МОТИВИ:
Производството
е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик обвинителен акт.
Обвинението
е против подс. И.Г.Р.
за извършено престъпление по чл. 129
ал.2 от НК.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимият прави искане за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НК.
Приет за съвместно разглеждане в
наказателният процес е предявеният от В.М.Д.
– наследник на починалата пострадала Снежанка Тодорова
Стоименова граждански иск против подсъдимият И.Г.Р. за сумата от 5000лева,
представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди.
С протоколно определение на съда Д.
бе конституиран по делото като граждански ищец и частен обвинител.
В
съдебно заседание подс. Р. прави изявление по чл. 371 т.2 от НПК като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
Съгласява се да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът прие
за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, които се подкрепят от
направените самопризнания и от събраните по реда и в съответствие с изискванията на НПК доказателства в досъдебното производство, а
именно че на 18.06.2009 г. свидетеля Н.П., свидетеля Т. К. и подсъдимият И.Р., седели на пейки пред
хранителен магазин, находящ се в с. П., ул.
„21-ва” № 10, собственост на сем. Б. и
пиели бира. Около17.00 часа в
магазина пристигнала пострадалата С. С. от с. П.. Пострадалата
влязла в магазина от където си купила
кафе и седнала отвън пред магазина. Подсъдимият Р. попитал пострадалата кога
ще му плати 30.00 лева за пералнята,
която бил дал на нея и синът й – свидетеля В.Д.. Между двамата
се породил спор. Пострадалата започнала да кълне подсъдимия Р., да
отправя обидни думи към него, като го наричала „боклук”. Пострадалата станала
от стола на който седяла за да си поиска цигара от св. К. и
продължавала да отправя обиди към
подсъдимия Р.. Подсъдимият Р. станал от
пейката на която седял, изправил
се лице в лице срещу С. и й ударил шамар.
Пострадалата залитнала наляво. След това й ударил още един шамар.
Пострадалата направила две - три крачки назад, залитайки. В този момент подсъдимият тръгнал към пострадалата с
намерение да я ритне с крак, но св. П. го хванал и го принудил да седне обратно на пейката. От нанесените
й шамари пострадалата преплела краката си, като левият й крак
останал под десния и паднала на
земята на задните си части. Стоименова се опитала да стане, но не успяла и започнала да плаче от болка. Около 5 минути по-късно подсъдимия Р. си тръгнал. От магазина излязла св. В.Б.. Същата се опитала да помогне на пострадалата
Стоименова за се изправи на крака си, но не успяла и пострадалата седнала отново
на земята, като обяснила, че не
може да стои изправена.
В този момент пред магазина минал св. Г.Е.. Същият
бил помолен от пострадалата С. да й помогне.
Свидетелят Е. извикал сина на пострадалата - св. Д., който в това време минавал наблизо със лекят автомобил на
приятелката си. Свидетелят Е.
и приятелката на св. Д. помогнали
на пострадалата да се качи в
автомобила и я завели вкъщи. Пострадалата плачела от болка и обяснявала,
че я боли левият крак в таза.
Няколко дни след инцидента пострадалата продължила да се оплаква от засилващи се болки в таза на левия крак и бъбреците.
На 21.06.2009 г. била прегледана от личния
си лекар – св. К. Ч., който поставил
предполагаема диагноза фрактура на
шийката на лява бедрена кост
и посъветвал св. Д. да настани пострадалата в болница. На
26.06.2009 г. С. била настанена в МБАЛ - Ад, където починала на 09.07.2009 г.
По делото е назначена и изготвена съдебно –
медицинска експертиза от чието
заключение е видно, че причината за
настъпването на смъртта на С. С. се дължи
на развилите се усложнения на основното й заболяване – калкулозна
пиелонефритна нефросклероза на левия
бъбрек и атрофия на десния бъбрек, които
стоят в основата на развилата се
бъбречна недостатъчност.
Заключението сочи, че травмата /счупването/
на шийката на лявата бедрена кост, наложила
оперативно лечение няма пряка причинно- следствена връзка с настъпването
на смъртта на С. С..
Травмата е възникнала при усукването на левия крак на С. с
последващо падане върху терена.
Съдът установи, че не е на лице допуснато нарушение на
процесуалните правила от страна на разследващия орган. Спазени са всички
законови изисквания при събирането на доказателствата. Не се установи да е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимият или защитника му.
Видно при тези данни е, че от обектива и субективна страна подсъдимият е
осъществил престъпният състав на чл. 129 ал.2 от НК, като на 18.06.2009 г. в с. П., обл.
П., на ул. "Двадесет и п първа" №
10 пред хранителен магазин е причинил на С. Т. С. от същото село средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост,
довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник,
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл от
страна и на подсъдимият, който е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си. Предвиждал е последиците.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното самопризнание и изразеното съжаление от
извършеното,както и че пострадалата го е провокирала с думи съдържащи заплахи, а като отегчаващи обремененото съдебно минало
и негативните характеристични данни.
При определяне на наказанието по
отношение на подсъдимият съдът съобрази императивното изискване на чл. 373 ал.2
от НПК и определи същото при условията на чл. 55 от НК, като с оглед правната
квалификация и на основание чл. 55 ал. 1
т. 1 от НК го осъди на шест месеца
лишаване от свобода.
С
оглед данните за личността на подсъдимият съдът прие, че за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три години.
Внимателният
анализ на критериите за индивидуализация на наказанието даде основание на съда
да определи наказание лишаване от свобода в посочения размер, което наказание се
прецени като достатъчно за ефективното постигане на целите от реализиране на
наказателната отговорност по отношение на подсъдимата.
Съдът
счете, че гражданският иск е доказан по основание, като осъди подсъдимият Р. да
заплати на наследника на пострадалата – Д. сумата от 2000 лв. представляваща
обезщетение за причинени й от деянието неимуществени вреди – болки и страдания
в едно със законната лихва считано от 18.06.2009г. до окончателното изплащане
на сумата, като отхвърли гражданският иск за разликата от две хиляди лева до
5000 като неоснователен. Съдът осъди подсъдимият да заплати на наследника на
пострадалата сумата от 300лв представляваща сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитане на установения правов ред в страната.
На
основание чл. 189 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати сторените разноски по делото в размер
на 15 лв. за експертиза и ДТ в размер на 88 лв. с оглед размера на уваженият
граждански иск.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: