Р Е Ш Е Н И Е
София, 24.10.2023 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3-ти състав, в открито заседание на девети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
При участието на секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр. д. № 3640/20119 г., за да
се произнесе, взе пред вид:
Предявени са кумулативно, обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Е.Г.Б.,
ЕГН **********, чрез адв. Г.Й. и адв.
М.Д., съдебен адрес:*** против ЗД „Л.И.“
АД, ЕИК ******, София, бул. “******, за заплащане на застрахователно обезщетение на претърпени
вреди, както следва: обезщетение за
неимуществени вреди в размер 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждането на доброволната претенция до окончателното й
изплащане и
обезщетение за имуществени вреди - разноски за лечение /медикаменти и
консумативи/ в размер 902,97 лв. ведно със
законната лихва, считано от завеждане на делото - 15.03.2019 г., до
окончателното й изплащане. Претендират се
разноски и адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че
25.08.2018
г. около 17,07 ч. водачът на МПС марка „МАН“, модел „11,220 ХОЦЛ“, Рeг. № СО ****ВС, Г.Б.Г., ЕГН **********, движейки се по
път 2-16, с посока на движение от гр. Мездра към София, нарушил правилата за
движение по ЗДвП, като на км. 54+380, в зоната на десен завой, навлязъл в
насрещната пътна лента и се ударил последователно в л. а. марка „Нисан“, модел „Примера“, Рeг. № С
****МС, управляван от Й.Л.К.ЕГН **********, след това в л.а. марка „Ситроен“,
модел „Берлинго“, Рeг. № С
1730 МТ, управляван от Н.Д.К., ЕГН **********, след което излязъл вдясно на
пътното платно, като се удря в еластичната ограда/мантинела/
и се преобърнала по склон около 40 м. по пътя.
В резултат на настъпилото ПТП е
пострадала ищцата Е.Б., която е била пътник на втора седалка зад шофьора в МПС
марка „МАН“, , която е претърпяла телесни увреждания.
За пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица по описа на РУ-МВР- Своге и е
образувано ДП № 69/2018 г., по описа на РУП-Своге.
Според ищцата, виновният за
настъпилото ПТП водач Г.Б.Г., попада в кръга на лицата, чиято отговорност за
причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска
отговорност”, сключена с ответника по застрахователна полица №
BG/22/11800754012/ 09.03.2018 г. валидна до 08.03.2019 г.
На 15.10.2018 г. Б. е предявила
претенция за обезщетение за неимуществени вреди, за което била образувана
преписка по щета № 0000-1000-03-18-7776/15.10.2018 г. С молба вх. № 736 от
16.01.2019 г. тя представила нови медицински документи и фактури с искане да й
бъде изплатено обезщетение за имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, но до настоящия момент ответното дружество
не е определило и не е изплатило обезщетение.
Представила е писмени доказателства. Поискала е допускане на
гласни и експертизи.
В хода по
същество моли съда да уважи иска изцяло със законните последици, вкл. разноски
по списък. Възразил е относно размера на претендираното
от ответната страна възнаграждение за адвокат.
Ответникът ЗД
„Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло, както по
основание, така и по размер. Претендира разноски.
Оспорва допустимостта на предявения
иск поради липса на предпоставките, регламентирани в чл. 496, ал. 2, б. Б, вр. ал. 4 КЗ. Счита, че исковата претенция за
преждевременно заведена.
Оспорва всички твърдения в исковата
молба, по основанието на предявената претенция за неимуществени и имуществени
вреди.
Оспорва твърденията в исковата молба
за осъществен от Г.Б.Г., като водач на автобус „МАН“ с peг.
№ *****и спрямо ищеца граждански деликт, като в тази
връзка оспорва твърденията в причинно-следствена връзка с действия на водача на
автобус „МАН“ с peг. № *****, за ищцата да са
възникнали травмите, описани в обстоятелствената част на исковата молба и да са
търпяни нематериални вреди.
Оспорва твърденията, че, в резултат на
осъществяване механизма на ПТП от 25.08.2018 г., на ищцата са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания и са възникнали заявените неичуществени вреди.
Отделно от това поддържа, че описаните
като настъпили за ищцата травматични увреждания са възникнали в причинна връзка
и със собственото й поведение като пътник на МПС, поради нарушение на
разпоредбата на чл. 137 А ЗДвП. Според него заявените от ищцата травми са
резултат от самоувреждане, тъй като към момента на
транспортния инцидент ищцата Е.Г.Б. не е била обезопасена посредством поставен
предпазен обезопасителен колан.
Оспорва направеното в исковата молба
твърдение за изключителна вина на застрахования в ответното дружество водач Г.Г. за настъпване на пътнотранспортното произшествие като
навежда доводи за съпричиняване на вредоносния
резултат от пътника Е.Г.Б..
Оспорва твърденията за настъпили в
причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени
вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са
търпени, като оспорвам и твърдението за настъпване на такива вреди, които да
обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва претенцията за неимуществени
вреди и по размер, като счита същия за недължим, прекомерен и в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва изцяло иска за присъждане на
лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по
съображенията за неоснователност на главния иск.
Оспорва изцяло иска за присъждане на
законна лихва от датата на ПТП.
Представил
е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни и експертиза.
По делото е конституиран като трето
лице – помагач на ответника водачът
на МПС марка „МАН“, модел „11,220 ХОЦЛ“, Рeг. № СО ****ВС,
Г.Б.Г., ЕГН ********** ***, който, редовно уведомен, не взема становище и не
ангажира доказателства.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
ПТП в размер 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждането на доброволната претенция до
окончателното изплащане и обезщетение за
имуществени вреди - разноски за лечение /медикаменти и консумативи/ в размер 902,97
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане
на делото - 15.03.2019 г. до окончателното изплащане.
За да
бъде уважен прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя, застраховал
гражданската отговорност на делинквента следва по делото
да се установят при условията на пълно и главно доказване предпоставките за
ангажиране на деликтната отговорност на сочения за
виновен водач Г.Б.Г. – противоправно причинени имуществени и неимуществени вреди,
които са в причинно следствена връзка с ПТП. Вината се предполага до доказване
на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Следва да се установи и наличието на валидно
възникнало застрахователно правоотношение по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП – 25.08.2018 г. между делинквента и ответното застрахователно дружество, досежно лекия автомобил, чиито водач е причинил
катастрофата.
Спорът
между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички
описани от ищеца телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и
тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата и
относно размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за завишен с
оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
За станалата
катастрофа е съставен Констативен протокол от 25.08.2018 г., на МВР, Областна дирекция
„Полиция“, София, РУ-МВР, Своге, образувано е ДП № 69/2018 г. на ОДМВР,
София и ДП № 232/2018 г. на НСлС. Образувано е н.о.х.д. № 47/2021 г. на СОС.
Въпреки
това съдът спря настоящото производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
до приключване на н.о.х.д. № 612/2022 г. на СОС, НО, 6-ти с-в. От СОС бе
изпратено писмо, вх. № 263731/01.02.2023 г., с посочване, че цитираното
н.о.х.д. понастоящем се намира в САС.
Видно от
приложеното с молба от ищцата от 10.02.2023 г. определение № 121/07.02.2023 г.
на САС, 2-ри наказателен с-в по н.ч.д. № 67/2023 г., съдебното производство по
н.о.х.д. № 612/2022 г. на СОС, НО, 6-ти с-в е прекратено и делото е върнато на
прокурора от СОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
С оглед на това съдът възобнови производството по настоящото дело.
В хода на
делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и
възражения са изслушани и приети САТЕ и
СМЕ.
От
заключението на приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза, неоспорена от
страните, се установява следния механизъм на процесното
ПТП - на 25.08.2018 година, към 17,00 ч. автобус „МАН” модел „11-220 ХОЛЦ”, рег.
№ СО ****ВС се движи по път II – 16 с посока от гр. Мездра към София. В
участъка на км.54+ 380, при изхода на гр. Своге, за посоката на движение на
автобуса следват два последователни завоя ляв и десен. Платното за движение в
този участък към момента на ПТП е било двупосочно, мокро, с по една лента за движение
в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична бяла
непрекъсната линия „М1” от ЗДвП. Автобусът „Ман” преодолява левия завой и
навлиза в следващия десен завой. Скоростта му на движение е била 50-55 км/ч. В
същото време в обратна посока, от София към гр. Своге , са се движели лек автомобил
марка „Нисан” модел „Примера”, рег. № С ****МС, с
водач Й.К., и зад него, товарен автомобил марка „Ситроен” модел „Берлинго”, рег.№ С 1730 МТ, управляван от Н.К.. Между
автобуса и автомобила Нисан Примера възниква удар.
Според
вещото лице мястото на удара между автобуса „Ман” и автомобила Нисан е в лентата за движение предназначена за движение на
превозни средства с посока София -гр. Своге, между предна лява част на автобуса
и предна лява част на лекия автомобил с последващо
съприкосновение и деформации по лявата странична част на автомобила Нисан. Лекият автомобил се завъртва обратно на
часовниковата стрелка и се удря със задната си дясна част в метална решетка и
се установява в положението регистрирано от разследващите органи. Последва удар
на автобуса с товарния автомобил Ситроен Берлинго.
Мястото на удара между автобуса и товарния автомобил Ситроен Берлинго е между предната лява част на автобуса и предната
лява част на товарния автомобил в лентата за движение на товарния автомобил.
Поради по-малката си кинетична енергия, Ситроенът се
връща назад и надясно, като се установява в десния край на платното за движение
до бетонната стена. След удара с товарния автомобил, автобусът МАН се отклонява
надясно с едновременно завъртане по посока а часовниковата стрелка, преминава
през десния тротоар, деформира мантинелата, навлиза
върху стръмен скат, преобръща се и се установява на дясната си страна върху
хоризонтален терен, разположен на около 17,5 метра под нивото на платното за
движение.
Експертът
заявява, че от техническа гледна точка причината,
довела до настъпването на процесното ПТП, е загуба на контрол от страна на водача на
автобуса върху управлението му, довела
до навлизане на автобуса в насрещната пътна половина. Дали единствена
причина за загубата на контрол върху управлението е избраната от водача скорост,
при наличните данни по делото не може да бъде определено по технически път,
поради неизвестен коефициент на сцепление на гумите на автобуса с пътната
настилка към момента на произшествието. В материалите по делото съществуват
данни, че коефициентът на сцепление на гумите на превозните средства с пътната
настилка при конкретните пътни условия е бил по - нисък от нормативно
допустимия. В такъв случай е възможно за
загубата на контрол върху управлението на автобуса да допринесе и по - ниския коефициент на сцепление.
Що се
касае до местоположението на автомобилите непосредствено преди удара,
експертизата отразява, че непосредствено преди първия удар между автобуса и
лекия автомобил Нисан Примера предната част на
автобуса е била на около 0,7-0,9 м. в ляво от осевата линия за посоката на движение
на автобуса и на около 5,5 метра след ор.1, приет при огледа на местопроизшествието от 27.08.2018
г. (края на бетонен фундамент - мост на водосток), като автобусът е бил под
малък ъгъл около 2 градуса наляво. В този момент лекият автомобил „Нисан” е бил насочен леко надясно за своята посока на движение,
сключващ ъгъл около 6 градуса. При удара между автобуса и автомобила „Нисан”, последният се отклонява надясно, по отношение
първоначалната си посока на движение, завъртайки се обратно на часовниковата
стрелка, гледано отгоре. Той се удря със задната си дясна ъглова част и се
установява косо на платното за движение в дясната пътна лента. Автобусът
продължава движението си в посока напред и се удря с товарния автомобил
„Ситроен Берлинго”. Мястото на първоначалния контакт
между автобуса и товарния автомобил е между
предната лява част на автобуса и предната лява част на товарния
автомобил, на около 6,5 метра ориентир № 1, и от 0,9 метра до 1,2 метра от
осевата линия в пътната лента на товарния автомобил. В момента на удара надлъжната
ос на автобуса сключва с оста на пътя ъгъл от около 4⁰, в посока леко наляво, а на автомобила Ситроен – 4⁰ надясно, също по отношение посоката им на движение.
Времето е
било облачно. Пътното платно на път II-16 в района на огледа / района на входа
на гр. Своге/ е покрит с асфалтова настилка без дупки, неравности и посипаности. . Платното за движение е двупосочно, с по една
лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством
бяла непрекъсната линия „М1”. Зоната на ПТП в посока гр. София започва с
участък, разположен между два завоя, първият от които е ляв, по отношение
посоката на движение на автобуса, а вторият –дясна. Минималният радиус на
десния завой, според данните от Протокола за оглед от 27.08.2018 г., измерен по
осовата разделителна линия на платното за движение
съответства на хорда с дължина 20 метра и стрела – 1,09 метра, е 46,4 метра.
Пътният
участък според протокола за оглед от 27.08.2019 г./посока Своге – София/ е с
надлъжен наклон на спускане под ъгъл 3% (1,72⁰) в началото на завоя и 3,2%
(1,83⁰) в центъра на завоя. На изхода на завоя наклонът е около 2,4% (1,37⁰). Напречният наклон в най-острата част на завоя е около 4,6% (2,66⁰) , положителен, стабилизиращ. Вдясно на платното за движение, по
отношение горната посока е ограничено от бетонов бордюр с височина над нивото
на асфалтовото покритие 0,15 метра. В дясно на бордюра се намира тротоарно
пространство с широчина 1,10 метра, покрито с тротоарни плочки като тротоара се
ограничава от стоманена предпазна ограда с височина 0,7 метра. В дясно на
стоманената предпазна ограда се намира затревена площ с широчина около 1,50
метра и стръмен скат на спускане, който в широчина около 10 метра,
денивелацията му спрямо платното за движение е около 20 метра. Ската е покрит с
дървесна и храстовидна растителност и в края му се намира хоризонтално земно – каменисто
пространство. Вляво платното за движение се ограничава от бетонова стена с
височина 1,50 м. Вдясно на дясната лента за движение в посока София – Своге ,
закрепена на метална стойка, отстояща на 30,00 метра от
края на описаната по-горе хоризонтална крива, в посока към София, се намират
пътни знаци, за ППС, движещи се от София към Своге, като най - отгоре е пътен
знак „В26” – „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” , с
надпис на него „40” и отдолу - пътен знак „В24” – „Забранено е изпреварването
на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети”. Същите пътни знаци,
както и пътен знак „А15” – „Опасност от хлъзгане” има и на 50 метра преди
началото на кривата от към страната на гр. Своге и ориентирани с лицевата си
страна към ППС, движещи се в посока Своге – София.
Вещото лице посочва в заключението си, че седалките за
пътниците и водача са снабдени с
предпазни колани. Всяка седалка, предназначена за пътуващите в автобус МАН,
модел 11220 ХОЛЦ, фабрично е оборудвана с обезопасителни
двуточкови колани (преминаващи около дължината на
талията на пътника и се хващат от двете страни на седалката), а седалката на
водача на автобуса е оборудвана с триточков обезопасителен
колан.
Двуточковите
колани са обезопасителни колани с по-нисък ранг
спрямо триточковите. Те до известна степен ограничават тялото за движение в
посока напред. Задействат
се
при рязко политане на тялото напред, при което коланът блокира и не може да се
удължава и откопчава. Разблокирането му става след
няколкократно натискане на ключалката.
Данни
за състоянието на обезопасителните колани на процесния автобус след
задействане по
делото липсват.
Няма данни, също така, на коя седалка е седяла пострадалата Е.Б. непосредствено
преди настъпването на катастрофата, както и дали на тази седалка е използван обезопасителен колан по време на ПТП. Техническият експерт
се позовава на приетата СМЕ, в която е отразено, че ищцата, при извършения
личен преглед е съобщила, че по време на станалото ПТП е пътувала на втората
седалка зад водача на автобуса без
поставен предпазен колан. По технически път тези данни не могат да се
опровергаят.
Заключението
не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло като безпристрастно и
компетентно дадено по възложените му задачи.
Във
връзка с направените оспорвания досежно механизма на
катастрофата, съдът допусна и разпита свидетеля
Н.Д.К..
В съдебно
заседание той заяви, че катастрофата е станала на пътя от София за Своге, около
5 – 6 часа след обяд, тъкмо почвало да вали, но все още шосето не било
хлъзгаво, той бил втората пострадала кола. Пътят се състои от две ленти, той
самият карал след автомобил Нисан. Видял, че един
автобус навлязъл в неговото платно в един участък на завой, ударил първата
кола, после ударил и неговия автомобил – даже вторият автомобил бил по
пострадал от първия. Според свидетеля К., произшествието станало на лек завой,
автобусът навлязъл в тяхната лента, между движещите се коли имало достатъчно
разстояние, свидетелят карал с не повече от 50 км/ч, скоростта на автобуса не
била много малко. Колата на свидетеля била ударена отпред отляво.
От представената по делото застрахователна
полица №
BG/22/11800754012/ 09.03.2018 г. валидна до 08.03.2019 г., се установява, че към момента на настъпване на ПТП – 25.08.2018 г.,
е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение на МПС марка „МАН“,
модел „11,220 ХОЦЛ“, Рeг. № СО ****ВС, управляван от Г.Г..
Вещото лице – лекар в
депозираната съдебно – медицинска експертиза заявява,
че, вследствие претърпяното ПТП, като пътник в процесния автобус, ищцата е получила следните травматични
увреждания: - Контузия на гръдния кош.
Счупване на ребра ІІІ-ІV-V-VІ и Х-то в дясно и VІ-VІІ в ляво; - Контузионни изменения по дорзалните
сегменти на белите дробове и двустранни плеврални изливи; - Счупване на 2-ри поясен
прешлен (Л2); Контузия на корема с излив в пространството
на Морисон (под черния дроб); Разкъсно-контузна
рана на дясното ухо.
След изписването от болничното
заведение УМБАЛ „Света Анна”, поради персистиращи
болки са направени допълнителни изследвания – магнитно-резонансна томография
(МРТ на шийния и гръден отдел на гръбначния стълб) на
21.09.2018 г., при която са установени допълнителни увреждания: - Малки медианни дискови хернии на нива С3-С4 и С4-С5 (С – шиен
прешлен), - Парамедианна
дискова херния в дясно С5-С6, - Ретролистеза 1-ва
степен на същото ниво, - Състояние след компресионна
фрактура на Тх12/12-ти гръден прешлен (предна колона) с лека конкавна деформация на горния контур на тялото.
На 05.12.2018 г. на ищцата е
извършена Магнитно-резонансна томография на гръбначен стълб (поясен отдел), при което е установено допълнително: - Състояние
след стабилна фрактура на Л2 (Л – поясен прешлен), - Латерална
дискова херния на ниво Л1-2 вляво, - Парамедианна-латерална
дискова херния на ниво Л2-3 вдясно, - Латерална дискова херния на ниво Л3-4 вляво, -
Дискогенна стеноза на спиналния канал и интервертебралните
форамени Л1-2-3-4, - Патологична позиция на
гръбначния стълб, - Паренхимни и перипелвикални
кисти на бъбреците, които не са във врэъзка с претърпяното травматично увреждане.
Лечението, което е проведено в
УМБАЛ „Света Анна” е с вливания на водно - солеви
разтвори, обезболяващи, антибиотик, Фраксипарин (антикоагулант). Раната в областта на дясното ухо е зашита и
е зараснала първично. Ищцата е закупила и е носила стабилизиращ корсет.
Впоследствие е провела три курса физиотерапия и рехабилитация, като първия е
провела амбулаторно, а другите два при стационарен режим в Отделение по Физикална и Рехабилитационна
медицина на ВМА – БПЛР Банкя.
Според експертизата, описаните
увреждания в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от ищцата ПТП на
25.08.2018 г.
Дисковата херния (известна
още като дископатия или дискова протрузия)
е проблем в интервертебралните дискове, които се
намират между прешлените, изграждащи гръбначния стълб. Тя бива лумбална, медианна, парамедианна и др. Всеки междупрешленен
диск се състои от два компонента – централно разположена част – пулпозно ядро /nucleus pulposus/ и фиброзен пръстен /anulusfibrosus/. При наличие на дискова херния, част от пулпозното ядро излиза извън влакната на фиброзния пръстен. Пулпозното
ядро, в центъра на интервертебралния диск се състои
от гелообразна структура, която съдържа основно вода.
Фиброзния пръстен се състои от съединително тъканни влакна, които обграждат пулпозното
ядро. Тъй като дисковата херния е свързана с
износване на дисковете, появата й е по-честа при
хора с професии, които изискват голямо физическо натоварване. Освен след
систематично натоварване и износване на дисковете, изваждането/образуването
може да настъпи в резултат на рязко движение или натоварване, което да
предизвика разкъсване на фиброзния пръстен. В много
редки случаи дисковата херния се дължи на вродени анатомични особености на гръбначния
стълб. При
механизма на настъпилото ПТП, тялото на
ищцата е извършило сложно ротационно движение довело именно до травматична увреда на връзковия апарат на
гръбначния стълб, както и фрактура на два прешлена с последваща
проява на дископатия на различни нива.
Възстановителния период е бил протрахиран и е продължил около 10 месеца. Поради наличието
на остатъчни здравословни проблеми, с Експертно решение на ТЕЛК № 273/от
23.01.2020г. от ІV МБАЛ І състав са определени пожизнено 50% трайно намалена работоспособност с диагноза:
Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Медианни дискови
хернии С3-С4, С4-С5. Парамедианна дискова херния
С5-С6 в дясно. Компресионна фрактура на Тх12.
Състояние след фрактура на Л2. Дискови хернии Л1-Л2, Л2-Л3, Л3-Л4. Дискогенна стеноза на спиналния канал на Л1-2-3-4 /ЯМР/. Лумбалгия.
Двустранен полирадикулерен синдром /ЕМГ/.
За
период от около 10 месеца Б. е търпяла болки и страдания,
като за първите три месеца те са били с интензивен характер. Наличието на
увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия ще водят до периодични болки, налагащи
медикаментозно лечение. И към настоящия момент тя съобщава за болки при промяна
на времето, статично натоварване на гръбначния стълб като продължително стоене
права и ходене.
Вещото лице заявява също, че
представените от ищцата документи за извършени разходи в размер 902,97 лв. -
рецепти, фискални бонове и фактури за закупуване на лекарства, заплащане на
потребителска такса при престой в лечебно заведение, образни изследвания и
закупуване на лумбален корсет са в пряка
причинно-следствена връзка с процесния пътен
инцидент.
Посочва също следният механизъм за получаване
на цитираните травми: Ищцата се е возила на втората седалка зад шофьора, без
поставен обезопасителен колан. При инциалния удар тялото се е придвижило напред и първия
контакт на тялото е бил в предната седалка. Впоследствие тялото е било
отхвърлено назад и тогава, в резултат на преобръщането на рейса, е започнало и
сложно ротационно движение с изпадане от седалката и травмиране в околните
предмети от вътрешното оборудване на рейса, както и от тела на други пътници.
При ползване на обезопасителен колан, вероятно част от травмите биха били
избягнати. Обезопасителните колани при този тип
автобуси са двуточкови, което значително намалява
тяхната ефективност и предимно предпазва тялото от удар в предната седалка. При сложно ротационно движение, както
при процесното ПТП, ефективността на колана би била много малка. Задължителното
поставяне на коланите в автобусите е прието
от септември 2018 г.
Заключението
на СМЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло като безпристрастно
и компетентно дадено по възложените му задачи.
За
установяване на претърпените
неимуществени вреди ищецът поиска и съдът допусна до разпит свидетеля Калин Г. Генов, син на ищцата.
В
показанията си той заяви, че в деня на катастрофата е разбрал за нея от майка
си – към 6,-- ч. му звъннала по телефона и му казала, че автобусът, в който
пътувала, се преобърнал в едно дере. За първи път я видял в Окръжна болница,
била легнала в количка, имала много силни болки навсякъде по тялото, била в
шоково състояние, на ухото имала разкъсване. Току-що била приета. Правили й
множество изследвания, установили няколко счупени ребра, контузии в коремната
кухина, не са й правили операция. Престояла в болницата пет - шест дни, два или
три дни била в интензивното. След като излязла от интензивното, тя му казала,
че всичко я боли, че й предписали силни обезболяващи, биели й инжекции против
съсирване на кръвта, не можела да става от леглото – имала нужда от придружител
и свидетелят и приятелката му ходели да й помагат всеки ден в болницата, за да
се изправи, да стане, да отиде до тоалетната.
След
изписването я взели в техния апартамент, където се грижели за нея – имала
счупени ребра, не можела да става сама, предписан й бил корсет и тя го носела,
но, въпреки това, трудно се изправяла. Взели й столче за банята, за да може да
се изкъпе с помощта на приятелката му. По – късно и тримата се преместили в
семейната им къща в с. Кубратово и живели там един месец заедно. Според Г.майка
му била много зле физически – не можела да слиза от втория на първия етаж,
взели й едно спомагателно средство, за да може, ако е сама и изпусне нещо, да
си го вдигне. Това й състояние продължило около два месеца, после постепенно
започнала да се възстановява, започнала повече да си вярва, че може да се грижи
за себе си, да се разхожда. Сега майка му си живее самостоятелно в къщата в с.
Кубратово и се обслужва сама, но се оплаква от постоянни болки в шията и
кръста. Първите две години след инцидента синът й ходел да й пазарува, при
студено време – да й качва дърва. Най – силните болки, според него, са
продължили поне половин година, след това се научила да живее с болката.
Първоначално, още в болницата, майка му се оплаквала, че не може да спи,
предписали й лекарства. По – късно състоянието й се подобрило, събуждала се по
няколко пъти през нощта, плачела. Сега не говори за инцидента и, според него,
се е научила да живее с преживяното.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Г.като последователни и безпротиворечиви, почиващи на личните впечатления и
наблюдения на свидетеля.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и
експертизи.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД са за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди вследствие настъпилото на 25.08.2018 г. ПТП пряко от застрахователя по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил
катастрофата. Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия текст, при всички случай
на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи, при условията на кумулативност, следва
да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия
причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната
форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по
чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищеца.
В
настоящия случай по безспорен начин се установява наличието на всички елементи
от състава на непозволеното увреждане.
В
резултат на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични
увреди и е претърпял описаните от експертизата болки и страдания, които са в
причинна връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на автомобила
не бе опровергана. Противоправността на деянието на водача
Г.Г., чиято гражданска отговорност е застрахована от
ответника, се установява от заключението на САТЕ и разпитания свидетел.
Съдът не
се позовава на образуваното и цитирано вече наказателно производство, пред вид
това, че понастоящем то не е приключило
на досъдебна фаза.
Съдът
намира, че по отношение на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва
да се съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя
от съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В
резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени
телесни увреждания, чиито характер и интензитет е доказан с приетите
доказателства – медицинска документация, свидетелски показания и заключение на
СМЕ. Пострадалата е изпитвала болки, страдания и неудобства, като
възстановителният период е продължил в рамките на 10 месеца, като, поради
наличието на дискови хернии, търпи и ще продължава да търпи и в бъдеще допълнителни
болки и страдания. Лечението е било продължително, тя е имала нужда около три
месеца от чужда помощ, поради множеството счупени прешлени и другите
травматични увреди, приемала е много медикаменти, включително и такива,
свързани с проблемите в съня й.
В хода на
делото от ответната страна бе направено възражение
за съпричиняване с правно
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съдът дължи произнасяне по него.
Съгласно
заключението на вещото лице – автоексперт, причината
за станалата катастрофа е поведението на водача, който е изгубил контрол върху
управлявания от него автобус и това е довело до мащабното ПТП и, като краен
резултат, до преобръщането на автомобила. Вещото лице посочва също, че е
възможно, поради по малкото сцепление на гумите на процесното
МПС с настилката да е допринесло за загубата
на контрол върху управлението му, но, пред вид факта, че този извод е направен
само като вероятност, съдът не се позовава на него. Установи се в хода на
производството, че ищцата е бил без поставен обезопасителен
колан, а, както бе посочено от заключението на приетата СМЕ, от 2018 г.
поставянето им в автобусите е задължително за пътниците, но, заедно с това
съдът се позовава на отразеното в СМЕ, че при сложно
ротационно движение, както при процесното ПТП,
ефективността на колана би била много малка.
Ето защо
съдът приема наличие на съпричиняване
от страна на ищцата в размер 10 %.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, като съобрази всички обстоятелства по делото,
намира, че исковете са доказани по основание, а техният размер следва да бъде
определен съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според
приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят
и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, прогнозата за
възстановяване на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта на
ищеца и пр.
Като
съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и емоционални болки и страдания на пострадаата ищца, техния вид, интензитет и продължителност,
вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях, социално-икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП – 25.08.20218 г., възрастта на ищцата и
приложи принципа за справедливост, както и процента на съпричиняване
от нейна страна /10%/, съдът намира, че обезщетение в размер на 100 000 лв.
би било адекватна обезвреда на претърпените и доказани
в производството неимуществени вреди, претърпени от ищцата. Този размер на
обезщетението отчита не само причинените й вреди, част от които са отшумели, а
и дълготрайните последици от тях – т.е. наличните вече дискови хернии, които ще
я съпътстват през целия й живот и, поради тази причина тя ще има нужда от
медикаментозно лечение и ще изпитва болки през определено време.
Съдът
отчита и датата на която е настъпило ПТП – 25.08.2018 г., т.е. преди пет
години, към който момент следва да се определи справедливото обезщетение, като
се отчете и социално икономическата обстановка в страната тогава.
По изложените
съображения съдът приема, че искът е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен за сумата 100 000 лв., а в останалата
част – за разликата до 120 000 лв., следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение претендираното обезщетение
за претърпени имуществени вреди:
Изцяло
основателен се явява искът за обезщетение за имуществени вреди в размер 902,97
лв. – разходи за лечение, медикаменти, заплащане на
потребителска такса при престой в лечебно заведение, образни изследвания и
закупуване на лумбален корсет на ищцата, за които по делото са представени писмени
доказателства, и които са взети пред вид и посочени от СМЕ.
Досежно претендираната
законна лихва:
С
исковата молба е направено искане да бъде присъдена законна лихва върху главницата – неимуществени вреди, считано от датата,
на която претенцията е е предявена пред ответника –
застраховател и, доколкото по делото се установи, че това е сторено на 15.10.2018
г., съдът счита, че законната лихва се дължи и следва да се присъди от тази
дата – 15.10.2018 г. до окончателното изплащане.
От тази
дата се дължи и лихвата за забава върху обезщетението за имуществени вреди, но,
с оглед принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес и заявеното искане от ищцата, законната лихва върху това
обезщетение следва да се присъди, считано от 15.03.2019 г. – датата на
предявяване на исковата молба.
С оглед
изхода на спора на адвоката – повереник на ищцата – адв. М.Х.М., САК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство на
основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, което за
двата обективно съединени иска е в размер 3 557 лв.
В полза
на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърлената част от
иска, в размер 100 лв. – депозити за в.л. и свидетели, съгласно представения по
делото списък с разноски, като съдът отчита, както размера на отхвърлената част
от иска, така и възражението на ищцовата страна досежно размера на адвокатското възнаграждение на повереника на ответника и го определя на 500 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК ******, София,
бул. “****** да заплати на Е.Г.Б., ЕГН **********, чрез адв. Г.Й. и адв. М.Д., съдебен
адрес:*** , на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.08.2018
г., претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законна лихва, считано от 15.10.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до претендираните 120 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД
„Л.И.“ АД да заплати на Е.Г.Б. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ, вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата 902,97 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.08.2018
г., претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законна лихва, считано от 15.03.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД
„Л.И.“ АД да заплати на адв.
Г.Й. ***, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в размер 3 557 лв.
ОСЪЖДА Е.Г.Б. да заплати на ЗД „Л.И.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 600 лв,, от която: 100 лв. - сторени
по делото разноски за депозити за в.л. и свидетели и 500 лв. - адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
е постановено ри участието на трето лице помагач на страната на ответника Г.Б.Г.,
ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: