№ 6235
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110151905 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1,
предл.1 и предл.3 ЗЗД, вр.чл.143 ЗПК и чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от П. П. М. срещу [*******]
установителни искове за прогласяване нищожност на договор № 1077495/20.10.2021 г.
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, поради противоречие на
закона, поради неговото заобикаляне, както и поради накърняване на добрите нрави. В
условията на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожност на клаузата на
чл.5 от договор № 1077495/20.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми)
от разстояние, като неравноправна съгласно чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП. С исковата
молба са предявени и осъдителни искове - за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 5,01 лева, представляваща недължимо платена като лихва по договор
№ 1077495/20.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.09.2022 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 48,99 лева,
представляваща недължимо платена като такса гаранция по договор №
1077495/20.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.09.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че сключила с ответното дружество договор №
1077495/20.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние,
съгласно който трябва да върне сума в размер на 305,01 лева, при сума на получаване
1
300,00 лева, при лихва 5,01 лева, при ГПК 49,63 %, 15-дневен лихвен процент от 1,67
%, при срок на кредита 15 дни Поддържа, че съгласно чл.5 от договора, следвало да
сключи и договор за гаранция с трето за делото дружество, с цел да бъде обезпечен
процесния договор. По договора за гаранция, ищцата следвало да заплати сумата от
48,99 лева. Ищцата твърди, че заплатила на ответното дружество общо 354 лева, от
които 300,00 лева – главница, 5,01 лева – лихва и 48,99 лева – такса гаранция. Твърди
обаче, че договор № 1077495/20.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние е нищожен, поради неспазване на нормите на ЗПК. Навежда и
доводи за нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен
принципа на добросъвестност и справедливост, като се стига до значителна не
еквивалентност на насрещните престации. По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира
разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за нередовност на исковата молба, а по същество за
неоснователност на предявените искове. Оспорват се изложените в исковата молба
твърдения за нищожност на процесния договор на посочените основания. Поддържа се
становище, че договорът е сключен в съответствие със Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и „другите приложими нормативни актове“,
като дружеството е изпълнило добросъвестно задълженията си, като е предоставило на
ищцата цялата необходима информация преди сключване на договора. Сочи се, че при
кандидатстването ищцата е избрала юридическо лице като гарант, доколкото
потребителят е този, който избира дали да обезпечи отпуснатия му кредит с поръчител
– физическо или юридическо лице. Сочи се, че ищцата е клиент на ответното
дружество по седем договора за кредит, а с предявяване на настоящите искове, цели да
заобиколи закона и да избегне изпълнение на задължението си по процесния договор
за кредит. По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което
да отхвърли изцяло предявените искове и да присъди на дружеството направените по
производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от представения по делото договор № 1077495
за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че на
20.10.2021 г. П. П. М. е сключила с ответното дружество [*******] договор за
предоставяне на потребителски кредит за сумата от 300,00 лева. Видно от договора е,
че страните са постигнали съгласие за лихва, определена съгласно разпоредбите на
Общите условия, в размер на 5,01 лева, при лихвен процент 1,67 % и годишният
процент на разходите 49.63 %. В договора е посочена общата сума, подлежаща на
2
връщане, а именно 305,01 лв. в срок до 04.11.2021 г. Договорът е сключен при Общи
условия, приложени към отговора на исковата молба и приети като писмени
доказателства по делото.
Между страните не се спори, а и от приетия като писмено доказателство по
делото договор се установява, че кредитът е обезпечен с договор за гаранция
/поръчителство/, сключен между Фератум Банк, със седалище в Малта, като гарант и
ищеца, наречен клиент срещу заплащане на възнаграждение в размер на 48,99 лева,
платимо на 12 месечни вноски, съвпадащи като падеж с тези по договора за кредит.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което формално е оспорено от процесуалния представител на ответника, без да е
направено доказателствено искане за повторна и допълнителна експертиза. Видно от
заключението е, че от извършената проверка в счетоводството на ответника и
предоставените документи вещото лице е установило, че възнаграждението по Договор
за предоставяне на поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР,
доколкото то не е задължително условие за сключването на договора за кредит.
Вземайки предвид размера на всички дължими суми, съгласно сключения на
20.10.2021г. Договор № 1077495 за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, а именно - отпуснат кредит – 300,00 лв., лихва в размер на 5,01 лв., ГЛП –
40,64 %, срок на кредита – 15 дни, и включвайки възнаграждението по Договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция към "Фератум Банк“ (такса за допълнителна
услуга – гаранция/ поръчителство) в размер на 48,99 лв., вещото лице е стигнало до
заключение, че ГПР по процесния договор възлиза на 5 512,14 %. При извършените
проверки вещото лице е констатирало, че ищцата е заплатила в полза на ответното
дружество по процесния договор за кредит сумата от общо 354,00 лв., от които 305,01
лева за главница /300,00 лева/ и лихва /5,01 лева/, както и 48,99 лева – такса гарант.
Съдът дава вяра на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като
вещото лице изготвя същото на база на своите знания и опит, както и въз основа на
събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните
писмени доказателства /в този смисъл решение № 356/30.03.1955г. по гр.д. №4267/56г.,
II г.о. на ВКС/. В случая експертът е спази това изискване, като е работил върху
обективни данни, а не върху предположения. Ето защо, възражението на процесуалния
представител на ответника, че по делото не е установено как вещото лице е изчислило
процента ГПР, е неоснователно.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническата
експертиза, от което се установява, че процесът по кандидатстване и отпускане на
кредит през интернет страницата на [*******] включва попълване и подаване на
искане за потребителски кредит с посочване на параметрите на същия. Според
експерта, при избор на обезпечение на кредита, за кредитоискателя има налична
предвидена възможност да се кандидатства за кредит с физическо или юридическо
3
лице като поръчител. Вещото лице е описало стъпките относно изпращане и одобрение
на посочения от кредитоискателя електронен адрес на преддоговорна информация под
формата на стандартен европейски формуляр, проекти на документи за сключване на
договора, като е посочило, че при съгласие, потребителят следва да изпрати SMS, че е
съгласен да сключи договора при предложените му условия. Вещото лице е
категорично, че всички тези стъпки са изпълнени при сключване на процесния договор
от страните по него. В тази насока изрично е отбелязало, че на 20.10.2021 г. в 12.18 ч.
на електронната поща, предоставена от ищцата са й изпратени като прикачени файлове
стандартен европейски формуляр, общи условия на ответника и договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1077495/20.10.2021 г., като последния е
потвърден чрез върнат към системата sms. При извършената проверка вещото лице е
установило, че в системата за отпускане на кредити на ответното дружество са налице
кредити, по които кредитоискатели са кандидатствали с физическо лице като
поръчител.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и предл.3 ЗЗД, вр.чл.143
ЗПК:
По делото не се спори относно наличието на облигационно правоотношение,
както и че процесният договор е сключен по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние.
Легалното определение на този вид договори се съдържа в чл.6, ал.1 ЗПФУП,
според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. В
чл.18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на доставчика на услугата. За доказването на
преддоговорната информация и на електронните изявление, отправени съгласно
ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ал.2/, а
съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според чл.3 от Закона за
електронния документ и електронния подпис, електронния документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
4
възможност да бъде възпроизвеждано /в този смисъл е решение № 70/19.02.2014 г.,
постановено по гр.д.№ 868/2012 г. по описа на ВКС, ІV г.о./. Предходното означава, че
във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали
формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен
електронен документ.
В конкретния случай от заключението по съдебно-техническата експертиза се
установява, че са спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние при сключване на процесния договор. В случая договорът отговаря на
изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията
към момента на сключването му.
С оглед предходното, съдът следва да се произнесе по наведените от ищеца
основания за нищожност на договора, като следва да се има предвид, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно
и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или
не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми,
за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г.,
постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в
процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда
без от страните да е наведен такъв довод.
Като аргумент за нищожност на договора ищецът поддържа липсата на
подробно описани допускания, които кредиторът е взел предвид при изчисляване на
ГПР и поради некалкулирането в същия на предвидената такса за предоставяне на
гаранция в договора. В тази насока следва да се отбележи, че в чл.3 от договора е
посочено, че общият разход по кредита е 305,01 лв. и включва сумата по б.“а“ -
главница и б.“б“ - възнаградителната лихва. В същото време, годишният процент на
разходите е определен на 49.63 %, като за начина на изчисляването му се препраща
към общите условия на ответника /чл.8.5/. В цитираната разпоредба се посочва, че ГПР
изразява общите разходи по кредита на потребителя, настоящия или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит и се изчислява при следните допускания: а) договорът ще е
валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват задълженията си в
съответствие с условията и сроковете по договора; б) лихвеният процент и другите
разходи са неизменни спрямо техния първоначален размери ще се прилагат до
изтичането на срока на договра; в) общият размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло. От тази разпоредба, както и от самия договор и предоставената преди
сключването му преддоговора информация под формата на стандартен европейски
формуляр обаче не е видно кои разходи са включени от кредитора при определяне на
ГПР. От една страна в чл.3 от договора се посочва, че общият разход по кредита
5
е305,01 лв., но от друга страна ГПР е 49.63%, т.е. в по-висок размер. С оглед на това
кредиторът е следвало да информира потребителя на финансовата услуга какви
разходи калкулира в ГПР, освен възнаградителната лихва.
Отделно от предходното следва да се отбележи, че чл.19, ал.1 ЗПК предвижда, че
в годишния процент на разходите се включват както дължимите лихви /вкл. и
договорна възнаградителна такава/, така и други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. В чл.19, ал.3 ЗПК са посочени изключенията и те са свързани с
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит, разходите, различни от покупната цена на стоката
или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на
услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; и разходите за
поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за
използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани
с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и
разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или
в друг договор, сключен с потребителя. За да се прецени дали таксата за предоставяне
на поръчителство е част от общите разходи по кредита, следва да се приложи
определението, съдържащо се в чл.3, б.“ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма "общи
разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора /с
изключение на нотариалните разходи/; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или
получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при
предлаганите условия /чл.5 от договора и чл.5.3 от ОУ/ предполага предоставянето на
обезпечение. Действително, за кредитополучателя съществува възможност да избере
дали това да е предложено от него физическо или юридическо лице, или предложения
от кредитора поръчител Фератум банк, но това не променя факта, че дължимото в тази
връзка възнаграждение /такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/, е разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР в случаите, в които лицето,
кандидатстващо за кредит е избрало за поръчител Фератум банк. Липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит или в стандартния европейски формуляр, че този
разход се включва в ГПР /както и изобщо кои разходи са взети предвид при
определянето му/ е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10
6
ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Предвид гореизложеното, предявения главен иск е основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
С оглед предходното, съдът не следва да разглежда предявения в условията на
евентуалност иск за прогласяване за нищожна клаузата на чл.5 от процесния договор
№ 1077495 за предоставяне на потребителски кредит от 20.10.2021 г., въз основа на
която клауза е сключен договор за гаранция/ поръчителство.
По исковете с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД:
С оглед гореизложените изводи за нищожност на процесния договор и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищцата е заплатила в ползва на
ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от общо 354,00 лв., от
които главница в размер на 300,00 лева, лихва в размер на 5,01 лева и 48,99 лева за
такса гарант, се налага извод, че последните две суми са платени при начална липса на
основание за това, поради което ответникът дължи тяхното връщане. Ето защо,
предявените осъдителни искове също са основателни и следва да бъдат уважени, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.09.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. В случая ищцата не е направила разноски, тъй като е освободена от заплащане
на дължимата по производството държавна такса, а видно от приложения по делото
договор за правна защита и съдействие е, че адвокатското възнаграждение е безплатно
– при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Ето защо и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд
сумата от 150,00 лева, представляваща общодължимата по обективно съединените
искове държавна такса, от чието заплащане ищцата е била освободена, както и сумата
от 300,00 лева, представляваща разноски за съдебно-счетоводна ексепритиза.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението. Ето
защо, посоченото в списъка по чл.80 ГПК и претендирано възнаграждение, не обвързва
съда. С оглед предходното и при съобразяване разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански
дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, както и разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата, съдът
определя адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата в общ
размер на 1200,00 лева /по 400,00 лева за всеки от трите обективно съединени иска/.
7
Това е така, тъй като установителния иск също е оценяем. С оглед предходното,
ответното дружество следва да заплати на адв.М. сумата от общо 1200,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. П. М., ЕГН **********
срещу [*******], със седалище и адрес на управление [*******] искове с правно
основание чл.26 ЗЗД, че сключения между страните договор № 1077495/20.10.2021 г. за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е нищожен, поради
противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД [*******], със седалище и
адрес на управление [*******] да заплати на П. П. М., ЕГН ********** сумата от 5,01
лева, представляваща недължимо платена като лихва по договор №
1077495/20.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние,
както и сумата от 48,99 лева, представляваща недължимо платена като такса гаранция
по договор № 1077495/20.10.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 26.09.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [*******], със седалище и адрес на управление [*******] да заплати
на адвокат Д. В. М., член на Адвокатска колегия – гр.п., с адрес на кантора: гр.п.
[*******], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от общо 1 200,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищцата по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК [*******], със седалище и адрес на
управление [*******] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд сумата в размер на 450,00 лева, представляваща държавна
такса и разноски, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8