Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 387
гр.Пловдив, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесети ноември…през…две
хиляди и деветнадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Александър Стойчев
при участието на секретаря……Цветелина
Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №352 по описа за 2019 година,…за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №119/05.03.2019г.,
постановено по търг. д. №620/2018г. по описа на П. окръжен съд, е отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ***иск да се признае за
установено по отношение на ответниците С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН ********** съществуването
по основание и размер на паричното задължение, за което е издадена заповед за
изпълнение №8545/04.09.2017г. по ч.гр.д. №13772/2017г. на ПРС, а именно: че С.К.В.
и Н.М.В. дължат на „Б.Д.“ ЕАД солидарно следните суми: 47 535.58лв. – главница
по Договор за ипотечен кредит от **********г. и допълнителни споразумения към
него от 16.12.2009г., 20.04.2015г. и 01.02.2017г.; 1 143.36лв. – неплатена
редовна лихва върху главницата за периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г.; 0.45лв.
– санкционна лихва за периода 05.06.2017г. – 30.08.2017г.; 215лв. – дължими такси, законна
лихва върху главницата, считано от
31.08.2017г. /датата на подаване на заявление за издаване заповед за
изпълнение/ до окончателното плащане. Ищецът е осъден да заплати на ответниците
разноски по делото в размер на 3 000лв.
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство –„Б.Д.“ ЕАД. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон, както и със събраните по делото доказателства. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд за недължимост на вземането, основани на липсата на
обективни предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, липса на
погасителен план, както и на съображения за наличие на неравноправни клаузи. Иска
се отмяна на решението и постановяване
на друго, с което установителните искови претенции да бъдат уважени. С
въззивната жалба не са предявени доказателствени искания. Претендират се
сторените по делото разноски.
В представения отговор по
чл.263 от ГПК въззиваемите страни С.К.В.
и Н.М.В. оспорват въззивната жалба. Не сочат нови доказателства. Претендират сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява
правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност,
допустимост на решението и спазване на императивните норми на материалния закон.
Решението е валидно и допустимо.
Същото е постановено в производство по чл.422 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство, жалбоподател
в настоящето – „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ********, е изложил фактически обстоятелства за
успешно проведено заповедно производство по реда на гл.37 от ГПК, като
издадената Заповед №8545/04.09.2017г., съдържаща разпореждане за незабавно
изпълнение, по ч.гр.д. №13772/2017г. по
описа на РС П., е в срок възразена. С цитираната Заповед ответниците са осъдени
да заплатят солидарно на заявителя сумите от 47 535.58лв. – главница
по Договор за ипотечен кредит от **********г. и допълнителни споразумения към
него от 20.04.2015г. и 01.02.2017г.; 1 143.36лв.
– неплатена редовна лихва върху главницата за периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г.;
0.45лв. – санкционна лихва за периода 05.06.2017г. – 30.08.2017г.; 215лв. – дължими такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.08.2017г., както и разноски за заповедното
производство. Съществуването на вземането се обосновава с наличието на Договор
за ипотечен кредит от **********г. и допълнителни споразумения към него от
20.04.2015г. и 01.02.2017г. В изпълнение на договора за ипотечен кредит банката
предоставила на ответниците кредит в размер на 52 000лв. със срок за
издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване - 28.08.2006.
Кредитът е погасяван на равни месечни вноски, съгласно предоставен на кредитополучателите
погасителен план, като за падежна дата е определено 28-мо число. Поради
нередовно обслужване на кредита, на 20.04.2015г. е подписано допълнително
споразумение към договора, с което кредитът е преструктуриран. По същата
причина, в последващ момент – на 01.02.2017г., страните са подписали ново
допълнително споразумение. Ищецът се позовава
на неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателите за заплащане
на дължимите погасителни вноски. Поради неплащането на падежи – 28.05.2017г. в
размер на 284,84лв. и в пълен размер от по 639,07лв. на падежи 28.06.2017г.,
28.07.2017г., 28.08.2017г., на основание чл.20.2 от договора, поради допусната
забава, повече от 90 дни, целият ползван кредит, заедно с лихвите, е станал
предсрочно изискуем на 31.08.2017г., за което длъжниците били надлежно
уведомени. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с
което да се приеме за установено съществуването на вземането по отношение на
ответниците, произтичащо от горепосочения
договор и в посочените размери по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Ответниците С.К.В. и Н.М.В. са оспорили предявения
иск. Без да оспорват факта на валидно възникнало договорно правоотношение,
оспорват наличието на обективния елемент за настъпилата предсрочна изискуемост
– забава за заплащане на месечните погасителни вноски за сочения от ищеца
период и в сочените размери. Това възражение се основава на твърдения за липса
на погасителен план към договора за ипотечен кредит, с който да е определен
падежът и размерът на месечните погасителни вноски и доколкото с договора е
определен само крайният срок за издължаване на кредита – 28.08.2026г., то
кредитополучателите не са изпаднали забава, не са дължали неоснователно
начислени им и събрани наказателни лихви за периода от сключване на договора до
датата на подписване на първото допълнително споразумение – 20.04.2015г. Позовават
се на наличието на неравноправни клаузи в договора – нищожни по смисъла на
чл.146 ал.1 от ЗЗП. За такива се сочат чл.7 от договора, чл.8.1 и чл.9.1 от Общите
условия, даващи право на кредитора за едностранна промяна на размера на
възнаградителната лихва. Позовават се и на липсата на погасителен план към
последното подписано между страните допълнително споразумение от 01.02.2017г.,
при което не бил определен размерът на месечните погасителни вноски и
формиращите ги компоненти – главница и възнаградителна лихва. Оспорва се и
наличието на субективните предпоставки за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, прие
следното:
Правоотношенията межди страните произтичат от Договор
за ипотечен кредит от **********г., по силата на който банката е предоставила
на кредитополучателите кредит в размер на 52 000лв. Съгласно чл.2 от
договора срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, като кредитът се усвоява еднократно. В чл.7 е регламентиран
начинът на формиране на възнаградителната лихва, а именно: формирана от базов
лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
надбавка; към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3.69%,
стандартната надбавка е в размер на 5.30 процентни пункта или лихвеният процент
по кредита е общо 8.99%. В чл.11 от договора е прието, че неразделна част от
договора са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. В чл.20.2 от
ОУ е регламентирано правото на кредитодателя при допусната забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни да обяви кредита за предсрочно изискуем.
С допълнително споразумение от 20.04.2015г. е
предоговорен начинът на уреждане на правоотношенията по вече просрочени
плащания. Установен е остатъкът по дълга – 48 285,34лв., от които главница
– 44 400,03лв.; редовна лихва – 3 555,51лв., такси закъснение –
11.90лв. и заемни такси – 317.90лв. Кредиторът се е отказал от част от заемни
такси и такси закъснение, при което е установен остатък от дълга 47 420лв.
Този остатък е формиран от начислена редовна лихва в размер на
3 019.97лв., която се капитализира към главницата по кредита, която е
44 400,03лв. В чл.5 от допълнителното споразумение е регламентиран
размерът на възнаградителната лихва, която към датата на подписването му е
10.99%, формирана от стойността на 6-месечен S. – 1.181% и надбавка – 9.809%. Към допълнителното
споразумение е приложен погасителен план.
Подписано е и допълнително споразумение от 01.02.2017г.
Установен е остатъкът по дълга – 49 626,10лв., от които главница –
44 852,73лв..; редовна лихва – 3 883,19лв., наказателна лихва –
16.89лв. Намален е лихвеният процент по кредита на 9.240%, формиран от
стойността на 6-месечен S. – 0.331% и
надбавка – 7.209%.
За да отхвърли установителната искова претенция
окръжният съд се е мотивирал с липсата на обективните предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост. Приел е, че за да бъде доказана
забавата по смисъла на чл.20 ал.2 от ОУ, следва да бъде установен падежът на
конкретно определени по размер месечни вноски за главница и лихва. Изводът за
недоказаност на тези компоненти от договора за банков кредит – уговорен падеж и
размер на месечните погасителни вноски, първоинстанционният съд е извел от
липсата на уговорен месечен падеж на погасителните вноски в договора за банков
кредит и липсата на изготвен към него погасителен план, както и с липсата на
погасителен план към допълнителното споразумение от 01.02.2017г.
Вярно е, че в договора за ипотечен кредит от **********г.,
в чл.6, е посочено, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е
28.08.2026г. Това не води обаче автоматично до извода, че липсва уточнен
конкретен падеж /като дата от месеца/ на всяка една от месечните погасителни
вноски. Съпоставимо с клаузата на чл.2 от договора, съгласно която месечните
погасителни вноски са 240, краен падеж – 28.08.2026г., то явно е, че волята на
страните, макар непрецизно изразена, е падежът на всяка месечна погасителна
вноска да е 28-мо число на съответния календарен месец. Аргумент в тази насока
са данните, съдържащи се в представените извлечения от сметки, видно от които
плащанията по кредита са извършвани на 28-мо число от месеца, каквито данни се
съдържат и в приетите при първоинстанционното разглеждане на делото, и в
настоящето производство заключения от съдебноикономическа експертиза. Аргумент
в тази насока е изразената воля на страните в клаузата на чл.4 от допълнително
споразумение от 20.04.2015г., съгласно която падежната дата за издължаване на
месечните погасителни вноски за главница и лихва не се променя – 28-мо число,
както и в клаузата на чл.1 от допълнително споразумение от 01.02.2017г., която
е в същия смисъл.
Вярно е, че чл.5 от договора за ипотечен кредит
препраща към изготвен и приложен погасителен план, какъвто, безспорно установено
в първоинстанционното производство – не е изготвен. Това се отнася и до
допълнително споразумение от 01.02.2017г. Липсата на погасителен план обаче не
опорочава възникналата въз основа на договора за банков кредит облигационна
връзка. Това не води и до неяснота относно размера на месечните погасителни
вноски и техните компоненти – главница и възнаградителна лихва, щом този размер
е определяем от съдържанието на договора. В случая в договора от 16.08.2007г. е
конкретно посочен размерът на отпуснатия и усвоен кредит, размерът на
възнаградителната лихва, начинът на изплащане на кредита – на 240 месечни
погасителни вноски. Аргумент в тази насока са данните, съдържащи се в
представените извлечения от сметки, видно от които първоначално извършваните
плащания /което обстоятелство не е спорно/ на 28-мо число от месеца, са в
размер на 467,52лв., което е видно и от заключението от съдебноикономическата
експертиза.
Според дефиницията на чл.430 от ТЗ, с договора за
банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.
Според ал. 2 заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Или
съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков кредит са:
страните,
паричната сума – предмет на договора, целта,
за която е отпусната паричната сума, условията, при които е отпусната заемната
сума, с оглед възмездния характер на договора – възнаградителна и санкционна
лихва, срок на ползване, съответно – връщане на отпуснатия и усвоен кредит.
Процесният договор съдържа яснота - съгласие досежно всички съществени елементи
на типичния договор за кредит. Изискването за посоченото съдържание на договора
за банков кредит може да се изведе и от наднационалното право – чл.10 ал.2 от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити. В същата разпоредба се съдържа
дефиницията, съответно и предназначението на погасителен план към договор за
банков кредит. В б. „и“ е регламентира правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно
и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит извлечение
под формата на погасителен план. Погасителният план посочва дължимите плащания
и сроковете и условията, отнасящи се до извършването на тази плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и, когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, погасителният план посочва по ясен и кратък начин факта, че данните в
плана са валидни само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит. Т.е. – погасителният план
не е компонент от договора за банков кредит, а неговата функция е
информационна. По отношение на приложението на б. „з“ от чл.10 ал.2 от Директива 2008/48/ЕО – договорът да
съдържа размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е
уместно, реда на разпределение на вноските между различни неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, в решение на
Съда на ЕС от 09.11.2016г. по дело C-42/15, е казано: Разпоредбата на чл.10,
ал.2, б. „з“ от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че в
договора за кредит не е необходимо да се посочват точните дати на падежа на
отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват
на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски –
какъвто, с оглед гореизложените съображения е настоящият случай. В същото решение по повод изготвянето
на погасителен план и приложението на чл.10, ал.2, б. „и“ от Директива
2008/48/ЕО е казано: Тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Ето защо възраженията на ответниците, че поради липсата на подписан
към договора погасителен план и неуговорен конкретен падеж те не са имали
задължение да плащат ежемесечни погасителни вноски, а са имали задължение да
върнат заемната сума с уговорената лихва в срок до 28.08.2026г. и банката не е
имала основание да начислява и събира наказателни лихви – са неоснователни, а
изводите на окръжния съд в тази насока, основно аргументирали го да приеме
липсата на обективните предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост –
неправилни.
Относими към наличието на обективните предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост, а и досежно размера на претенцията, са
доводите на ответниците за неравноправни клаузи.
В отговора на исковата молба въззиваемите страни сочат
като неравноправни: клаузата на чл.7 от договора, съгласно която
възнаградителната лихва е формирана от базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и надбавка; клаузата на чл.8.1 от ОУ за
предоставяне на ипотечни кредити, съгласно която кредитът се олихвява с фиксирана
и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в
договора, като кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин; клаузата на чл.9.1, съгласно
която при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
т.10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание.
Договорът за кредит от **********г. има характер на финансова услуга по смисъла на пар.13 т.12 от ДР ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на пар.13
т.2 от ДР ЗЗП. Безспорно и въззиваемите страни имат качеството на потребители
по смисъла на пар.13 т.1 от ДР ЗЗП, възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи. Т.е. – процесният
договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да
намерят приложение разпоредбите на чл.143 – чл.148 от същия.
С оглед формулировките си клаузите на чл.7 от
договора, чл.8.1 и чл.9.1 от Общите условия, като цяло предвиждащи едностранно
изменение на условията по договора при непредвидени в същия основания, при
посочена единствена предпоставка - базов лихвен процент за този вид кредит,
определян периодично от кредитора и предоставено право на кредитор да променя
базовия лихвен процент, без да са посочени каквито и да е обективни
предпоставки, са неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 от ЗЗП. Тези клаузи не
са индивидуално уговорена, сключени са в нарушение на принципа за
добросъвестност, създават значителна неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата
и задълженията на страните, при което същите са във вреда на потребителя. Уговорката
в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна
промяна на договорения лихвен процент, въз основа на непредвидено в самия
договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с
обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна по смисъла на общата дефиниция на чл.143 т.10 от ЗЗП.
Цитираните клаузи от договора и общите условия,
неиндивидуално уговорени, са нищожни по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл.146 ал.5 от ЗЗП наличието на
неравноправни клаузи в договора не води до неговата нищожност, ако договорът
може да се прилага без тези клаузи. В случая обемът от основни права и
задължения, поети с договора, които стоят в основата на възникналото
облигационно правоотношение, са приложими, без да е необходимо да се прилагат
нищожните клаузи, а тази нищожност би рефлектирала върху размера на
задължението, съответно – наличието на обективния елемент от предсрочната
изискуемост.
Обстоятелствата, посочени в исковата молба, че преустановяване
погасяване на кредита е допуснато след 04.05.2017г., при което с оглед клаузата
на чл.20.2 от ОУ, отчитайки допусната забава в плащанията над 90 дни, на
31.08.2017г., банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем – не се
спорят и се установяват от допуснатата при първоинстанционното и при настоящето
разглеждане на делото съдебноикономичмеска експертиза. Относно това – налице ли
е била забава в плащанията над 90 дни, от значение е действието на
неравноправните клаузи, регламентиращи едностранното увеличение на
възнаградигелната лихва.
Съгласно заключението от приетата при
първоинстанционното разглеждане на делото съдебноикономическа експертиза за
периода от сключване на договора – **********г. до 2017г. е налице увеличение
на лихвените проценти по възнаградителната лихва /като първото такова е от
10.09.2007г. – 9.49%/. Тъй като механизмът на увеличение на лихвата, описан
в чл.7 от договора, чл.8.1 и чл.9.1 от ОУ е нищожен, не поражда целените правни
последици и не обвързва потребителя. Той остава обвързан само с първоначално
определената лихва по кредита в чл.7 от договора, а именно – 8,99%.
С допълнително споразумение от 20.04.2015г. е
договорен процент на възнаградителната лихва - 10.99%, а с допълнително
споразумение от 01.02.2017г. - 9.240%. Допълнителните споразумения съдържат
установителна част на размера на дълга /посочен по-горе/, който размер на дълга
е вследствие приложението на нищожните клаузи на договора, касаещи
едностранната промяна от страна на банката на лихвените проценти по основния
договор за банков кредит. И тъй като задълженията на кредитополучателите са
определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, както и
на ОУ, така обективираното „допълнително съглашение“ между страните в
допълнително споразумение от 20.04.2015г. и в допълнително споразумение от
01.02.2017г., имащо за предмет предоговаряне на кредита, е нищожно.
За пълното изясняване на възникналите по делото
въпроси, във въззивното производство се назначи допълнителна съдебноикономическа
експертиза, със задача: като се съобразят извършените плащания от страна на
кредитополучателите - какъв би бил размерът на непогасената, но изискуема с
настъпването на падежите на отделните вноски част от кредита – главница,
редовна/възнаградителна лихва, наказателна лихва, заемни такси към
30.08.2017г., при положение че размерът на възнаградителната лихва за периода **********г.
– 30.08.2017г. не е променян, а е този – по чл.7 от договора.
Вещото лице Й. е съобразило всички извършени плащания
по договора за ипотечен кредит, които са общо в размер на 60 910,03лв. Съгласно
заключението, при използването им за хронологично погасяване на задълженията,
при постоянна възнаградителна лихва 8,99%, до изчерпването на сумата от 60 910,03лв., тя би била достатъчна да се погасят
задълженията с падеж до 28.04.2017г. – включително, частично – договорната
лихва с падеж 28.05.2017г., при което дължимите падежирали суми към
30.08.2017г. биха се формирали, както следва: 819,77лв. – падежирала главница;
950,08лв. – падежирала договорна лихва /932,85лв. до 28.08.2017г. + 17,23лв. от
28.08.2017г. до 30.08.2017г./; 95лв. – падежирала такса за управление /заемни
такси/.
При съобразяване на
данните, съдържащи се в заключението от съдебноикономическата експертиза, относно това – налице ли е предвидената в чл. 20.2 от
ОУ допусната забава в плащанията над 90 дни, следва да се прецени кумулативното
наличие на обективния елемент – неизпълнение
от страна на кредитополучателите на поетите с договора задължения и
субективния елемент за отнемане преимуществото на срока – упражняване от страна на кредитора на
правомощието да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е
обективиран в съответно волеизявление /уведомление/, достигнало до
кредитополучателя. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит за
предсрочно изискуем е обективирано в уведомления, връчени на длъжниците на дата
24.08.2017г. /на Н.В. – лично, а на С.В. – чрез съпругата му Н.В./, към който
момент следва да се счита, че има действие предсрочната изискуемост.
Неоснователни са възраженията на ответниците за ненадлежно упражняване на
правото на предсрочна изискуемост, основано на доводи, че в посочените
уведомления банката не се е позовала на конкретна разпоредба, предвиждаща
предсрочна изискуемост, не е посочила размера на просрочените вземания, размера
на предсрочно изискуемата сума. Волеизявлението на кредитора следва да е обективирано
в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по
чл.60 ал.2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право
на кредитора да упражни правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита –
която яснота в случая е налице. Не са въведени формални изисквания към
съдържанието на волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост.
Като последица от действието на неравноправните клаузи
за едностранно увеличаване на лихвените проценти по възнаградителната лихва и с
оглед данните от заключението от съдебноикономическата експертиза, то началният
момент на забава на главница и/или лихва е 28.05.2017г. /към която падежна дата
следва да се счита платена само част от възнаградителната лихва/. От датата на
забавата обаче – 28.05.2017г. до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост – 24.08.2017г., не е изтекъл предвиденият в чл.20.2 от ОУ 90-дневен
срок на забава на плащанията за упражняване правото на предсрочна изискуемост.
Или липсва обективният елемент на предсрочната изискуемост, при което не са
осъществени фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост.
Но дори и да не са осъществени фактите, относими към
настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за
банков кредит, липсата на точно изпълнение за погасяване на задължението –
главница и/или лихва, следва да бъде съобразено в рамките на установителното
исково производство по чл.422 от ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи
изпълнение на онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните. Това е така, тъй като предсрочната изискуемост е подвид
на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за
съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможност на кредитора
да иска изпълнение на задължението. Ищецът претендира, че за него се е породила
възможност да му се присъди цялото вземане, но в случая е установено, че такава
възможност съществува само за част от вземанията, което рефлектира по
основателността на иска по размер, като тази основателност на иска по размер
касае вноските с настъпил падеж. Като размер на вноските с настъпил падеж –
главница, лихва до 30.08.2017г., заемни такси следва
да се приемат тези, посочени в заключението от съдебноикономическата
експертиза: 819,77лв. – падежирала главница; 950,08лв. – падежирала договорна
лихва; 95лв. – падежирала такса за управление /заемни такси/. В
производството по чл.422 от ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на
исковата молба, както размер, така и период на претенциите за главница,
възнаградителна, санкционна лихва, заемни такси.
Претенцията на ищеца се свежда до следните суми и
периоди: 47 535.58лв. – главница, която е падежирала и
предсрочно изискуема; 1 143.36лв.
– неплатена редовна лихва върху главницата за периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г.;
0.45лв. – санкционна лихва за периода 05.06.2017г. – 30.08.2017г.; 215лв. –
заемни такси.
Освен падежиралата главница към 30.08.2017г. -
819,77лв., следва да се присъди и падежиралата такава към момента на
приключване на съдебното дирене. Съгласно допълнителното заключение от
съдебноикономическата експертиза /прието във въззивното производство/, размерът
на дължимата главница, като компонент от ежемесечните погасителни вноски,
считано от м. септември 2017г. до м. ноември 2019г., е 6 222,45лв. Или
установителният иск досежно главницата се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен до размера на сумата от 7 042,22лв. /819,77+6 222,45/.
За разликата до 47 535.58лв. следва да бъде отхвърлен.
Възнаградителната/редовна лихва е претендирана за
периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г. Съгласно заключението от
съдебноикономическата експертиза размерът на редовната лихва за този период е
950,08лв. и до този размер установителният иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен. За разликата до 1 143.36лв. – следва да бъде отхвърлен.
Съгласно заключението от съдебноикономическата
експертиза, съобразявайки извършените плащания според първоначално уговорената
възнаградителна лихва, заемните такси са в размер на 95лв. и до този размер
следва да бъде уважена исковата претенция, а за разликата до 215лв. следва да
бъде отхвърлена. Санкционна лихва не се дължи за периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г.,
при което исковата претенция в тази част, като неоснователна, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед на изложеното въззивната жалба се явява
частично основателна. Първоинстанцинното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен установителният иск сумата от 7 042,22лв. –
главница; за сумата от 950,08лв. - редовна лихва върху главница за периода 28.05.2017г.
– 30.08.2017г.; сумата от 95лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2017г.
Вместо това следва да се постанови друго, с което
установителният иск за сумата от 7 042,22лв. – главница; сумата от
950,08лв. - редовна лихва върху главница за периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г.,
сумата от 95лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.08.2017г. – да бъде уважен.
Следва да се потвърди решението в частта, с която е
отхвърлен установителният иск за сумата над 7 042,22лв. до 47 535.58лв.
– главница; за сумата над 950,08лв. до 1 143.36лв. - редовна лихва върху
главница за периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г.; сумата от 0.45лв. – санкционна
лихва за периода 05.06.2017г. – 30.08.2017г.; сумата над 95лв. до 215лв. –
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.08.2017г.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците в първоинстанционното производство следва да заплатят на ищеца
направените разноски при първоинстанционното разглеждане на делото съразмерно с
уважената част от иска. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК ищецът е сторил разноски в размер на 1 673,53лв., при което по
съразмерност му се дължат разноски в размер на 276,81лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на
ответниците направените разноски пред първата инстанция съразмерно с
отхвърлената част от иска. Съгласно представения списък на разноските ответниците
са сторили такива в размер на 3 000лв. Съразмерно с отхвърлената част от
иска им се дължат разноски в размер на 2 509,62лв. При това положение
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест на
ищеца са присъдени разноски над 2 509,62лв. до 3 000лв.
Следва да се присъдят по съразмерност и сторените в
заповедното производство разноски, които са общо 1 027,89лв. Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното
производство разноски съразмерно с уважената част от иска – 168,02лв.
На основание чл.78 от ГПК във връзка
с чл.273 от ГПК въззиваемите страни следва да заплатят на жалбоподателя
направените разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от
иска /уважената част от въззивната жалба/. Съгласно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК същите са в размер на 1 777,89лв. Съразмерно с
уважената част от иска ответниците по жалбата следва да заплатят на
жалбоподателя разноски в размер на 290,61лв.
Жалбоподателят следва да заплати на
въззиваемите страни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно
представения списък на разноските ответниците по жалбата са сторили такива в
размер на 3 000лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска им се дължат
разноски в размер на 2 509,62лв.
Водим от изложеното и на основание
чл.271 ал.1 от ГПК, П. апелативен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №119/05.03.2019г.,
постановено по търг. д. №620/2018г. по описа на П. окръжен съд, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ***иск да се признае за
установено по отношение на С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН ********** съществуването
по основание и размер на паричното задължение, за което е издадена заповед за
изпълнение №8545/04.09.2017г. по ч.гр.д. №13772/2017г. на ПРС, а именно: че С.К.В.
и Н.М.В. дължат на „Б.Д.“ ЕАД солидарно следните суми: 7 042,22лв. – главница по Договор за ипотечен кредит от **********г.
и допълнителни споразумения към него от 20.04.2015г. и 01.02.2017г.; сумата от
950,08лв. - редовна лихва върху главница за периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г.,
сумата от 95лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.08.2017г., както и в частта, с която „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ***е осъдена
да заплати на С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН ********** разноски
за първоинстанционното производство над 2 509,62лв. до 3 000лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.В.
ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН ********** съществуването на паричното задължение,
за което е издадена заповед за изпълнение №8545/04.09.2017г. по ч.гр.д. №13772/2017г.
на ПРС, а именно: че С.К.В. и Н.М.В. дължат на „Б.Д.“ ЕАД солидарно следните
суми: 7 042,22лв. – главница по
Договор за ипотечен кредит от **********г. и допълнителни споразумения към него
от 20.04.2015г. и 01.02.2017г.; сумата от 950,08лв. - редовна лихва върху
главница за периода 28.05.2017г. – 30.08.2017г.; сумата от 95лв. – заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2017г.,до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАРВА решение №119/05.03.2019г.,
постановено по търг. д. №620/2018г. по описа на П. окръжен съд, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ***иск да се признае за
установено по отношение на С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН ********** съществуването
по основание и размер на паричното задължение, за което е издадена заповед за
изпълнение №8545/04.09.2017г. по ч.гр.д. №13772/2017г. на ПРС, а именно: че С.К.В.
и Н.М.В. дължат на „Б.Д.“ ЕАД солидарно сумите: над 7 042,22лв. до 47 535.58лв. – главница по Договор за ипотечен
кредит от **********г. и допълнителни споразумения към него от 20.04.2015г. и
01.02.2017г.; над 950,08лв. до 1 143.36лв. – неплатена редовна лихва върху главницата за периода 28.05.2017г.
– 30.08.2017г.; 0.45лв. – санкционна лихва за периода 05.06.2017г. – 30.08.2017г.; над 95лв. до 215лв. – дължими такси, ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2017г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.К.В. ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН ********** да
заплатят на „Б.Д.“ ЕАД ЕИК ***разноски за първоинстанционното производство в
размер на 276,81лв.; разноски за заповедното производство – в размер на 168,02лв.,
както и разноски за въззивното производство в размер на 290,61лв.
ОСЪЖДА
„Б.Д.“ ЕАД ЕИК ***да заплати на С.К.В.
ЕГН ********** и Н.М.В. ЕГН ********** разноски за въззивното производство в
размер на 2 509,62лв.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: