ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …/…
гр. Пловдив, 10.08.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, V
състав, в публично съдебно заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от съдия Ботев адм. дело № 144 по описа
на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.
1 от АПК.
Образувано е по жалба на община
Пловдив, представлявана от кмета на общината, против писмо изх. №
01-342909/03.12.2018 год. на началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър /СГКК/ - Пловдив, с което във връзка с заявление вх. №
01-342909/04.09.2018 г. на общ. Пловдив, заявителят е уведомен, че на основание
чл.26 ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и във връзка с
постъпило възражение вх. № 02-1744/08.11.2018 г. от ИТ „Академия“ АД за липса
на правно основание за постъпилото от общината искане за изменение на
кадастралната карта /КК/, тъй като общ. Пловдив не е собственик на ПИ 56784.527.299 и
56784.527.125, проектът по заявление вх. № 01-342909/04.09.2018 г. е нулиран и
преписката е архивирана.
В
жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на изричния
отказ, обективиран в писмо изх. №
01-342909/04.09.2018 г. на началника на СГКК – Пловдив, тъй като ПИ с ИД
56784.527.125 о КК на гр. Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на изпълнителния директор на АГКК, съставляващ УПИ IV-резервен терен,
кв.1-нов по плана на ИИЗ- IV част, гр. Пловдив, одобрен със Заповед №
675/14.07.1982 г. и Заповед № ОА-3112/25.10.2007 г., е общинска собственост на
основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС. Иска се
отмяна на отказа.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител юриск. Д. е на становище, че отказът е немотивиран и
неоснователен и се иска отмяната му по доводи, подробно изложени в
представеното по делото писмено становище. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
– СГКК – Пловдив, чрез процесуалния си представител адв.
И., оспорва жалбата, като счита, че отказът е мотивиран и обоснован, тъй като
действително се касае до спор за материално право. Претендира разноски по
делото.
Заинтересованата
страна – ИТ „Академия“ АД, чрез адв. Т., е на
становище , че жалбата е неоснователна по доводи, подробно изложени в
представените по делото писмени бележки с акцент върху обстоятелството, че е
налице спор за собственост.
Жалбата
е подадено от лице, адресат на акта, в предвидения за това преклузивен
процесуален срок, и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Със
заявление вх. № 01-342909/04.09.2018 г. общ. Пловдив е поискала от СГКК –
Пловдив изменение на КК за ПИ с ИД 56784.527125 и с ИД 56784.527.125 за
отразяване на уличната регулация, като имотна граница за УПИ IV-резервен терен,
кв.1, ИИЗ IV част, гр. Пловдив.
С
уведомление изх. № 01-342909/19.10.2018 г. началник СГКК – Пловдив е информирал
ИТ „Академия“ АД, „Индустриален център Тракия“ АД и Областна администрация –
Пловдив за начало на производство за изменение на КК и КР на гр. Пловдив ,
засягащо ПИ с ИД 56784.527.125 и с ИД 56784.527.299., за които в кадастралния
регистър трите лица са записани като собственици.
На
08.11.2018 г. с вх. № 02-1744 е депозирано възражение от ИТ „Академия“ АД, с
което се заявява, че собственик на процесните ПИ е
това дружество, а не община Пловдив и са иска постановяване на отказ за
изменение на КК и КР на гр. Пловдив.
По
повод на това възражение началника на СГКК - Пловдив е изпратил процесното уведомително писмо с изх. № 01-342909/03.12.2018
г. общ. Пловдив, със становище, че ИТ „Академия“ АД е представила документ за
собственост, поради което заявлението е нулирано и преписката е архивирана.
В
хода на съдебното производство са изслушани и приети без възражения от страните
основна и допълнителна съдебно-технически експертизи.
Към
делото са приобщени становище на ИТ „Академия“ АД и заверено копие на Заповед №
ОА-334/24.03.1999 г. – текстова и графична част.
При
така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Съгласно
чл.53 ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, измененията в
кадастралния регистър на недвижимите имоти се извършват при: 1) възникване на
нови или при промяна на данните, подлежащи на записване; 2) отпадане на
основанието за извършено записване, в случаите на ал.2 и чл.41 ал.6; 3)
констатиране на несъответствие между данните в кадастралния регистър на
недвижимите имоти и източника, удостоверяващ данните. Изрично в ал.2 на същата
правна норма е предвидено при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на
носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и
същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти да се записват данните за
всички лица и документи.
Съгласно правилото на чл.51 ал.3 във
връзка с ал.2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по
местонахождение на имота, по заявление от собственик, друго лице, когато това е
предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от
ведомство или община.
По аргумент от чл.54 и чл.53а от ЗКИР
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват или с
издаване на нарочна заповед, или с извършване на фактически действия, като и в
двата случая се формира индивидуален административен акт, попадащ в приложното
поле на чл.21 от АПК. Респективно, отказите за издаване на тази категория
актове също представляват административен акт. Посочената процесуална
възможност за отказ по съществото на искането за издаване на административен
акт, макар да не е залегнала в специалните правила на ЗКИР, се извежда от
общата норма на чл.59 ал.1 от АПК.
В правилата на Раздел IV от АПК е
регулирана и хипотезата на отказа да бъде разгледано искането за издаване на
административен акт, т.е., когато административният орган изрично отказва да
изпълни задължението си, да се произнесе с административен акт като формира
волеизявление по съществото на въпроса, с който е сезиран.
Обсъдената правна регламентация
подкрепя извод, че процедурата по чл.53 ал.1 от ЗКИР е дейност на
администрацията по поддържане на кадастралния регистър на недвижимите имоти в
актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащи
за вписване данни, отпадане на основанието за извършеното вписване или
констатиране на несъответствие между данните в регистъра и източника,
удостоверяващ данните. При наличието на документ, удостоверяващ правото на
собственост, какъвто безспорно представлява договорът за доброволна делба на
недвижими имот № 200, том 10, от 20.07.1999 г. по описа на СВ - Пловдив,
административният орган следва да се произнесе досежно
искането за изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти към
кадастрална карта. Същия не разполага с компетентност да разреши спора за
принадлежността на материалното право, нито да прецени действителността на
представените документи за собственост или да изисква допълнителни
доказателства за собственост по реда на чл.30 ал.2 АПК.
При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че от съдържанието на уведомително писмо с изх. №
01-342909/03.12.2018 г. се извежда отказ на административния орган да се
произнесе по предявено пред него искане за извършване на действие по изменение
на КК и КР на гр. Пловдив (в този смисъл и определение № 6835 от 08.05.2019г.
по адм. дело № 4185/2019г. на ВАС).
Каза се, според чл.53 ал.2 от ЗКИР,
наличието на документи, установяващи дублиране на носителите на правото на
собственост за един и същи имот, какъвто е настоящия случай, е основание в
кадастралния регистър на недвижимите имоти да се запишат данните на всички лица
и документи. Този правен режим замества действащата до изменението на правната
норма редакция (ДВ, бр. 34 от 2000 г.),
която е предвиждала спиране на производството до решаване на спора за
материално право. След изменението разрешаването на спора, кои са
действителните собственици на съответен кадастрален обект, не се явява
абсолютна положителна процесуална предпоставка за хода на процедурата. Този
въпрос е предмет на общото исково производство. Вписването на данни в
кадастралния регистър няма конститутивно действие, а
констативно, т.е. не създава или погасява вещни права, а отразява такива,
поради което винаги стои открита възможността за последващо
изменение на КР при евентуална промяна на собствеността. Извън правомощията на
административния орган, а и на съда в производството по оспорване на вписването
или отказа за вписване в кадастралния регистър, е да прави преценка за действителното
наличие на материалните права по представените документи, удостоверяващи
дублирането на носителите на правото на собственост.
Когато към заявлението за изменение
на КК и КР не са предоставени редовни титули за собственост или други
документи, даващи основание за извършване на действието по промяната,
административният орган има възможност по реда на чл.30 от АПК да укаже на страните да отстранят недостатъци
по искането си, но в процесуалния срок по този текст. Във всички останали
случаи, административният орган дължи произнасяне - с положителен акт или отказ
(в този смисъл Определение № 13520 от
10.10.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 11054/2019 г., II о.).
Процесното заявление вх. № 01-342909/04.09.2018
г. е било обосновано с цел съставяне на документ за собственост, който да
отрази вярно собствеността на общината, тъй като собствеността на процесния ПИ произтича от самия закон, како се посочи
по-горе в настоящото изложение, доказателства за което са: Заповед №
рд-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, съставляващо част от
УПИ IV-резервен терен, кв.1–нов по плана на ИИЗ – IV част, гр. Пловдив, одобрен
със Заповед № 675/14.07.1982 г. и Заповед № ОА-3112/25.10.2007 г., което УПИ е
общинска собственост, на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС във връзка с §42 от ПЗР
на ЗИД на ЗОС. Към заявлението е приложен и проект за изменение на КК.
Така представените пред
административния орган нови данни са
били достатъчни, за да го сезират със задължение да се произнесе по съществото
на искането за изменение в кадастралния регистър. Волеизявлението на
административния орган по същество ще обуслови и изхода на въпроса по
субсидираното искане за извършване на административна услуга под формата на
издаване на скица за процесния имот.
Като не се произнесъл по спора с акт
по чл.59 ал.1 от АПК, а е нулирал и архивирал преписката по заявление вх. №
01-342909/04.09.2018 г., началникът на СГКК – Пловдив е формирал
незаконосъобразен отказ по смисъла на чл.197 във връзка чл.200 ал.1 от АПК,
който следва да бъде отменен, а преписката – върната за решаване на искането по
същество.
Предвид изхода на спора и претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто)
лева, съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от Закона за правната помощ и чл.24
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Административен съд
– Пловдив, V състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ отказ на началника на Служба
по геодезия, картография и кадастър – Пловдив, обективиран
в писмо изх. № 01-342909/03.12.2018 год. да разгледа по същество заявление вх.
№ 02-342909/04.09.2018 г. на общ. Пловдив за изменение на КК на гр. Пловдив, касаещо ПИ с ИД 56784.527.125 и с ИД 56784.527.299 .
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на определението.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия,
картография и кадастър да заплати на Община Пловдив сумата от общо 100.00 (сто)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба от страните, участващи в административното производство, пред
Върховния административен съд на Република България в седемдневен дневен срок
от съобщаването му
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: