Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25 ноември 2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Георгиева
и в присъствието на прокурор от СОП Торбова, като
разгледа докладваното от съдия Тодорова ч.н. дело № 626 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.44 ал.1 и сл. от ЗЕЕЗА.
Образувано е по искане на прокурор
от СОП за разглеждане и допускане на изпълнение на Европейска заповед за арест
/ЕЗА/, издадена въз основа на съдебно решение за изпълнение, постановено от
съда в Пордероне на датата 20.12.2016 г., влязло в
сила на 11.12.2018 г. № 916/2015 г. по описа на гл.рег. № 1365 по описа на рег.
присъди /потвърдено от Апелативен съд в Триест с решение 1162/2018 от
24.09.2019 г.; Европейска заповед за
арест, издадена въз основа на съдебно решение за изпълнение, постановено от
Апелативен съд в Триест на дата 01.07.2014 г., № 543/2013 г. гл.рег. – 1446 по
описа на рег. присъди, преобразуване на съдебно решение № 801/2012 г.,
постановено от съда в Порденоне на датата 21.12.2012
г.; Европейска заповед за арест, издадена въз основа на съдебно решение за
изпълнение, постановено от съда в гр.Лука /секция Виареджо/
на датата 14.05.2013 г., влязло в сила на 24.01.2014 г. - № 36/2013 г. по описа
на гл. рег - № 1019/2013 г. по описа на рег. присъди
– всичките три ЕЗИ издадени от Държавна прокуратура към Съда в Порденоне, Република Италия на датата 28.05.2019 г.; и две Европейски
заповеди за арест, издадени от Прокуратурата към Съда в гр.Порденоне
на датата 17.10.2019 г., въз основа на едно и също съдебно решение за наложено
на наказание осем месеца лишаване от свобода - изпълнително решение,
постановено от Апелативен съд на гр.Триест на 21.06.2018 г., като поправка на
решение, издадено от съда в гр.Порденоне на
10.02.2015 г., неотменимо от 21.05.2019 г., № 5/2017 – R.G. № 907/2018, № на
решение 5/2017 R.G. № 907/2018 от регистъра на решенията, за изпълнение.
Така представените от СОП
Европейски заповеди за арест, чието изпълнение се иска, са издадени за
предаване с цел изпълнение на наказания „лишаване от свобода”, на италианския гражданин
М.М., роден на *** ***, Република Италия, с постоянен
адрес ****, на един и същ компетентен орган на издаващата държава – Държавна
прокуратура към Съда в Порденоне, Република Италия.
В съдебно
заседание пред настоящата съдебна инстанция представителят на СОП поддържа
искането си за предаване на лицето М.М. на
компетентните италиански власти, въз основа на издадените от последните
Европейски заповеди за арест.
Защитникът
на исканото лице – адв.Ж.М. заявява становище, че са
налице законовите основания за изпълнение на процесната
ЕЗА, като моли предвид даденото от подзащитния й
съгласие за незабавното му предаване на издаващата държава, да бъде постановено
решение в този смисъл.
Исканото
за предаване лице М.М. изрази в съдебно заседание
съгласие да бъде предаден незабавно на компетентните органи на РИталия.
Софийски окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните доводи
във връзка с разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗЕЕЗА, намери следното:
В приложените по делото
Европейски заповеди за арест е дадена пълна информация за самоличността на
исканото лице – М.М., роден на *** ***, Република
Италия, с постоянен адрес ***, като в настоящото производство самоличността на
това лице, също е установена по несъмнен начин и тя напълно съвпада с тази на
исканото от италианските държавни власти лице.
От
съдържанието на Европейска заповед за арест, издадена на 28.05.2019 г. от
Държавна прокуратура към Съда в Порденоне, въз основа
на съдебно решение за изпълнение, постановено от Апелативен съд в Триест на
дата 01.07.2014 г., № 543/2013 г. гл.рег. – 1446 по описа на рег. присъди,
преобразуване на съдебно решение № 801/2012 г., постановено от съда в Порденоне на датата 21.12.2012 г. е видно, че с нея се иска
посоченото лице М.М. да бъде задържано и предадено на
този държавен орган на издаващата държава с цел изпълнение на наказание спрямо него
– лишаване от свобода за срок от 10 месеца, наложено му с посоченото съдебно
решение. В обсъжданата Европейска
заповед за арест е дадено и пълно и конкретно описание на фактическите
обстоятелства, при които са били извършени претендираните
престъпления, като тези обстоятелства сочат, че през м. юни 2007 г. в област Порденоне, исканото лице се представя като собственик на
предприемаческа дейност с данъчен номер по ДДС и фискален личен номер
/несъществуващ/ и получава от ответната страна сума от 2460,00 евро, като
авансово плащане за продажба на несъществуващ лек автомобил; до м. юни 2007 г.,
в същата област, представяйки се за посредник в покупко-продажба на автомобил,
успява да накара ответната страна да продаде лек автомобил срещу заплащане с
чек на стойност 7900 евро, който се оказва без покритие; през м.януари 2007 г.
, в гр.Порденоне и Дуе Караре,
исканото лице представяйки се за посредник в покупко-продажба на автомобил,
сключва договор за покупко-продажба на лек автомобил в автокъща
, като получава от купувача сума от 3,250 евро, която не предава на продавача,
който е предоставил автомобила, като по този начин нанася щети и на двете
страни. В ЕЗА тази престъпна дейност на исканото лице М.М.
е квалифицирана като „измама” съгласно чл.640 от НК на Република Италия. Така
описаните престъпни деяния, за които е издадена ЕЗА отговарят на изискването за
„двойна наказуемост”, предвидено в разпоредбата на чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, т.е.
намират своя аналог като престъпление и по правото на изпълняващата държава,
доколкото представляват престъпление и по Наказателния кодекс на РБългария – съответно по чл.212 ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК. В ЕЗА е посочено и наложеното на исканото лице наказание по
влязлата в сила присъда на италианските съдебни власти, а именно наказание
лишаване от свобода за срок от 10 месеца, с което е изпълнено и условието за
прилагане на ЕЗА, поставено в разпоредбата на чл.36 от ЗЕЕЗА. По делото липсват
данни за наличие на основанията на чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА за задължителен или
факултативен отказ за изпълнение на ЕЗА. В частност не е налице основанието на
чл.40 т.2 от ЗЕЕЗА, при което може да се откаже изпълнение на конкретната ЕЗА,
доколкото давностния срок за изпълнение на
наказанието по тази заповед е изтекъл съгласно българското законодателство, но
престъплението, за което заповедта е издадена не попада под българската
юрисдикция. Не може също така да намери приложение в случая и основанието за
факултативен отказ за изпълнение на процесната ЕЗА,
предвидено в чл.40 ал.2, т.4 от ЗЕЕЗА, доколкото в съдържанието на самата ЕЗА,
в позиция 3.2, изрично е направено отбелязване, че „след като е било уведомено
за насрочения съдебен процес, лицето е упълномощило защитник, посочен от
заинтересовано лице или от държавата, с цел да го защитава на съдебния процес и
действително е било защитавано от този служебен защитник в процеса”.
По форма и
съдържание представената от СОП Европейска заповед за арест, издадена на
28.05.2019 г. от Държавна прокуратура към Съда в Порденоне,
въз основа на съдебно решение за изпълнение, постановено от съда в гр.Лука
/секция Виареджо/ на датата 14.05.2013 г., влязло в
сила на 24.01.2014 г. - № 36/2013 г. по описа на гл. рег
- № 1019/2013 г. по описа на рег. присъди, също отговаря на изискванията на
чл.37 от ЗЕЕЗА. Същата е издадена от компетентен орган на издаващата държава. С
нея се иска предаване на същото лице – М.М. въз
основа на гореупоменатия, влязъл в сила съдебен акт,
с цел изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
наложено му по тази присъда. Следователно налично е условието на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА за прилагане на конкретната ЕЗА. Видът и характерът на престъплението, за
което се иска предаването на лицето М.М. по тази
заповед е такова, че същото намира своя аналог и като престъпление по
българския НК – такова по чл.212 ал.1 НК. Фактическите обстоятелства, при които
е извършено това престъпление, както и правната му квалификация, са описани
достатъчно пълно и ясно в обсъжданата ЕЗА, като „измама и мошеничество” - престъпление
по чл.640 от НК на издаващата държава. И досежно тази
ЕЗА не са приложими нито едно от основанията за задължителен или изборен отказ
по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА. В частност, в процесната
ЕЗА изрично е отбелязано, че присъдата въз основа на която същата е издадена е
постановена в съдебен процес, на който лицето не се е явило лично, но е било
защитавано от служебен защитник, с оглед на което при извършената от СОС
преценка на основанията за изборен отказ по чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА, не намери
основания за тяхното приложение.
По отношение и следващата
представена по делото Европейска заповед за арест, издадена на 17.10.2019 г. от
същия компетентен орган на РИталия - Прокуратура към Съда в гр.Порденоне
и срещу същото лице – М.М., този състав на СОС
намира, че и същата отговаря на условията на чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА. С нея се
иска предаване на това лице за изпълнение на наказание лишаване от свобода за
срок от 8 месеца, наложено му по изпълнително решение, постановено от
Апелативен съд на гр.Триест на 21.06.2018 г., като поправка на решение,
издадено от съда в гр.Порденоне на 10.02.2015 г.,
неотменимо от 21.05.2019 г., № 5/2017 – R.G. № 907/2018, № на решение 5/2017 R.G.
№ 907/2018 от регистъра на решенията за изпълнение. За престъплението, за което
е издадена тази ЕЗА „двойна наказуемост” също е налице, съгласно чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА. Същото е описано като „утежнена измама, извършена съвместно с друго
лице, повтаряща се в рамките на пет години” и е правно квалифицирана по
съответния закон на правото на издаващата държава. Това престъпление съставлява
и престъпно деяние по законодателството на Република България - по чл.212 ал.1, вр.
чл.20 ал.2, вр. чл.26 ал.1 от НК. Липсват и
основанията по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА при които съдът може или следва да откаже
изпълнението на конкретната ЕЗА. И в съдържанието на тази ЕЗА и във връзка с
преценката на основанията по чл.40 ал.2 от ЗЕЕЗА, е направено отбелязване
/позиция 2, т.г/, че присъдата въз основа на която е издадена същата, е
постановено задочно, т.е. в рамките на съдебен процес, на който лицето не се е
явило лично, но „е бил подпомаган както в първа степен, така и във втора
степен, от договорен защитник, с когото е избрал местожителство”.
Така изложените по-горе обстоятелства
сочат на несъмнен извод за наличието на всички основания за изпълнение на всяка
една от горепосочените Европейски заповеди за арест по отношение на италианския
гражданин М.М. и за предаването му на компетентните
власти на Република Италия. В проведеното на 18.11.2019 г. съдебно заседание по
настоящото дело исканото лице М.М. изрази по реда на
чл.45 ал.1 от ЗЕЕЗА съгласие за предаването му на издаващата държава, като не
се възползва от правото си по чл.45 ал.2 от ЗЕЕЗА, да го оттегли в предвидения
в тази разпоредба 3-дневен срок. От събраните по делото писмени доказателства
се установи, че срещу исканото лице няма образувано в РБългария
наказателно производство и същият не е осъждан с влязла в сила присъда на
територията на страната, поради което съдът прие, че не са налице и
предпоставките на чл.52 от ЗЕЕЗА за отложено изпълнение на представената
Европейска заповед за арест или за нейното изпълнение под условие. Още повече,
че в случая съдът не може да допусне такова изпълнение на процесната
ЕЗА /отложено или под условие/, доколкото естеството на настоящото съдебно
производство – процедура при съгласие за предаване по смисъла на чл.45 от ЗЕЕЗА, предполага неприложимост на разпоредбата на чл.52 от ЗЕЕЗА /аргумент от
чл.45 ал.3 от ЗЕЕЗА/. Не са налице предвидените в чл.45 ал.1, изр.3 от ЗЕЕЗА
изключения от приложимостта на съкратената процедура за предаване – срещу исканото
лице няма висящо наказателно производство в РБългария
за престъпление, различно от това, за което е издадена ЕЗА и същия не следва да
търпи наказание за престъпление, различно от посоченото в ЕЗА.
Настоящият съдебен състав на СОС
намира обаче, че представената за изпълнение ЕЗА, издадена на 28.05.2019 г. от
Държавна прокуратура към Съда в Порденоне, въз основа
на съдебно решение за изпълнение, постановено от съда в Пордероне
на датата 20.12.2016 г., влязло в сила на 11.12.2018 г. № 916/2015 г. по описа
на гл.рег. № 1365 по описа на рег. присъди /потвърдено от Апелативен съд в
Триест с решение 1162/2018 от 24.09.2019 г., не отговаря на посоченото в
разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА условие за издаването й /прилагането/ от
компетентните органи на държавата-членка. Доколкото същата е издадена с цел
изпълнение на наказание /чл.3 от ЗЕЕЗА/, то размера на наложеното наказание лишаване
от свобода следва да бъде не по-малък от 4 месеца /аргумент от чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА/. В съдържането на обсъжданата ЕЗА е посочено, че за престъпната
деятелност на исканото лице, му е наложено от компетентните органи на
издаващата държава, наказание 3 /три/ месеца лишаване от свобода. Ето защо
исканото лице няма предстоящо за изтърпяване наказание лишаване от свобода,
респ. мярка, изискваща задържане за срок не по-малък от 4 месеца и следователно
не са налице условията за предаването му въз основа на така представената ЕЗА,
доколкото последната не отговаря на едно от изискванията за прилагането й,
поставено в разпоредбата на чл.36 ал.1 от ЗЕЕЗА.
Липса
на валидна по съдържание, с оглед разпоредбата на чл.37 ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА е
представената ЕЗА, издадена от Прокуратурата към Съда в гр.Порденоне
на датата 17.10.2019 г., въз основа на изпълнително решение, постановено от
Апелативен съд на гр.Триест на 21.06.2018 г., като поправка на решение,
издадено от съда в гр.Порденоне на 10.02.2015 г.,
неотменимо от 21.05.2019 г., № 5/2017 – R.G. № 907/2018, № на решение 5/2017 R.G.
№ 907/2018 от регистъра на решенията за изпълнение, с което исканото лице М.М. е осъден за посочено в нея престъпление „укриване или
унищожаване на счетоводни документи”, правно квалифицирано по закона на
издаващата държава по чл. 81 т.1 от НК –
чл.10 от Законодателно постановление 74/2000 – чл.99 т.2 № 2 и 4 от НК. В тази
ЕЗА не са посочени в пълнота, съгласно изискването на чл.37 ал.1, т.5 от ЗЕЕЗА,
всички обстоятелства, при които е извършено престъплението, а именно датата на
извършването му. Предвид на това, така издадената от компетентните органи на
Република Италия ЕЗА не отговаря на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА за нейното
съдържание.
С оглед на тези гореизложени
съображения, настоящият състав на СОС намира, че не са налице законовите
предпоставки за изпълнение на последните две разгледани Европейски заповеди за
арест, издадените срещу лицето М.М., поради което
следва да постанови с решението си, отказ за изпълнението им респ.да откаже
предаване на исканото въз основа на тези заповеди лице.
Воден от горното и на основание
чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА предаване на лицето М.М., роден на *** ***, Република Италия, италиански
гражданин, с постоянен адрес ***, на компетентните органи на издаващата държава
- Република Италия – Държавна прокуратура към Съда в гр.Порденоне,
Република Италия, с цел изпълнение на наказания „лишаване от свобода”, въз
основа на Европейска заповед за арест, издадена въз основа на съдебно решение
за изпълнение, постановено от Апелативен съд в Триест на дата 01.07.2014 г., №
543/2013 г. гл.рег. – 1446 по описа на рег. присъди, преобразуване на съдебно
решение № 801/2012 г., постановено от съда в Порденоне
на датата 21.12.2012 г.; Европейска заповед за арест, издадена въз основа на
съдебно решение за изпълнение, постановено от съда в гр.Лука /секция Виареджо/ на датата 14.05.2013 г., влязло в сила на
24.01.2014 г. - № 36/2013 г. по описа на гл. рег - №
1019/2013 г. по описа на рег. присъди – и двете ЕЗИ издадени от Държавна
прокуратура към Съда в Порденоне, Република Италия на
датата 28.05.2019 г.; ЕЗА, издадена от Прокуратурата към Съда в гр.Порденоне на датата 17.10.2019 г., въз основа на
изпълнително решение, постановено от Апелативен съд на гр.Триест на 21.06.2018
г., като поправка на решение, издадено от съда в гр.Порденоне
на 10.02.2015 г., неотменимо от 21.05.2019 г., № 5/2017 – R.G. № 907/2018, № на
решение 5/2017 R.G. № 907/2018 от регистъра на решенията за изпълнение, с което
исканото лице М.М. е осъден на 8 месеца лишаване от
свобода, за посочено в нея престъпление „утежнена измама, извършена съвместно с
друго лице” – престъпление по чл.61 № НК, 110 НК, 60 НК, чл.99 т.2 - №1 НК,
чл.99 т.4 НК.
ОТКАЗВА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска
заповед за арест, издадена от Държавна прокуратура към Съда в Порденоне, Република Италия на датата 28.05.2019 г., въз
основа на съдебно решение за изпълнение, постановено от съда в Порденоне на датата 20.12.2016 г., влязло в сила на
11.12.2018 г. № 916/2015 г. по описа на гл.рег. № 1365 по описа на рег. присъди
/потвърдено от Апелативен съд в Триест с решение 1162/2018 от 24.09.2019 г..
ОТКАЗВА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Европейска
заповед за арест, издадена от Прокуратурата към Съда в гр.Порденоне
на датата 17.10.2019 г., въз основа на изпълнително решение, постановено от
Апелативен съд на гр.Триест на 21.06.2018 г., като поправка на решение,
издадено от съда в гр.Порденоне на 10.02.2015 г.,
неотменимо от 21.05.2019 г., № 5/2017 – R.G. № 907/2018, № на решение 5/2017 R.G.
№ 907/2018 от регистъра на решенията за изпълнение, с което исканото лице М.М. е осъден за посочено в нея престъпление „укриване или
унищожаване на счетоводни документи”, правно квалифицирано по закона на
издаващата държава по чл. 81 т.1 от НК –
чл.10 от Законодателно постановление 74/2000 – чл.99 т.2 № 2 и 4 от НК.
Решението е окончателно.
Преписи от същото след влизането
му в сила незабавно да се изпратят на СОП, ВКП, Министерство на правосъдието,
Дирекция „МОС” при МВР.
На
основание чл.53 ал.1 от ЗЕЕЗА за решението да се уведоми незабавно издаващия
орган.
Председател:
Членове: 1.
2.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 25 ноември 2019 г.
СЪДЪТ, след постановяване на решението си по
чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА, намери, че следва служебно да се произнесе по вземането на мярка за неотклонение „задържане
под стража” по отношение на исканото за предаване лице М.М..
Това е така, доколкото с постановеното в днешното съдебно заседание решение
настоящият съдебен състав допусна изпълнението на издадените срещу това лице
Европейски заповеди за арест, а разпоредбата на чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА в този
случай задължава съда да вземе такава по вид мярка за неотклонение по отношение
на исканото лице до фактическото му предаване на издаващата държава.
Воден от горното и на основание чл.309 ал.1 от НПК,
във вр. с чл.66, вр. чл.44
ал.7 от ЗЕЕЗА, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВЗЕМА на основание чл.44 ал.7 от ЗЕЕЗА мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на М.М. до фактическото му предаване на
компетентните органи на издаващата държава.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2