Решение по дело №38/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на С. И. Г., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат С. Ч.-Н. от АК – [област], срещу заповед № 45-55-116 от 18.12.2023 г. на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (Г. Г.), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и във връзка с извършена промяна в длъжностното разписание в сила от 19.12.2023г. е прекратено служебното правоотношение на С. И. Г., заемаща длъжността „****“ в Отдел „****“ на Дирекция „****“ в ГДГВА, считано от 19.12.2023г.

С жалбата се пледира незаконосъобразност на оспорената заповед поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Излагат се следните съображения:

Няма изменение в дейността на новия отдел спрямо стария. Не се изменя общата численост на персонала от 111 бройки, в сравнение със стария Устройствен правилник на ГДГВА.

Към датата на издаване на заповедта не е налице влязъл в сила Устройствен правилник на ГДГВА, издаден от министъра на транспорта и съобщенията, обн. ДВ, бр. 104 от 15.12.2023 г., както и Утвърдено длъжностно разписание на Г. Г., в сила от 19.12.2023 г., обосновали издаването на оспорваната заповед, т.е. същата е основана на несъществуващо обстоятелство.

Налице е пълно сходство във функциите и задълженията на съкратената длъжност „****“ в Отдел „****“ на Дирекция „****“, и тези за длъжността „****“ в новата структура.

В новата структура се запазва броят на персонала, който е от 7 щатни бройки, като остават 2 щатни бройки на длъжност „****“, две щатни бройки „****“, и 2 щатни бройки „****“ и „****“, които са прехвърлени от стария отдел „****“, и една щатна бройка „****.

В заповедта липсват конкретни съображения защо е съкратена именно длъжността на жалбоподателя, което прави акта немотивиран, както и при издаването му не е извършена преценка кои от заемащите същата длъжност служители трябва да продължат да заемат длъжността.

Заеманата от жалбоподателя длъжност продължава да съществува като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика, което прави заповедта материално незаконосъобразна.

Актът противоречи на целта на закона, тъй като съкращаването на длъжността не е довело до изпълнение на по-малко на брой и по-висококвалифицирани служители, а напротив - след приемането на новия Устройствен правилник са запазени по-ниско квалифицирани служители от жалбоподателя, т.е. правомощието на ответника е упражнено в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 от АПК, а подборът е извършен от административния орган при необявени критерии и без мотиви за извършения избор.

Иска се отмяна на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и с адв. С. Ч.-Н.. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Доводи относно незаконосъобразността на издадената заповед развива и в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Г. директор на Главна дирекция „****“ (Г. Г.), оспорва жалбата. В писмени бележки до съда твърди, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон, тъй кто е налице основанието на чл. 106, ал.1, т.2 от ЗдСл – длъжността, заемана от служителката, макар и запазена като нормативно определена позиция, е съкратена посредством намаляване на предвидените за изпълнението й щатни бройки в новото длъжностно разписание, което е утвърдено в съответствие с приетите изменения в структурата на Г. Г.. Намира, че административния орган е упражнил предоставената му компетентност по разумен начин, добросъвестно и справедливо, съгласно принципа за съразмерност.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. И. и юрисконсулт В. П., които молят съда да отхвърли жалбата. Претендират юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав на Административен съд – [област], като прецени приобщените по делото доказателства, и обсъди доводите и възраженията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

От приложените към административната преписка писмени доказателства е видно, че жалбоподателят към датата на издаване на оспорваната заповед – 18.12.2023 г., заема длъжността „****“ в Отдел „****“ на Дирекция „Оператори, авиационна сигурност, въздушно пространство, търсене и спасяване, и правно осигуряване“ в Г. Г., назначен по силата на заповед № 45-55-25 от 15.04.2022 г. на главния директор на Г. Г. (л. 64), считано от 26.04.2022 г. Към момента на назначаване служителят е с ранг III младши за държавен служител, експертно ниво 2 по КДА (Класификатор на длъжностите в администрацията), а към момента на издаване на оспорената заповед е с ранг II младши за държавен служител, експертно ниво 2 по КДА. Запозната е с длъжностна характеристика за длъжността (л. 66) на 26.04.2022 г.

Към 26.04.2022 г., видно от длъжностно разписание на Г. Г., в сила от 01.04.2022 г. (л. 229), Отдел „****“ е част от Дирекция „****“ в Г. Г., част от структурата на специализираната администрация, с численост на персонала 7 щатни бройки. Предвидени за заемане по служебно правоотношение са: 1 бройка за длъжност „****“, 4 бройки за длъжност „*****“, 1 бройка за длъжност „****“ и една за длъжност „*****“. На същото място в структурата на Г. Г. се намира отдел „*****“ и по силата на длъжностно разписание на Г. Г., утвърдено от главния секретар на Г. Г., в сила от 01.12.2023 г. (л. 121 – 123), отново с численост на персонала – 7 щатни бройки, от които – 1 щатна бройка за длъжност „началник отдел“, 4 щатни бройки за длъжност „****“, като разлика се открива само в предвиждането на 2 щатни бройки за длъжност „*****“, съответно в липсата на предвидена длъжност „****“. Със Заповед № 45-01-406/04.09.2023г./л. 221/, считано от 05.09.2023г., е трансформирана една длъжност „****“ в отдел „*****“ в една длъжност „*****“ в същия отдел.

В Устройствения правилник на Г. Г. /Правилник/ (обн., ДВ, бр. 37 от 1999 г., изм. и доп., бр. 29 и бр. 62 от 2000 г., бр. 90 от 2001 г., изм., бр. 64 от 2003 г., изм. и доп., бр. 77 от 2004 г., бр. 60 от 2006 г., бр. 44 от 2007 г., бр. 101 от 2009 г., бр. 29 от 2010 г., бр. 56 от 2012 г., бр. 6 и бр. 53 от 2016 г., изм., бр. 63 от 2018 г.), който е в сила до 18.12.2023 г, отдел „****“ е част от дирекция „*****“, която се включва в Специализираната администрация.

На 15.12.2023 г. в бр. 104 на ДВ е обнародван нов Устройствен правилник на Г. Г., издаден от министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно § 7 от Заключителната разпоредба на Правилника, същият се издава на основание чл. 8, ал. 3 от Закона за гражданското въздухоплаване и отменя Устройствения правилник на Г. Г. (обн., ДВ, бр. 37 от 1999 г...) (УПГДГВА). В Устройствения правилник на Г. Г. (обн., ДВ, бр. 104/15.12.2023 г., в сила от 19.12.2023 г.), считано от 19.12.2023 г. отдел „*****“ става част от дирекция „*****“, която представлява Общата администрация. Видно от доклад от 12.12.2023г. на заместник-министъра на транспорта и съобщенията до министъра /л. 426/ направеното изменение е с цел привеждане на структурата на Г. Г. в съответствие с чл. 5 и чл. 7 от Закон за администрацията, където изрично е посочено, че правите дейности са част от общата администрация. В УПГДГВА (нов) не е предвиден друг срок за влизането му в сила, различен от конституционно закрепеното правило (чл. 5, ал. 5, изр. второ, предл. първо от Конституцията на [държава]) – три дни след неговото обнародване. Следователно актът влиза в сила на 19.12.2023 г,.

Със Заповед № 45-01-598 от 18.12.2023 г. (л. 128) на изпълнителния директор на ГДГВА е утвърдена нова структура на ГДГВА и ново длъжностно разписание, считано от 19.12.2023г. Видно от разпоредителната ѝ част, относимо към настоящия спор, ГДГВА е структурирана в обща и специализирана администрация. Отдел „*****“ става част от дирекция „*****“, която представлява Общата администрация. Дирекция „****“ изпълнява функции по осигуряването на дейността на главния директор на Г. Г. и на специализираната администрация за правно осигуряване дейностите съгласно цитирания правилник.

От новоутвърденото длъжностно разписание, в сила от 19.12.2023г./л. 131 и сл./ е видно, че в Отдел „*****“ на Дирекция „****“ в ГДГВА, с численост на персонала 7 щатни бройки, предвидени за заемане по служебно правоотношение са: 1 бройка за длъжност „****“, 2 бройки за длъжност „****“, 2 бройки за длъжност „****“ и 1 бройка за длъжност „****“ и 1 бройка за длъжност „****“.

С оспорената в настоящото производство заповед № 45-55-116 от 18.12.2023 г., главният директор на ГДГВА прекратява служебното правоотношение на С. И. Г., заемаща длъжността „****“ в Отдел „****“, Дирекция „*****“ в ГДГВА, с мотиви – поради съкращаване на длъжността. Заповедта е основана правно в разпоредбите на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 108 от ЗДСл, във вр. с чл. 6, ал. 3, т. 6 от Устройствен правилник на Г. Г., издаден от министъра на транспорта и съобщенията, обнародван в ДВ, бр. 104/15.12.2023 г., и утвърдено длъжностно разписание на Г. Г., в сила от 19.12.2023 г. С. И. Г. е запозната със заповедта на 18.12.2023 г. (л. 8).

С административната преписка се приобщиха като доказателства по делото служебното досие на жалбоподателя, длъжностна характеристика за длъжността „г****“ в Г. Г., Дирекция „*****“, Отдел „****“, утвърдена от главния секретар на Г. Г. на 25.06.2020 г. (л. 139 - 143), относима към момента на заемане на длъжността от настоящия жалбоподател – считано от 26.04.2022 г., Длъжностна характеристика за длъжността „****“ в Г. Г., Дирекция „*****“, Отдел „*****“, утвърдена от главния секретар на ГДГВА на 19.12.2023 г., вариант № 1 (л. 149 – 153) и вариант № 2 (л. 154 – 158), Длъжностна характеристика за длъжността „*****“ в Г. Г., Дирекция „*****, Отдел „****“, утвърдена от главния секретар на Г. Г. на 19.12.2023 г., вариант № 1 (л. 159 – л. 163), длъжностна характеристика за длъжността „г****“ в Г. Г., Дирекция „*****“, Отдел „*****“, утвърдена от главния секретар на Г. Г. на 19.12.2023 г. /л. 164-167/, длъжностна характеристика за длъжността „*****“ в Г. Г., Дирекция „****“, Отдел „П****“, утвърдена от главния секретар на Г. Г. на 19.12.2023 г. /л. 168-171/.

Приобщени в хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя са и всички длъжностни разписания на Г. Г. от 03.05.2018г. до 01.12.2023г./л. 190 и сл./. Представена беше справка за служителите в отдел „****“ съгласно действащите длъжностни разписания за периода от 15.04.2022г. до 19.12.2023г./л.220/, оспорена с молба от 10.05.2024г. от жалбоподателя /л.400/ в частта относно верността на отразените обстоятелства по т.9 и т.10 от справката, а именно, че тези лица въобще не са били част от отдел „*****“. В съдебно заседание от 14.05.2024г. жалбоподателят е оспорил истинността на справката в частта относно верността на отразените обстоятелства по т.9 и т.10 от справката, като съдът е дал възможност на ответника да представи справка за служителите в отдел „*****“, така както е бил задължен с протоколното определение от съдебно заседание от 05.04.2024г. В тази връзка от ответника е представена коригирана справка за служителите в отдел „*****“ за периода 15.04.2022г. до 18.12.2023г./л.419/, в която лицата по т.9 и т.10 от предходно представената справка липсват.

По делото са изслушани и приети свидетелски показания на свидетеля М. Б., която е работила като **** в отдел „****“ заедно с жалбоподателя, като и двете са съкратени на 19.12.2023г. Също обжалва съкращаването. Свидетелят заявява, че след назначаване на новия главен директор на Г. Г. А. М. през юли 2023г, същата извикала в кабинета си целия отдел „****“, като на срещата изразила негативно отношение към нея, към С. Г. и Д. С., който по това време бил ръководител на отдела. Казала, че не е доволна от работата им, като не се е обърнала поименно към тях, но като цяло е проявила лично негативно отношение към тях тримата. Показанията на свидетеля се ценят с оглед чл. 172 ГПК, като се отчита възможната му заинтересованост поради обстоятелството, че също води дело срещу ответника с предмет прекратяване на служебното му правоотношение.

По делото беше приета съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Е. Ж., от което заключение се установява следното:

След изменение в длъжностното разписание към 19.12.2023г. /утвърдено със Заповед № 45-01-598 от 18.12.2023 г. на изпълнителния директор на Г. Г./ е променено наименованието на отдела от „****” на „****” в съответствие с изменението на устройствения правилник на Главната дирекция, като до 18.12.2023 г. отдела е част от дирекция „*****“, а от 19.12.2023 г. е част от дирекция „Административни, правни и финансови дейности“. След 19.12.2023 г. общия брой на числеността на персонала в отдела не е променен, броя на лицата заемащи длъжността „****” не е променен, закрити са две бройки за длъжността „Г. ****” /намалението е от 4 бр. на 2 бр./ и са разкрити по една щатна бройка за длъжността „Г. **** и „*****”. При сравнението на двете длъжностни характеристики за длъжността „Г. ****” в отдел „****” и отдел „****” по отношение на планиране и отчитане на работата, отговорности, свързани с организацията на работа, управление на персонала и ресурсите, вземане на решения, контакти и необходими компетентности вещото лице установява, че в двете длъжностни характеристики няма никакви различия в тези раздели. Няма различие и в преките задължения, които се вменяват за изпълнение на лицето, заемащо длъжността „Г. *****”. Същото се отнася за двете длъжностни характеристики за длъжността „****” по отношение на планиране и отчитане на работата, отговорности, свързани с организацията на работа, управление на персонала и ресурсите, вземане на решения, контакти и необходими компетентности, изисквания за заемане на длъжността, като в двете длъжностни характеристики няма никакви различия в тези раздели. Няма различие и в преките задължения, които се вменяват за изпълнение на лицето, заемащо длъжността „*****”. Единствено в преките задължения на лицето, което следва да заема длъжността „*****” в отдел „****”, дирекция „****” е допълнено „Оказва правно съдействие при разглеждането и произнасянето по жалбите на пътниците съгласно ЗГВ и Регламент № на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент /ЕИО/ N9 295/91". При анализ на представените длъжностни характеристики за длъжността „Г. ****” и „*****” вещото лице установява, че основната област на дейност са въпроси на Европейския съюз в областта на правата на пътниците във въздушния транспорт; защита правата на пътниците в съответствие с правото на Е., международните конвенции и националното право на [държава] и международни отношения с трети страни и организации по гражданско въздухоплаване в областта на правата на пътниците във въздушния транспорт. Като преките задължения на длъжността „*****” са свързани с обработка и отговор на жалби на пътници в съответствие с ПК-07, извършва проверки по сигнали за случаи на нарушения на правата на пътниците; включва се в състава на инспекционни комисии при необходимост от извършване на проверка на национален въздушен превозвач при спазване на разпоредбите на Регламент 261/2004, осъществява писмена и устна комуникация с жалбоподатели и/или техни представители, с авиокомпании, с държавни институции в страната, органи в други държави, отговарящи за прилагането на законодателсвтото по правата на пътниците; изготвя становище и представя статистическа информация до дирекция „****”; участва в заседание на националните органи по права на пътниците и др., а длъжността „****” подпомага дейността на старшия експерт по отношение правата на пътниците.

На въпроса, поставен от жалбоподателя да се посочи изменението в служебното правоотношение на всеки служител в отдел „****“ след 19.12.2023 г., вещото лице поименно посочва, че: Р. Л. К. е освободена от 19.02.2024 г. от заеманата длъжност „Г. ****” на основание чл. 105, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и въз основа на предизвестие от нейна страна; - М. И. М. е преназначена от длъжност „*****” на основание чл. 82, ал. 1 и ал. 3 от ЗДСл на длъжността „Г. *****” от 09.04.2024 г.; М. М. М. е освободена от длъжността „****” на основание чл. 816, ал. 5 от ЗДСл и по нейно искане от 25.04.2024 г.; М. И. М. на основание чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл, заема длъжността „****“ от 08.05.2024 г., временно освобождава длъжността „****“ като остава титуляр на същата; В. Л. П. е назначена на длъжност „Г. ****” на основание чл. 15 от ЗДСл от 20.05.2024 г. На 17.04.2024 г. Ц. И. е назначена на длъжност „****” по ПМС № 66/1996 г., код по НКПД 3359-3009 в отдел „****” в дирекция „*****”. ПМС № 66/1966 г. дава възможност в бюджетните организации да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала, като за такава длъжност няма изискване за висше юридическо образование и дейностите, които се извършват, са спомагателни, технически.

Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи. Същото е мотивирано, съответства на събраните доказателства и следва да се приеме и за обосновано, предвид подробно изложената от вещото лице аргументация, послужила за формиране на експертните изводи.

Приобщени в последното съдебно заседание са и доказателства за обявяване на конкурс от 04.10.2024г. за длъжност „****“ в Г. Г..

При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, като заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.12.2023г., а жалбата е подадена на 29.12.2023г. чрез административния орган. Същата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - органа по назначаването - Г. директор на Главна дирекция" *****", съгласно чл. 108 ЗДСл вр. чл. 6, ал.3, т.6 от Устройствения правилник на Г. Г..

Обжалваната заповед е издадена в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма и съдържа задължителните реквизити, а именно: изрично посочено основание за прекратяване на служебното правоотношение – чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, дължимите обезщетения - за изплащане на неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, правото за който не е погасено по давност на основание чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, както и за обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестието от органа по назначаването. Заповедта съдържа още вписан придобития от жалбоподателя ранг на държавна служба, както и посочен ред и срок за обжалване. Неоснователно е твърдението в жалбата, че заповедта е основана на „несъществуващо обстоятелство“ – Устройствения правилник на Г. Г., обнародван на 15.12.2023г., в сила от 19.12.2023г. С издадената на 18.12.2023г. заповед се прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от 19.12.2023г. От този момент е в сила и новото щатно разписание. Тогава, когато служебното правоотношение на един държавен служител се прекратява на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, т.е. поради съкращаване на щата, не би следвало служебното правоотношение да се прекратява от датата на връчване на заповедта, защото обективната причина, поради която се прекратява служебното правоотношение е съкращаването на длъжността, а тя настъпва от точно определен момент – утвърждаването на длъжностното щатно разписание. С утвърждаването на длъжностното щатно разписание престава да съществува в съответната структура заеманата от съкратения служител длъжност и именно поради това служебното правоотношение с него се прекратява.

Действително, въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. При такава оперативна самостоятелност е действал ответникът, утвърждавайки със Заповед № 45-01-598 от 18.12.2023 ново длъжностно разписание, в сила от 19.12.2023г., въз основа на което прекратява служебното правоотношение на жалбоподателя. ЗДСл не поставя изискване за подбор от органа по назначаване и формално преценката кой държавен служител да остане на работа е въпрос на целесъобразност при упражняване правомощията на органа. Оперативната самостоятелност на органа по назначаването - да прецени по целесъобразност конкретно кое служебно правоотношение следва да бъде прекратено, може да бъде ограничена с приемане и утвърждаване на правила за подбор, които биха го обвързали при едностранно прекратяване на служебни правоотношения. В конкретния казус не се представят доказателства, а и страните не твърдят органът по назначаване да е утвърдил такива Вътрешни правила за подбор.

Липсата на законова регламентация за извършване на подбор между държавните служители не означава, че решението на органа не подлежи на контрол и не е подчинено на никакви правила. В тежест на органа по назначаване, в случаите, когато съкращава определен държавен служител е да обезпечи решението си за съкращаване, така че да е ясно защо е съкратил именно този служител и този му избор да може да бъде проверен при евентуално съдебно оспорване, с оглед преценка дали органът, извършил съкращаването, е упражнил правата си добросъвестно (в този смисъл Решение № 1360 от 01.02.2019 г. по адм. дело № 3249/2018 г. на ВАС.)

Именно, с цел посоченото обезпечаване, чл. 14 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията предвижда в ал. 1 промени в длъжностното разписание да се предлагат само с писмен мотивиран доклад. Според ал. 2 длъжностите могат да се трансформират в други длъжности чрез изменение на длъжностното разписание, при обоснована необходимост, свързана с наличието на едно или повече от следните условия: 1. адекватно изпълнение на функциите на административната структура или звено; 2. по-добро изпълнение на целите на административната структура или звено; 3. промяна в организацията и/или в обема на работа.

В съдебното производство не е представен такъв мотивиран писмен доклад от страна на ответника въпреки дадените указания в заседание от 14.05.2024г. В съдебно заседание е представен единствено доклад от заместник – министъра на транспорта и съобщенията до министъра от 12.12.2023г. във връзка с представения проект на Устройствен правилник на Г. Г.. /л. 426/. Относно новата дирекция „****“, е посочено, че създаването й е в унисон с чл. 5 и чл. 7 от Закона за администрацията, тъй като дейностите са присъщи на общата администрация. Посочено е още, че няма да се измени общата численост на персонала от 111 щатни бройки. С проекта се предвижда допълване и прецизиране на функции на отделни административни звена.

Като основание за издаването на процесната заповед е посочено новоприетия Устройствен правилник на Г. Г., в сила от 19.12.2023г. и длъжностно разписание, в сила от 19.12.2023г. Правилникът определя промените във вида и наименованието на структурните звена в главната дирекция, но не и конкретно извършените промени на длъжностното разписание в отделните дирекции и отдели, включително дирекция „****“. При това положение и при липсата на уредба в специалния нормативен акт, която да изключи приложението на чл. 14, ал. 2 НПКДА, намалението на бройките за длъжността "****“ от 4 по старото на 2 по новото длъжностно разписание и разкриването на 1 бройка за „****“ и „****“ е следвало задължително да бъде подкрепено с писмен мотивиран доклад за приетите промени. Липсата на мотивиран писмен доклад или друг документ, обосноваващ извършените промени в длъжностното разписание, с което е съкратена длъжността на оспорващия, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изпълнението на изискването по чл. 14, ал. 1 от Наредбата следва да обхваща всички изменения в числеността и структурата на съответната администрация, в случая не са налице мотиви относно необходимостта от съкращаване на две бройки за „главен юрисконсулт“ и как премахването им ще подобри работата, изпълнението на целите и/или ще оптимизира организацията. Липсата на мотиви по тези въпроси пречат на съда да осъществи проверка относно съобразяването на издадения акт с целта на закона. /Решение № 1267 от 10.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2021 г., V о., докладчик съдията П.Б./.

Липсата на доказателства за обоснована необходимост от структурната промяна, води до извод за нарушена процедура при издаване на заповедта, което обуславя нейната незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 АПК и налага отмяната й. /Решение № 9533 от 20.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5332/2023 г., V о., Решение № 4717 от 15.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2023 г., II о./

От приетите по делото доказателства се установява, че длъжността на жалбоподателя продължава да съществува като нормативно определена позиция в утвърдените ново и поименно щатно разписание като няма съкращаване на всички служители заемащи тази длъжност Налице е обаче намаляване на броя на заетите с длъжността “Г. **** – от 4 на 2 щатни бройки, което дава основание на органът по назначаване да прекрати служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 106 ал.1 т. 2 от ЗДСл.

Трябва да бъде отбелязано, че липсата на компетентност за съда да контролира по същество преценката на административния орган, извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не изключва по принцип възможността за осъществяване на контрол върху законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени в условията на оперативна самостоятелност – арг. в чл. 169 от АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност), освен преценка дали органът не е нарушил съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не е упражнил превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона. В случая няма доказателства, че съкращаването, извършено чрез премахване на 2 щатни бройки за **** е насочено към оптимизиране на работата на съответната администрация и е насочено към по - добро изпълнение на функциите и целите на административните звена, съобразно спецификата и обема на работа.

Изложеното показва, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с изискванията и целта на материалния закон, поради което и ще следва да се отмени.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя за заплащане на направените по делото разноски в размер [рег. номер]., от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер [рег. номер]. /по договор за правна защита и съдействие л. 489/, депозит за вещо лице в размер на 400 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в предвидения минимум по чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по делото са проведени 5 съдебни заседания, в които са събирани доказателства.

Мотивиран от горното, Административен съд – [област], III състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. Г. Заповед № 45-55-116 от 18.12.2023 г. на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ да заплати на С. И. Г., с [ЕГН] направените по делото разноски в размер [рег. номер]. (хиляда четиристотин и десет лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.