защо разказвам всичко това? Ами, защото и по тази тема у нас се създава
сюрреалистична, паралелна реалност. Основният клиент на доскорошното
Бюро за защита на Гешев – Ц.Н., се изживява не като „защитен свидетел“
срещу Васил Божков, тоест – разкаял се грешник от хазартната мафия, а като
мъдрец, благодетел, спонсор и мъченик, раздаващ акъл на обществото чрез
социалните мрежи и по своите медийни канали. Огледайте се наоколо и
4

преценете дали „защитеният свидетел“ не е прескочил от сивия сектор към
праймтайма и дали това е нормално за евро-атлантическата „цивилизация“?
Към днешна дата клиентът на разширения списък „Магнитски“ владее
зад кулисите нелегитимен футболен клуб от Първа лига, като същевременно е
спонсор на същата Лига и на половината участници в нея, от което произтича
въпиющ конфликт на интереси. Но това не е всичко – „защитеният свидетел“
брутално налага корпоративния си интерес върху целия български спорт, а
попътно облъчва нацията със своите чалга герои Благо, Божинката, Ники
плюс „силиконките“ от „Шведската тройка“. А после се чудим защо младите
поколения са превърнати в едноклетъчно стадо без втора мисловна система.
Чисто и просто уравнението не излиза, защото няма как Черепа да е
„обществен враг №1“, а неговият лейтенант да е основният „благодетел“ на
българския спорт. И, ако това не е нонсенс, здраве му кажи! Оставям на
съответните компетентни институции казуса, тиражиран от някои медии, че
хазартните структури на Цеката са ощетили бюджета и данъкоплатците с над
300 млн. лева. По примера на Боса от вече затворения „Еврофутбол“,
откъдето тръгна Клондайка на Цеките. Моралните щети от зомбирането на
стотици хиляди лумпени ще ги пишем към „пазарната икономика“…
Вероятно ви прави впечатление, че „свободните медии“ и доста от
популярните журналисти мълчат като комунисти на разпит по скандала?
Елементарно, Уотсън – Цеката плаща на всички по веригата, вместо като
„защитен свидетел“ срещу Мафията като част от нея да пише пред
следователя “Именувам се…“. Но, това е България век след кончината на
Патриарха Иван Вазов. Очевидно няма кой да ни защити от „защитения
свидетел“. Странно, но факт - засега Б.Р. и Я.С. не намират време за тази
чудовищна гавра с правосъдието и обществения морал. Ще се надяваме на
следващото, редовно правителство, защото е нетърпимо логото на един от
подизпълнителите на Черепа да доминира над националния флаг по градове,
села и пътища. Огледайте се и ще се хванете за главите, ако има нещо в тях…
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Огнян Борисов С. и Иван Динев Бакалов, обясненията на подс. Г.
М. АТ.; както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства –статия от 27.09.2021 г. със
заглавие „Кой ще ни защити от „защитения свидетел“ ?“ и с автор Г. М. АТ.;
удостоверения за актуално състояние; справка за съдимост; удостоверение №
2144414.12.2021 г. на СГП; удостоверение № И-34545 на НСС от
10.12.2021г.; удостоверение № 1428 на СпНС от 19.05.2022 г.; удостоверение
№ 1-5-279/1 на БФС от 26.05.2022 г.; извадка от официалната интернет
страница на МФ на РБ от 15.06.2021 г.; Решение № 441 на МС на РБ от
04.06.2021 г. и списък на свързаните юридически лица към решението ; статия
със заглавие: „Разследват Цеките в пет държави“, публикувана във вестник
5

„Труд“ на 11.11.2019 г .; статия със заглавие „Как за 30 години кафене
Колумбия стана Efbet и защо винаги има проблеми със закона“, публикувана
във вестник „24 часа“ на 29.11.2019 г. ; статия със заглавие „Разследват
шефовете на Efbet в 5 държави“, публикувана във вестник „24 часа“ на
30.11.2019 г. ; статия със заглавие „Цеките в основата на расистки скандали и
пране на пари“, публикувана във вестник „Труд“ на 25.11.2019 г. ; статия със
заглавие „Ново раздаване на картите в хазарта“, публикувана във вестник
„Труд“ на 16.02.2020 г. ; статия със заглавие „Efbet – афера за сериал,
подценена от служби, прокурори и продуценти“, публикувана във вестник
„168 часа“ от Главния редактор – Слави Ангелов на 12.11.2020 г.; статия със
заглавие „Първа лига с ново име и нов спонсор: Вече ще е efbet Лига“,
отпечатана в сайта dnes.bg на 07.11.2019 г.; статия със заглавие“БФС обяви
програмата на Еfbet Лига“, отпечатана в blitz.bg и други.
Фактическите си изводи относно съдържанието на процесната статия
„Кой ще ни защити от „защитения свидетел“”, публикувана от електронното
издание „Фрогнюз.бг“ на 27.09.2021 г. с автор подсъдимия Г. М. АТ., съдът
обоснова с приложените към материалите на делото писмени доказателства и
доказателствени средства. В тази връзка следва да се отбележи, че относно
съдържанието на статията и авторството на същата липсва спор между
страните по делото.
От приобщеното към материалите на делото писмено доказателство –
Решение № 441/04.06.2021 г. на МС се установява, че същото е издадено за
предприемане на действия във връзка с наложените от САЩ санкции на
български лица, на основание чл.105, ал.1 от Конституцията на РБългария и
чл.7, ал.1 и ал.3, чл.8, ал.1 и ал.3 и чл.24 от Устройствения правилник на МС
и на неговата администрация и с цел да се предпазят дружествата с държавно
и общинско участие и другите разпоредители с държавни средства от
попадане в обхвата на санкциите.
От приобщеното към материалите на делото писмено доказателство–
извадка от официалната интернет страница на МФ на РБ от 15.06.2021 г. се
установява, че в изпълнение на Решение на Министерския съвет №
441/04.06.2021 г., Министерство на финансите публикува списък на лицата,
които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите,
наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на
министерство на финансите на Съединените американски щати. В
разширения списък, който МФ публикува на 15.06.2021 г. са включени
физически лица, които попадат и потенциално биха попаднали в обхвата на
санкциите, наложени от OFAC, асоциирани лица по т.1, б.“б“ от РМС № 441,
а именно:“всички съдружници, акционери, управители и членове на органи за
управление и контрол на юридическите лица по б.“а“, включени към момента
и за последните пет години“. Списъкът е съставен на база информация, която
е налична и проверена до момента от органа по т.1 от РМС № 441 и обхваща
периода от 2016 г. до 2021 г. Списъкът може да бъде допълван или коригиран
при получаване на нови данни или факти. След проверки, които са в процес
6

на извършване, той ще бъде допълнен с лица по т. 1, буква "а", както и с
такива по и т.1, буква "б" от решението, а именно: "всички съдружници,
акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на
юридическите лица по буква "а", включени към момента и за последните 5
години".
Разширеният списък е публикуван в рубрика "Открито управление",
раздел "Прозрачност“. Видно от същия под № 20 в списък на ФЛ, асоциирани
лица по смисъла на т.1, б.“б“ от Решение № 441/04.06.2021 г. на МС на РБ е
вписан частния тъжител ЦВ. СТ. Н..
На следващо място, от приобщените по делото писмени доказателства –
извадки от ТРРЮЛНЦ на дружествата „Еврофутбол“ ООД ( в
несъстоятелност), „Евросъдружие“ ООД, „Лотари дистрибюшън“ООД,
„Нешънъл лотари“ ООД, „Нумерикъл геймс“ООД, „Ефбет“ООД, „Арена
спорт“ ЕООД, „Балкан геймс“ООД, „Саневиан“ООД, „Галиция“ ООД, се
установява както предмета на дейност на изброените търговски дружества
(организиране на залагания върху резултати от спортни състезания;
дистрибуция и продажба на лотарийни билети и на други стоки на
територията на РБ; осигуряване и продажба на билети за лотарийни игри,
както и всяка друга дейност, незабранена със закон; управление на числови
игри и др.), така и техните съдружници и управители (действителни
собственици –физически лица, участващи пряко или косвено в дружествата –
Васил Крумов Божков, Стефан Н. Н., ЦВ. СТ. Н., Боян С. Н.).
От приобщените към материалите на делото писмени доказателства –
статии със заглавия „Разследват Цеките в пет държави“, публикувана във
вестник „Труд“ на 11.11.2019 г .; „Как за 30 години кафене Колумбия стана
Efbet и защо винаги има проблеми със закона“, публикувана във вестник „24
часа“ на 29.11.2019 г. ; „Разследват шефовете на Efbet в 5 държави“,
публикувана във вестник „24 часа“ на 30.11.2019 г. ; „Цеките в основата на
расистки скандали и пране на пари“, публикувана във вестник „Труд“ на
25.11.2019 г. ; „Ново раздаване на картите в хазарта“, публикувана във
вестник „Труд“ на 16.02.2020 г. ; „Efbet – афера за сериал, подценена от
служби, прокурори и продуценти“, публикувана във вестник „168 часа“ от
Главния редактор – Слави Ангелов на 12.11.2020 г. се установява
съдържанието на посочените статии и техния автор, което кореспондира с
изложеното в обясненията на подсъдимия за големия шум в медийното
пространство във връзка с хазартния бизнес на г-н Васил Божков и
последвалите действия на държавните органи по отношение на него; връзката
на сем. Н.и с В.Божков и възникналият конфликт между тях.
Съдът, отчитайки двойствената природа на обясненията на подсъдимия,
като средство за защита и доказателствено средство, следва да отбележи, че
същите са логични и непротиворечиви, като намират подкрепа в
свидетелските показания на свидетелите Огнян Борисов С. и Иван Динев
Бакалов, поради което ги кредитира с доверие. Изложеното от подсъдимия А.,
7

че информацията, върху която гради тезата си в процесната статия е публично
известна, се потвърждава както от показанията на разпитаните по делото
свидетели, така и от приобщените писмени доказателства.
Твърдяното от подсъдимия, че „ЕФБЕТ“ е официален спонсор на цялата
Първа лига и че много футболни отбори играят с логото „ЕФБЕТ се
потвърждава от приложените по делото писмени доказателства –статии със
заглавия: „Първа лига с ново име и нов спонсор: Вече ще е efbet Лига“, “БФС
обяви програмата на Еfbet Лига“, както и приложените писмени доказателства
за футболните отбори от Първа лига, които играят в фланелки с логото на
„Еfbet“ –Арда 1924 (Кърджали), Лудогорец 1945 (Разград), Спартак 1918
(Варна), ФК ЦСКА 1948 (София), Хебър 1918 (Пазарджик).
Съдът възприема като достоверни показанията на св.Огнян С. -
пенсиониран журналист, основател на „Фрог Нюз“ и на св. Иван Бакалов -
журналист и основател на електронен вестник. От тези показания се
установява, че инкриминираната статия не е разследваща журналистика, а
публицистика, която не разкрива нови факти и обстоятелства, а е базирана на
публично известни факти, разпространени от медиите. Статията
представлявала една журналистическа и публицистична оценка, чиято цел
била да възбуди общественото мнение.
Изводите си относно чистото съдебно минало на подсъдимия, съдът
обоснова с приложената по делото справка съдимост.
Всички събрани по делото доказателства, обсъдени по –горе, както
поотделно, така и в своята съвкупност по един категоричен начин позволиха
на съда да приеме описаната по –горе фактическа обстановка, въз основа на
която бяха изградени изводите относно приложимото право.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От обективна страна съставът на престъплението клевета е свързан с
разгласяване на конкретни обстоятелства, определени факти, които са
неистински и са позорни (недостойни от гледище на общоприетите морални
разбирания и предизвикват еднозначната негативна оценка на обществото),
както и с приписване на неизвършено престъпление.
От субективна страна, клеветата е умишлено престъпление, което се
извършва с пряк или евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава, че
довежда до знанието на трето лице неистински позорни за другиго
обстоятелства или му приписва неизвършено от него престъпление.
Във връзка с престъплението „клевета” са инкриминирани следните
изрази по отношение на ЧТ Цветан Н.: „Вероятно ви прави впечатление, че
„свободните медии“ и доста от популярните журналисти мълчат като
комунисти на разпит по скандала? Елементарно, Уотсън - Цеката плаща на
всички по веригата, вместо като „защитен свидетел“ срещу Мафията като част
от нея да пише пред следователя “Именувам се...“. Но, това е България век
след кончината на Патриарха Иван Вазов. Очевидно няма кой да ни защити
8

от „защитения свидетел“. Странно, но факт - засега Б.Р. и Я.С. не намират
време за тази чудовищна гавра с правосъдието и обществения морал“ и
„Чисто и просто уравнението не излиза, защото няма как Черепа да е
„обществен враг № 1“, а неговият лейтенант да е основният „благодетел“ на
българския спорт. И, ако това не е нонсенс, здраве му кажи! Оставям на
съответните компетентни институции казуса, тиражиран от някои медии, че
хазартните структури на Цеката са ощетили бюджета и данъкоплатците с над
300 млн. лева“ и „Към днешна дата клиентът на разширения списък
„Магнитски“ владее зад кулисите нелегитимен футболен клуб от Първа лига,
като същевременно е спонсор на същата Лига и на половината участници в
нея, от което произтича въпиющ конфликт на интереси. Но това не е всичко -
„защитеният свидетел“ брутално налага корпоративния си интерес върху
целия български спорт (...)“.
За да е налице престъплението „клевета” чрез приписване на
престъпление, следва престъплението да е описано по време, място и начин
на извършване. Тези факти следва да се съдържат в конкретните твърдения, а
не да се извличат чрез тълкуване от страна на пострадалия на направените
изявления.
Според настоящия съдебен състав от инкриминираните изрази,
разгледани по отделно и в контекста на цялото съдържание на изявленията на
подс.А. в процесната статия не може да се изведе конкретно твърдение, че
тъжителят Ц.Н. е извършил някакво престъпление, в частност такова по
чл.304 НК или чл.255 от НК, още по-малко пък такова по чл.321 от НК. В
този смисъл липсват дори най-елементарно определени обективни и
субективни признаци на приписаното престъпление –дата и място на
извършването му.
Съгласно константната практика на Върховната съдебна инстанция,
при решаване на спора по същество, съответно в мотивите към акта си, съдът
е длъжен да посочи кои от инкриминираните от тъжителя изрази
представляват твърдения за факти и кои – оценка на фактите. На проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират
отговорността на журналиста, само ако позорят адресата и са неверни.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да
ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В
мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в
тъжбата действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното
съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са
позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по
чл. 39, ал. 1 КРБ. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират
отговорността на журналиста и кои са правомерно извършени. Когато
журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да
провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат
да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са
9

обидни. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва
да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Разпоредбата
на чл. 10, т. 1 КРБ прокламира свободата на изразяването на мнения,
включително разпространяването на информация и идеи без намеса на
държавните власти. Нормата не дава право да се разпространяват неверни
факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната
оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се
простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати
неоправдано честта и достойнството на гражданите. Журналистите не могат
да използват правото за свободно разпространение на информация, за да
нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат критиките до границите,
визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, а доколкото ги прекрачат, отговарят за
причинените вреди.
Изложеното в тъжбата, че статията с целия си текст внушава на
читателя, че тъжителя Н. е част от мафията, „защитен свидетел“ срещу
мафията, ощетил бюджета със значителна парична сума не представлява
твърдение за конкретни факти. Действително, коментарите на подс.А. в
процесната статия изразяват негативно му отношение, но негативното
отношение, доколкото не представлява обида или клевета, не е
противоправно деяние. Например, изразите: "Странно, но факт - засега Б.Р. и
Я.С. не намират време за тази чудовищна гавра с правосъдието и
обществения морал“ и „Оставям на съответните компетентни институции
казуса, тиражиран от някои медии, че хазартните структури на Цеката са
ощетили бюджета и данъкоплатците с над 300 млн. лева“, изразява
отношението на журналиста към тези факти. Субективните убеждения,
доколкото не са съобщени като самостоятелни неверни факти, могат да се
изразяват свободно от всеки гражданин - те не променят съобщавания факт, а
отразяват единствено вътрешното отношение на изказващия ги към този
факт. Убежденията като елементи от вътрешния му живот не подлежат на
доказване, тъй като те представляват оценка на факти, а оценките не са
правнолевантни, дори и да са негативни и да са обективирани устно или
писмено (ако не са обидни). Както се приема в константната практика на
ВКС, начинът на мислене не може да се криминализира, тъй като резултатите
от него не са еднозначни и не подлежат на доказване (в този смисъл е
Решение № 80/09.03.1998 г. по н.д. № 766/1997 г., ІІ н.о.).
В тази връзка какви изводи внушава едно журналистическо изказване е
въпрос на субективно възприятие ( каквото е възприятието на тъжителя, че
той е част от мафията), познания и конкретно лично отношение към
реалността на възприемащия информацията. Внушенията, които една статия
провокира у хората са индивидуални и уникални вътрешни преживявания,
които съдът не може да преценява като праворелевантни факти.
В конкретния казус подс.А. е бил субективно убеден, че съобщава
интересни факти от обективната действителност в страната към момента, а
дали същите отговарят на истината, е следвало да бъде установено
10

впоследствие от съответните компетентни органи.
За да е налице съставът на престъплението „клевета“ чрез разгласяване
на конкретни обстоятелства, определени факти, следва същите да са
неистински и да са позорни.
По отношение на израза „Към днешна дата клиентът на разширения
списък „Магнитски“ владее зад кулисите нелегитимен футболен клуб от
Първа лига, като същевременно е спонсор на същата Лига и на половината
участници в нея“, както беше коментирано и при анализа на доказателствата,
изложеното в статията, че частният тъжител Ц.Н. е включен в разширения
списък „Магнитски“, както и че „ЕФБЕТ“ е спонсор на Първа лига (efbet
Лига), е обективно вярно. Ето защо в случая следва да намери приложение
хипотезата на чл.147, ал.2 НК, която изключва наказуемостта при
установяване истинността на разгласените позорни обстоятелства.
По отношение на израза, че частният тъжител владее нелегитимен
футболен клуб, съдът дава вяра на обясненията на подс. А., от които се
установява, че изпълнителният директор на БФС Борислав Попов заявил
преди време, че допуска ФК „Централен спортен клуб на армията, 1948“ АД
до участие в Първа професионална футболна лига в порядъка на
изключенията. Освен това, публично известен бил и фактът, че от страна на
"ЦСКА-София" в прокуратурата било внесено искане за заличаване на
регистрираното сдружение "Футболен клуб "Централен спортен клуб на
армията 1948", което ползвало емблемата и абревуатурата, които влизали в
търговската марка. Ето защо, съдът счита, че изложеното представлява
единствено субективното мнение на автора по този въпрос, което принципно
не подлежи на проверка и доказване, тъй като не се излагат конкретни факти
от обективната действителност, подлежащи на такава проверка и доказване.
По –нататък, според автора на статията, частният тъжител, от една
страна като лице свързано с футболен клуб от Първа лига, а от друга страна
като спонсор на същата Лига, от което произтичал въпиющ конфликт на
интереси, като същият налагал брутално корпоративния си интерес върху
целия български спорт. В конкретиката на казуса се касае за лична и
журналистическа оценка от страна на автора на статията, който в обясненията
си пред съда заяви, че негово право като свободен журналист е да попита дали
няма конфликт на интереси, когато не малък брой футболни отбори играят с
логото „ЕФБЕТ“, като в същото време това лого е официален спонсор на
цялата Първа лига и има рекламни отношения и с националния отбор. В
случая следва да се вземе предвид, че подс. А., казвайки това не е целял да
наклевети тъжителя Н., респективно да разгласи позорно обстоятелство за
него, именно поради формираното му вътрешно субективно убеждение в
истинността на изложеното от него.
Предвид изложеното, съдът счита, че деянието е несъставомерно и от
субективна страна.
Липсата на съставомерност по основния състав на престъплението
11

„клевета” по чл. 147, ал. 1 НК прави безпредметно обсъждането на
квалифициращите му признаци.
Предвид гореизложеното, съдът прие, че инкриминираните с тъжбата
изрази не изпълват състава на повдигнатото обвинение, поради което и на
основание чл. 304 НПК оправда подс. Г. М. АТ. по това обвинение.
На следващо място, съдът следва да посочи, че друго самостоятелно и
достатъчно основание за оправдаване на подсъдимия по така повдигнатото му
с частната тъжба обвинение е неправилно посочената дата на
инкриминираното деяние. Навсякъде в текста на тъжбата се твдърди, че
процесната статия е публикувана на 28.09.2021 г. на електронното издание
„фрогнюз.бг“, с която са разгласени клеветнически твърдения по отношение
на личността на частния тъжител, които били възприети от страна на
читателите на електронното издание. От приложената по делото разпечатка от
frognews, съдържаща процесната статия и след извършване на проверка в
интернет сайта, съдът установи, че процесната статия е отпечатана на
27.09.2021 г., а не на 28.09.2021 г., както се твърди в частната тъжба. В
тълкувателната дейност на ВС и текущата практика на ВКС, в принципни
решения, не се поставя никакво ограничение за възможността частният
тъжител да поправи допуснатата непълнота или неточност в съдържанието на
частната тъжба, като дата, място или елементи от фактическото изпълнение
на деянието. Но отстраняването на тези недостатъци в тъжбата трябва да е
преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл.81 ал.3 от НПК.
Този срок е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от
частен характер. Това изискване на закона задължително трябва да се изпълни
и е свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на
доказване в наказателния процес по обвинението за престъпление,
преследвано по реда на частното обвинение. За престъпленията, преследвани
по частното обвинение, подобно на обвинителния акт – за престъпленията от
общ характер, от лицето което се легитимира като пострадал от престъпление
от частен характер се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на
доказване в съдебната фаза на наказателния процес, които могат да бъдат
изменени и в хода на съдебното следствие при установяване на основания за
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението –чл.287,
ал.6 от НПК, като частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не
е изтекъл срокът по чл.81, ал.3 от НПК. Освен това, в съдържанието на
частната тъжба не са посочени изрично дата на извършване на деянието и
датата на узнаването му от страна на частния тъжител, за да може да се
направи преценка за спазване на срока по чл.81, ал.3 от НПК. Но тъй като
частната тъжба е подадена в съда на 30.09.2021 г., и е датирана с дата
29.09.2021 г., съдът приема, че тъжителят е узнал за процесната статия на
28.09.2021 г., която дата се сочи и като дата на извършване на деянието.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
12

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13

Съобщи за изтекли лични данни