Р Е Ш Е Н И Е № 260113
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ
08.12.2020
г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от девети октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия
Радка Чолакова, възз.търг. дело № 373
описа на ПАС за 2020 г., намери
следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от Й.И.М., действащ чрез процесуалния си пълномощник адвокат Р.П.,
против постановеното по търг. дело №1015/2018
г. по описа на Окръжен съд П. решение №144 от 10.03.2020 г., с което е уважен
иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.
С обжалваното решение е признато
за установено по отношение Й.И.М., че същият дължи на И.Г.Г.
сумата 23 467,67 лв.– главница, както и сумата
33 895,44 лв. – лихва в годишен размер 13,5% за периода от 19.12.2007 г. до
20.09.2018 г., в качеството си на авалист по запис на
заповед за сумата 40 000 лв., ведно с годишна лихва от 13,5 % от датата на
издаването, издаден на 19.12.2007 г. в гр.П., ул.Б. №*, от Н. ООД, ЕИК ********,
/понастоящем заличен търговец/, авалиран от Й.И.М., А.А.Т., Д.К.М.Б.ООД, ЕИК ********, прехвърлен чрез джиро на И.Г.Г., за които вземания на последния е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№15078/2018 г. по описа за 2018 г. на ПРС, VІІІ гр.с.
Жалбоподателят
е останал недоволен от така постановеното решение. Счита, че то е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални
нарушения и не съответстващо на събрания доказателствен
материал относно възражението за прихващане. Не е съгласен с извода на съда, че
възражението за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца, направено в
допълнителния отговор на допълнителната искова молба в срока по чл.373,ал.1 от ГПК, е преклудирано и не може да бъде включено в
предмета на делото. В тази връзка е изложил подробни съображения за търговския
характер на спора, който се отличава от
производството по общия исков
процес, за това, че възражението е част от фазата по предварителната подготовка
на делото, че е възражение по съществото на спора, че е извън посочените
действия в разпоредбата на чл.367 от ГПК, които следва да се релевират в срока за отговор на исковата молба, въз основа
на които се обоснована, че възражението не е преклудирано.
Позовава се и на съдебно решение на ВКС за правото на ответника да представи
писмени доказателства, което не се преклудира с
изтичането на срока за отговор на
исковата молба по чл.370 от ГПК. Изложил е съображения и за основателността на
възражението за погасителна давност.
Моли
обжалваното решение да бъде отменено изцяло, както и да се отхвърли предявения
иск. Претендира направените разноски за две инстанции.
Ответникът
И.Г.Г. счита, че въззивната жалба е неоснователна. Не
е съгласен с оплакванията в нея, като е изложил подробни съображения за това в
отговора си. Моли тя да се остави без
уважение, като неоснователна, както и да се потвърди постановеното решение на първоинстанционния съд. Претендира разноски, направени пред
въззивната инстанция.
Третото
лице помагач на ответника А.А.Т. не е представил
отговор.
Съдът, след
като се запозна с акта предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 04.05.2020 г. Въззивната жалба е депозирана на 26.05.2020 г. Не е
просрочена на основание чл.259, ал.1 от ГПК и чл.3 от Закон за мерките и
действията по време на извънредно положение. Подадена е от надлежна страна
срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Видно
от данните по делото, предявен е
установителен иск по чл.422 от ГПК. Ищецът И.Г.Г.
твърди, че е образувал заповедно
производство срещу ответника Й. Д.М. – ч.гр.д.№15078/2018 г. по описа на
Районен съд П., по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение
№8378/21.09.2018 г. на основание чл.417,т.10 от ГПК. Същата не е обезсилена и
поради постъпило възражение от ответника, обосновава правния си интерес от
завеждане на делото.
Позовава се на запис на заповед от 19.12.2007
г., по който издателят Н. ООД /заличен търговец/ се е задължил неотменяемо и
безусловно да заплати при предявяване на записа на Ю.Е.Д.Б.АД или на негова
заповед сумата 40 000 лв., ведно с годишна лихва в размер 13,5 %, считано от
датата на издаване на записа на заповед. Твърди, че ответникът е авалист
по записа на заповед, както и, че правата си по записа на заповед поемателят му ги е
прехвърлил с джиро.
Ответникът Й.И.М. е представил отговор, в който възразява, че дължи
плащане по записа на заповед. Възраженията му са посочени в шест пункта. Първо,
счита, че записът на заповед не е предявен за плащане в срок до 19.01.2018 г.,
посочен в ценната книга, поради което правата по менителничния
ефект за изгубени, както и че, поради липсата на предявяване, падежът не е
настъпил и вземанията не са изискуеми. Второ, счита, че цесията не му е съобщена, поради което не е
произвела действие спрямо него. Трето, лицата, подписали договора за цесия и джирото от името на банката, са действали извън
правомощията си. Четвърто, джирото е непълно, тъй
като в същото липсва дата. Пето, налице е гаранционно-обезпечителна връзка
между процесния запис на заповед и договор за банков
кредит от 15.12.2007 г. с кредитополучател Н. ООД, представлявано от А.Т. и
ответника Й.М.. Той е гарантирал изпълнение на договорното задължение, като
поръчител и като авалист по процесния
запис на заповед, издаден като обезпечение на договора за банков кредит. Отговорността
му като поръчител по договора за кредит е вече ангажирана и реализирана – банката-кредитодател се е снабдила със заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК от 28.04.2015 г. срещу издателя и поръчителите за
сумата 23 467,67 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва
от 27.04.2015 г. до окончателното плащане, сумата 1 732,58 лв. – договорна
лихва за периода от 21.12.2014 г. до 22.04.2015 г. и сумата 44,24 лв. – банкови
такси. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело, в рамките на което сумите са събрани изцяло от
поръчителя А.Т., който е конституиран като взискател
срещу Н. ООД за цялата платена сума и по отношение Й.М. – за половината от
платената сума. След пълното си удовлетворяване кредиторът е прехвърлил
погасените вземания по договора за кредит на ищеца чрез процесното
джиро, за което ответникът не е уведомен. Поддържа, че възраженията,
произтичащи от каузалното правоотношение, са допустими, тъй като е налице
недобросъвестност и злоупотреба с право при използване на записа на заповед в
производството по чл.417 ГПК. Шесто, вземането е погасено преди заповедното
производство в резултат на плащания, извършени от авалиста
А.Т. по изп.дело №131 на ЧСИ С.Г., което е
констатирано с протокол от 02.09.2015 г., като А. Т.е конституиран като взискател по отношение на Н. ООД за цялата сума и по
отношение на Й.М.- за половината сума.
В допълнителна искова молба
ищецът не е съгласен с възраженията, като излага подробните си доводи за това.
Възразява, че ответникът не е страна по твърдяното каузално правоотношение –
договор за кредит, поради което не може да прави възражения, свързани с
действителността на ефекта /с изключение на възражението за недостатък във
формата му/, а така също и лични/относителни/ възражения, произтичащи от
каузалното правоотношение. Възразява също така, че издадените в полза на джиранта заповед за изпълнение и изпълнителен лист са
обезсилени, след което е издаден обратен изпълнителен лист срещу банката за
всички получени чрез принудителното изпълнение по изп.д.№131/2015
г. на ЧСИ С.Г. суми. Кредиторът по този изпълнителен лист А.Т. е образувал изп.д.№11/2017 г. на ЧСИ М.О.срещу Ю.Б.АД, по което чрез
запор върху банкови сметки е получил сумата 29 693,04 лв. С това на същия е
възстановена принудително събраната в рамките на изп.д.№131/2015
г. на ЧСИ Г.сума. Впоследствие с определение по гр.д.№15340/2015 г. на ПРС, V
гр.с., А.Т. е осъден да заплати сумата, събрана по изп.д.№11/2017
г. на ЧСИ М.О., обратно на Ю.Б.АД, в полза на която е издаден изпълнителен
лист. В тази връзка твърди, че вземането на банката, произтичащо от договора за
банков кредит, не е погасено, както възразява ответникът. Поддържа и, че не е
налице твърдяната от ответника недобросъвестност и злоупотреба с право от
страна на ищеца, тъй като не се цели двукратно събиране на едно и също вземане.
По възраженията на ответника, че в джирото няма дата,
ищецът поддържа, че този реквизит не е задължителен – съгласно чл.468 ТЗ
задължителен е само подписът на джиранта. Ищецът
счита още, че възражението за съобщаване на цесията е недопустимо, тъй като
отговорността на ответника се ангажира в качеството му на авалист
по запис на заповед, а с договора за цесия са прехвърлени права по договора за
кредит. Поддържа също така, че, доколкото ответникът не е длъжник по този
договор, не му се дължи съобщаване на въпросната цесия. По възражението за
непредявяване на записа счита, че същото води до изгубване на правата по него
само по отношение регресно отговорните лица – джирантите и техните авалисти, но
не се отнася за издателя на записа на заповед и неговия авалист.
За това правата по менителничния ефект по отношение
ответника не са изгубени. Евентуално счита, че предявяване се дължи спрямо
длъжника Н. ООД /заличен търговец/, но не и спрямо авалистите,
респективно последните не разполагат с възражението на хонората
в този смисъл. Евентуално посочва и, че предявяването е от значение за
обезщетението за забава, а в случая такова не се претендира.
В допълнителния отговор
ответникът поддържа възраженията си, като допълва възражението си, че записът
на заповед не е предявяван, включително и релевира
възражение за изтекла менителнична погасителна давност на процесното
вземане. Излага доводи, че е страна по каузалното правоотношение – договор за
кредит, в качеството си на поръчител. Поддържа, че е налице хипотеза на
недобросъвестност при придобиване на ефекта, както и на злоупотреба с право,
при което възраженията му, както абсолютни, така и лични – основани на
каузалното правоотношение, са допустими. Развива подробни съображения в тази
насока. Развива и съображения, поради които счита, че липсата на дата води до
недействителност на джирото, евентуално до действие
на същото като договор за цесия. Изтъква, че цесията не е съобщена на когото и
да е, в това число и на длъжника, поради което не е произвела действие. Оспорва
джиратарят да е придобил правата на кредитора по
записа на заповед.
При така
разменените становища на страните окръжният съд е изготвил доклад и разгледал
делото, като е постановил обжалваното решение. Във връзка с правилността му и
чл.269 от ГПК следва да се прецени направеното процесуално оплакване за
неразглеждане на възражението за менителнична
погасителна давност.
Въз основа
на твърденията в исковата молба става ясно, че е предявен търговски спор,
отнасящ се до търговска сделка съгл.чл.286 във вр.
чл.1,ал.1,т.8 от ТЗ. В производството по този спор е осъществена двойна размяна
на книжа. Няма спор между страните, а и се установява от данните по делото, че
въпросното възражение е направено с
допълнителния отговор по делото, представен
след подаване на допълнителна искова молба от ищеца.
След
приемане на исковата молба съдът я изпраща на ответника, който може да подаде
писмен отговор. В чл.367,ал.2 от ГПК е посочено е задължителното съдържание на писмения отговор на ответника.
Съгласно т.5 от посочената разпоредба, той следва да посочи възраженията си
срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Ако не направи
възражения в посочения срок, той губи възможността да направи това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито не
се твърдят по делото. Последицата е изрично уредена в чл.370 от ГПК. Аналогични
са правилата в общия исков процес – чл.131,ал.2 и чл.133 от ГПК. Законодателят
е предвидил и в основното гражданско производство, и в търговското производство
възраженията на ответника да се подават в срока на отговор на исковата молба,
както и едни и същи последици, ако това не е направено – настъпване на преклузия по отношение на това право.
В случая ответникът и настоящ жалбоподател е
направил възражението си за изтекла менителнична
погасителна давност след определения в закона срок. По делото е приложено и
заповедното производство, съдържащо възражението срещу издадената заповед за
изпълнение, като в него длъжникът не се е позовал изрично на погасяване на
вземането по давност. Ето защо правото му се явява преклудирано.
Окръжният съд е достигнал до същия извод, който е съобразен и с трайната
съдебна практика на ВКС.
С оглед
гореизложеното оплакванията във въззивната жалба се
явяват неоснователни. Правото на възражение на ответника за погасяване по
давност е различно от правото му за представяне на писмени доказателства,
служещо за доказване на възражението. Затова и цитираната съдебна практика в
жалбата, както и развитите съображения в тази връзка нямат правно значение. Въззивният съд при преценяване правилността на обжалваното
решение е обвързан от посочените оплаквания в жалбата. Други оплаквания не са
посочени от жалбоподателя. Ето защо, макар и да са налице неправилни изводи по
съществото на спора, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските – ответникът е претендирал
разноските за въззивното производство, не е
представил списък по чл.80 от ГПК, няма по делото доказателства за направени разноски. Ето защо, не му се
дължат.
Затова, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по търг. дело №1015/2018 г. по описа на Окръжен
съд П. решение №144 от 10.03.2020 г., с което е уважен иск с правно основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.505, ал.1 ТЗ и чл.537 ТЗ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: