Решение по дело №178/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Юнион Ивкони“ ООД, седалище гр. София, представляващ И. С., чрез адв. А. И.. Жалбата е насочена срещу решение № 864/19.12.2023 г. по а.н.д № 1087/2023 г. по описа на РРС, V наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата. С него на дружеството, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, от Агенция Пътна инфраструктура гр. София е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че към датата на нарушението законът не е предвиждал издаването на ЕФ по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП и след като не е бил издаден АУАН и НП, е нарушен редът за налагане на наказание за нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Излагат се доводи и за неспазване от страна на АПИ на изискване на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г., Същите изисквания са имплицирани в закона с измененията на разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата - ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., с които законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Тези аргументи се поддържат и в допълнително писмено становище, ведно с искане за спиране на съдебното производство поради наличието на преюдициален спор, повдигнат от Административен съд Хасково, по който е образувано и все още висящо дело С-61/2023г. на СЕС.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени и издадения електронен фиш. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът в касационното производство - АПИ чрез процесуален представител, в писмен отговор по жалбата, допълнително становище и в съдебна зала излага становище за нейната неоснователност и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер по реда на чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ. Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за основателност на жалбата поради неправилност на въззивното решение.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

С решение № 864/19.12.2023 г. по а.н.д № 1087/2023 г. Районен съд Русе e потвърдил атакуваният пред него ЕФ № **********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура гр. София. Със санкционния акт на „Юнион Ивкони“ ООД, седалище гр. София, представляващ И. С., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Наказаното дружество, като собственик на ППС АВТОБУС БОВА ФХД 127 рег. № [рег. номер] не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е изпълнило задълженията си за установяване на ТОЛ таксата по чл.10, ал. 1, ал.2 ЗП на база изминато разстояние, според категорията на ППС.

Това деяние според издателя на ЕФ нарушава изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Нарушението било установено, след като 02.05.2021г., в 12.26 часа от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 били подадени данни, че за ППС АВТОБУС БОВА ФХД 127 рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС „Калоян Ангелов транспорт“ ООД.

Срещу ЕФ управителят на дружеството е депозирал жалба, в която е изложил подробни ми мотивирани доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати нарушения в процедурата по издаването му, тъй като за това нарушение законът не е предвиждал издаването на ЕФ по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП и след като не е бил издаден АУАН и НП, е нарушен редът за налагане на наказание за нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.

Сред преписката по а.н.д. № 1087/2023 г. по описа на РРС се намира и писмо на „Джиджитол смарт инфраструктура” АД, от съдържанието на което (л.59 от а.н.д. № 1087/2023 г.) е видно, че за нарушението, извършено и установено на 02.05.2021г., в 12.26 часа от устройство № 40341, проверката в системата на ИТС сочи, че за тази дата и час устройството е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия. Това била и причината в системата на ИТС АД да няма постъпили данни от бордовото устройство, ползвано от ППС АВТОБУС БОВА ФХД 127 рег. № [рег. номер], за преминаване през съответния сегмент.

Това е установената от районния съд фактическа обстановка.

Съдебният състав е счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е обоснован и правилно издаден за констатираното и безспорно установено и доказано нарушение, извършено от страна на дружеството-превозвач.

С такива мотиви е отхвърлил жалбата и потвърдил оспорения пред него санкционен акт - ЕФ № **********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е неправилно. Като такова то подлежи на отмяна. Незаконосъобразен се явява и санкционния акт - ЕФ № **********.

Правни съображения:

Издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 02.05.2021г., в 12.26 часа. Установено е, след като от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 са подадени данни, че за ППС АВТОБУС БОВА ФХД 127 рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на нарушението пък казва „Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението и към датата на издаване на санкционния акт-ЕФ, водят на извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран РРС, така и в касационната жалба – че законодателят не е бил предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като нарушител се наказва собственикът на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с Д.в. бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.

За нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, за да се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС, то той следва да се санкционира с наказателно постановление, след издаването на АУАН.

В административнонаказателното производство не е изследвано, още по-малко анализирано или доказано дали са налице или не отрицателните предпоставки на чл.179, ал.3д от ЗДвП, според която норма „В случаите на ал. 3, 3а или 3б движението по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от едно и също пътно превозно средство в рамките на един и същ календарен ден се счита за едно нарушение и се налага едно наказание в размера, определен съответно в ал. 3, 3а или 3б“. Това правило, заложено в цитираната разпоредба не е изследвано и във съдебното въззивно производство.

Касационната инстанция, с оглед на служебно известната информация която има и след допълнително събрани доказателства, свързани с момента на издаване на ЕФ №********** приема и следното:

Според записаното в ЕФ, нарушението, за което е наказано „Юнион Ивкони“ ООД, собственик на ППС АВТОБУС БОВА ФХД 127 рег. № [рег. номер], е извършено на 02.05.2021г., в 12.26 часа, тъй като от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 били подадени данни, че за ППС АВТОБУС БОВА ФХД 127 рег. № [рег. номер] не е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП.

Съдът изиска справка от АПИ, приложена по настоящото дело, свързана с историята на издаване на ЕФ. От нея се установи, че ЕФ №********** е издаден на 03.02.2023г. (л.57 от делото), при нарушение, извършено още на 02.05.2021г. Тази справка води съда на извода, че целта на този подход на АПИ, имаща качеството на АНО, като издател на ЕФ или на нейният председател на УС /като АНО, издател на НП/ е избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, с оглед възможността на адресата на санкционния акт за позоваване и за искане за приложението й. Според чл.34, ал.1, „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. Предвид изложените по-горе данни, е безспорно, че при издаване на НП за нарушението, установено на 02.05.2021г., в 12.26 часа едва през 2023г., след съставен АУАН, АНО ще е в нарушение на цитираната норма. А това ще е основание за отмяна на НП.

Както ще видим и по-долу, от направената служебна справка, за идентични нарушения, констатирани от АПИ, извършени от различни други превозвачи и собственици на ППС, нарушителите са наказани за деянието чрез издаване на електронни фишове, много по-късно от самото установяване на деянието. Извършена служебна справка в АС-Русе показва, че при повече от 87 броя висящи към момента на постановяване на настоящото съдебно решение касационни дела, при близо 98% от въззивните такива, чиито съдебни актове са предмет на тези касационни дела, собствениците на ППС са наказани с ЕФ.

По всички тези дела, ЕФ са издадени за нарушения, извършени основно през 2021г, една много малка част за нарушения през 2022г., а има такива и за нарушения от 2020г. Такива са касационни дела №№79, 192, 272, 333 и много още от 2023г. Касационни дела №№6, 4, 57, 68, 71, 73, 120, 178, 187, 206 от 2024г. и още много не изброени тук. По всички тези дела връчването на издадените ЕФ е основно две години по-късно от датата на нарушението. Такъв е и процесния случай по настоящото дело. ЕФ №********** е издаден на 03.02.2023г., а е връчен на „Юнион Ивкони“ ООД на 22.05.2023г. Както видяхме от съдържанието му, нарушението е извършено на 02.05.2021г., в 12.26 часа. Безспорно бе установено от служебната справка, че ЕФ, както и процесният са издадени много след датата на установяване на нарушението.

Всичко това е допълнителна индиция, че АПИ е подходила недобросъвестно в тези случаи, с цел избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и макар да липсват категорични доказателства, гореизложеният анализ води на този извод.

Съдебната практика е категорична, а и Русенски административен съд неведнъж е коментирал в своите съдебни актове правната природа на издадените по ЗДвП електронни фишове.

Тълкуването и анализът на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ налагат извода, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

В част от съдебната практика на съдилищата е прието, че нормата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. При това положение действително е налице различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Този различен подход е въпрос на законодателно разрешение и определено не е справедлив.

Анализът обаче, който прави касационната инстанция на чл.34 от ЗАНН и съдебната практика са свързани именно с факта, че по отношение на всички тези нарушения на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, които са основно през 2020, 2021г. и 2022г., Агенция Пътна инфраструктура издава ЕФ. По този начин, АПИ както вече споменахме по-горе, на практика избягва приложението на разгледаната норма на чл. 34 от ЗАНН.

По всички тези разгледани или все още висящи пред АС-Русе дела, свързани с издадени ЕФ за нарушения по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, с наложено наказание на собствениците на ППС, ако бе образувано административно-наказателно производство с издаване на АУАН, то това производство би било порочно именно поради изтичане на една година от извършване на нарушението. С издаването обаче на ЕФ, АПИ на практика избягва/заобикаля прилагането на чл.34 от ЗАНН и закона. Независимо, че до края на 2023г. чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не е позволявал издаване на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от с.з., а само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП, АПИ е сторила точно това, като по този начин е избегнала възможността за позоваване на давностния срок по чл.34 от ЗАНН.

Тук дори не обсъждаме има ли действително нарушение или не. Става въпрос за опорочена процедура, подход на АПИ, който и е спестил отмяната на издадени НП при позоваване на чл.34 от ЗАНН, ако беше спазен реда за наказване, разписан в ЗДвП. С издаване на ЕФ, освен, че избягват приложението на чл. 34 от ЗАНН, така успяват и да оправдаят собственото си поведение за ненавременно констатиране на нарушенията и своевременно издаване на АУАН, съответно НП, за да се спазят сроковете в чл. 34 от ЗАНН.

Агенция Пътна инфраструктура гр. София не е спазила и правото на ЕС, както и правилно се твърди от оспорващото дружество. Предвид късното връчване на издадените, в нарушение на закона - чл.189ж, ал.1 от ЗДвП ЕФ, АПИ била длъжна да спази, но не го е направила изискване на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението и са налице. Нещо повече. Именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП. Разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от Закона за пътищата са изменени с ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата, за движение по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден.

Според чл.10б, ал. 7 от закона, „В случай че е налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административнонаказателно производство“.

Идентично е казаното в чл.10б, ал.9 от ЗП, според която норма „При установено ползване на платената пътна мрежа от пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има закупена маршрутна карта за календарния ден с неправилно декларирани данни, собственикът или ползвателят има право да заяви писмено пред Агенция "Пътна инфраструктура" действителните данни за ползването на платената пътна мрежа за съответния период. Въз основа на това заявление Агенция "Пътна инфраструктура" извършва проверка за верността на тези данни, като в случай на потвърждение на собственика или ползвателя се предоставя възможност при необходимост да заплати таксата за ползване на незаплатените тол сегменти в срок до 14 дни от потвърждението на данните“.

Вярно е, че тези разпоредби не са съществували към датата, на която е извършено нарушението на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП от ППС АВТОБУС БОВА ФХД 127 рег. № [рег. номер], собственост на „Юнион Ивкони“ ООД. Но с оглед на момента на връчване на ЕФ № ********** - на 22.05.2023г., АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента им пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен само на последното посочено основание.

Той обаче е незаконосъобразен и поради всички изложени по-горе мотиви и правни съображения.

Затова, след като не е съобразил всичко гореизложено, РРС е издал порочно решение, което е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивите на касационната инстанция водят и до отмяна на ЕФ № **********.

С оглед изхода на спора, и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл.63д, ал.1 от ЗАНН разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в полза на ответника по спора - „Юнион Ивкони“ ООД, седалище гр. София, представляващ И. С.. Такива са поискани и доказани пред РРС в размер на 660 лева и пред касационната инстанция в размер на 1200 лева.

С оглед направеното възражение за прекомерност съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. Според ал. 2 на същата норма „Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата“. Разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения казва, че „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Случаят попада именно под тази хипотеза, тъй като на „Юнион Ивкони“ ООД, с Електронен фиш № ********** е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева.

Минималното възнаграждение по Наредбата при този материален интерес е в размер на 550 лева, съответно, при приложение на §2а от ДР на Наредбата, тази сума става в размер на 660 лева. Това е и заплатеният хонорар за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Пред касационната такава заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 1200 лева. Съдът счита за основателно възражението за прекомерност. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на процесното казус, касационният състав приема, че поисканите разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото дело следва да се редуцират. То обаче не следва да бъде по-ниско от предвиденото такова в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, противно на соченото от процесуалният представител на АПИ, че съдът може да слезе и под минимума в Наредбата, предвид решение на СЕС от 25.01.2024г. Налице е договорно отношение между клиент – наказаното дружество и адв. И., с договорени по него условия. И въпреки, че и законът и съдебната практика, а сега и решението на СЕС позволяват съдът да направи крайната преценка за размера на договореното между доверител и довереник възнаграждение, намесата трябва да е минимална и не следва да ощетява в по-голяма степен от нормалното съответния адвокат. Ето защо минималният такъв размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., който е 660 лева с ДДС следва да бъде присъден и за касационното производство.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

Отменя решение № 864/19.12.2023 г. по а.н.д № 1087/2023 г. по описа на РРС, V наказателен състав и вместо него

Постановява: Отменя Електронен фиш № ********** за наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на „Юнион Ивкони“ ООД, седалище гр. София, представляващ И. С..

Осъжда Агенция Пътна инфраструктура гр. София да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД, седалище гр. София, представляващ Ивайло Стоянов, ЕИК121444454 направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции в общ размер на 1 320 (Хиляда триста и двадесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.