№ 343
гр. София, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502822 по описа за 2024 година
С решение № 71 от 11.06.2024 г. по т. д. № 100/2023 г. СОС, І с-в, осъжда
ЗК "Лев Инс" АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал. 3 от КЗ
на М. С. Г. сумата от 30 000 лева като обезщетение за причинени й
неимуществени вреди от ПТП на 08.02.2023 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от 06.03.2023 г. (датата на предявяване на
претенция пред ответника) до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди за
разликата до пълния размер от 50 000 лева, както и искът за законна лихва за
периода от 02.03.2023 г. до 06.03.2023 г.
С решението са присъдени и суми за обезщетяване на имуществени
вреди.
С определение № 423 от 22.08.2024 г., постановено по реда на чл. 248
ГПК, съдът е отхвърлил молбата на застрахователя за изменение в частта за
разноските, които намира за прекомерни.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над
30 000 лв. до сумата от 40 000 лв. е постъпила въззивна жалба от М. С. Г., в
1
която се сочи, че определеният размер не съответства на принципа на
справедливост. Претендира да се присъди допълнително сумата от 10 000 лв.,
както и разноски.
Срещу решението, в осъдителната част за разликата над 10 000 лв. до 30
000 лв., е постъпила насрещна въззивна жалба от ответника ЗД „Лев Инс“ АД.
Счита, че присъдената сума не съответства на данните по делото за бързо
възстановяване в 2-месечен срок, за липса на остатъчни негативни последици,
естеството на травмите и търпените като обем болки. Поддържа възражението
си за принос, тъй като ищцата е пресичала в тъмната част на денонощието, на
платно разделено с остров, имала е видимост и е можела да предотврати със
собственото си поведение настъпването на ПТП. Твърди, че ударът е бил
непредотвратим за автомобила, от момента в който ищцата е предприела
пресичане на платното, в което той се е движел. Намира, че е нарушен чл. 113,
ал. 1 ЗДвП. Оспорва началната дата на периода за присъждане на лихви, като
сочи, че не е посочена банкова сметка, нито пълномощно за получаване на
суми по адвокатска сметка. Моли да се отмени решението в обжалваната част
и да се присъдят разноски.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила жалба от
застрахователя, като се позовава на практика на ВКС, според която е налице
несъответствие с правото на ЕС. Моли да се уважи възражението за
прекомерност.
В писмен отговор ЗК „Лев Инс“ АД оспорва въззивната жалба на
ищцата.
Въззивните жалби са подадени в срок срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата М. С. Г. твърди, че на 8.02.2023 г. пострадала като пешеходец
при ПТП, причинено от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество. Твърди, че получила повърхностна травма на
окосмената част на главата, травма на гръден кош и фрактура на горния край
на дясна тибия. Претендира като обезщетение да получи сумата от 50 000 лв.
2
(според изменение в последното о.з.), ведно със законна лихва от 2.03.2023 г.,
както и обезщетение на сторените разноски за лечение от 4206 лв.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер,
като въвежда и възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата е
допринесла във висока степен, тъй като при ограничена видимост се движела
по пътното платно в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, като навлязла внезапно
върху същото в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи и удара за водача
на автомобила бил непредотвратим. Изцяло се оспорва претенцията за лихва.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 8.02.2023 г. е настъпил инцидент, при който е
пострадала като пешеходец ищцата Г. (31 г.). Не се спори, че ПТП е причинено
от виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, което е признато със споразумение
пред наказателен съд, с което е признато, че ищцата е претърпяла на
пешеходна пътека след кръстовище средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на горната част на голямопищялната кост на дясната подбедрица,
ангажиращо колянната става и обуславящо трайно затруднение на движението
на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни, а деецът осъден за
нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
Приетата СМЕ е отчела, че ищцата е получила счупване на горния край
на тибията (голям пищял) в дясно и контузия с охлузване на лявото ухо.
Лечението на фрактурата е било оперативно, като фрагментите били
наместени и фиксирани с плака и винтове. Получените травми и проведеното
оперативно лечение, причинили болки на ищцата за период от около 6 месеца,
като първите два месеца, болките били с по-голям интензитет. Към настоящия
момент ищцата била напълно възстановена със запазен обем движение в дясна
колянна става, но с оперативен белег по външната страна на дясна колянна
става с надлъжен ход и дължина 18 см и белег с дължина 1 см от вътрешната
страна от входното отвърстие на допълнителните винтове, с траен характер.
Приетата САТЕ е установила, че за пострадалата произшествието е било
предотвратимо, ако при движението си по пешеходната пътека тя е забелязала
приближаващия към нея автомобил и е решила да се откаже от
3
предимството си като спре на място и предотврати ПТП, като не навлиза в
динамичния коридор за движение на автомобила. Уточнено е, че посоченото е
хипотетично развитие на ситуацията. От схемата в САТЕ, на л. 79, е видно, че
пешеходката е била прекосила повече от 2/3 от пешеходната пътека и тогава е
настъпил удара с МПС. Последното се е движело с 40 км/ч, но при тази
скорост ударът е бил непредотвратим. Посочено е, че в случая инцидентът е
настъпил в тъмната част на денонощието (сутринта), а на място е имало
растителност в пространството разделящо двете посоки за движение, която е
ограничавала видимостта. Освен това на място, според показанията на
виновния водач, маневра обратен завой е извършвал друг автомобил. Вещото
лице е обобщило, че причините за ПТП са субективни и се коренят в
действията на водача, който при приближаване към кръстовище, се е движел
със скорост, която не му е позволила да спре и да пропусне пешеходката,
която е била участник в движението с предимство. Видно от заключението,
ищцата е възприела автомобила, когато се е намирала на около метър от
лентата му за движение и ако не е навлязла в динамичния му коридор е
можела да предотврати ПТП.
Св. Р. Х., съпруг на ищцата, разказва, че видял жена си паднала на
пешеходната пътека, а на ухото й имало кръв, като коляното й било счупено.
След изписването й от болницата тя два месеца била на памперси, като
свидетелят се грижел за нея, защото тя не можела да се движи. След този
период тя имала нужда от рехабилитация, която той извършвал след
консултация с лекари, тъй като нямали финансови средства да бъде
провеждана от специалист. Тя започнала да ходи с проходилка след първите
два месеца за около 6-7 месеца и постепенно се оправила, но я боляло
коляното при промяна във времето. След инцидента М. се променила
емоционално - имала уплах от коли и техните шумове.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото и страните не спорят
относно факта, че на 8.02.2023 г. е настъпило ПТП, при което ищцата е
получил травматични увреждания. С оглед правилото на чл. 300 ГПК съдът е
длъжен да приеме, че виновен за инцидента, с противоправното си поведение,
е водачът, а ищцата е претърпяла средна телесна повреда, съставляваща
4
фрактура на горната част на десния пищял, ангажиращо колянната става.
Установява се, че ищцата е получила също контузия и охлузване на лявото
ухо. Лечението е било оперативно, като срокът за възстановяване е бил по-
продължителен (половин година), в сравнение с обичайния за отшумяване на
оплаквания от фрактури. В рамките на този срок интензивните болки са били
за първите два месеца. Показанията установяват, че възстановителния период
е бил съпроводен със значителни трудности за ищцата, която е спазвала
предимно постелен режим (след като е било необходимо да ползва памперси),
а раздвижването й е започнало чак след два месеца и е било съпроводено с
ползване на помощни средства. Като отчита посочените данни и взе предвид,
че фрактурата е ангажирала колянната става на десния крак и така е
възпрепятствала движението и затруднявала придвижването на ищцата, както
и че тя е имала по-дълъг период от време за да се възстанови, респ. този
процес е бил съпровождан с използване на чужда помощ и подпомагащи
движението средства, съдът приема, че обезщетението следва да бъде
определено в размер на 30 000 лв., така както е прието от СОС. За този размер
съдът отчита и обичайното остатъчно проявление на инцидента върху
психиката на ищцата, страховете, които той е провокирал в нея и негативните
преживявания, с които тя е следвало да се справя. Тази сума е съответна на
приетите в съдебната практика критерии, в това число икономическите
показатели, лимитите, както и възрастта на ищцата (31 г.), обичайната
активност за тази възраст в социален план, промяната на начина й на живото
за повече от половин година. Според заключението на вещото лице ищцата е
възстановена по настоящем и няма основания да се приеме, че за в бъдеще ще
има проявление на негативни ефекти от травмите (освен типичните болки при
промяна на времето). Ето защо не са налице основания да се приеме, че
размерът подлежи на увеличаване.
Посочената по-горе сума не следва да се коригира поради твърдението
за съпричиняване, поради нарушение на чл. 113 ЗДвП. Тежестта да се докаже
принос е върху застрахователя, като от страна на същия не са събрани
достатъчно доказателства които да обосноват основателност на тази теза.
Ищцата е пресичала пътното платно на обозначена пешеходна пътека, която е
преминавала през платната, предназначени за движение в двете
срещуположни посоки. В закона няма предвидена норма и практиката не
познава ограничение или различен режим на регулация на еднолентови,
5
двулентови, еднопосочни, двупосочни и пр. пътища, които се прекосяват по
обозначени пешеходни пътеки. В случая важат общите правила за
придвижване на пешеходци в чл. 113 ЗДвП. Според ал. 1 на посочения текст
при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки, като съгласно т. преди да навлязат на
платното за движение трябва да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая, няма доказателства, че при започване на
пресичането си ищцата не е съобразила наличие на опасност за
придвижването си. Водачът на свой ред е бил длъжен да вземе предвид
наличия знак за пешеходна пътека и като съобрази растителността в ляво и
автомобилът, извършващ маневра, по същото време в зоната на
кръстовището, да се движи с такава съобразена скорост, която да му позволи
да реагира при възникналата опасност за движението. Той се е движел с
разрешена скорост (липсват данни, че тя е била ограничена под общоприетата
от 40 км/ч), но за конкретната пътна обстановка тя е била несъобразена.
Следва да се вземе предвид, че пешеходката е била прекосила почти цялото
пътно платно към момента на инцидента. Да се счете, че тя е следвало да
преустанови придвижването си по пешеходната пътека за да пропусне
приближаващия автомобил е в противоречие с правилата за предимство на
пешеходците в чл. 113 ЗДвП.
С оглед изложеното съдът приема, че пешеходката не е допринесла за
настъпването на ПТП и същото е предизвикано само поради виновното
поведение на водача.
По отношение на законната лихва следва да се съобрази актуалната
практиката на ВКС, на която се позовава и жалбоподателя-ищец, отразена в
решение № 128 от 4.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г., ВКС, І ТО, както и друга
такава - решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС. Няма спор, че застрахователят е получил искането за обезщетение на
06.03.2023 г. От тази дата (няма жалба от ищцата относно въпроса за датата на
изпращане на уведомлението на по-ранна дата – 02.03.2023 г.),
застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за вреди, тъй като
такова задължение той има след уведомяването си. Неоснователно е
оплакването, че лихва не се дължи изцяло, тъй като не е посочена банкова
сметка. В чл. 380, ал. 1, изр. 2 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно с отправянето до
6
застрахователя на писмена претенция да посочи пълни и точни данни за
банкова сметка, по която да се извърши плащане. Неизпълнението на това
задължение има за последица забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ. Последният
текст обаче се отнася до различна лихва, а именно лихва за забава върху
застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществено
застраховане, а не по договор за застраховка "гражданска отговорност". Това е
лихва, която застрахователят дължи не вместо застрахования на трето
увредено лице, а която дължи на застрахования на собствено основание -
заради собствената си (на застрахователя) забава. Законодателят изрично е
предвидил ограничаване на отговорността на застрахователя за лихви при
непосочена банкова сметка само при имущественото застраховане и това
ограничение не може да бъде прилагано по аналогия за договорите по
застраховка "гражданска отговорност".
В практиката на САС е възприето и становището, че изискването за
предоставяне на банкова сметка, респ. последиците от непосочване на такава,
е приложимо само в производството пред застрахователя, но не и в исковото
такова. (Така напр. в Решение № 196 от 23.01.2019 от в.гр.д.№ 3811 по описа
за 2018г., САС, 7 с-в).
На последно място - в съдебната практика (напр. решение № 24 от
21.03.2019 г. по т. д. № 22/2019 г. АС Бургас) е визиран и друг аргумент -
когато застрахователят бъде уведомен за настъпилото застрахователно
събитие от застрахования, а не от увреденото лице (чл. 429, ал. 3, изр. 2, предл.
1 КЗ), той ще дължи лихвите, които дължи застрахованият, независимо от
това, че няма да разполага с банкова сметка на пострадалия, по която да
извърши плащането.
Предвид казаното решението следва да се потвърди, като на никоя от
страните не се следват разноски.
По отношение на частната жалба, съдът намира същата за
неоснователна. По делото е приложено пълномощно и договор, в който е
отразено, че представителството е безплатно (л. 88). Възнаграждението е
изчислено с оглед цената на уважените искове и като ориентир е използвана
Наредба № 1 от 2004 г.
Воден от горните мотиви съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71 от 11.06.2024 г. по т. д. № 100/2023 г.,
СОС, І с-в, в частта, в която се осъжда ЗК "Лев Инс" АД да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал. 3 от КЗ на М. С. Г. сумата над 10 000 лв.
до сумата от 30 000 лева като обезщетение за причинени й неимуществени
вреди от ПТП на 08.02.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от 06.03.2023 г. (датата на предявяване на претенция пред
ответника) до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която
е присъдена лихва за времето от 6.03.2023 г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД срещу
определение № 423 от 22.08.2024 г. по т.д. № 100/2023 г., СОС, І с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8