М    О       Т       И       В       И

 

 

 

Към присъда № 211/06.12.2017 год., постановена по НОХД № 1250/2017 год. на СлРС, изготвени на 04.01.18 г.

 

 

РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия А.Р.Н. за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.

По делото е предявен граждански иск от пострадалия И.А.И. против подсъдимия Н. за сумата в размер на 39 440 лв. представляваща причинени в резултат от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски за адвокатски хонорар.

Съдът счете, че гражданският  иск е своевременно предявен и се намира във връзка с предмета на делото и разглеждането му не би затруднило наказателното производство, поради което го прие за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира И.А.И.  в качеството на граждански ищец и частен обвинител.

            В с.з. прокурора поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както  е предявено, като пледира за наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и така определеното след редукцията наказание от 1 година и 4 месеца,  да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години.

 В с.з. подсъдимия се явява лично и с процесуален представител. Изцяло признава фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изразява съгласие да не се събират други доказателства за тези факти. Моли за наказание при условията на чл.55 от НК и иска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по смисъла на чл. 370 и сл. от НПК.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие, че искането на подсъдимия за прилагане процедурата на съкратеното съдебно следствие е основателно и разгледа делото по този ред, като прие за установена следната фактическа обстановка:

В началото на м, декември 2016 г. подс. Н. *** видял на трафопост обява, че се търси куриер. Посочен бил телефон за връзка, на който той се обадил. Отсреща отговорил мъж, представил се като Ивайло И., който обяснил, че има мебелна фирма и работата на куриера се състои в това да посещава клиенти и да взема парите по сделките. Два - три дни по-късно „Ивайло" се обадил на обвиняемия и го пратил да вземе пратка от гр. Шумен. Разбрали се за всяка пратка подс. Н. да получава по 200 лв.

При доставката на първата пратка на посоченото от „Ивайло" място подсъдимия получил плик със СИМ - карта на М-тел. Ивайло му казал да говори с него само по тази СИМ карта. Последвало получаване на няколко други пратки от обвиняемия в различни градове.

На 17-18.12.2016 г. подс. Н.  бил изпратен от „Ивайло" в гр. Сливен, за да получи пратка. През цялото време „Ивайло" насочвал подсъдимия къде да отиде. Казал му да спре до една рекламна табела и посочил, че под нея има прозрачен плик с пари. Подсъдимият взел парите, които били около 3000 лв. и по указание на „Ивайло" ги занесъл в гр. В. Търново, където ги оставил под стълбището на една кооперация срещу автогарата. Задържал 200 лв. за себе си. На 29.12.2016 г. „Ивайло" отново изпратил подсъдимия в гр. Сливен същият пристигнал на автогарата в 11.30 ч. От „Ивайло" получил адрес - гр. Сливен, кв. „Младост", бл. 4, вх.В, където следвало да получи пари. Подсъдимият пристигнал с такси на посоченото място. Видял наблизо паркирани полицейски коли и за да не се набива на очи започнал да обикаля наоколо и да пуши. Малко по-късно „Ивайло" му се обадил по телефона и му казал да върви към блока и да държи непрекъснато телефона до ухото си. Подсъдимият Н.  изпълнил казаното му.

Междувременно на 29.12.2016 г., около 14.00 ч., на домашният телефон на св. И.А.И. № 044/ 688 441 се обадил „Ивайло", който се представил за главен комисар Григор П.. Заявил, че полицията е по петите на телефонни измамници, които щели да се обадят на св. И. всеки момент, за да го измамят и че последният следвало да съдейства на полицията, за да ги залови, като предостави пари на измамниците. Малко по -късно последвало обаждане на мобилния телефон на св. И. № 0884 091 701. Бил същият мним полицай и двамата се разбрали св. И. да даде златни монети, за да заловят измамниците. Обещал му всички монети да му бъдат върнати от главния прокурор на гр. Сливен Тихомир Тихомиров, след залавянето на измамниците.

След това се обадила непозната жена, която се представила за дъщерята на св. И. и помолила за помощ. Св. И. казал, че няма дъщеря, при което се обадил мъжки глас, който започнал да обижда и заплашва, след което затворил телефона.

Незабавно след този разговор се обадил „комисар П." и наредил на св. И. да излезе на терасата, и след като види „техния човек" да вдигне ръка. Св. И. поставил 39 бр. златни монети и един възпоменателен медал /плакет/ в метална кутийка от афтършейв „Str8" и излязъл на терасата. Видял подс. Н., който вдигнал ръка. В отговор св. И. също вдигнал ръка и хвърлил кутийката с монетите, след което се скрил. Подсъдимият  Н. взел кутийката с монети и по нареждане на „Ивайло" я занесъл в гр. Омуртаг. Пристигайки на Автогарата се обадил на „Ивайло", който му казал да занесе пратката на кръстовище, да разчисти снега в разделителното островче и да я остави под пътния знак. В случая, тъй като не пренасял пари подсъдимият не получил полагащите му се 200 лв., които получил при последваща „услуга", която извършил за „Ивайло" в гр. Стара Загора.

Подсъдимият Н. бил задържан на 25.01.2017 г. при поредна измама от РУ - МВР - Силистра. При проведени разузнавателни беседи с подсъдимия се установило, че същият е съпричастен към множество измами на територията на гр. Силистра и гр. Сливен. Подсъдимият признал, че е бил куриер „муле", и че е взел ценностите от св. И., направляван от неустановено лице на име Ивайло, което обичайно му давало инструкции. Обяснил, че неговата работа се състояла в това да взема парите от измамените лица, а разговорите с пострадалите провеждал „Ивайло И.".

От подс. Н. били иззети два телефон, единият от които „служебен", с IМЕI 353669066643235 и 353669066643227. Същите се водели на името на „Баста Транс" ООД - Шумен с управител св. В.С.. Последният бил работодател на бащата на подсъдимия. Копия от протокола за доброволно предаване е приложен към настоящото производство.

При проведен следствен експеримент по делото подс. Н. посочил блока, от който св. И. хвърлил кутията с монети. С протокол за доброволно предаване от 12.01.2017 г. св. И. предал свидетелства за автентичност на откраднатите монети.

Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна нумизматична експертиза, стойността на нанесената щета е 39 440 лв. Същата е изцяло невъзстановена.

Подсъдимият А.Р.Н. е български гражданин, със средно образование, неосъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Всички те са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Направените от подсъдимия самопризнания на всички факти, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят от гласните и писмени доказателствени средства по отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване.

Съдът след като установи, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,  направи следните правни изводи:

                По безспорен и категоричен начин се установи и доказа, че от обективна и субективна страна подсъдимия Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 от НК, тъй като на 29.12.2016 г., в гр. Сливен, в съучастие с неустановени извършители, като помагач, с цел да набави за себе си и неизвестните лица имотна облага, умишлено улеснил неизвестните лица да възбудят и поддържат заблуждение у И.А.И., че следва да предаде намиращите се в дома му ценности и пари, за да подпомогне полицейска акция по залавяне на измамници, като взел метална кутийка, съдържаща 39 бр. златни монети и 1 бр. позлатен възпоменателен медал /плакет/ от мястото, на което ги оставил И.А.И. и ги занесъл на мястото, посочено от извършителите /в гр. Омуртаг/ и с това причинил на И.А.И. имотна вреда в големи размери — 39 440 лв.

От обективна страна подс. Н. умишлено е улеснил неизвестни лица да възбудят и подържат заблуждение у И., че следва да предаде намиращите се в дома му ценности и пари, за да подпомогне полицейска акция по залавяне на измамници, като взел метална кутийка, съдържаща 39 бр. златни монети и 1 бр. позлатен възпоменателен медал от мястото, на което ги е оставил пострадалият и ги занесъл на мястото, посочено от извършителите  и с това му причини имотна вреда с цел да набави за себе си и за тези неизвестни лица имотна облага.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасният  му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Причини и мотиви за извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура на подсъдимия  и стремежа за облагодетелстване по престъпен начин.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете самопризнанията на подсъдимия и чистото му съдебно минало, а отегчаващи- други наказателни производства, водени против нето за подобни престъпления.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК, относно целите на наказанието и съобрази предвиденото от закона наказание. За извършеното от подсъдимия Н. престъпление закона предвижда наказание  лишаване от свобода за срок от 1 до 8 години. С оглед не толкова  високата степен на обществена опасност на дееца-предвид факта, че не е осъждан, като с оглед високата степен на обществена опасност на деянието, предвид зачестилите престъпления от подобен характер, съдът намира, че за постигане целите на чл. 36 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Във връзка с последното съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия за приложението на института на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия, като счита, че сочените от него подбуди, причини и смекчаващи обстоятелства за извършване на престъплението, могат единствено да обусловят приложението на чл. 54 от НК около минималния предвиден от закона размер, но не могат да мотивират приложението на института на чл. 55, ал. 1 от НК по отношение на това наказание, тъй като същите-с оглед установената висока степен на обществена опасност на деянието, не се явява нито многобройни, нито изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК. Съдът намира за неоснователно и възражението, относно квалификацията на престъплението по чл. 210 от НК, тъй като имотната вреда в „големи размери” включвала в себе си обективен елемент, който обхващал преживяванията на подсъдимия. Това обаче не е така, защото от тълкувателно решение № 1 от 30.10.98 г., по тълкувателно дело № 1/98 г. но ОСНК става ясно, че определянето на квалифициращия признак „големи размери” за различните видове престъпления, ако не е посочено друго в закона-критерият е паричната равностойност на предмета на престъплението, а не както се твърди от защитникът на подсъдимия. По отношение на конкретния размер на наказанието съдът-въпреки високата степен на обществена опасност на деянието, намира че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати  в пълна степен, като на подсъдимия бъде определено наказание лишаване от свобода около минималния предвиден от закона размер. По тези съображения съдът определи на подсъдимия наказание: лишаване от свобода за срок от две години. Предвид това на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета, като на основание чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК на подс. Н. след редукцията му беше наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи за изпитателен срок от четири години, защото стигна до извода, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи това наказание ефективно, но намира за нужно да отбележи че определеният по дълъг изпитателен срок ще изиграе своята превъзпитателна и предупредителна роля спрямо Н..

По гражданския иск:

Пострадалият И. предяви против подсъдимия Н. граждански иск за причинени в резултат от престъплението имуществени вреди в размер на 39 440 лева. Тъй като гражданския иск бе предявен своевременно и е във връзка с предмета на делото, съдът го прие за съвместно разглеждане в наказателния процес. За да се произнесе по него съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства в тази насока. Безспорно беше установено, че вследствие виновното и противоправно поведение на подсъдимия и в причинна връзка с това поведение на пострадалия са били причинени имуществени щети. По тази причина подс. Н. бе осъден да заплати на И.А.И. сумата в размер на 39 440 лв., представляващи причинени в резултат от престъплението имуществени вреди, както и сумата в размер на 100 лв. представляваща адвокатско възнаграждение.  

Съгласно правилата на процеса подсъдимия Назифовв беше осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 1577.60 лв. по сметка на РС-Сливен, както и  сумата в размер на 36.17 лв. представляваща направени по делото разноски  по сметка на Районен съд - Сливен.  

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: