РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Бургас, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232100101743 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д. М. В. с ЕГН **********,
адрес: с. С., общ. С., обл. Б., действащ чрез пълномощника си адвокат Галин Кутиев,
адрес на кантората: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 88, ет. 1, против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1172, район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от всеки двама измежду Бисер
Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, с която се
претендира осъждането му за заплащане на сумата от 60 000 лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
пътнотранспортно произшествие от 27.08.2022 г., при което Форд Транзит с ДК №
А9863МК, управляван от А. Ш., в Република Унгария по посока от Сегет към
Будапеща и извън територията на Варошфьолд, самокатастрофира, при което
пътниците в него получават различни травми, сред които и ищеца, който получил
следните увреждания: двустранна контузия на бъбрек, контузия на главата, контузия
на бял дроб, счупване на 10-то и 12-то ребро отляво, фрактура на основата на първия
пръст на десния крак, порезни рани по тялото и охлузвания, натъртвания на двете
колена и десен лакът, наложили болнично лечение и последващо медикаментозно и
възстановително такова, съпроведени с болка и страдания, невъзможност да се грижи
за сам за себе си, да работи и да издържа семейството си, като съпругата му също
1
пътувала с този микробус и била пострадалата, както и сумата от 2 366. лева –
главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с направени
разходи по лечението му в Унгария, ведно със законна лихва за забава от върху
горните главници от датата на завеждане на извънсъдебната претенция – 12.12.2022 г.,
до окончателното им изплащане. Търси се и присъждане на направените по делото
разноски, в това число и изплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния Форд
с ответното дружество към датата на настъпване на ПТП-то и настъпване на
застрахователно събитие, съобразно гореописаното.
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 429, ал. 1,
т. 1 и чл. 409 във вр. с чл. 496 и чл. 497 от Кодекса за застраховането.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, с който
се заявява, че исковете са изцяло неоснователни, като се оспорват твърденията за
механизма на на ПТП-то, настъпването му единствено по вина на водача му,
настъпилите вреди за ищеца и наличието на причинна връзка, в частност и че
свързания болничния престой от 16.09.2022 г. е във връзка със соченото ПТП, както и
твърдените болки и страдания, психологическите последици, като се излага подробни
доводи в тази връзка. Заявява се също така, че настъпването на травмите на ищеца се
дължи изцяло на извършеното от негова страна нарушение на ЗДвП, тъй като не е бил
с поставен обезопасителен колан по време на превоза, като и поради травмите са
настъпили вследствие на свободно движение на тялото му във вътрешността на
автомобила. Наред с това се оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди,
като се сочи, че търсения размер не отговаря на принципа за справедливост. По
отношение на лихвата се излага, че такава се дължи евентуално от датата на
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Също търси присъждане на разноските по
делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и
след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на процесния Форд Транзит,
както и че ищецът е предявил към застрахователя извънсъдебна претенция, заведена на
12.12.2022 г., по която е получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно решение за прекратяване на процеса образуваното наказателно
производство в Унгария срещу водача А. Ш. е прекратено, тъй като извършването на
2
престъпление не може да се установи. В решението е посочено също така, че лицата в
автомобила са пътували за сезонна работа от България за Франция. По време на
пътуването не са имали никакви маневри, застрашаващи личната или имуществената
безопасност, звукови ефекти, показващи неизправност на превозното средство или
необичайни движения на същото. Шофьорът бил описан от всички пътници, като
спазващ правилата за движение. По време на пътуването си забелязали внезапно
„танцуващо“ движение на Форда, което е последвано от звуков ефект, след което
Фордът безпомощно се отклонил на ляво и се ударил в преградата на разделителната
лента на коловозите, откъдето се отнесъл до крайната си позиция в лентата на спиране.
Причината за това е счупването на фиксиращите винтове на дясното задно колело,
което съставлява внезапна техническа неизправност, която може да бъде проследена до
затягане на фиксиращите гайки с неподходящ въртящ момент, като изрично е
отбелязано, че водачът не може визуално да изключи неправилното затягане на
гайките. Посочено е също така, че пътуващите на средната седалка на първия ред и на
лявата и дясната седалка на втория ред не са били с предпазни колани. В крайната
сметка заключителното становище е че конкретната причина за настъпване на ПТП е
закрепване на колело с недостатъчен въртящ момент, както и самото отлепване на
колелото, като внезапна техническа неизправност, която според експертизата не може
да бъде усетена от водача.
От протокола за ПТП е видно, че ищецът не е използвал предпазен колан, като е
пострадал тежко и е транспортиран до болница.
Така и от изпълнената по делото автотехническа експертиза, която съдът
кредитира, като компетентно дадена и отговаряща обстойно на всички поставени
въпроси, допълнена с изявленията на експерта в съдебно заседание, се установява, че
причината за ПТП е изпадане на задното дясно колело. След това автомобилът
продължава да се движи на три колела, като водачът не е успял да го овладее и е
последвал удар с предната част на автомобила и мантинелата. След този удар
автомобила се е завъртял около масовия си център, след което е последвал втори удар в
задната дясна част на автомобила. Ударът в задната дясна част е с най-голяма
интензивност, като деформациите получени по автомобила са значителни. След двата
удара автомобилът е продължил движението си към аварийната пътна лента, където е
преустановил същото. Вследствие сложното въртеливо и постъпателно движение на
автомобила са възникнали центробежни сили, поради които необезопасеният пътник
на лявата седалка на третия ред седалки, след удари във вътрешния интериор на
автомобила е получил тежки наранявания. От техническа гледна точка произшествието
е настъпило вследствие възникналата техническа неизправност и поведението на
водача на автомобила, който не е могъл да овладее управлението, поради възникналата
техническа неизправност. Няма данни водачът да е извършил някакво нарушение на
3
правилата за движение.
Експертът посочва също така, че пострадалият ищец е стоял на третия ред
седалки от лявата страна, като е бил без предпазен колан. Първоначално автомобилът
се е ударил в предната част, при което тялото е продължило движението си към напред
към лявата седалка на втори ред. След първоначалния удар е настъпило завъртане на
автомобила около центъра на тежестта му и последвал втори удар в задната дясна част,
при което тялото на пострадалия се е насочило към дясната част на автомобила със
скорост, с която се е движил автомобила преди удара. Хлътналите части се намират в
задна дясна част, като цяло купето на автомобила е сравнително запазено. Видно от
получените наранявания при първия удар пострадалият най-вероятно си е ударил
главата и колената в облегалката на седалката пред него, а после е получил и другите
си наранявания при удара в деформираната задна част на автомобила. Принципно
максимално възможното отклонение на тялото на пътник, когато е обезопасен с
предпазен колан, може да достигне от около 25 см. напред и на около 50 – 60 см. в
страни, но главата на пътника изминава още около 10-15 cm напред. Съгласно
директива 76/115/ЕИО след 1 октомври 1976 година за да бъдат въведени в
експлоатация моторните превозни средства от категория М1 трябва да бъдат
оборудвани с колани за всички места за сядане. След направено проучване за модела
на автомобила експертизата посочва, че автомобилът фабрично е окомплектован със
следното оборудване за пасивна безопасност: 2 броя триточкови колани – инерционен
тип на предните седалки – лява на водача и дясна на пътника и един двуточков колан
на средната седалка; 4 броя триточкови колани с механични обтягащи елементи на
задните два реда седалки на левите и десните седалки; 2 броя двуточкови колани на
средните седалки на втория и третия ред седалки. Т.е в случая мястото на ищеца е било
оборудвано с триточков колан. Инж. Евгений Пашов посочва също така, че в
техническата литература и в интернет има множество изследвания за ефективността и
начина на задействане на предпазните колани. Установено е че максималната
ефективност на предпазния колан е при челни удари и скорост на движение до 60 км/ч.
При странични удари с голяма интензивост предпазните колани не могат да предпазят
горната част на тялото, както и долните крайници от удар в страничните части на
автомобила. Обикновено след такъв удар автомобилът се завърта около масовия си
център, при което възникват центоробежни сили, вследствие на които, при непоставен
предпазен колан, тялото на пътника или водача ще напусне автомобила. При
странични удари предпазния колан може да предотврати напускането на тялото от
автомобила, но не може да го предпази от удари в страничните части на автомобила.
От представената по делото медицинска документация и заключението на
вещото лице по изпълнената съдебномедицинска експертиза, което съдът изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални
познания и като неоспорено от страните, допълнена с изявленията на експерта в
4
съдебно заседание, се установява, че вследствие на процесния инцидент, ищецът,
който е стоял на третия ред седалки от лявата страна е получил следните увреждания:
контузия на главата - натъртване на тъканите, предимно в дясно, контузия на гръдния
кош - счупване на 10 и 12 ребра в ляво /счупване на задната дъга на 10-и 12 ребра от
лявата страна с известна дислокация на половината от ширината на костта и дискретен
плеврален излив вляво получен най-вероятно от счупените ребра/; контузия на двата
бъбрека с малки контузионни огнища в паренхима довели до хематурия; контузване и
охлузване на дясната лакетна става и дясната ръка; разкъсно-контузни рани на
двете колена; фрактура на палеца на дясното ходило; хематом/деколман/ в лявата
лумбална област. Д-р Недялка Турсунлийска-Йорданова посочва, че получените
увреждания поотделно и в съвкупност осъществяват медикобиологичния
характеризиращ признак „временно разстройство на здравето неопасно за живота“,
като срокът за възстановяване е около месец. Експертът сочи също така, ме по време
на ПТП и след него ищецът е търпял силни болки и страдания. Обикновено травмите
на гърдите - контузия на гръдния кош и счупване на ребра са силно болезнени
спонтанно и при дишане. Имал е болки и в охлузените десен лакет и дясна ръка и
разкъсно-контузиите рани на двете колена. Травмата на дясното ходило със счупена
проксимална фаланга също е било съпроводена с болки и затруднена походка, особено
в първите 15-20 дни. Ищецът е търпял болки и страдания също така и от хематома в
лявата лумбална област особено в първите дни след проведената оперативна
интервенция. В момента ищецът Д. В. е напълно излекуван и не би следвало да има
болки и дискомфорт, като няма основания да се смята, че ще има такива за в бъдеще.
Същото така не се нуждае от специален режим на рехабилитация, както и от
медикаментозно лечение в момента.
От ангажираните по делото гласни доказателства на Ш. В. – съпруга на ищеца и В.
М. – негов син, които също са били пътници в процесното превозно средство по време
на настъпване на инцидента, разказват, че всичко се е случило много бързо. От
показанията им се установява, че след инцидента ищецът е бил откаран в болница с
хеликоптер, тъй като е бил в тежко състояние, където бил около седмица, а след това се
върнал в България. Имал счупени ребра, коленете му били много зле, имал счупен
пръст на десния крак, имал и нараняване на вътрешни органи, по конкретно на
бъбреците. Имал и проблем с дишането, защото имал счупени ребра. Два, три месеца
не бил добре с дишането. С патерици вървял някъде около два месеца, заради
коляното, като двете му колена имали дълбоки рани. Той не можел да става, бил много
зле, като в началото не можел да се къпе и обслужва сам, всичко и навсякъде го боляло
в началото. Той станал на крака след около 3 месеца, тогава са раздвижил, а преди това
бил с патерици. Когато се върнал в България имал нова операция, тъй като му се била
събрала някаква кръв (свидетелката посочва дясната част на кръста си). Пиел
лекарства, имал болки, като най - зле му било дишането, вечер, когато легнел споделял,
5
че го стиска в гърдите и не може да диша. Ходили по този повод дори на Спешното,
тъй като много страдал и не можел да диша, имал болки. Сега бил по-добре, вече се
върнал на работа, шест месеца изминали, откакто работел. Бил шофьор и карал децата
от детската градина с училищен автобус.
Св. В. сочи, че научили след това, че причина за инцидента е че колелото е
изхвръкнало. Според нея шофьорът си карал внимателно, но сигурно и той се
паникьосал, когато това се случило, просто станало внезапно. Тя и мъжа й разчитали на
грижите на децата си и сестрата на Д., която пристигнала от Турция за да им помага в
началото след инцидента.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като изходящи от
лица, които не са заинтересовани пряко от изхода на спора, а в същото време с
възможност за преки и непосредствени наблюдения над живота на ищеца след
инцидента, а и поради съответствието им с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в
случая е сторено, като е получен отказ. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ предвижда, че с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е
функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу
застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахования,
вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. В
случая съдът намира, че не установи противоправно поведение на застрахования водач,
тъй като причина за настъпването на ПТП е внезапна техническа неизправност, която
не е могла да бъде усетена от водача т.е същият не е имал възможност от обикновения
оглед на вещта преди предприетото шофиране да предположи нейното настъпване,
както и да го предотврати. Това, че според експертът е бил могъл да реагира по друг
начин, при който евентуално можели да настъпят по-малко вреди, не е равнозначно
нито противоправно, нито на виновно поведение от негова страна. Т.е. в случая се
6
установи отсъствието на презюмираното от закона виновно поведение, довело до
причинените вреди, включително и че деецът не е бил длъжен или не е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл. 15
НК/.
Независимо от това обаче съгласно чл. 493, ал. 2, т. 5 от КЗ застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по
ал. 1, причинени в резултат на повреда на МПС, която е довела до настъпване на ПТП
и причиняване на вреди / в този смисъл и Решение № 60086 от 2.11.2021 г. на ВКС по
т. д. № 1656/2020 г., I т. о., ТК/. В обхвата на последните попадат и тези по т. 1 на
първата алинея на същия законов текст, а именно: "неимуществените и имуществените
вреди вследствие на телесно увреждане". Т.е. застрахователят отговаря и следва да
поеме обезщетението за претърпените от ищеца вреди, вследствие на получените от
него телесни увреждания, за които се установи по безспорен начин, че са в причинна
връзка с ПТП.
По отношение на неимуществените вреди обезщетението се определя от съда по
справедливост, като критерият не е абстрактен и почива на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. В тази връзка с оглед начина на настъпване на
уврежданията, тяхното естество и проявление, като е налице т.нар. съчетана контузия
/на глава, гръден кош, крайници/, претърпените болки и страдания и оздравителния
процес, описани по-горе, мотивират съдът да приеме, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 40 000 лева. Ищецът е търпял
много силно болки, съпроводени със страдание, непосредствено след ПТП и по време
на оздравителния процес, в частност и след последвалото оперативно лечение, като
вече се е възстановил и се е върнал към своята работа и ежедневие, което мотивира
съдът да приеме, че това е справедливият размер на обезщетението.
По отношение на наведените доводи за съпричиняване, поради липсата на
поставен предпазен колан от страна на пострадалия респективно съгласието му да се
вози в МПС на място, на което същият е неизправен, т.е. отново без колан, следва да се
отбележи, че по делото действително се установи, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан. Съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД ще е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване
на вредоносния резултат, като в случая не е налице подобно поведение на пострадалия.
Съпричиняване също така ще е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият е допринесъл за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона
за движение по пътищата /чл. 137а от ЗДвП/. Т.е. съпричиняване ще има само при
наличието на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили в този им обем,
7
ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В случая
съдът намира, че не бе проведено подобно доказване. Напротив установи се, че
максималната ефективност на предпазния колан е при челни удари и скорост на
движение до 60 км/ч., както и че при странични удари с голяма интензивост, какъвто е
налице в случая, предпазните колани не могат да предпазят горната част на тялото,
както и долните крайници от удар в страничните части на автомобила. Така и при
странични удари предпазния колан може да предотврати напускането на тялото от
автомобила, но не може да го предпази от удари в страничните части на автомобила.
Ето защо съдът намира, че иска за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 40 000 лева и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния
претендиран такъв от 60 000 лева.
Наличието на парично задължение на ищеца за проведеното му лечение в
Унгария по повод настъпилите травми от процесното ПТП се установява от
представения по делото документ от Център за злополуки Д-р Йеньо Манингер /лист
8/. Липсва данни обаче за точния размер на същото, както и доказателства, а и
твърдения за заплащането му, поради което и искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 366 лв. следва като недоказан да бъде отхвърлен.
Във връзка с акцесорната претенцията за законна лихва следва да се отбележи,
че на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 2, т. 5 от същата разпоредба на КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността за дължимата
лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице т.е. в
случая от 12.12.2022 г., съгласно приети безспорни факти по делото с доклада и
липсата на възражения в тази насока.
При това върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
присъди и законна лихва за забава от тази датата до датата на окончателното
изплащане.
При този изход на спора следва да бъде присъдено възнаграждение в полза на
адвокат Галин Кутиев на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата в размер на 3 850 лв., определено в минимален размер съгласно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредбата за минималните размери за адвокатските възнаграждения,
съобразно уважената част от исковете, който размер на адвокатското възнаграждение
съдът намира, че съответства напълно на фактическата и правната сложност на спора.
Ответното дружество също има право да получи част от направените разноски
по делото, съобразно отхвърлената част от исковете, или сумата от 437. 80 лв. Същата
е определена на база депозити за експертизите от 680. 80 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във
връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за правната помощ.
8
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 1600 лв., както и заплатените от бюджета
на съда възнаграждения на вещите лица в размер на 480. 80 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Осъжда "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1172, район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от всеки двама
измежду Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински,
да заплати на Д. М. В. с ЕГН **********, адрес:с. С., общ. С., обл. Б., сумата от
40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие от
27.08.2022 г., при което Форд Транзит с ДК № А9863МК, управляван от А. Ш., в
Република Унгария по посока от Сегет към Будапеща и извън територията на
Варошфьолд, самокатастрофира, поради повреда на моторното превозно средство,
която е довела до настъпването на пътнотранспортно произшествие, от което са
причинени вреди на Д. М. В., изразяващи се в причиняването на телесни увреждания:
контузия на главата - натъртване на тъканите, предимно в дясно, контузия на гръдния
кош - счупване на 10 и 12 ребра в ляво /счупване на задната дъга на 10-и 12 ребра от
лявата страна с известна дислокация на половината от ширината на костта и дискретен
плеврален излив вляво получен най-вероятно от счупените ребра/; контузия на двата
бъбрека с малки контузионни огнища в паренхима довели до хематурия; контузване и
охлузване на дясната лакетна става и дясната ръка; разкъсно-контузни рани на двете
колена; фрактура на палеца на дясното ходило; хематом/деколман/ в лявата лумбална
област, причинили болки и страдания, ведно със законна лихва за забава върху
горната главница от 12.12.2022 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска
за неимуществени вреди над уважения размер от 40 000 лв. до пълния заявен размер от
60 000 лв., както и иска за имуществени вреди в размер на 2 366 лв., ведно със законна
лихва за забава върху отхвърлените главници от 12.12.2022 г.
Сумите са платими по следната банкова сметка на Д. М. В. с ЕГН
********** в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN: ********************.
Осъжда "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1172, район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от всеки двама
измежду Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински,
да заплати на адвокат Галин Кутиев от Бургаска адвокатска колегия, служебен адрес:
9
гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 88, ет. 1, сумата от 3 850 лв. /три хиляди
осемстотин и петдесет лева/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Осъжда Д. М. В. с ЕГН **********, адрес:с. С., общ. С., обл. Б., да заплати на
Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1172, район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от всеки двама измежду Бисер
Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински, сумата от 680.
80 лв. /шестстотин и осемдесет лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1172, район
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от всеки двама
измежду Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински,
да заплати държавна такса по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 1 600
лв. /хиляда и шестстотин лева/, както и изплатените възнаграждения на вещите лица в
размер на 480. 80 лв. /четиристотин и осемдесет лева и 80 ст./.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10