№ 6
гр. Крумовград, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ил. Йорданов
при участието на секретаря Емилия В. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно
наказателно дело № 20225130200033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2200116 от 27.05.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв. на *****”, с ЕИК ***, с адрес: ******, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка чл.61, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят *****” намира наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че било постановено при нарушения на материалния и
процесуалния закон и било необосновано.
Моли съдът да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител юрк.
Карагеоргиев оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на
атакувания акт. Моли на основание чл.63д, ал.4, във връзка с ал.5 от ЗАНН, във връзка с
чл.143, ал.4 от АПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на
наказващия орган.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 04.04.2022 г. в 12.20 часа свидетелите И.С. и Е.Ю. извършили проверка за
спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на контрол: ***, намиращ
се в ***** ул. ***** – общински пазар, стопанисван от *****”. В хода на проверката
свидетелите установили в обекта да работи лицето С.Е.Ч., с ЕГН **********, на длъжност
„сервитьор“. В декларация, която контролните органи й предоставили, С.Е.Ч. декларирала
писмено, че от 04.04.2022 г. работела като сервитьор, с работно време от 11.00 до 14.00 часа,
при уговорено трудово възнаграждение в размер на 650 лв., с почивни дни през седмицата –
1
събота и неделя и почивка в работния ден един час. В декларацията отразила също, че
нямала сключен трудов договор, нито граждански такъв и не била получила копие от
заверено в ТД на НАП уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, но в
т.10 от декларацията декларирала, че днес щели да го сключат.На 08.04.2022 г. проверката
продължила и по документи в Д„ИТ” гр.Кърджали. Там бил представен трудов договор №
33 от 05.04.2022 г., с който С.Е.Ч. била назначен на длъжност „касиер - консултант“ при
работодателя *****”, считано от 06.04.2022г., т.е. на 04.04.2022г. работодателят не бил
сключил трудов договор в писмена форма със С.Е.Ч. преди постъпването й на работа, която
към момента на проверката била установена от контролните органи да работи в кухнята на
обекта с необходимото за това облекло – престилка и манта и сервирала в залата на
ресторанта. За констатираното нарушение на 28.04.2022 г. срещу ЕТ бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ.
Същият бил прочетен на управителя на *****”, който отказал да го подпише и получи, като
отказа му бил удостоверен с подпис на свидетеля Л.Д.И.. На 27.05.2022 г. наказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61,
ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели И.С. и Е.Ю., на които съдът дава вяра изцяло; от Акт за установяване на
административно нарушение от 28.04.2022 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно
чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2210779/28.04.2022 г., връчен
на санкционираното дружество и неоспорен; Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от
КТ, попълнена и подписана на 04.04.2022 г. от С.Е.Ч.; Трудов договор №33 от 05.04.2022 г.;
Длъжностна характеристика на длъжността „касиер - консултант"; Служебна бележка №38
от 06.04.2022 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
лицето С.Е.Ч.; Заявление за работа; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ с вх.№ 26388223010277/05.04.2022 г.; Справка от ТР относно актуалното
състояние на *****”; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и Регистър за уведомления за
трудови договори.
При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни
показанията на свидетелите И.С. и Е.Ю., които са очевидци, извършили проверката по
работни места и установили лицето С.Е.Ч. да извършва трудова дейност в обекта на
жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи и изпълнява
трудовите си задължения на сервитьор, но и са събрали писмено данни в тази насока от
работника, който декларирал, че работи в проверявания обект, описвайки и основните
елементи на трудовото правоотношение. Показанията на И.С. и Е.Ю. са последователни,
логични и кореспондиращи помежду си, не се установи и по някакъв начин т е да са
пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Същите се потвърждават
напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Според разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от
посочения текст. Чл.63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
2
НАП. Цитираната норма на чл.62, ал.3 предвижда, че работодателя или упълномощено от
него лице в тридневен срок от сключване на договора трябва да изпрати уведомление за това
до съответната ТД на НАП.
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че
жалбоподателя е осъществил състав на административно нарушение по чл.62, ал.1, във
връзка с чл.61, ал.1 от КТ, тъй като на 04.04.2022 г. е допуснал до работа С.Е.Ч., преди да й
връчи копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите. Такова уведомление не й е било предоставено,
защото видно от приложената справка, все още не е било подадено от работодателя.
Безспорно е, че уведомлението за сключения трудов договор е подадено до ТД на НАП на
05.04.2022 г. в 15.09 часа и е заверено, а това следва часа на проверката по работни места,
при която лицето вече е било установено да работи. С оглед на констатираното нарушение,
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на *****”; на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена
санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши
разпоредбите на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ. Наложената санкция е
минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27,
ал.5 от ЗАНН.
Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било
извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Административното нарушение се явява и доказано, за което вече бяха
изложени съображения. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като
констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват
на посочената като нарушена правна норма на чл.62, ал.1, във връзка с чл.61, ал.1 от КТ,
както и на санкционната такава по чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ. Процесното
деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е
формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са
необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност
от обичайната за този вид нарушения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от З ПП. Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
3
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган,
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град
София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва
да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2200116 от 27.05.2022 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. на *****”, с ЕИК ***, с адрес :
******, в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка чл.61, ал.1
от КТ.
ОСЪЖДА *****”, с ЕИК ***, с адрес : ******, да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда “ гр.София, сумата от 80 лв., представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Кърджали в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
4