РЕШЕНИЕ
№ 6711
гр. София, 30.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110167568 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу
А. Д. Г. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 2 500 лева, представляваща част от главница в общ размер на 6 609,82 лева по
Договор за потребителски кредит № FL611540 от 21.10.2011г., формирана както следва:
неплатена частично вноска за главница с падеж 21.07.2016г. в размер на 61,61 лева и 2438,39
лева, представляваща дължими вноски с падежи от 21.08.2016г. до 21.02.2018г., съгласно
уточнение на исковата молба от 22.12.2022г., допуснато с протоколно определение от
31.01.2023г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 10.06.2021г. и сумата от 675,73 лева, представляваща лихва за забава /за
претендираната главница/ за периода от 15.06.2018г. до 09.06.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 30.07.2021г. по ч.гр.д. 39879/2021г. по описа на СРС,
175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 21.10.2011г. между „Юробанк и Еф Джи България“
АД, понастоящем „Българска пощенска банка“ АД и ответника, е сключен Договор за
потребителски кредит № FL611540 от 21.10.2011г., по силата на който банката предоставила
на А. Г. кредит в размер на 6 600 лева за текущи нужди. Сочи, че кредитът е преведен по
сметка в банката на името на кредитополучателя. Излага, че съгласно договора за първите
девет месеца за усвоения кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент + договорна надбавка в размер на -8,20 пункта, като за
1
периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване – договорната надбавка
е 0,800 пункта. Поддържа, че ГПР по кредита е 12,55 %, както и че дължимите вноски по
кредита е следвало да се заплащат ежемесечно на 21-во число. Твърди, че крайният срок на
погасяване на кредита е 21.02.2018г., с изтичането на който срок сочи, че вземането е
станало изискуемо. Излага, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 18.01.2016г., вземането на банката спрямо ответника, произтичащо от договора за кредит
е прехвърлено на ищцовото дружество. Сочи, че уведомлението за извършено прехвърляне
на вземания е изпратено до ответника на постоянния му адрес, посочен в договора за кредит,
но писмото се е върнало с отбелязване „непотърсено“. Твърди, че съгласно чл.20 от договора
за кредит, уведомлението се счита получено. Развива съображения, че ответникът следва да
се счита за уведомен и с връчването на уведомление като приложение към исковата молба.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Излагат се твърдения за нередовност на исковата молба.
Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните по договор за
кредит. Оспорва кредиторът да е предоставил сумата по процесния договор. Не оспорва
положения подпис в договора, но твърди, че същият е пренесен посредством специални
технически средства, поради което прави искане за задължаване на ищеца да представи
договора в оригинал. Оспорва да е налице валиден договор за цесия, както и да е надлежно
уведомен за извършената цесия, като във връзка с последното излага подробни
съображения. Счита, че доколкото не е уведомен за цесията, то настоящият ищец няма
активна процесуална легитимация. Твърди, че цесията не е породила действие, т.к. липсва
индивидуализиране на прехвърляното вземане и посочване на цена. Твърди, че договорът за
кредит е нищожен в частта, в която са уредени лихвите, поради противоречие с добрите
нрави и закона. Оспорва лихвения процент по договора и излага подробни съображения в
тази насока. Оспорва шрифта на договора и твърди, че е по малък от 12. Твърди, че в
договора не е посочен краен срок. Излага, че изискването за посочване на ГПР в договора е
нарушено, т.к. не били посочени основните данни за неговото изчисляване. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 30.07.2021г. по ч.гр.д. № 39879/2021г. по описа на СРС, 175 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем, предоставянето на
2
заетата сума, размера на претендираната главница, наличието на валидно правоотношение
по договор за цесия между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията,
настъпването на падежа на договора, изпадането на ответника в забава, както и размера на
претендираното обезщетение за забава.
Относно наличието на валидно облигационно правоотношение между цедента и
ответника по договор за заем по делото са събрани следните доказателства:
Представен е Договор за потребителски кредит № FL611540 от 20.10.2011г., сключен
между А. Д. Г. и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, съгласно който е разрешен кредит в
размер на 6660 лева със срок от 76 месеца, предоставен за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор № FL551358 от 20.09.2010г. С договора е посочено, че
действащият към момента на сключване на договора базов лихвен процент за
потребителски кредити в лева е 13,200%, уговорена е надбавка за първите девет месеца от
срока на договора -8,20 пункта, а за останалия период от договора- 0,800 пункта. Представен
е и подписан от кредитополучателя погасителен план към договора с обозначен номер на
сделка 4250784, както и бордеро № 932405 от 21.10.2011г. за усвояване на кредит 4250784 за
сумата от 6600 лева /л.16 от делото/. От така описаните документи съдът намира, че по
делото категорично се установява, че е сключен договор за потребителски кредит между
ответника и цедента на посочената дата, както и че сумата е била реално преведена от
банката на кредитополучателя на 21.10.2011г. Горното се потвърждава и от отговора на
задача № 1 на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза, което е
посочило, че кредитът е преведен по сметка в банката на името на кредитополучателя на
21.10.2011г. Ответникът не е възразил относно автентичността на сключения договор за
потребителски кредит, а е посочил, че подписът е пренесен посредством специални
технически средства върху представеното по делото копие от договора, което възражение
остана недоказано, доколкото по делото беше представен и приет като доказателство
оригиналът на сключения договор, който съответства напълно на представеното с исковата
молба копие от него.
Поради което съдът приема, че е настъпило валидно правоотношение между цедента
и ответника с предмет предоставяне на кредит в размер от 6600 лева. Относно възражението
на ответника, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК в редакцията му, приложима към датата на
сключване на договора, съдът намира същото за неоснователно, доколкото в договора за
кредит ясно и на разбираем език е посочено, че се сключва за срок от 76 месеца, а в чл. 5 от
същия е посочено, че крайният срок за погасяване на кредита, включително на дължимите
лихви е 21.02.2018г.
Относно възражението на ответника, че в договора липсва методика за определяне на
лихвения процент съдът намира следното:
Съгласно чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК в приложимата му редакция към 30.07.2010г.
договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
3
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
настоящия случай в договора е посочен действащ към момента на сключване на договора
базов лихвен процент /13,200%/, надбавка за първите девет месеца от срока на кредита /8,20
пункта/, както и надбавка за оставащия период от срока на договора /0,800 пункта/. В чл. 3,
ал. 4 от договора е посочено, че ГПР по разрешения кредит е в размер от 12,55 %, като общо
дължимата сума по договора е 9885,27 лева. В ал. 5 е посочено, че стойността на ГПР е
изчислена при следните допускания- договорът за потребителски кредит е валиден за срока,
за който е сключен, и банката и кредитополучателят изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора; лихвата и другите разходи са неизменни
спрямо техния първоначален размер и се прилагат до изтичане на срока на договора; сумата
на всяка погасителна вноска се приема за най-ниската от предвидените в договора суми; за
целия срок на договора за кредит се прилага лихвения процент, изчислен съгласно ал. 2. Т.е
договорът съдържа необходимата от закона информация, касателно уговорената лихва,
нейните компоненти и размерът й за целия срок на договора. На следващо място в чл. 3, ал.
6 от договора е посочено как се определя и БЛП, а именно от Съвета на директорите на
банката или от комитет към Съвета на директорите към датата на подписването на договора
от Комитета по управление на активите и пасивите, като отразява пазарните /бенчмаркови/
лихвени мерители /Софибор, Юрибор, Либор/; рисковата премия, приложима за банката при
привличане на финансов ресурс; директните нелихвени разходи на Банката по привличане
на финансов ресурс; оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-
кредитоспособните клиенти; както и временните пазарни сътресения в лихвените нива в
размер до 0,50% на годишна база. Уточнено е, че БЛП подлежи на месечно преразглеждане,
както при промяна на един или повече от изброените показатели. Следователно процесният
договор не страда от порок на клаузата за възнаградителна лихва, водещ до
недействителност на цялото правоотношение. При това положение по-нататъшното
разглеждане на въпроса относно реда за изменение на лихвата при промяна на конкретните
изброени по-горе фактори е безпредметно, доколкото по делото не е претендирано
присъждане на възнаградителна лихва.
Относно възражението на ответника, че договорът за кредит е недействителен като
противоречащ на добрите нрави и сключен при нееквивалентност на престациите съдът
намира, че макар към датата на подписването на договора разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
да не е била част от действащото законодателство следва да се извърши преценка дали
клаузи от договора не противоречат на закона. В действителност, страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, но само доколкото същото не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл следва да се прецени
дали размерът на ГПР не е прекомерен и не води до прекомерно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, доколкото длъжникът се явява икономически слаб участник в оборота,
4
който не е разполагал с необходимите знания за обичайните лихвени проценти и търговски
практики, нито е имал възможност да договаря по-добри условия с оглед нуждата му от
финансови средства. В настоящия случай, както беше посочено по-горе ГПР е в размер на
12,55 %, като дори към него да се добави уговорената добавка същият отново не надвишава
3 пъти размера на законната лихва, поради което не може да се обоснове извод за
противоречие на добрите нрави, доколкото размерът не надвишава многократно размерът на
законната лихва и не води до нееквивалентност на престациите.
По отношение на извършената цесия съдът намира следното:
Представен е договор за възлагане на вземания, сключен между „Юробанк България“
АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и потвърждение, подписано на 18.01.2016г. за това, че
цедентът в качеството си на кредитор е сключил договори за кредит, описани в Приложение
№ 1 към потвърждението с посочване /включително но не само/ на идентификационния
номер на договора за кредит, име и ЕГН на основния кредитополучател по съответния
договор. Посочено е, че всеки един от цедента и цесионера потвърждават, че цесията е в
сила от 18.01.2016г. и на датата на приключване цесионерът е придобил всички вземания на
цедента във връзка с портфейла. От приложение № 1 /л. 70/ се установява, че вземанията по
процесния договор са били предмет на сключената цесия, доколкото са посочени имената на
ответника, номера на договора и остатъкът от неплатените суми по същия.
Представено е и пълномощно от изпълнителния директор и прокурист на „Юробанк
България“ АД, с което упълномощават адвокатско дружество „Иванов и Денев“, адв. Мария
Христова Христова, адв. Миглена Обрешкова Нечева, адв. Преслав Василев Василев, адв.
Росица Живкова Маврова, адв. Анита Максимова Колова, адв. Галина Илиева Христова,
адв. Илияна Васкова Николова и „ЕОС Матрикс“ ЕООД да представляват банката като
извършват следните действия във връзка с Договор за прехвърляне на вземания от
18.01.2016г.- да уведомяват съгласно условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД физическите лица-
длъжници /в това число основни длъжници, съдлъжници и поръчители/ по договори за
потребителски кредити /в това число договори за кредитни карти и овърдрафти/ за
прехвърлянето към дружеството на вземанията на банката срещу физически лица-
длъжници, произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за
прехвърляне на вземания; да извършват всички необходими правни и фактически действия с
оглед надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на
Договора за прехвърляне на вземания, като третират всички лични данни по стриктно
конфиденциален начин и осигуряват пълно спазване на приложимите изисквания за защита
на личните данни. Посочено е, че пълномощното е валидно до 31.01.2026г., ако не бъде
оттеглено по-рано от упълномощителя с писмено уведомление до всяко от упълномощените
лица.
Представено е пълномощно от управителя на „ЕОС Матрикс“ ЕООД – Райна Иванова
Миткова Тодорова, в полза на „Адвокатско дружество- Иванов и Денев“ със следните права:
да уведомяват всички длъжници по законоустановения ред и съгласно одобрените образци
към съответните договори за цесия, сключени между „ЕОС Матрикс“ ЕООД и банки,
5
финансови институции, кредитни институции и др. небанкови търговски дружества, по
силата на които вземанията към конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Пълномощното е от 01.02.2019г. и е безсрочно.
Представени са два броя уведомления с изх. номера 7493 и 7494 от 15.10.2020г.,
адресирани до ответника, и изходящи от цитираното адвокатско дружество, в които е
посочено, че с Договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. между „Юробанк
България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, банката е прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД
портфейл от необслужвани вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 4
към договора за цесия. Посочено е, че е прехвърлено и вземането към ответника,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL611540/21.10.2011г. Видно от
обратните разписки уведомленията не са получени от ответника.
Т.е. по делото са налице приложени към исковата молба уведомления, изходящи от
пълномощник на цедента, както и на цесионера, адресирани до ответника за сключената
цесия. Съдът намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на исковата молба и доказателства към нея, едно от които е
изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, не
може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото
производство цесията има действие спрямо длъжника /в този смисъл – Решение №
114/07.09.2016г. по т. д. № 362/2015г. на ВКС, II ТО/, и следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. В случая
към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция ищецът в
качеството му на цесионер е активно легитимиран да предявява процесните искове, като
ответникът е уведомен за извършената цесия с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
Относно възражението на ответника, че в представения рамков договор липсва
уговорена насрещна престация съдът намира същото за неоснователно, доколкото видно от
раздел Трети от представения договор „Покупка цена“ в чл. 3.1. е посочено, че съвкупната
насрещна престация, дължима от приобретателя на прехвърлителя за продажбата на
портфейла, е покупната цена минус всякакъв размер на окончателното разплащане,
определени в съответствие с чл. 5.5 /изчисляване на размера на окончателното разплащане/,
като тази коригирана сума представлява „коригираната покупна цена“. В чл. 3.2 е посочено,
че задължението на приобретателя да извърши каквито и да било плащания съгласно
договора се счита за изпълнено, когато посочената сметка на прехвърлителя бъде заверена
със съответните посочени в договора суми в непосредствено налични и свободно
разполагаеми средства. Т.е страните по договора за цесия са уговорили определяема цена на
прехвърлените вземания, като липсата на посочване на цена на всяко едно от посочените в
приложенията вземания не може да обоснове извод за недействителност на извършената
цесия, доколкото предмет на същата е целият портфейл от неизплатени вземания.
От гореизложеното се установява, че ищецът е активно легитимиран да претендира
процесните суми, както и че договорът за потребителски кредит с ответника е действителен.
6
От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК като обективно и компетентно изготвена се установява, че
ответникът е внесъл за погасяване на кредита общо сума в размер от 382,40 лева, с която са
погасени 50,18 лева главница, 327,45 лева възнаградителна лихва и 4,77 лева наказателна
лихва. По сметката на цесионера са внесени 300 лева, с които са погасени лихви. Вещото
лице е посочило, че останалата неизплатена главница е в размер от 6609,82 лева /6660 лева -
50,18 лева/.
Относно възраженията на ответника, че кредитът е станал предсрочно изискуем на
22.06.2012г., без да е необходимо изявление на някоя от страните съдът намира следното:
Съгласно чл. 15, ал. 5 от договора при непогасяване изцяло или отчасти на която и да
е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
друго задължение по договора, вземанията на банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418
ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги и да пристъпи към принудително
събиране на вземането си като насочи изпълнението върху цялото имущество на
кредитополучателя по установения в закона ред.
Съдът намира, че по делото не са налице твърдения, респ. не са ангажирани
доказателства, че банката-кредитодател е упражнила потестативното си право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Напротив, в исковата молба са изложени твърдения, че
вземанията се претендират на краен падеж- 21.02.2018г. С оглед на което дори да са били
налице предпоставки за упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем, в настоящото производство не са въведени твърдения и не са налице
доказателства, че потестативното право на банката е било упражнено. Ирелевантно е
обстоятелството, че е уговорена автоматична предсрочна изискуемост при настъпване на
определени обстоятелства, доколкото за да настъпят правните последици на същата, тя
следва да бъде надлежно съобщена на кредитополучателя, каквито действия в случая
изобщо не са били предприемани.
С оглед на което предявената главна претенция се явява основателна и следва да бъде
разгледано своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията за главница по договор за заем се погасяват с общата петгодишна погасителна
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Независимо че е уговорено същият да се връща на
части, т. е. на вноски с определен падеж и размер, то съгласно решение № 261/12.07.2011г.
по гр. д. № 795/2010 г., ІV г. о., ВКС, решение № 103 от 16.09.2013г. по т. д. № 1200/2011г.,
II т. о., решение № 582/21.12.2010г. по гр. д. 1384/2009г. на IV г. о. на ВКС и др., касае се не
за периодични плащания, а за изпълнение на части на едно общо задължение, поради което
и приложима към погасяването му по давност е нормата на чл. 110 ЗЗД и давността е
петгодишна. Фактът, че в договора е предвидено разсрочено изпълнение на задължението за
връщане на заемната сума не прави вземането "периодично плащане", по смисъла на чл. 111,
б. "в", предл. трето ЗЗД, тъй като при периодичните плащания и двете насрещни престации
се характеризират с периодичност на изпълнението на повтарящи се задължения /както е
например при наема, възнаградителната лихва, доставката на електроенергия, топлинна
енергия и т. н./, а в случая се касае за еднократно предаване на заемна сума, чието връщане е
7
разсрочено на определени интервали от време до определена крайна дата. В конкретния
случай заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 10.06.2021г. /пред РС- гр. Стара Загора/, а
съобразно допуснатото уточнение на исковата претенция падежът на най-старата процесна
вноска е 21.07.2016г., т.е. за нито една от процесните вноски не са изтекли пет години към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, дори да не бъде взето предвид спирането
на давността на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП за периода от 2 месеца и 7 дни от
13.03.2020г. до 20.05.2020г.
От представения погасителен план се установи, че размерът на вноските за главници
за периода от 08.2016г. до 21.02.2018г. е 2438,39 лева, като се претендира и частично
вноската за 07.2016г. в размер на 61,61 лева. Следователно исковата претенция е
основателна до пълния претендират размер от 2500 лева.
По делото не се твърди и не се установи да са извършени плащания от страна на
ответника, касаещи процесните суми, поради което предявеният иск е изцяло основателен.
По отношение на претендираната лихва за забава съдът намира следното:
Съгласно чл. 8 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и
при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се
определя от Министерски съвет. Вещото лице е изчислило размерът на лихвата за забава за
процесния период на сумата от 675,73 лева, какъвто е и претендираният размер, поради
което и този иск е изцяло основателен. Видно от експертното заключение, за периода на
обявеното в страната извънредно положение не е начислявана лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора по делото, право на разноски има само ищецът. В
заповедното производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски в размер от 63,51 лева,
които следва да му се присъдят. В исковото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 86,49 лева, както и депозит за вещо лице в размер на 300 лева,
тоест следва да му се присъдят общо 386,49 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД, че А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Л 6, бл. , вх. , ет., ап. , дължи на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Р П К“ № 4-6,
следните суми: 2 500 лева, представляваща част от главница в общ размер от 6 609,82 лева
по Договор за потребителски кредит № FL611540 от 21.10.2011г., формирана както следва:
неплатена частично вноска за главница с падеж 21.07.2016г. в размер на 61,61 лева и 2438,39
лева, представляваща дължими вноски с падежи от 21.08.2016г. до 21.02.2018г., ведно със
8
законната лихва от 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
675,73 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.06.2018г. до 09.06.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.07.2021г. по ч.гр.д. 39879/2021г. по
описа на СРС, 175-ти състав.
ОСЪЖДА А. Д. Г. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 386,49 лева, представляваща сторените по делото разноски, както и сумата
от 63,51 лева, представляваща разноски, сторени по ч. гр. дело № 39879/2021г. по описа на
СРС, 175-ти състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9