РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Севлиево, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря Станислава М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20234230100954 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 316/18.10.2024 г., постановено по гр. д. №
954/2023 г. по описа на Районен съд - Севлиево, е допуснато извършване на
съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен
имот /УПИ/ II - 122, кв. 8. по плана на с. *************************., а
съгласно документ за собственост: дворно място с площ от 910 к.м., при
граници: улица, УПИ I-121, улица, УПИ III-123, ведно с построените в него:
къща, със застроена площ от 65 кв.м. и двуетажна стопанска постройка, със
застроена площ 60 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в
имота; при квоти, както следва: за С. Н. Ю. - 5/6 идеални части; и за И. А. А. -
1/6 идеална част.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата,
ищцата С. Н. Ю. е формулирала възлагателна претенция по чл. 349, ал. 1 от
ГПК, досежно допуснатия до делба недвижим имот. Претенцията е приета с
протоколно определение от 19.03.2025 г., постановено по делото.
Със същото протоколно определение е приета за разглеждане и
възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК, направена от ответницата -
И. А. А., досежно допуснатия до делба недвижим имот.
В с.з. процесуалният представител на ищцата оспорва възлагателната
претенция на ответницата, а процесуалният представител на ответницата
1
оспорва възлагателната претенция на ищцата и претендира разноски.
Районен съд - Севлиево, след като обсъди доводите на страните и
съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От допуснатата и приета като компетентно изготвена съдебна
експертиза, се установява, че допуснатият до делба недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот /УПИ/ II - 122, кв. 8. по плана на с.
Петко Славейков, общ. Севлиево с площ 1010 кв.м.. а съгласно документ за
собственост: дворно място с площ от 910 к.м., при граници: улица, УПИ I-121,
улица, УПИ III-123, ведно с построените в него: къща, със застроена площ от
65 кв.м. и двуетажна стопанска постройка, със застроена площ 60 кв.м., заедно
с всички подобрения и трайни насаждения в имота, е реално неподеляем, а
пазарната му стойност е 19 734 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обосновано,
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.
С Постановление за възлагане на недвижим имот на И.И. - ЧСИ с peг. №
735 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Габрово от
17.01.2020 г. било постановено възлагането върху С. Н. Ю. /М. преди развода/
на процесния УПИ, ведно с построените в него сгради, като с Решение № 240
от 29.12.2022 г., постановено по гр.д. № 1175 по описа за 2022 г. на Районен
съд – Севлиево, процесният имот бил придобит от С. Н. Ю. по време на брака,
като със същото решение бракът между двамата съпрузи бил прекратен, като в
дял на жената – ищца по настоящото дело, остава процесният имот в с. Петко
Славейков, общ. Севлиево. Със същото решение родителските права на
родените от брака деца са предоставени на ищцата.
Установява се от представеното Решение № 86 от 15.05.2023г.,
постановено по гр.д. № 95 по описа за 2023г. на Окръжен съд – Габрово, с
което е потвърдено Решение № 154 от 23.08.2021 г., постановено по гр. дело
№ 941/2020 г. на Районен съд - Севлиево, че И. А. А. притежава 1/6 идеална
част от правото на собственост, като придобито по наследство от Ариф
Акифов Хасанов /починал на 05.09.2015 г./, върху процесния имот.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез
събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК приема следното от правна страна:
Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните
само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън
предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на
изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен
протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на
имотите, без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато
делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
2
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.
Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК
четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
Относно възлагателната претенция на съделителката С. Н. Ю.:
Възлагане на неподеляемо жилище законът допуска в случаите,
посочени в чл. 349, ал. 1 от ГПК /две хипотези/ и чл. 349, ал. 2 от ГПК. В
настоящия случай възлагателната претенция на съделителката С. Н. Ю. се
отнася до хипотезата, че може да бъде възложен процесния имот, ако
същият е неподеляем, съставлява жилище, което е било съпружеска
имуществена общност /СИО/, прекратена с развод, представено е
упражняването на родителските права по отношение на децата, родени от
брака, както и че няма друго жилище.
В настоящия случай няма спор, а и се установява от събраните по
делото доказателства, че процесният недвижим имот е неподеляем. Съгласно
установеното в първа фаза на делбата следва да се има предвид, че с Решение
№ 86 от 15.05.2023г., постановено по гр.д. № 95 по описа за 2023г. на Окръжен
съд – Габрово, с което е потвърдено Решение № 154 от 23.08.2021 г.,
постановено по гр. дело № 941/2020 г. на Районен съд - Севлиево, че И. А. А.
притежава 1/6 идеална част от правото на собственост, като придобито по
наследство от Ариф Акифов Хасанов /починал на 05.09.2015 г./, върху
процесния имот – т.е. с Постановление за възлагане на недвижим имот на И.И.
- ЧСИ с peг. № 735 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Габрово от 17.01.2020 г. всъщност съделителката С. Н. Ю. и бившият
съпруг са придобили 5/6 идеални части от процесния недвижим имот, в режим
на СИО. Доколкото разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК предвижда, че
целият имот трябва да е придобит в режим на СИО, като не е достатъчно в
режим на СИО да е придобита само идеална част от имота, то този способ се
явява неприложим в конкретния случай и претенцията за възлагане на ищцата
се явява неоснователна.
Относно възлагателната претенция на съделителката И. А. А.:
В настоящия случай ответницата И. А. А. е предявила искане в срока по
чл. 349, ал. 4 ГПК за възлагане на процесния имот по реда на чл. 349, ал. 2
ГПК, според която разпоредба, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от
съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго такова, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял,
като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.
Видно от законовата разпоредба приложимостта на възлагането в тази
хипотеза е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
1) имотът да е жилище, което да е неподеляемо; 2) съсобствеността върху него
да е възникнала единствено по силата на наследяване; 3) съделителят да няма
друго жилище; и 4) съделителят да е живял в него към момента на откриване
на наследството – така ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.
3
В настоящия случай не е спорно, че процесният имот е неподеляем и
съставлява жилище, но също така не е спорно, че собствеността върху него не
е възникнала единствено по силата на наследяване – доколкото собствеността
е възникнала след осъществена публична продан. Доколкото в настоящия
случай съсобствеността между съделителите е възникнала в резултат на
повече от един юридически факт, възлагането по чл. 349, ал. 2 от ГПК е
недопустимо и възлагателната претенция на ответницата също се явява
недопустима.
Основният способ за извършване на делбата е този по чл. 347 и чл. 350
от ГПК, т. е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий,
щом допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите, в
случая обаче това не е така, поради което тегленето на жребий е невъзможно и
не може да се възприеме като способ за извършване на делбата. Предвидената
в чл. 353 ГПК възможност за ликвидиране на съсобственост е едно
изключение, което следва от самия текст. При него съдът разпределя дяловете
без жребий, само в посочените в същата норма случаи - когато съставянето на
дяловете и тегленето на жребий се окаже невъзможно или много неудобно. Чл.
353 ГПК е приложим когато от допуснатите до делба имоти са обособени
достатъчен брой дялове за да може всеки съделител да получи реален дял,
което не е налице по делото, ако броят на имотите е по-малък от броя на
съделителите, делбата може да бъде извършена по реда на чл. 353 ГПК, при
наличие на съгласие за получаване на имот в общ дял, каквото липсва по
делото.
Предвид изложеното по-горе и с оглед обстоятелството, че по
отношение на съделителителите не са налице предпоставките на чл. 349 ГПК
за възлагане в дял на жилищен имот, се налага извод, че следва да се приложи
предвидения в чл. 348 ГПК способ, като делбеният имот бъде изнесен на
публична продан. Процесния имот е реално неподеляем и не съществува
възможност всеки съделител да получи реален дял, тъй като броя на имотите,
предмет на делба, е по-малък от броя на съделителите. Неподеляемостта на
имота обуславя изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК,
тъй като не съществува възможност всеки съделител да получи реален дял.
Конкретно в случая се установи от заключението на вещото лице по
съдебно-техническата и оценителна експертиза, че допуснатия до делба
недвижим имот е неподеляем. Изложеното налага извод, че е невъзможно
съделителите да получат реални дялове от имота, поради което същия следва
да бъде изнесен на публична продан, като цената, получена при публичната
продан, следва да бъде разделена между съделителите съобразно квотите, при
които е допусната делбата.
Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса
за производството съобразно стойността на дела си в съсобствеността, на
основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както следва: С. Н. Ю. – 657,80 лева, И. А. А.
4
– 131,56 лева.
На основание чл. 355 ГПК страните не си дължат разноски.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 от ГПК да бъде изнесен на
публична продан следния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен
имот /УПИ/ II - 122, кв. 8. по плана на с. Петко Славейков, общ. Севлиево с
площ 1010 кв.м., а съгласно документ за собственост: дворно място с площ от
910 к.м., при граници: улица, УПИ I-121, улица, УПИ III-123, ведно с
построените в него: къща, със застроена площ от 65 кв.м. и двуетажна
стопанска постройка, със застроена площ 60 кв.м., заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота, като получената от проданта сума
бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права от
изнесения на публична продан имот, както следва: за С. Н. Ю., с ЕГН
********** - 5/6 идеални части и за И. А. А., с ЕГН ********** - 1/6
идеална част.
ОСЪЖДА С. Н. Ю., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Севлиево, държавна такса, в размер на 657,80 лева.
ОСЪЖДА И. А. А., с ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд - Севлиево, държавна такса, в размер на 131,56 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от получаване на преписи от него
от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5