РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 999
гр. Пловдив, 8 май 2019 г.
Административен съд – Пловдив, XI състав, в
открито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от
съдия Дичева адм. д. № 1442 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на „АРП“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр***, завод „АРП“, представлявано от М.П.–
управител, против Ревизионен акт № Р-16001617005092-091-001/26.02.2018 г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение
№ 230/27.04.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит на
стойност 13 491.15 лв. и начислени прилежащи лихви в размер на
6 655.72 лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА, тъй
като в случая е налице неправилно прилагане, не само на ЗДДС, но и на
европейското законодателство и в частност на Директива 2006/112/ЕО, като се
развиват подробни доводи в тази насока, включително и в представената по делото
писмена защита. Иска се отмяна на акта и се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата, директор на
дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. П., оспорва
същата като неоснователна и недоказана по доводи, съдържащи се в решението на
директора на Д „ОДОП“ – Пловдив. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.156
ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на обжалвания ревизионен акт, и
е допустима.
Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001617005092-020-001/03.08.2017 г. (л.132, т.1),
издадена от Т.В.П., началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив, с обхват:
задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.03.2013 г. – 30.04.2013
г., като е определен срок за приключване на ревизионното производство до три
месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по
електронен път на 17.08.2017 г. Със ЗИЗВР № Р-16001617005092-020-002/08.11.2017
г. (л.129, т.1) и ЗИЗВР № Р$16001617005092-020-003/15.12.2017 г. (л.127, т.1) срокът
за приключване на ревизията е продължен до 17.01.2018 г., като и двете заповеди
са връчени по електронен път.
В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК е съставен РД № Р-16001617005092-092-001/31.01.2018
г. (л.38, т.1). В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК срещу така изготвения РД е
депозирано възражение вх. № 70-00-2028/12.02.2018 (л.31, т.1).
В законоустановения срок е издаден РА № Р-16001617005092-091-001/26.02.2018
г. (л.26, т.1), който в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван пред
директора на дирекция “ОДОП ” – Пловдив при ЦУ на НАП.
В срока по чл.155 ал.1 от ДОПК, директор дирекция
“ОДОП” - гр. Пловдив, е постановил
решението си под № 230/27.04.2018 г. (л.14, т.1), с което е потвърдил РА
в частта за подробно посочените по-горе задължения.
С оглед компетентността на органа, издал обжалвания
РА, по делото е приложена Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. (л.3, т.1),
издадена от териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. По делото е
представен и диск с данни от публичния регистър на електронните подписи (л.832,
т.2) на лицата, работили по преписката и изготвили административните
актове.
От фактическа страна съдът
намира за установено следното:
Ревизираното дружество „АРП“ ООД е
създадено на 29.07.1993 г. и регистрирано по ЗДДС на 01.04.1994 г. Фирмата е
производител на стоманени пожароустойчиви врати, стоманени многофункционални
врати, охранителни рулетки, рулетни индустриални и гаражни врати, секционни
индустриални и гаражни врати в страната, а предмет на основна дейност е
научно-производствена, проектантска и инженерингова дейност в областта на
стоманени врати в страната и в чужбина.
В хода на ревизията са предприети
редица процесуални действия – за събиране и обезпечаване на доказателства – на
основание чл.37 ал.2 и ал.3, чл.56 ал.1 от ДОПК са изискани документи и писмени
обяснения; изискани са справки;
извършени са други процесуални действия – до „Интерлийз ауто“ ЕАД –
София е изпратено ИПДПОТЛ и с Протокол № 135527/15.01.2018 г. е присъединен
Протокол № 16001616156601-073-001/21.07.2017 г. ведно с доказателства.
В хода на ревизионното производство е
установено, че „АРП“ ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит
/ДК/ общо в размер на 13 491.15 лв. по фактури, издадени от доставчика „Интерлийз
ауто“ ЕАД, клон Пловдив, ЕИК по булстат *********, както следва:
-
Фактура
№ **********/08.03.2013 г. (л.349, т.2) на стойност 20 372.41 лв.
и
ДДС в размер на 4 074.48 лв. с посочен предмет на доставката: „депозит,
съгласно договор – Приложение – 0106077Е-auto1“
във връзка с лек автомобил „Мерцедес Бенц МЛ 350 блу тек 4 матик“, с рег. № ***;
-
Фактура
№ **********/20.03.2013 г. (л.279, т.1) на стойност 35 312.51 лв.
и
ДДС в размер на 7 062.50 лв. с посочен предмет на доставката: „депозит, съгласно
договор – Приложение – 0106077F-auto1“ във връзка с лек автомобил „Порше 911 Карера 4С“,
с рег. № ***;
-
Фактура
№ **********/04.03.2013 г. (л.280, т.1) на стойност 11 770.83 лв.
и
ДДС в размер на 2 354.17 лв. с посочен предмет на доставката: „депозит,
съгласно договор – Приложение – 0106077F-auto1“ във връзка с лек автомобил „Порше 911 Карера 4С“,
с рег. № ***.
В хода на ревизията органът по
приходите е установил, че горепосочените автомобили се стопанисват от „АРП“ ООД
съгласно сключени с „Интерлийз ауто“ ЕАД договори за оперативен лизинг, а
именно:
По силата на Договор № 106077/Е-auto/07.03.2013 г. (л.94, т.1) лизингодателят предоставя
на „АРП“ ООД, на оперативен лизинг, автомобил „Мерцедес Бенц МЛ 350 блу тек 4
матик“, с рег. № *** за срок от 60 месеца, считано от датата на подписване на
протокола за предаване на автомобила – 03.09.2013 г. Страните са приели
следните плащания:
-
Месечни
лизингови вноски в размер на 1 216.96 евро без ДДС;
-
Парична
гаранция /депозит/ в размер на 10 416.25 евро без ДДС;
-
Комисионна
по обслужване на сделката – 624.98 евро без ДДС.
Съгласно Договор
№ 106077/F-auto/19.03.2013 г. лизингодателят предоставя
на
„АРП“ ООД, на оперативен лизинг, автомобил „Порше 911 Карера 4С“, с рег. № ***
за срок от 60 месеца, считано от датата на подписване на протокола за предаване
на автомобила /без посочен дата/, като страните са се споразумели за следните
плащания:
-
Месечни
лизингови вноски в размер на 2 103.43 евро без ДДС;
-
Парична
гаранция /депозит/ в размер на 24 073.33 евро без ДДС;
-
Комисионна
по обслужване на сделката – 1 083.30 евро без ДДС.
Органът по
приходите при ТД на НАП – Пловдив е констатирал, че
коментираните
две МПС се използват от дружеството само за служебни цели, съгласно издадени
заповеди на управителя на „АРП“ ООД и надлежно представени пътни листове.
Отразено е също така, че сключените договори за оперативен лизинг са активни
към периода на извършване на ревизията по ЗДДС на дружеството, като в тях не се
предвижда прехвърляне на собствеността на въпросните два автомобила на „АРП“
ООД. За всяка една, направена от ревизираното лице лизингова вноска, „Интерлийз
ауто“ ЕАД издава данъчна фактура, по която „АРП“ ООД упражнява правото си на
приспадане на пълен данъчен кредит, който е признат от страна на органа по
приходите.
Ревизиращият екип е приел, че
лизингодателят неправомерно е издал визираните по-горе 3 бр. фактури с начислен
по тях ДДС с мотива, че предварително платените от „АРП“ ООД по договорите
суми, представляващи парична гаранция /депозит/ не могат да бъдат определени
като насрещна престация към конкретна облагаема доставка. Формиран е извод, че въпросните суми не могат
да се третират като авансово плащане, тъй като, от сключените договори е
установено, че тези суми нямат такъв характер, поради което не се обуславя
изискуемост на ДДС за размера на въпросните плащания, както и е формиран
извода, че „Интерлийз ауто“ ЕАД – клон Пловдив е издало неправомерно
обследваните три фактури, по които е начислен ДДС в общ размер на
13 491.15 лв., поради което на основание чл.70 ал.5 във връзка с чл.68
ал.1 и чл.69 ал.1 от ЗДД, за „АРП“ ООД не е налице право на приспадане на ДК в
същия размер.
За да потвърди РА, решаващият орган е
възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил още: - на първо
място, че ен отговаря на обективната истина изложеното от жалбоподателя
твърдение, че органът по приходите неоснователно се намесва в двустранното
частноправно облигационно отношение, като с действията си не е зачел волята на
страните по договора и погрешно е тълкувал съответните разпоредби на ЗДДС. В
този смисъл е посочил, че съгласно текста на чл.68 ал.1 от закона, ДК е сумата
на данъка, която регистрираното лице има право а приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка, а според чл.69 ал.1 от ЗДДС, правото на приспадане на ДК е налице,
когато фактурираните от доставчика стоки или услуги се използват за целите на
извършените то РЛ облагаеми доставки. В този смисъл е посочено, че в конкретния
случай, след като „АРП“ ООД се явява получател по фактури с отразен предмет на
доставката в тях: - депозит съгласно договор, и не е представил доказателства
за какви точно изпълнени облагаеми доставки е използван посочения в процесните
три фактури предмет на доставката, то не са налице изискванията на чл.69 ал.1
от с.з.
На второ място, не са представени
доказателства, че въпросните суми са използвани за извършване на ремонтни или
други обслужващи дейности по двете МПС-та.
На
трето място,по отношение на цитираната практика на СЕС е посочено, че същото в
случая не може да намери приложение, тъй като касае различна фактическа
обстановка.
В съдебно заседание на 27.09.2018 г. е
изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза
/ССчЕ/за изготвянето на която, вещото лице е използвало всички приложени по
делото документи.
От заключението на вещото лице се
установява, че фактурите са издадени на основание посочените по-горе договори
за лизинг на автомобили, с предмет на доставката – „депозит съгласно договор
Приложение …“. Трите фактури са осчетоводени
надлежно в счетоводството на „Интерлийз ауто“ ЕАД, като вещото лице е
посочило подробно всички счетоводни сметки и записвания, както и е установило,
че същите фактури са надлежно осчетоводени и в счетоводството на дружеството
жалбоподател, като и за тези счетоводни операции има подробно изложение. В
счетоводствата и на двете дружества са отразени съответно и кредитните
известия, издадени във връзка с паричните гаранции със съответните счетоводни
операции, подробно представени от експерта. Вещото лице е установило, че през
време на действието на договорите, спорните суми за депозити по издадените
фактури, при доставчика не са стояли на специално съхранение в доверителна
сметка със специално предназначение. Според вещото лице в частта на извършената
тематична проверка, счетоводната отчетност и при двете дружества е водена
редовно.
В хода на съдебното производство към
делото са приобщени: - доказателства, представени от жалбоподателя с молба
(л.860, т.3); - доказателства, представени от НАП – ТД „Големи данъкоплатци и
осигурители“, представени с писмо вх. № 1130/18.01.2019 г. (л.8976, т.3); -
молба от процесуалния представител на жалбоподателя за отправяне на
преюдиционално заключение към ЕС за тълкуване на Директива 2006/112/ЕО; -
становище на ответника по молбата за преюдиционално запитване към ЕС.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи:
По делото не се спори, че РА е издаден
от компетентен орган в предвидената за това форма и при липсата на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила,което се
установи и след служебната проверка от състава на съда в изпълнение задълженията
му по чл.160 от ДОПК, поради което и не се налага излагането на подробни
съображения в тази насока.
Спори се относно приложението на
материалния закон.
От фактическа страна по делото няма
спор, че "АРП” ООД е сключило договор за оперативен лизинг на автомобил № 106077/Е_auto/07.03.2013 г. с "Интерлийз ауто” ЕООД за лек
автомобил “Мерцедес Бенц МЛ 350 блу ТЕК 4 матик“ и договор за оперативен лизинг на 106077/F_auto/19.03.2013 г.
за лек автомобил „Порше 991 Ц4С кабрио“ в изпълнение на задълженията си,
по които лизингодателя е предоставил на лизингополучателя тези два автомобила
единствено и само за ползване. Фактическото предаване на вещта е осъществено с
приемо-предавателни протоколи, съответно от 03.09.2013 г. (л.95-гръб1 т.1) и от
16.05.2013 г. (л.104-гръб, т.1).
Изрично в клаузите на тези договори (чл.VI) е уговорено, че ”лизинговите вноски включват
единствено и само ползване на автомобила.
В чл.XII.1.
и в двата договора е посочено, че „За
заплатената, съгласно чл.IV от договора
парична гаранция( депозит) лизингодателят издава на лизингополучателя фактура с
начислен ДДС съгласно действащото законодателство“.
Съответно в чл.XIIXII
и в двата договора е посочено, че „При
изтичане на срока на договора и настъпване на условията за пълно или частично
възстановяване на паричната гаранция (депозит) на лизингополучателя, на
основание чл.4.2. и чл.4.3. от ОУ, лизингодателят издава кредитно известие за
пълно, съответно, частично сторниране на фактурата, съгласно т.1 по-горе.“.
От своя страна, чл.4.2 и чл.4.3. от
Общите условия по договор за оперативен лизинг на автомобили на „Интерлизийнг
ауто“ ЕАД (л.87, т.1) определя случаите при които се възстановява пълно или
частично паричната гаранция, като чл.14 от ОУ, указва случаите, при които
лизингополучателя дължи възстановяване на разходите на лизингодателя при
отстраняване на липси и/или повреди по автомобилите, като в чл.14.2.3. е
посочено, че „Лизингополучателят се
задължава да възстанови на лизингодателя разходите, които последният следва да
направи за възстановяване на липсите и/или повредите или за извършване на
ремонтите, констатирани по реда на чл.14.2.1 и чл.14.2.3. по пазарни цени в
срок от пет работни дни от получаване на съответния счетоводен документ,
издаден от лизингодателя“.
Предвид изложеното, съдът намира за
необосновано и несъстоятелно твърдението на жалбоподателя, че „…депозитът ще служи за покриване на
допълнителни разходи по повод ремонтни и други дейности по превозното средство,
при неговото връщане след приключване на договора, както и, че с договора е
дадена възможност и право на лизингодателя да използва въпросния депозит именно
за покриване на такива дейности, услуги и разходи, без да е необходимо съгласие
на получателя по договора за лизинг.“
От анализа на ОУ по договора за лизинг
и конкретните два договора, се установява, че липси и повреди по автомобила се
отстраняват за сметка на лизингополучателя, извън всички посочени в договорите
суми – месечни лизингови вноски, парична
гаранция (депозит) и комисионна по обслужване на сделката. А паричната
гаранция, частично или пълно се задържа при конкретно посочените условия в
чл.4.2. и чл.4.3., а това са: - наличие на неиздължени от лизингополучателя
суми по чл.8.3. и чл.14.1 – чл.14.4. (за липси и повреди; за просрочие при
връщането на автомобила).
Доказателства за някое от тези условия
не се представят нито в ревизионното производство, нито в административното,
нито в настоящото съдебно производство.
Това, от една страна.
От друга страна, няма и спор, че се
касае, единствено и само до ползване на автомобилите под наем.
В тази връзка е необходимо да се
отбележи следното:
На първо място, при оперативния лизинг
превозното средство се ползва за определен срок - 2, 3, 4 или 5 години, срещу
договорена твърда цена на месец. След изтичането му, то се връща на лизинговата
компания, която е и негов собственик, т.е. лизингополучателят никога не става
собственик на превозното средство. За сметка на това, за срока на договора той
заплаща само част от стойността на камиона, съответстваща на времето за
ползване, което е предимство на оперативния лизинг. Един вид транспортната
фирма "наема" автомобилите за срока на лизинга, като не изплаща
остатъчната стойност, която превозното средство би имало след изтичане на
договора. Остатъчната стойност се определя въз основа на посочените в договора
километри за годишен пробег и стойността на пътното превозно средство (ППС) в
края на периода. Тя се изчислява по методология, включваща пазарна оценка и
предполагаемо овехтяване на ППС, но се фиксира още при сключване на договора и
не подлежи на промяна.
Друго предимство на оперативния лизинг
е, че при него почти няма първоначална вноска, т.е. не се налага голяма
първоначална инвестиция. При оперативния лизинг в началото се внася наведнъж
нещо като депозит в размер на 2 или 3 месечни вноски - както при наем на
недвижим имот, като този депозит обикновено се ползва за погасяване на
последните вноски по договора.
Месечната вноска е фиксирана за целия
период на лизинговия договор и включва и всички разходи за поддръжка и
обслужване. Този факт позволява на ползвателя да планира прецизно разходите си
за целия период на лизинга и така той е защитен, ако има по-дългосрочни
договори за работа. Ползвателят не се грижи за това, платени ли са всички
необходими застраховки, платен ли е пътният данък и други подобни, произтичащи
от собствеността на превозното средство.
Обикновено в лизинговия договор се
фиксират километрите, които средногодишно ще измине съответното превозно средство.
Ако са по-малко от средното, това означава, че остатъчната стойност на камиона
или композицията ще е по-висока и по този начин месечните вноски ще са
по-ниски. От друга страна обаче, ако превозното средство изминава повече
километри от договорените, те се заплащат допълнително на лизингодателя по
определена цена на километър. Опитът показва, че най-често договореният годишен
пробег покрива нуждите на ползвателя/превозвача.
На второ място, по аналогия, следва да
се разгледа и още един въпрос, а именно - обичайна практика при сключване на
договори за наем на недвижим имот е наемателят да заплати на наемодателя
определена сума, която да служи като гаранция, че наемателят ще изпълнява
всички свои задължения по договора. Такава сума често се дефинира с термин
„гаранционен депозит“.
По своя облигационно-правен характер
гаранционният депозит би могъл да се определи:
Като
задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД
Задатъкът или общоприетото понятие
„капаро“ е сума, която едната страна по договор дава на другата в момента на
сключване на договор между тях и която има три функции: • да доказва, че договорът е сключен; • да стимулира страните да изпълнят договора; • да обезщети изправната страна при
неизпълнение от другата страна.
Съгласно чл.93 от ЗЗД, задатъкът е
доказателство, че договорът е сключен и обезпечава неговото изпълнение. Ако
купувачът не изпълни задължението си, продавачът има право да прекрати договора
и да задържи задатъка. Ако продавачът не изпълни задължението си, купувачът има
право да прекрати договора и да получи задатъка обратно в двоен размер.
Обичайно задатък се използва при
договори за покупко-продажба на недвижим имот и се приспада от сумата, дължима
от купувача на продавача. В този случай задатъкът по своята същност
представлява авансово плащане и следва да се третира като такъв.
В договорите за наем на недвижим имот,
обаче, гаранционният депозит не служи като гаранция, че договорът ще бъде
изпълнен. Нито една от страните по един такъв договор не може да се освободи от
задълженията си като загуби депозита или съответно го заплати в двоен размер.
Гаранционният депозит служи само като обезпечение на наемодателя за евентуални
бъдещи негови вземания с различно естество от наемателя. Усвояването на част от
или на целия гаранционен депозит не дава право на наемателя да развали
договора.
В този смисъл, е неправилно гаранционен
депозит по договор за наем да се третира като задатък и частично авансово
плащане.
Като
отметнина по смисъла на чл.308 от ТД
Отметнината е друга форма на
обезщетение, което изправната страна получава, ако неизправната се откаже от
изпълнение на договора. За разлика от задатъка, който задължително трябва да
бъде преведен по сметката на продавача, отменината може да бъде предоставена
или само обещана. И още нещо, отново за разлика от задатъка, който гарантира
изпълнението на договора, отменината до някъде облекчава купувача, като му дава
право да се откаже от изпълнението на договора, преди това изпълнение да е
започнало. Правото на отказване от договора срещу заплащане на отменина е
валидно до започване изпълнението на договора. Ако отменината бъде предоставена
преди започване на изпълнението на договора, след започването продавачът следва
да я върне на купувача или да я приспадне от първото следващо задължение на
купувача. В този смисъл, ако отменината не бъде върната на купувача, тя се
трансформира в авансово плащане по договора.
Гаранционният депозит по договор за наем
остава в наемодателя през цялото време на изпълнение на договора. Той не служи
за гаранция на наемодателя, че наемателят ще встъпи в изпълнение на своите
задължения, нито се приспада от първата наемна цена, дължима от наемателя на
наемодателя.
Както вече беше казано, предназначението
на гаранционния депозит е да обезщети наемодателя за евентуални бъдещи негови
вземания от различно естество от наемателя.
В тази връзка е неправилно гаранционният
депозит да се третира като отменина и авансово плащане по договор за наем.
Като
търговски залог по смисъла на чл.310 от ТД
Търговският залог е форма на гарантиране
на изпълнението на договора от страна на длъжника. Чрез търговски залог
заложният кредитор има възможност да удовлетвори извънсъдебно претенциите си
към длъжника. Договорът за търговски залог се сключва в писмена форма и трябва
да има достоверна дата, като страните се споразумяват, че при неизпълнение или
забава от страна на длъжника, кредиторът има право сам да продаде заложената
вещ или ценна книга или да задържи паричната сума.
Както вече беше изтъкнато по-горе,
гаранционният депозит представлява определена парична сума, която се превежда
по банковата сметка на наемодателя или се предава в брой срещу разписка с цел
да го обезпечи, че наемателят ще заплати всички свои евентуални бъдещи
задължения от различно естество. При липса на такива задължения, при
прекратявяне на договорното правоотношение наемодателят трябва да възстанови на
наемателя същата сума в същата валута.
В този смисъл гаранционният депозит има
характер на търговски залог на пари в обръщение (Решение № 961 от 16.04.2010 на
АС – София град по адм. д. № 6880 от 2009, потвърдено с Решение № 14999 от
08.12.2010 на ВАС по адм. д. № 7287 от
2010 г.)
И така, изводът за облигационно-правния
характер на гаранционния депозит по договор за наем е, че гаранционният депозит
представлява търговски залог под формата на пари в обръщение. Той не се
прихваща от наемната цена, нито от режийни разноски като плащания за
електроенергия, вода и др. подобни, а се връща при прекратяване на договора. В този смисъл гаранционният депозит не
представлява авансово плащане за доставената от наемодателя услуга
„предоставяне на недвижим имот под наем“.
Нещо повече, към датата на сключване на
договора за наем и предоставяне на гаранционния депозит нито наемодателят, нито наемателят могат ясно и конкретно да дефинират
кои са „услугите“, които ще бъдат заплатени чрез гаранционния депозит. Всъщност
такива „услуги“ могат въобще да не възникнат при изрядно изпълнение на договора
от страна на наемателя, както е в настоящия случай. Следователно липсва ясната
връзка между престация, предоставена от наемодателя, и насрещна престация,
предоставена от наемателя.
Казано иначе, наемателят предоставя сума пари
на наемодателя, без двете страни да са наясно за какво точно тази сума ще бъде
използвана и дали изобщо ще бъде използвана.
Третиране
на гаранционния депозит по ЗДДС
На първо място, както беше изложено
по-горе, гаранционният депозит не е авансово плащане. Гаранционният депозит е
предназначен да обезпечи наемодателя за евентуални бъдещи негови вземания от
наемателя от различно естество.
На второ място, гаранционният депозит не представлява насрещна престация за ясно
идентифицирани услуги, които наемодателят предоставя на наемателя. Той е
обезпечение за някакви бъдещи, евентуални задължения на наемателя, които към
датата на подписване на договора и предоставяне на депозита, не са и не могат
да бъдат ясно, прецизно и конкретно идентифицирани.
В своето решение по дело С-419/02 от
21.02.2006 г. - BUPA Hospitals, СЕС отбелязва, че, за да стане ДДС изискуем при
предварително плащане, цялата релевантна информация, засягаща данъчното
събитие, а именно бъдещата доставка или изпълнения, следва вече да са известни,
а стоките и услугите трябва да бъдат ясно идентифицирани. В т.50 СЕС е изричен:
„Плащания за доставка на стоки и услуги,
които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС“.
НАП разглежда въпроса за задатъка и
други предварителни плащания в свое писмо изх. № 91-00-1 от 05.01.2009 г.
(л.151, т.1). В него НАП стига до извода, че задатъкът е вид частично авансово
плащане, за което възниква изискуемост на данъка при получаване на плащането,
независимо че доставката на стоката/услугата все още не е осъществена.
Изключение се допуска, ако задатъкът е преведен по специална сметка, тип
„ескроу сметка“, като наемодателят няма достъп до него и не може да се
разпорежда със сумата за срока на договора. През 2012 г. НАП допълва това свое
становище – писмо изх. № 91-00-141/08.06.2012 г. (л.153, т.1), за да го
съобрази с горецитираното решение на СЕС, и ясно определя следното: „Извън посочените в предшестващото становище
обстоятелства, които следва да се анализират при определяне дали едно
предварително плащане по договор следва в аспект на приложението на ЗДДС да се
третира като аванс, следва да се има предвид и следният критерий, който е от
особено съществено значение: за да се определи като авансово плащане за
облагаема доставка за целите на ЗДДС извършеното предварително плащане по
договор следва да е насрещна престация за доставка, която може да бъде ясно
идентифицирана“.
НАП потвърждава, че горното е валидно
дори и предварителното плащане да е направено по такъв начин, че доставчикът да
може да се разпорежда със сумата.
Гаранционният депозит по договор за наем
е представен като типичен пример за плащане, което не може да бъде определено
като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, поради което не може
да се тълкува като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера
на плащането.
В настоящия случай, каза се по-горе,
касае се изцяло за договор под наем на леки автомобили, поради което и
изложеното следва да се приложи изцяло към дадения спор. Не се обориха
констатациите на приходната администрация, че нито „АРП“ ООД, нито „Интерлийз
ауто“ ЕАД – клон Пловдив не доказват обстоятелството, че заплатените от
жалбоподателя суми могат да бъдат определени като насрещна престация към конкретна
облагаема доставка. Каза се, доказателства за наличието на обстоятелства по
чл.4.2 и чл.4.3, както и по чл.14.1. – 14.4. от ОУ, не се представят и в
настоящото съдебно производство, поради което въпросните суми не могат да се
третират като авансови плащания и не могат да обуславят изискуемост на ДДС за
размера на извършеното плащане.
От съдържанието на договорите за
оперативен лизинг недвусмислено следва, че чрез предоставянето на депозит
наемателят не се освобождава от нито едно от своите задължения по договора. Гаранционният
депозит има чисто обезпечителен характер и служи за евентуално удовлетворяване
претенциите на лизингодателя за вреди от неизпълнение на договора за оперативен
лизинг. Каза се, изрично в чл.3 и от двата договора за оперативен лизинг е
посочено, че при изтичане срока на договора и настъпване на условията за пълно
или частично възстановяване на паричната гаранция, на лизингополучателя се
издава кредитно известие за пълно, съответно частично сторниране на фактурата.
Следователно, както вече се каза,
депозитът не се прихваща от дължимите от лизингополучателя плащания, а се
задържа от лизингодателя и се връща при прекратяване на договора. От изложеното
до тук се налага изводът, че предоставените гаранционни депозити не
представляват „частично авансово плащане по доставка” по смисъла на чл.25 ал. 6 ЗДДС, поради което същите не следва да се облагат с ДДС.
В подкрепа на горното е и приетата без
възражения ССчЕ, която категорично сочи, че от страна на „Интерлийз ауто“ ЕАД
са издадени надлежно кредитни известия, които са и надлежно осчетоводени.
Същите са надлежно осчетоводени и у дружеството-жалбоподател. Няма спор и, че
сумите по паричните гаранции са възстановени от „Интерлийз ауто“ ЕАД на „АРП“
ООД.
Предвид изложеното съдът намира изводите
на приходната администрация за правилни и законосъобразни, а жалбата – за
неоснователна, и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и
законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на
1 134.41 (хиляда сто тридесет и четири и 0.41) лв., съобразно разпоредбата
на чл.8 ал.1 т.3 от Наредба № 1/07.09.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, XI състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АРП“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр***, завод „АРП“, представлявано от М.П.–
управител, против Ревизионен акт № Р-16001617005092-091-001/26.02.2018 г., издаден
от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение №
230/27.04.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит на
стойност 13 491.15 лв. и начислени прилежащи лихви в размер на
6 655.72 лв.
ОСЪЖДА „АРП“ ООД, ЕИК по булстат ***, със
седалище и адрес на управление: гр***, завод „АРП“, представлявано от М.П.–
управител, да заплати на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 134.41
(хиляда сто тридесет и четири и 0.41) лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването й
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: