РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _08.10._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осми септември_ 2020 г. в състав:

 

                       Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                                Съдебни заседатели:

                                                       Членове:

 

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № ­­_551_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът  е депозирал срещу ответницата заявление по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответницата е подала възражение, поради което и на основание чл. 415 ал.3 от ГПК в указания срок, е депозирал исковата молба.

Твърди се, че през 2018 г. в ищцовото дружество е извършена проверка от старши финансов инспектор от отдел Втори към дирекция „Извънпланова инспекционна дейност” на Агенция за държавна финансова инспекция, че периодът на инспекцията е 01.01.2014 г. – 15.06.2016 г., в който период управител на ищцовото дружество е била ответницата Е.И.. Твърди се, че обхватът на проверката е за законосъобразност свързана с основанията и документалната обоснованост на отчетените в „МБАЛ БЕЛЕНЕ” ЕООД разходи за начислени и изплатени парични средства за трудови възнаграждения, осигуровки и данък общ доход на д-р П. Д.Л. за периода от 11.03.2013 г. до 15.06.2016 г. Твърди се, че проверката е приключила със съставен акт за начет № 11-04-2/21.01.2019 г. срещу Е.П.И., с който е установено, че в резултат на неоснователно начислени от ответницата Е.И. брутни трудови възнаграждения на д-р П. Д. Л. /за неположен от същата труд в болницата/ през периода 23.01.2014 г. – 27.12.2016 г. от „МБАЛ-Белене” ЕООД са извършени незаконни плащания по банков и касов път на недължими суми /за неизвършена работа/за работни заплати и данък общ доход на д-р Лазарова на обща стойност 31461,39 лв., с която сума финансовия инспектор е преценил, че е увредено лечебното заведение. Твърди се, че ответицата Е.И. – като управител на болницата от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г. в качеството й на субект по чл. 23 т.1 и т.4 от ЗДФИ на основание чл. 21 ал. 4 от ЗДФИ носи пълна имуществена отговорност. Твърди се, че на основание чл. 26 от ЗДФИ Е.И. като отговорна за причинената вреда, дължи законна лихва, която с натрупването за периода от 23.01.2014 г. /датата на първото плащане на осигуровки и ДОД за д-р П. Л./ до 21.01.2019 г. /датата на съставяне на акта за начет/ е в размер на 11827,02 лв., както и че законната лихва е дължима и след 21.01.2019 г. до окончателното възстановяване на вредата.

Твърди се, че на 11.03.2013 г. е сключен трудов договор № 1303/2013 г. на основание чл. 67 ал.1 т.1 от КТ между МБАЛ-Белене ЕООД, представлявано от управителя Е.И. – като работодател и д-р П. Л. от гр.**/като работник/служител/, с образование висше, специалност анестезиология, и че съгласно трудовия договор д-р П. Л. е назначена да изпълнява в *** ЕООД длъжността лекар, с код по НКПД *** – „лекар, анестезиология и интензивно лечение” и място на работа  - Анестезиология, при 6 часово работно време, с основно месечно трудово възнаграждение от 750 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 35%. Твърди се, че в договора е отразено, че работникът е постъпил на работа на 11.03.2013 г., че при проверката се установило, че в молбата за назначаване на д-р П. Л., в трудовия договор и в длъжностната характеристика – всички от 11.03.2013 г. на местата за подпис на д-р Л. са положени три идентични подписа, които не съответстват с подписите й в саморъчно написаната от нея на 10.05.2016 г. молба за освобождаване от заеманата длъжност и в споразумението от 10.06.2016 г. за прекратяване на трудовия договор. Твърди се, че ответницата е обяснила пред финансовия проверяващ, че д-р Л. е лекар със специалност анестезиология и интензивно лечение, а такъв специалист е необходим за осъществяване дейността на лечебното заведение за болнична помощ, каквото е *** ЕООД на основание изискванията поставени в приложение № 16 „Клинични пътеки” към Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС 2012 г.”. Твърди се, че при извършената проверка от страна на проверяващите се установило, че  към 11.03.2013 г. - датата на която д-р П. Л. е назначена на длъжността „Лекар, анестезиология и интензивно лечение” в МБАЛ Белене ЕООД на същата длъжност в болницата е имало назначени други двама лекари – К. П. и М. Д., работили до 31.01.2014 г., а в списъка на специалистите в *** ЕООД, изпълняващи клинични пътеки към сключените с РЗОК Плевен Договор от 25.02.2014 г. , договор от 18.02.2015 г. и анекс от 17.05.2016 г. към договора от 18.02.2015 г. като лекар със специалност „Анестезиология и интензивно лечение” в отделението по нервни болести в болницата, е включвана само д-р П. Д. Л. /изключена, считано от 01.07.2016 г./. Твърди се, че при проверката на разчетно-платежните ведомости, фишове за заплати и платежни документи, е установено, че начислените от И. брутни трудови възнаграждения на д-р П. Л. за периода от 11.03.2013 г. до 31.05.2016 г. са на обща стойност 33784,21 лв., че върху брутните възнаграждение на д-р Л. за периода са начислени и 6047,43 лв. осигурителни вноски за сметка на работодателя, които заедно с удържаните лични осигурителни вноски и ДОД – са преведени по сметка на ТД на НАП – Плевен, като в резултат общо извършените и отчетени от **** ЕООД разходи за работни заплати, осигуровки и данък общ доход на д-р П. Л. възлизат на 38416,40 лв. Твърди се, също така, че при дадените обяснения ответницата е заявила, че лично е съставила разчетно-платежните ведомости, като е използвала програмен продукт ТРЗ на Микроинвест. Твърди се също така, че финансовият инспектор установил, че въпреки договореното основно трудово възнаграждение в размер на 750 лв. на д-р Л. е начислявано от ответницата Е. И. със 100 лв. в повече за периода от 01.04.2013 г. до 31.12.2015 г. – или общо 3300 лв. повече, че за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2016 г. ответницата е начислявала с 200 лв. в повече – т.е. по 950 лв. месечно, вместо договорения размер от 750 лв., като общо начислената сума в повече за този период е 1000 лв.  Твърди се, че И. е обяснила това увеличение с повишаване на минималния осигурителен праг, както и че тя като работодател има право едностранно да увеличи трудовото възнаграждение на работник в съответствие с чл. 119 от КТ. Твърди се също така, че финансовата инспекция е констатирала и множество груби нарушения на трудовото законодателство, тъй като от обясненията на ответницата и на служители на *** ЕООД е установено, че д-р Л. никога не е полагала труд в болницата и нейната уговорка е била да бъде на разположение, както и че самата ответница е заявила, че за процесния период не е имало случай, при който да има необходимост д-р Л. да консултира лежащо болни пациенти.

Като резултат от финансовата инспекция е прието, че начислените  на д-р Л. брутни трудови възнаграждения и следващите се осигурителни вноски за сметка на работодателя в общ размер на 39831,64 лв. за периода 11.03.2012 г. – 31.05.2016 г. от ответницата в качеството й на управител на „*/**” ЕООД са извършени неоснователно и в нарушение на чл. 128 ал.1 от КТ, тъй като д-р Л. никога не е полагала труд в болницата, прието е, че за посочената сума ответницата не следва да носи пълна имуществена отговорност, тъй като за извършените плащания в периода 29.04.2013 г. – 20.12.2013 г. в общ размер на 6955,01 лв. е изтекъл  визирания в чл. 27 ал.1 от ЗДФИ 5 годишен давностен срок.

Моли се съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 31461,38 лв. главница – сума дължима като установена с акт за начет № 11-04-2/21.01.2019 г., издаден от АДВФИ, сумата от 11827,02 лв. лихва върху главницата за периода 23.01.2014 г. /датата на първото плащане на осигуровки и ДОД за д-р П. Л./ до 21.01.2019 г. /датата на съставяне на акта за начет/, сумата от 926,36 лв. лихва върху главницата считано от 22.01.2019 г. до 07.05.2019 г. /подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ и законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното и плащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответницата Е.П.  И., чрез процесуалния си представител адв. Ал. П. е представила отговор на исковата молба и е оспорила предявения иск изцяло по основание и размер. Направено е възражение за изтекла в полза на ответницата И. погасителна давност по отношение на вземането, като се твърди, че се касае за периодично вземане което се погасява с три годишна давност. По съществото на спора се твърди, че ответницата И. не дължи исковите суми. Твърди се, че неоснователни са направените изводи в акта за начет, че по силата на договора с НЗОК за оказване на болнична помощ по клиничните пътеки, стандартите за добри медицински практики и колективния трудов договор, за да функционира болницата е следвало да има сключен трудов договор с „лекар, анестезиология и активно лечение”, а колко често ще се ползват услугите на този лекар е практически въпрос, който зависи от конкретните случаи и няма нормативно изискване, независимо за какъв лекар се говори, да изпълни определен брой манипулации за период от време. Твърди се, че назначаването на д-р П. Л. не представлява увреждащо болницата действие, а е направено с цел спазване на нормативно изискване и не може да се причини щета при спазване на закона. Твърди се също така, че заплатата която д-р Л. е получавала е в пъти по-малко от тази, която се плаща в други болници за подобни длъжности, което на практика е довело до икономия на средства. Нещо повече, твърди се, че липсата на лекар със специалност „анестезиология” би довело до отпадане на договора с НЗОК, а от там до загуби за дружеството и намаляване на дейността му, както и че невъзможността на дружеството да работи по тези клинични пътеки, води до пряко намаляване на качеството на здравната услуга в региона, защото болните ще трябва да бъдат транспортирани в други населени места. Твърди се, че ответницата не е причинила вреда за болницата, а е постигнала увеличение на приходите на лечебното заведение, както и увеличение на качеството на медицинската услуга в гр. Белене, които положителни ефекти са били пряката цел на ответницата. Моли се съда да постанови решение с което да отхвърли предявените искове по отношение на ответницата Е.И.. Претендират се направените деловодни разноски.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Видно от приложеното ч.гр.д. 303/2019 г. на РС Левски е, че същото е образувано въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „****” ЕООД против Е.П.И.. Въз основа на подаденото заявления РС Левски е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил Е.П.И. *** ЕООД сумата 31461,39 лв. – главница, сумата 11827,02 лв – лихва за периода 23.01.2014 г. до 21.01.2019 г., сумата 926,36 лв. – лихва за периода от 22.01.2019 г. до 07.05.2019 г. и законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до изплащане на вземането. Издадената заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение са връчени на Е. П. И. от ЧСИ Ст. П. с рег. № 921 и район на действие СГС на 18.06.2019 г. В двуседмичния срок /съгласно действалата към м. VІ.2019 г. разпоредба на чл. 414 от ГПК/ - на 28.06.2019 г. в РС Левски е постъпило възражение от Е.И. по чл. 414 от ГПК, с които е заявила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. След като е констатирал, че възражението е подадено в срок, с определение № 776/19.07.2019 г. съдията докладчик е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в 1 месечен срок от получаване на съобщението. Съобщението е получено от представител на заявителя на 23.07.2019 г. и на 15.08.2019 г. в указания срок е подадена исковата молба за установяване на вземането.

Предвид изложеното, съдът приема, че предявения иск и допустим и следва да бъде разгледан по същество. Разгледан по същество, искът се явява неоснователен по следните съображения:

Видно от представения по делото акт за начет № 11-04-2/21.01.2019 г. е, че същия е съставен от държавен финансов инспектор от отдел Втори към Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност” на Агенцията за държавна финансова инспекция, при извършена финансова инспекция на „***” ЕООД гр. Белене срещу Е.П.И. – заемала длъжността управител на „***” ЕООД гр. * за времето от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г. във връзка с дейността й по начисляване и разходване на парични средства за трудови възнаграждения, осигуровки и данък общ доход на д-р П. Д. Л., за периода 23.01.2014 г. – 27.12.2016 г. съгласно неоснователно начислила брутни трудови възнаграждения на д-р П. Л. /за неположен от същата труд в болницата/, са извършени незаконни плащания по банков и по касов път на недължими суми /за неизвършена работа/ за работни заплати, осигуровки и данък общ доход на д-р Л., на обща стойност 31 461,39 лв. с която сума е причинена вреда на лечебното заведение.

В акта е отразено, че за причинена вреда на *** ЕООД гр. Белене в размер на 31 461,39 лв. на основание чл. 21 ал. 4 от ЗДФИ, пълна имуществена отговорност следва да носи Е.П.И. – управител на болницата от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г. в качеството й на субект по смисъла на чл. 23 т.1 и т.4 от ЗДФИ. Отразено е също така, че дължимата законна лихва с натрупване за периода от 23.01.2014 г. датата на първите плащания на осигуровки и ДОД за д-р П. Л. до 21.01.2019 г. датата на съставяне на акта за начет е в размер на 11 827,02 лв. и на основание чл. 26 от ЗДФИ се дължи от Е.П.И. – бивш управител на дружеството – като отговорна за причиняването на вредата. Отразено е също така, че законната лихва е дължима и след 21.01.2019 г. до окончателното възстановяване на вредата.

По делото е представено копие от договор за възлагане на управлението на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, видно от който е, че на 14.06.2012 г. на основание чл. 63 ал. 3 от ЗЛЗ, чл. 147 ал. 2 от ТЗ, чл. 34 ал.1 и чл. 35 ал.1 от Наредба № 6 на Общински съвет Белене и решение № 70/28.V.2012 г. на Общински съвет Б., кмета на община Б. П. И. Д. и сключил договор с Е.П.И., с който й е възложил и И. е приела да управлява еднолично търговско дружество с общинско имущество „***” ЕООД за срок от 3 години, считано от 14.06.2012 г. до 14.06.2015 г. Представено е и посоченото в договора решение № 70 на Общински съвет Б., с което ОбС е утвърдил за управител на „***” ЕООД Е.П.И. *** да сключи договора за управление – посочен по-горе.

Представен е и анекс към договора за възлагане на управлението, сключен на 12.06.2015 г., от който се установява, че срока на договора за управление е удължен със срок от 1 година, считано от 15.06.2015 г. до 15.06.2016 г.

Представен е акт за прекратяване на договора за възлагане на управление на *** ЕООД от 15.06.2016 г., от който се установява, че поради изтичане срока на договора, считано от 16.06.2016 г. се прекратява договора за възлагане на управлението на „***” ЕООД с е.П.И..

Представен е трудов договор № 1303/2013 г. /л. 68 от делото/, видно от който е, че на 11.03.2013 г. е сключен трудов договор между „***” ЕООД представлявано от Е.П.И. и П. Д. Л. – със специалност анестезиология, като последната е назначена на длъжността лекар  и за място на работа е определена „анестезиология”. Уговорено е трудово възнаграждение в размер на 750 лв. месечно, както и другите условия на договора, а работното време е определено на 6 часа. Трудовият договор е сключен за неопределен срок и е отразено, че Л. е постъпила на работа на 11.03.2013 г. На л. 72 от делото е представено и копие от длъжностната характеристика на длъжността лекар – анестезиолог, от  която се установява, че основните задължения са осъществяване на консултантска, диагностична и лечебна дейност, осъществяване на медицинска дейност след получаване на информирано съгласие от пациента или от неговия законен представител в предвидените от закона случаи, предоставяне на усна и достоверна информация за здравословното състояние на пациента и методите за евентуалното му лечение, отразяване извършената дейност в съответната медицинска документация, своевременно назначаване и извършване консултативни прегледи, диагностични изследвания и процедури, отговарящи на всички правила на добрата медицинска практика и други.

Към материалите по делото е представено и споразумение за прекратяване на трудов договор № 1303/11.03.2013 г., сключено на 10.06.2016 г. от което се установява, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.07.2016 г.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза със специалист имащ познания в областта на сключването на договори на лечебни заведения с РЗОК и НЗОК, както и в областта на необходимите условия и специалисти относно клиничните пътеки и добрите медицински практики, и от заключението на вещото лице /неоспорено от страните и прието от съда като пълно и компетентно изготвено/ се установява, че наличието на лекар със специалност „анестезиология и интензивно лечение” е било задължително условие, за да се сключи договор между *** ЕООД  и РЗОК Плевен за конкретно посочени клинични пътеки, както и че лечебното заведение трябва да разполага с такъв специалист /реално включен в графика или на разположение/ 24 часа в денонощието. Видно от отразеното в самия акт за начет е, че както ответницата, така и д-р П. Л. са обяснили пред финансовия инспектор, че между ответницата /в качеството й на работодател/ и между д-р П. Л. /в качеството й на специалист анестезиолог/ е имало изрична уговорка Л. да е на разположение на лечебното заведение 24 часа в денонощието, макар и това да не е изрично посочено в подписания трудов договор.  Съгласно Националния рамков договор за медицински дейности, изпълнителят на болнична помощ се задължава да осигурява непрекъснато 24 часово  изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност, като по всяко време на изпълнение на договора следва да разполага с медицински специалисти със съответнтата квалификация необходима за изпълнение на договора. Именно това е било и намерението на ответницата, сключвайки договора с д-р П. Л. – да осигури наличието на квифилициран медицински специалист, който да има възможност да реагира и да е на разположение 24 часа в денонощието, поради което е и уговореното с нея да е на разположение 24 часа в денонощието. Очевидно е, че сключването на договора с д-р Л. е било единствено в интерес на дружеството, тъй като лекар със специалност „анестезиология и интензивно лечение” е задължително изискуем за изпълнението на част от договорените от *** ЕООД клинични пътеки за периода 2013-2016 г. и изискването е било, лекаря да работи на основен трудов договор и да обезпечава 24 часа в денонощието с дежурства по график или на разположение дейността на лечебното заведение по тези клинични пътеки. Нещо повече – нито в договора със съответния лекар – специалист, нито в изискванията на сключените договори със Здравно осигурителната каса не е посочено да се дължи възнаграждение на специалиста или на лечебното заведение от ЗОК в зависимост от това колко пациента са били лекувани или консултирани от съответния лекар. Било е достатъчно условие с лекаря да е сключен основен трудов договор и той да обезпечава 24 часа в денонощието лечебното заведение по тези клинични пътеки с дежурства по график или на разположение -  какъвто именно ангажимент е бил поет от д-р Л. – да е на разположение 24 часа в денонощието.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза от която се установява, че начислените възнаграждения и полагащите се осигурителни вноски и данъци за процесния период на д-р П. Л. са изчислени математически правилно, че една част от плащанията на д-р П. Л. са извършени по банков път, а друга част  в брой, за което са създадени платежни документи /платежно нареждане и РКО/.  От същото заключение се установява, че средната нетна заплата в България за позиция „Анестезиолог – Медицина и социални грижи” на пазара на труда е в диапазон от 832 лв. до 2847 лв. – т.е. определеното и заплащано възнаграждение на д-р Л. е било в размер около минималния за този вид специалисти.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява също така, че на база на резултата от съдебно-медицинската експертиза и като се има предвид, че биха  отпаднали част от медицинските пътеки при липса на лекар „Анестезиология и интензивно лечение”, експертизата е констатирала, че приходите на „***” ЕООД при липса на лекар „анестезиология и интензивно лечение” биха се намалили със сумата от 194 814 лв. от която за 2014 г. приходите биха се намалили сус сумата от 87 728 лв., през 2015 г. със сумата от  77 272 лв. и до месец юни 2016 г. биха се намалили със сумата от 29 914 лв.

Заключението на вещото лице е прието и не е оспорено от страните по делото. Същото е пълно и компетентно изготвено и от него може да се направи категоричния извод, че ако не е бил налице сключен договор с лекар „Анестезиология и интензивно лечение” – каквато е д-р П. Л., приходите на *** ЕООД биха се намалили значително, а именно за процесния период със сумата от 194 814 лв.

Предвид представените по делото доказателства, съдът приема, че в ответницата, в качеството си на управител на ищцовото дружество през процесния период е сключила трудов договор с д-р П. Л. – специалист „анестезиолог” и в изпълнение на задълженията си на работодател по този трудов договор ответницата е начислила, наредила и изплатила на д-р П. Л. през периода 11.03.2014 г. – 30.06.2016 г. суми за работни заплати, осигуровки и данък общ доход  общо в размер на 31 461,39 лв., като през този период д-р П. Л. е била само на разположение на лечебното заведение 24 часа в денонощието – съгласно устно постигната между тях договорка. Приема, че в резултат на сключения основен трудов договор с д-р Лазарова и поетия от нея ангажимент да е на разположение на лечебното заведение 24 часа в денонощието ответницата, в качеството си на управител на дружеството е успяла да сключи договори със ЗОК, като е договорено осъществяването на дейности по клинични пътеки, изискващи наличие на трудов договор и специалист на разположение със специалност „анестезиология”, което от своя страна е увеличило приходите на ищцовото дружество със сумата от  194 814 лв., която сума не би била получена без договарянето на тези дейности и без да е налице сключен трудов договор със специалист „анестезиолог” и без да е поет от този специалист ангажимент за разположение от 24 часа.

При това положение, дори да се приеме, че ответницата с действията си е причинила вреда на ищцовото дружество в размер на 31 461,39 лв., то следва да се приеме, че в резултат на нейните действия реализирания приход на дружеството е в размер на 194 814 лв. – т.е.  в заключение, в случая не е налице обедняване на дружеството, тъй като реализираните приходи са с 163 353 лв. в повече от заплатените суми от дружеството в размер на 31 461 лв. като възнаграждение, осигуровки и данък на лекаря, с който е бил сключен трудовия договор и който е бил 24 часа на разположение.  

Пълната имуществена отговорност по чл. 21 от ЗДФИ се носи за вреди, които са причинени противоправно на организациите или лицата по чл. 4 т.1-3 от ЗДФИ и са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено, или без значение формата на вина – да е от липси, или да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения /чл. 21 ал.1 от ЗДФИ/. Вредата, за която се носи отговорността е само имуществена и е от вида на претърпяната загуба, т.е.  изразява се в намаляване на актива на имуществото /обедняване/ на съответната организация или лице по чл. 4 т.1-3 от ЗДФИ/.

Когато при изпълнение на служебните задължения се извършат дейности, които няма право да извърши лицето, несъмнено е налице противоправно поведение. Когато обаче вследствие на тази неправомерна дейност  работодателя реализира приход и изплати част от него като трудово възнаграждение на лицето, с което е сключил трудов договор, което е поело ангажимент за 24 часово разположение и благодарение на което е реализиран прихода, очевидно не е налице претърпяна загуба, т.е. – вреда /обедняване/ за работодателя, тъй като имуществото му, дори и да е било неоснователно, като цяло се е увеличило, а не е намаляло. Вреда би била налице в такава хипотеза, единствено ако изплатеното трудово възнаграждение е по-голямо по размер от прихода, реализиран вследствие на този договор. В подобен смисъл, макар и не по идентичен с настоящия казус се е произнесъл ВКС с решение № 205 от 14.10.2019 г. по гр.д. № 4825/2018 г. ІV г.о. ГК.

Предвид изложеното, съдът приема, че изплатеното през процесния период възнаграждение, осигуровки и данък на д-р П. Л., одобрено от ответницата, не съставлява вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ /претърпяна загуба, обедняване/ за ищцовото дружество, тъй като активът на имуществото му не е намалял, а като цяло се е увеличил с разликата между брутния приход от сключените договори със ЗОК, осъществяваните дейности по клинични пътеки, изискващи наличие на трудов договор със специалист „анестезиолог” и неговото разположение от 24 часа и изплатените суми по тези договори, и изплатените възнаграждение, осигуровки и ДОД на д-р Л..

Тъй като както бе посочено по-горе в случая не е налице вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ, главният иск за сумата от 31461,38 лв.  е неоснователен, такъв е и акцесорният иск за лихва върху главницата в размер на 11 827,02 лв. за периода от 23.01.2014 г. /датата на първото плащане на осигуровки и ДОД за д-р П. Л./ до 21.01.2019 г. /датата на съставяне на акта за начет/, както и акцесорния иск за лихва в размер на 926,36 лв. върху главницата за периода от 22.01.2019 г. до 07.05.2019 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/ и за законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното и плащане.

При този изход на делото следва да бъде уважено искането на ответницата за присъждане на направените деловодни разноски, които съгласно представения списък на разноските са общо в размер на 4860 лв., от които  3960 лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат и 900 лв. заплатени като депозити за експертизи.

          На основание изложеното, съдът

Р Е Ш И :

          ОТХВЪРЛЯ  предявените по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК от „***********” ЕООД, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя д-р Н. В. М. срещу Е.П.И., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че ответницата Е.П.И. *** ЕООД вземания по акт за начет № 11-04-2/21.01.2019 г. издаден от АДФИ, а именно сумата от 31461,38 лв. – главница, сумата от 11827,02 лв. – лихва върху главницата за периода от 23.01.2014 г. до 21.01.2019 г., сумата от 926,36 лв. – лихва върху главницата за периода от 22.01.2019 г. до 07.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/, законната лихва върху главницата, считано от 08.05.2019 г. до окончателното й плащане - за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 168/09.05.2019 г. по ч.гр.д. 303/2019 г. по описа на РС Левски.

          ОСЪЖДА„*************” ЕООД, вписано в търговския регистър при АВ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя д-р Н. В. М. ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.И., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски в размер на 4860 лв., от които  3960 лв. заплатени като възнаграждение за един адвокат и 900 лв. заплатени като депозити за експертизи.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: