Р Е Ш
Е Н И Е
№
385 /16.07.2018 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на тринадесети юли две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Л*** и
с участието на прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 341/2018 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 168/11.05.2018 г., постановено по АНД № 480/2018 г.по описа на
РС Монтана, е потвърдено наказателно постановление № 18-0996-000118/13.02.2018
г. на началник сектор към ОД на МВР
Монтана, сектор „Пътна полиция” Монтана, с което на И.К.И. ***, за нарушение
на чл.25, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба”
в размер на 200 лв.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от административнонаказания, с искане да бъде отменено решението на
въззивния съд, като „..неправилно и незаконосъобразно.. Не съм извършил твърдяното
нарушение..” В касационната жалба и в
с.з. се излагат доводи за незаконосъобразно решение на въззивния съд, поради
което моли съда да отмени решението на
РС Монтана, с което е потвърдено издаденото НП.
Административнонаказващият орган, чрез юрк.Димитрова изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно.
Административен съд Монтана, като взе предвид събраните
по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания
в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е
правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че при
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или
съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Административното наказание е
наложено на жалбоподателя, за това, че „ при заобикаляне на паркирано пред дом МПС не
подсигурява достатъчно странично разстояние и го блъска, с което реализира ПТП
с материални щети..”. Същият е подписал АУАН без възражения, като впоследствие
в хода на административнонаказателното производство твърди, че не е нарушил
правилата за движение и оспорва констатациите в АУАН и съставения протокол за
ПТП, също подписан от жалбоподателя без възражения. От събраните и обсъдени
доказателства въззивният съд е достигнал до извода, че правилно е установена
фактическата обстановка и правилно е санкциониран водачът на МПС, тъй като
всички твърдения на оспорващия, че не е нарушил разпоредбите на ЗДвП не се подкрепят от събраните в производството
доказателства.
Въззивният съд е положил усилия с цел да
установи фактите по делото, разпитал е всички посочени свидетели. Съдът като
обсъдил всички факти и обстоятелства,
касаещи производството, е приел за установено, че административнонаказаното
лице е управлявало МПС на 29.01.2018 г.25.01.2018 г. в 13.00 часа, като
предприел маневра ”заобикаляне“, като създава опасност за двежението. Съдът
като съпоставил и обсъдил всички събрани
доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето
решение. Предвид което изложеното в касационната жалба относно „неправилност и
незаконосъобразност.” не се подкрепят от събраните доказателства и се споделят
от настоящата инстанция. По разбиране и на настоящия състав безспорно е
установено, че административнонаказаният е управлявал МПС, като е предприел маневра ”заобикаляне“ не е подсигурил достатъчно странично
разстояние,, поради което е реализирал ПТП. В производството е установено, че същият не е
възразил нито при съставянето на протокол за ПТП, нито при съставяне на АУАН. В
подадената жалба той е изложил своята защитна теза, за която обаче не са
събрани доказателства в производството. Съдът е обсъдил събраните доказателства
и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка, предвид което съответно
правилно е потвърдил наложеното наказание.
Фактическата обстановка е установена от събраните по делото доказателства,
очевидно става дума за опит да бъде оспорено установено административно
нарушение. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и установено административно нарушение. Основните
възражения на жалбоподателя, „ не съм
извършил нарушение..”, не намират опора в събраните доказателства в
административнонаказателното производство. Въззивният съд е обсъдил всички относими
доказателства и правилно е постановил,
че при тези обстоятелства не може да се
приемат твърдените нарушения на закона, т.к. безспорно е установено извършеното
нарушение. Изложената защитна теза не може да промени фактите, подкрепени от събраните в административнонаказателното
производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства,
които безспорно сочат на извършено административно нарушение. Административнонаказаният
едва в жалбата е направил възражения, но същите имат изцяло защитна теза и са
в противоречие с останалите
доказателства.
Всички събрани в
административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени
от РС Монтана, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и
същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в
подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са
изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството
доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации,
предвид което само твърдението на административнонаказаното лице, не може да бъде прието като основание за
отмяна на постановеното решение на РС Монтана. Представеното в касационното
производство писмено доказателство – епикриза от МБАЛ гр.Монтана от 19.05.2018
г. е неотносимо към настоящото производството.
При тези доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното НП, което е потвърдено
правилно от РС Монтана.
Налице са безспорно установени нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя.
Ето защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице
извършено административно нарушение, то наказателното постановление като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Поради което и атакуваното решение следва
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно постановено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168/11.05.2018 г. на РС Монтана, постановено по АНД
№ 480/2018 г. по описа на с.съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: