РЕШЕНИЕ
№ 112/ 08.04.2019год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 07.03.2019год. /седми март през две хиляди и деветнадесета година/
в състав :
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Димитър Ковачев
мл.с. Кристина Костадинова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 99 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1386/ 13.12.2018год., постановено по гр. дело
№ 04318/2018г., Пернишкия районен съд е признал за установено по отношение на С.
С. Н. ***, че същата дължи на
„Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата от 912.95 лева, представляваща
стойност на доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015год.
до 30.04.2016год. за апартамент № **, в бл.*, вх.“ *“ на ул.“ ***“ в гр.***,;
лихва за забава на месечните плащания в размер на 153.07лева за периода от 09.07.2015год.
до 26.09.2017год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2017год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена по
ч.гр.д.№ 07291/2017год. по описа на ПРС заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
Със същото
решение съдът е осъдил С.Н. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник направените
разноски в заповедното и исково производство в размер на 400 лева..
Недоволна от така
постановеното решение е останала ответницата С.Н., която го обжалва изцяло в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК. Жалбоподателката твърди, че с обжалваното решение
е признато, че дължи процесните суми като наследник на ползвателя на
топлоснабдения апартамент, без да има доказателства за наличието на
наследствено правоотношение и без в исковата молба отговорността й за
заплащане на да е обоснована с наличието на наследствено правоприемство. Сочи,
че ако в исковата молба бяха изложени обстоятелства, че процесните суми се
претендират от нея като наследник на починалия потребител, то същата е щяла да
ангажира доказателства, изключващи нейната отговорност. Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на исковата претенция
в пълния й предявен размер като й бъдат присъдени направените пред двете
съдебни инстанции съдебни разноски.
Въззиваемата „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник не е
подала писмен отговор, но в писмено становище депозирано по делото моли
подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като й се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да
бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в
жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по
отношение на ответницата С.Н., че същата дължи на „Топлофикация Перник” АД
гр.Перник сумата от 912.95лева, представляваща стойност на
доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015год. до
30.04.2016год. за апартамент № **, в бл.*, вх.“ *“ на ул.“ ***“ в гр.***,;
лихва за забава на месечните плащания в размер на 153.07лева за периода от
09.07.2015год. до 26.09.2017год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.10.2017год. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че
ответницата е абонат на топлопреносното дружество и че като такъв са в
облигационни отношения във връзка с продажбата на топлинна енергия за процесния
апартамент, по което правоотношение тя е неизправна страна.
Ответницата е подала писмен отговор, в който е
възразила че не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск.
Посочила е, че като собственик на процесния имот е била учредила право на
ползване върху него в полза на своите родители, като през процесния период
-01.05.2015год-30.04.2016год. нейната майка, като титуляр на правото на
ползване, е имала качеството потребител на топлинна енергия и респ. носител на задължението за заплащане
за нейната цена. Направила е и
възражение за изтекла погасителна давност.
Районният
съд е приел че за исковия период насрещна страна по облигационното
правоотношение с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия до
ап. № **, находящ се в гр. *** е била майката на ответницата, в чиято полза е
било учредено право на ползване и която съгласно чл.57, ал.1 от ЗС е имала задължение
да заплаща разноските, свързани с ползванетго на веща, в случая цената на
доставяната й и ползвана от нея топлинна енергия. Приел е също така, че след
като майката на ответницата е починала на ***, то ответницата, като нейн
наследник, е наследила задължението за заплащане на процесните суми като част
от наследството и дължи тяхното заплащане. Приел е също така, че майката на
ответницата е била неизправна страна по възникналото между нея и ищцовото
дружество облигационно правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия
и БГВ за процесния период и че доставената и незаплатена топлинна енергия и БГВ
са в количествата и на стойност, претендирани от ищеца, както и че
претендираните суми не са погасени по давност.
Настоящият състав намира за основателни
оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност на извода на районния съд, че жалбоподателката е
пасивно материално легитимирана по иска по чл.422 от ГПК.
В конкретния
случая ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно правоотношение
с ответницата, поради което в негова тежест е да докаже съществуването на
вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Той трябва да
установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а
именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответницата, както и
размера на дължимите суми. Ответницата изричното и категорично отрича да е „клиент“
на топлинна енергия, което предпоставя необходимостта от главно и пълно
доказване на твърдения от ищеца факт. Настоящият състав счита, че този факт е
останал недоказан по делото.
За да бъде задължено лице за заплащане цената
на доставена и потребена през исковия период топлинна енергия и БГВ в ап. **, в
*** ответницата Н. трябва да има
качеството „клиент“ на топлинна енергия.
Съгласно чл.153 и параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ /действаща към исковия период/,„клиент“
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или ползвател на имот, който
ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоподаване.
По делото са представени копие от Нотариален
акт за покупко-продажба от 1993год., Удостоверение от 16.04.2018год. на
Дирекция „Местни приходи и такси“,
Декларация по чл.14 от ЗМДТ,
удостоверение от 05.02.2018год., нотариален акт № 176, дело № 161/2005 год. и
два броя извлечения от акт за смърт, от които се установява, че ответницата е била
собственик на топлоснабдения имот през процесния период. Установява се също
така, че е закупила процесния апартамент от своите родители –С.Е.Н. и Л.А. Н., които
са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху него. В тази хипотеза
потребител на доставяната топлинна енергия се явява носителят на правото на
ползване, а не притежателят на „голата собственост“. Ползувателят,
съгласно чл.57 от ЗС има право да ползва
вещта по предназначение, да получава добивите от нея, на което съответства
задължението му за заплащане на разходите, свързани с ползването. Както е видно
от посочените по-горе документи, С.Н. е починал на ***, но майката на
ответницата Л. Н. е починала на ***,
тоест след исковия период.
Предвид на горното, съдът намира, че през
процесния период „клиент“ на топлинна енергия е била Л. Н. – майка на
ответницата, поради което тя, а не ответницата като собственик на
топлоснабдения имот е титуляр на задължението за заплащане цената на доставена и
потребена в него топлоенергия, поради което предявеният против нея и на
заявеното основание иск следва да се отхвърли, ведно с произтичащите от това
последици.
В хипотеза на доказано наследствено
правоприемство и съобразно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците
отговарят за задълженията на своите
наследодатели като част от приетото наследство. В настоящия случай тази
хипотеза не следва да бъде обсъждана, тъй като ищецът претендира процесните
суми от ответницата в лично качество, а не като наследник на починал потребител
на топлинна енергия. С оглед спазване на принципа за диспизитивното начало в
процеса съдът е обвързан от заявеното от
ищеца основание, поради което обсъждането и коментирането от районния съд на наличието
на задължения на ответницата в качеството й на наследник на починалия
потребител на топлинна енергия за процесния период е в нарушение на този
принцип.
Достигайки до противен на направения от
районния съд извод относно дължимостта на процесното вземане от ответницата,
въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и
постановено ново за отхвърляне на предявения против нея установителен иск,
ведно с произтичащите от това последици.
Предвид изхода от спора и направеното в тази
връзка искане, въззивамото дружество следва да заплати на жалбоподателката
направените пред двете съдебни инстанции разноски, които възлизат на сумата от
325лева.
Водим
от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1386/13.12.2018год.,
постановено по гр.дело № 04318/2018 год.
по описа на Пернишкия районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422 от ГПК иск за признаване за установено по отношение на С.С.Н. с ЕГН ********** ***
и с настоящ адрес:***, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК ********* и
адрес на управление: гр.Перник, кв.“Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 912.95 лева, представляваща стойност на
доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015год. до
30.04.2016год. за апартамент № **, в ***; лихва за забава на месечните плащания
в размер на 153.07лева за периода от 09.07.2015год. до 26.09.2017год., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2017год. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 6007/27.10.2017год. по ч.гр.дело №
07291/2017год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“, ТЕЦ „Република“ да
заплати на С.С.Н. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес:*** сумата от 325 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за
прилагане по ч.гр.дело № 07291/2017год. по описа на Пернишкия районен съд.
Председател:
Членове: