Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3740 09.10.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16428
по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против А.А.М., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр.
чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на
ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 03.03.2014 г. – 20.04.2018 г. има
задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална
вода в общ размер на 509,85 лв. за собствен обект, находящ се в гр. П, ул. „Д”
№... За потребените количества били издадени фактури.
При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 83,90
лева за периода 31.05.2014 г. – 31.03.2018 г. Ответникът фигурирал в базата
данни на оператора като потребител с № …., а отношенията между дружеството и
клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното
количество изразходвана вода било определяно при условията на чл. 23, ал. 5 ОУ
– поради неизправно измервателно устройство.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
4186/09.05.2018 г. по ч.гр.д. № 7342/2018 г. на ПРС, VIII гр.с., връчена
редовно при условията на чл. 47, ал.5,вр. с ал. 1 ГПК, поради което в
едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове.
Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират
се разноските в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба, макар същата, ведно с приложенията и уточненията, да са редовно
връчени на особения представител.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 7816/12.07.2019 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 13.09.2019 г. ответникът не е изпратил представител,
няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства
може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно
чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по
същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, представени са доказателства за плащане на 75 лева – ДТ. Не се претендира
юрк. възнаграждение за наст.
производство. Ищецът може да поиска връщане на депозита за възнаграждение за
особения представител, т.к. същият няма да му бъде изплатен. Дължат се и
разноските в заповедното такова /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/, които
възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.М.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* следните
суми: 509,85 лева - главница, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна и отвеждане на канална вода за периода 03.03.2014 г. –
20.04.2018 г. за обект, находящ се в гр. П, ул. „Д” № ..; 83,90 лева - обезщетение
за забава за периода 31.05.2014 г. – 31.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 08.05.2018 г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 4186/09.05.2018 г. по ч.гр.д. № 7342/2018
г. на ПРС, VIII гр.с.
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, сумите от: 75 лева /седемдесет и пет лева/ –
разноски в настоящото производство и общо 75
лева /седемдесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № 7342/2018 г. на ПРС,
VIII гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може
да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП