№ 27
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора Ив. Анг. К.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.420 ал.2, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от осъдения ИЛЧ. АТ. К., чрез упълномощения му
защитник адв.М.А. от АК Ямбол, за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД № 142/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Ямбол,
като се упражнят правомощията по чл.425 ал.1 т.2 предл.последно от НПК
(оправдаване на осъдения в рамките на фактическите положения по влязла в
сила присъда) или по чл.425 ал.1 т.1 от НПК (отмяна на присъдата,
решението и връщане на делото за ново разглеждане, като се посочи стадия,
от който трябва да започне новото разглеждане на делото), или по чл.425 ал.1
т.4 от НПК (изменение на присъдата, въззивното решение или нова присъда в
случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения).
В искането се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1
т.1, 2 и 3 от НПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното
наказание, за възобновяване на наказателното производство по чл.422 ал.1 т.5
от НПК.
В искането се навежда, че при правилно установена фактическа
1
обстановка, съдът е направил непрецизен правен анализ на доказатествата,
довело до неверни изводи, касаещи участието на осъдения К. в
изпълнителното деяние по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК, което е извършено в
съучастие между двамата осъдени И.К. и Н.Д.. Описват се действията на
двамата осъдени по делото, като се цитира възприетата фактическа
обстановка от ЯРС и ЯОС, и се твърди, че осъденият К. е причинил част от
телесните увреждания на пострадалия, които не обуславят описаната в
обвинението средна телесна повреда. Посочва се, че тази средна телесна
повреда е причинена само от действията на другия осъден Н.Д. и липсват
доказателства, от които да се направи извод за нанасяне на удар от страна на
К. в посочената част от тялото на пострадалия, както и да е установен друг
механизъм на получаване на увреждането на пострадалия. Сочи се практика
на ВКС, от която се извежда, че прокуратурата може и да има
самостоятелност при привличането на конкретни лица към наказателна
отговорност, но съдът не може да се превръща в регистратор на този факт и
да игнорира действителното значение на поведението на лицата, свидетелите
и другите доказателствени източници при анализа на фактите по конкретното
обвинение. Прави се извод, че не е следвало да се посочва въобще участието
на всеки един от двамата осъдени в деянието, а да се анализират всички
правно значими факти и налице ли са съставомерните признаци на деянието
по отношение на всеки съизвършител, както и приносът на всеки
съизвършител към вредоносния резултат, личното му участие. Заявява се, че
това е следвало да се вземе предвид и при определяне размера на наказанието
на всеки един от съизвършителите, и по-конкретно на осъдения К., като съдът
не е съобразил по-малката степен на участие на осъдения, както и данните за
личността му. Поради това е следвало съдът да ангажира наказателната му
отговорност по чл.55 ал.1 т.1 от НК и да наложи наказание пробация. Твърди
се, че няма доказателства, от които може да се направи извод за наличие на
обективната и субективна страна на осъществено деяние по смисъла на чл.129
от НК, относно осъдения К., т.е. липсват доказателства по делото, които да
установяват по несъмнен и категоричен начин, че осъденият К. е осъществил
изпълнителното деяние по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК. Заявява се липса на
доказателства за осъществен от субективна страна състав на престъплението,
за съзнателно нанасяне на удар от осъдения К. спрямо пострадалия и то с
такава сила, интензитет и насоченост, щото да е в състояние да причини
2
телесното увреждане, предмет на обсъждане. Сочи се необсъждане от съда на
показанията на самия пострадал, който твърди, че другия осъден Динев, му е
нанасял ударите, причинили му средната телесна повреда, както и в насока
причинно-следствена връзка между ударите, разменени между осъдения К. и
постр.П., съответните наранявания от тях, които не са предмет на
конкретното наказателно производство, тъй като деяние, по смисъла на чл.130
от НК, се преследват по тъжба на пострадалия. Твърди се липса на
установяване и доказване на вина чрез предвидените в НПК способи, а е
недопустимо презумиране на вина или обективна отговорност, което е
недопустимо. Посочва се, че допуснатите съществени нарушения на
процесуалните правила е довело до неправилно приложение на материалния
закон, тъй като при установената, не по предвидения процесуален ред,
фактическа обстановка, е незаконосъобразен изводът на съдилищата по
същество, че осъденият К. с деянието си е осъществил обективните и
субективни признаци на състава на престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от
НК, а явната несправедливост на наказанието се извежда от това, че не е
приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Иска се да се отмени по реда
на възобновяването въззивно Решение № 39/13.08.2021г. по ВНОХД №
142/2021г. по описа на ЯОС и да се упражнят правомощията по чл.425 ал.1 т.1
от НПК или чл.425 ал.1 т.2 предл.последно от НПК, или чл.425 ал.1 т.4 от
НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят – осъдено
лице И.К. се явява лично и с изрично упълномощения защитник адв.М.А. от
АК Ямбол. Поддържат депозираното искане за възобновяване на
наказателното производство. Твърди се, че от събраните доказателства и
анализа на съдилищата, действията на осъдения К. в процесния случай не
съответстват на правната характеристика на извършено престъпление по
чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК. Сочи се, че не са изложени аргументи, както и
липса на доказателства, че преди инцидента двамата осъдени са имали
уговорка или нещо друго, а доказателствата сочат на инцидентно възникнал
конфликт, изхождайки от това, че осъденият К. е бил на работното си място
по време на инцидента и знае, че пострадалият е конфликтен и може да
създаде проблеми, като употреби алкохол. Акцентира се, че средната телесна
повреда е причинена от другия осъден и осъденият К. няма никакъв принос
към съставомерния резултат.
3
От друга страна се твърди, че няма индивидуализация при определяне
на наказанието на осъдения К., като не е взето предвид, че той се е намирал на
работа, предпазил е управителя на заведението, когато е възникнал
конфликта, а наказанието е отмерено общо за двамата осъдени. По този начин
съдилищата са подходили формално, без да разгледат всички доказателства в
съвкупност и поотделно, както и причинно-следствената връзка при
получаване на нараняването и действията на осъдения К.. Прави се извод, че
в крайна сметка е приложен неправилно материалния закон, а за да бъде
приложен неправилно материалния закон са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че осъденият К. е изплатил
своята част от присъденото обезщетение на пострадалия П.. Защитата заявява,
че предвид и чистото съдебно минало на К., следва да се приложи
разпоредбата на чл.55 от НК и да му се определи наказание пробация.
Алтернативно, се иска осъденият К. да бъде оправдан, тъй като е участвал в
конфликта, но по никакъв начин не е способствал за получаване на средната
телесна повреда на пострадалия. Пледира се за уважаване на искането.
В реплика, защитата на осъдения К. счита, че инцидентът се е развил в
два етапа, като К. е участвал само там, където се е намирал управителят на
втория етаж в заведението, докато боят е продължил на изхода на заведението
на долния етаж, като няма данни К. въобще да е присъствал там. Твърди, че
има запис, на който се вижда ново падане, нови удари, и за този единичен
удар, с който е нанесена средната телесна повреда, не може да се говори за
общност на удара, тъй като участието на К. вече е било прекратено, той вече
не е участвал в това сбиване. Поради това защитата сочи, че претендира
неправилно приложение на материалния закон.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура
Бургас изразява мотивирано становище за процесуална допустимост на
искането, като по същество намира искането за възобновяване за
неоснователно и предлага същото да бъде оставено без уважение. Посочва, че
в искането не се оспорва установената фактическа обстановка по делото, но се
твърди непрецизен правен анализ на доказателствата относно участието на
осъдения К. в деянието. Прокурорът излага, че няма конкретни аргументи за
допуснати нарушения на процесуалните правила, като на практика с тези
възражения се оспорва обосноваността на приетата за установена фактическа
обстановка относно участието на К. в инкриминираното деяние, което не е
4
касационно основание по чл.348 ал.1 от НПК. Сочи се, че в процесуалната
дейност на съдилищата по обсъждане, преценка и анализ на
доказателствената съвкупност, не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се направен последователен и пълен анализ на всички
доказателствени източници по делото, при което не е налице неправилна или
превратна оценка на събраните доказателства, игнориране на доказателства
или неоснователно кредитиране на едни доказателства за сметка на други.
Относно основното възражение в искането за неправилно прилагане на
материалния закон, прокурорът заявява липса на несъответствие на
фактическите констатации с направените материалноправни изводи от
съдилищата, поради което изводите за обективна и субективна
съставомерност на деянието по чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, са
обосновани и законосъобразни, и съдебните актове са мотивирани.
Представителят на АП Бургас счита, че при безспорно установената
фактология, правилно е ангажирана отговорността на двамата осъдени за
съучастие под формата на съизвършителство за причинена средна телесна
повреда на постр.П., в резултат на нанесени му множество удари от двамата в
областта на тялото и главата, при нанесения му побой на установеното място
и време, което е съобразено с трайно установената изобилна съдебна
практика и правна теория. Заявява се, че няма спор, че средната телесна
повреда на пострадалия е причинена от нанесен удар в хода на побоя, и че
двамата осъдени са нанасяли удари на пострадалия, които се намират в пряка
и непосредствена причинна връзка с увреждането, поради което
наказателната отговорност следва да се понесе от двамата съизвършители, а
не само от този, който е нанесъл конкретния удар. Доуточнява се, че двамата
осъдени са нанесли побоя заедно, едновременно и поотделно, като
съучастници, при формиран общ умисъл, съзнавайки и съгласувайки общи
действия и щом са действали обединени от общ умисъл, за
съизвършителството е без значение при какъв конкретно удар и от кого е
причинено увреждането, което съставлява общия престъпен резултат.
Прокурорът счита наложените наказания за явно справедливи, поради
което намира, че не е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от
НПК. Сочи, че съдът е определил наказанията при съществен превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като е взел предвид чистото съдебно
минало, процесуалното поведение в хода на наказателното производство,
5
поведението на пострадалото лице и данни за предходни конфликти между
него и персонала на заведението, както и приносът им към осъществената
престъпна дейност, като съдилищата са съобразили високата обществена
опасност на деянието, изводима от вида и интензитета на причинените на
пострадалия множество телесни увреждания. Поради това прокурорът прави
извод, че е обоснована и законосъобразна преценката, че в случая не са
налице основанията за приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 от НК за
определяне на друго по вид наказание и проява на по-голямо снизхождение.
Прокурорът намира, че липсва нарушение по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 от
НПК, вр.чл.348 от НПК и пледира за оставяне без уважение искането на
осъдения К. за възобновяване на наказателното производство.
Осъденият К. поддържа изложеното от защитника си, като при
последната си дума моли да се възобнови производството и да му се наложи
наказание пробация или да бъде оправдан.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като
съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си, прие за
установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в
чл.419 от НПК – атакувано е влязло в сила Решение № 39/13.08.2021г. по
ВНОХД № 142/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Ямбол, с което е
потвърдена Присъда № 50/13.04.2021г. по НОХД № 179/2020г. по описа на
Районен съд гр.Ямбол. Посочени са основания по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК
от процесуално легитимирана страна – от осъденото лице, чрез защитника му.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на
осъденото лице е неоснователно. Съображенията за това са следните:
С Присъда № 50/13.04.2019г., постановена по НОХД № 179/2020г. по
описа на Районен съд гр.Ямбол, ИЛЧ. АТ. К., ЕГН **********, е признат за
виновен в това, че на 16.12.2018г. около 04.30 часа в гр.Ямбол, в бар „The
Best“, ул.“Търговска“ № 2, действайки в съучастие с Н.К.Д., като
съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и палка в областта на гърба и
врата на А.И. П. от гр.Ямбол, му е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата половина на дъгата на трети шиен
6
прешлен, без разместване на костните фрагменти, довело до трайно
затрудняване движенията на врата за срок от 2.5-3 месеца при нормален хода
на оздравителните процеси, поради което и на основание чл.129 ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20 ал.2 и чл.54 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от осем месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години. ИЛЧ. АТ. К. бил осъден да заплати
солидарно с Н.К.Д. на гражданския ищец П. сумата в размер на 9000 лева,
причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната
лихва, както и направените по делото разноски, в размер на 565.25 лева в
полза на Републиканския бюджет по сметка на ОДМВР Ямбол, разноски в
размер на 15 лева в полза на съдебната власт по сметка на ЯРС, държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 180 лева в полза
на съдебната власт по сметка на ЯРС и направените разноски от гражданския
ищец в размер на 250 лева.
Присъдата била обжалвана от осъдените ИЛЧ. АТ. К. и Н.К.Д., както и
от гражданския ищец и частен обвинител А.И. П., пред Ямболски окръжен
съд, като въззивна инстанция, който с Решение № 39/13.08.2021г.,
постановено по ВНОХД № 142/2021г. по описа на съда, е потвърдил изцяло
присъдата.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото,
установи липса на пороци при формиране на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища по фактите, спрямо установеното от фактическа
страна, поради което намира, че материалният закон е приложен правилно и
не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. При правилно
установената фактическа обстановка, която не се оспорва, са изведени
правилни правни изводи относно авторството на деянието и участието на
осъдения К. в него. При осъществения извънреден контрол, настоящият съд
не констатира нарушаване на императивните предписания на чл.13, чл.14 и
чл.107 от НПК от съдилищата, при формиране на вътрешното убеждение
относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставящи
наказателната отговорност на И.К. за инкриминираното престъпление по
чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Оценката на доказателствата е
суверенна дейност на решаващите съдебни инстанции. Апелативният съд в
настоящото извънредно производство по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, се произнася
в рамките на установените от инстанциите по същество фактически
7
положения, не може да установява нови такива, както и не може да се
намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища.
Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на
формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и
спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за
разкриване на обективната истина по делото. Ямболският окръжен съд и
Ямболският районен съд, като инстанции по същество, не са допуснали
нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното
убеждение на съдебния състав по основните факти от предмета на доказване
относно обвинението на К. за извършено деяние по чл.129 ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.20 ал.2 от НК. Наведените в искането доводи за превратна
интерпретация на приобщената по делото доказателствена съвкупност са
несъстоятелни. Съдилищата стриктно са изпълнили задължението по чл.305
ал.3 от НПК да изложат конкретни и убедителни съображения кои от
гласните доказателствени средства приемат и защо отхвърлят останалите,
които им противоречат. Съобразявайки изложеното, Бургаският апелативен
съд стигна до извода за пълнота на проведеното разследване и
категоричността на установените факти по това обвинение. Настоящата
инстанция прецени, че решаващите съдилища са реализирали необходимата
процесуална дейност, свързана с разкриване на обективната истина и
стриктно са изпълнили императивните изисквания, предвидени в
разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107 ал.3 и ал.5, чл.316 и чл.339 ал.2 от
НПК, при анализа и оценката на доказателствата, поради което оплакването
на искателя в тази насока е несъстоятелно.
В мотивите на присъдата по НОХД № 179/2020г. на РС Ямбол, съдът е
констатирал противоречията в показанията на свидетелите, както и между тях
и обясненията на двамата осъдени. Изрично и подробно съдът е анализирал
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите/осъдените,
посочил е конкретно на кои части от тях дава вяра, дал е отговор на въпроса
защо едни показания и в кои части са възприети от съда и връзката им с
останалия доказателствен материал, а именно със заключението на
изготвената съдебно-медицинската експертиза, обективно установеното при
извършения преглед на пострадалия, заключението на извършената
видеотехническата експертиза, записите от охранителните камери на клуба,
8
приложените медицински документи. Съдът е изложил убедителни аргументи
защо цени едни доказателства, а други – не, съпоставил ги е помежду им и с
останалата доказателствена съвкупност, анализирал е връзката помежду им.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свид.Н.Д., очевидец на
случващото се в нощния клуб, които кореспондират с показанията на
свидетелите С.Н., Н.К. и Р.Н., подкрепящи се от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, на видеотехническата експертиза, записите от
охранителните камери, както и от по-голяма част от показанията на постр.П..
Съвсем аргументирано съдът не е дал вяра на част от обясненията на
осъдените, както и показанията на свидетелите Г.Т., К.В. и Д.В., част от
колектива на заведението, колеги и приятели на осъдените. Така правилно и
аргументирано е установено участието на двамата осъдени в извършването на
деянието – нанасянето на побой на пострадалия, при подробен и обоснован
анализ на всички правно значими факти, както и приносът на всеки
съизвършител към причинения вредоносен резултат. По този начин
районният съд е направил прецизен правен анализ на доказатествата, довели
до верни изводи, касаещи участието на осъдения К. в изпълнителното деяние
по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК, което е извършено в съучастие между двамата
осъдени - И.К. и Н.Д..
След това, въззивният съд е доразвил убедително изложените в
контекста на чл.305 ал.3 от НПК, установени обстоятелства и правни
съображения. По този начин, чрез ценене на събраните доказателства
съпоставянето им в логична връзка помежду им и последователност, е
установено авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
процесното деяние. Посочените в искането отменителни основания са
подкрепени с доводи за недоказаност на обвинението, включително за
неговото авторство и причинно-следствена връзка между ударите, разменени
между осъдения К. и постр.П. и причинения резултат, които са относими към
обосноваността на фактическите изводи на редовните съдебни инстанции.
Така направените оплаквания не се обсъждат в настоящето производство,
предвид естеството и характера на проверката за наличие на основания за
възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за
касационен контрол, при това само ако допуснатите нарушения са
съществени. При липса на пороци при формиране на вътрешното убеждение
на решаващите съдилища по фактите, спрямо установеното от фактическа
9
страна, материалният закон е приложен правилно, като следва да се посочи,
че съдържащото се в искането позоваване на касационното основание по
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, е неоснователно.
АС Бургас обсъди изтъкнатите в искането съображения за допуснати
нарушения на процесуалните правила при събиране и проверка на
доказателствата, имащи отношение към преценката по т.2 на чл. 348 ал.1 от
НПК, и ги намери също за неоснователни. Апелативният съд не установи
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като при
установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, е
законосъобразен изводът на съдилищата по същество, че осъденият К. с
деянието си е осъществил обективните и субективни признаци на състава на
престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК. В искането не се навеждат
конкретни процесуални нарушения, а се оспорва по-скоро обосноваността на
приетата за установена фактическа обстановка във връзка с участието на
осъдения К. в процесното деяние, което не е основание за възобновяване на
производството. Въпреки това, настоящият съд е длъжен да отбележи, че
съдилищата са извършили последователен и пълен анализ на събраната
доказателствена съвкупност, при което не са допуснали съществени
процесуални нарушения, като са извършили правилна оценка на
доказателствените материали. Апелативният съд, както посочи по-горе,
намира, че инстанциите по същество съвсем аргументирано са дали вяра на
едни доказателствени източници, игнорирали са други, съпоставили са ги
помежду им и са извели правилни правни изводи за обективна и субективна
съставомерност на деянието, извършено от К., по чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20
ал.2 от НК, които са обосновани и законосъобразни, като конкретните
съдебни актове са мотивирани. Съобразно постоянната съдебна практика (Р
№ 586/1983г., ВС, НК, ІІ НО; Р № 295/2006г., ВС, НК, І НО; Р № 60204/2021г.
ВКС, НК, І НО; Р № 184/2013г., ВКС, НК, ІІІ НО и др.) и правна теория,
правилно съдилищата са ангажирали отговорността на осъдения К. за деяние,
извършено в съучастие с другия осъден по делото - Н.Д., като
съизвършители. Двамата осъдени са нанесли побоя над пострадалия заедно,
едновременно и поотделно, действайки като съучастници при формиран общ
умисъл. Именно в резултат от този побой, от нанесените множество удари от
двамата осъдени в областта на тялото и главата с ръце, крака и палка, на
10
постр.П. е причинена процесната средна телесна повреда, като е налице
причинно-следствена връзка между нанесените удари от двамата осъдени,
включително и от осъдения К., и последвалия престъпен резултат –
причинена средна телесна повреда на пострадалия. Двамата осъдени,
съзнавайки и съгласувайки общите си действия, са действали обединени от
общ умисъл, като за съизвършителството е без значение при какъв конкретно
удар и от кого е причинено увреждането, което съставлява общия престъпен
резултат, изразяващ се в причинена средна телесна повреда на постр.П.. Ето
защо, АС Бургас в настоящото производство, не приема оплакването за това,
че отговорността трябва да бъде носена само от този, които е нанесъл удар,
довел до счупване на лявата половина от дъгата на трети шиен прешлен, без
разместване на костните фрагменти на пострадалия, и прецени, че правилно
решаващите съдилища, след като са установили участието на двамата
осъдени в извършването на престъплението, са ангажирали наказателната им
отговорност за извършването му при условията на съучастие, като
съизвършители, поради което наведеното в искането на осъдения К. в тази
насока е неоснователно.
Без основание е и оплакването, касаещо явна несправедливост на
наложеното на осъдения К. наказание, както и липсата на индивидуализация
на наказанието. Следва да се отбележи, че в искането се излага възражение
срещу размера на санкцията, без да се сочат каквито и да е конкретни доводи
за несъответност на наказанието на обществената опасност на деянието и
дееца, както и несъобразност с целите по чл.36 от НК. Единствено се твърди,
че не е взето предвид, че осъденият К. се е намирал на работа, предпазил е
управителя на заведението, когато е възникнал конфликта, а наказанието е
отмерено общо за двамата осъдени. Относно наведеното, че осъденият К. е
изплатил своята част от присъденото обезщетение на пострадалия П., съдът го
намира за несъотносимо към обстоятелствата, влияещи относно определяне
на наказанието. В този порядък, Апелативният съд намира, че при определяне
на наказанието, съдилищата не са подходили формално, обсъдили са всички
доказателства в съвкупност и поотделно, както и причинно-следствената
връзка при получаване на нараняването на пострадалия и действията на
осъдения К.. Съдебните актове съдържат всестранен, задълбочен анализ и
преценка на доказателствата, отнасящи се до индивидуализацията на
наказанията на осъдения К. за извършеното престъпление.
11
Доколкото в производството по възобновяване настоящата инстанция
не дължи служебна проверка на правилността на влязлата в сила присъда,
включително и в частта относно наказанието, липсата на конкретни доводи в
подкрепа на заявеното основание, ограничава възможността за контрол от
настоящата инстанция. Апелативен съд Бургас намира, че в оспорения, влязъл
в сила съдебен акт, са мотивирани възприетите по отношение на конкретното
деяние, в извършването на което К. е признат за виновен, смекчаващите и
отегчаващи отговорността на последния обстоятелства, като не се установява
подценяване или надценяване на едни обстоятелства за сметка на други.
Наказанието, което е наложено на осъдения К. съответства на релевантните и
доказани по делото обстоятелства, очертаващи степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и необходимостта от постигане на целите
по чл.36 от НК. При неговата индивидуализация са били отчетени
специфичните особености на престъпното посегателство, вида и интензитета
на причинените на пострадалия телесни увреждания (включващи и няколко
леки телесни повреди), както и процесуалното поведение на осъдения,
чистото му съдебно минало, предходните взаимоотношения между осъдения
и пострадалия, провокативното поведение на пострадалия. Не е останал без
разглеждане и изминалия период от време от извършване на деянието, който
не е неразумен в контекста на чл.6 § 1 от ЕКПЧ, както и съразмерния принос
при осъществяването на престъпната деятелност от двамата осъдени.
Съдилищата са изследвали и взели предвид при определяне на наказанието на
осъдения К. конфликтните ситуации, предизвикани от пострадалия с
персонала на заведението, от който е част и осъденият К., като тук АС Бургас
е длъжен да отбележи, че именно обстоятелството, че осъденият К. е работил
като охрана в нощния бар, го е задължавало да извършва правно
регламентирани действия, да не участва в конфликти, а да ги предотвратява,
лично да спазва реда и да следи за спазването му от посетителите в
заведението, да не влиза в конфликтни ситуации, а още по-малко да е
участник във възникнал бой в клуба. Независимо от това, съдилищата
обосновано, отчитайки сравнително високата степен на обществена опасност
на деянието и ниската обществена опасност на дееца, както и съобразявайки
значителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, са
определили правилно наказанието на осъдения И.К. към минималния размер,
а именно в размер на осем месеца лишаване от свобода.
12
Настоящият съд счита, че наказанието е справедливо определено и
съответстващо на целите по чл.36 от НК, степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващите вината на осъдения обстоятелства, поради
което в настоящото производство не следва да се намалява още размерът на
наложеното на осъдения наказание. Апелативният съд не обсъжда хипотезата
за увеличаване на размерът на наложеното на осъдения наказание, в какъвто
смисъл липсва сезиране в това извънредно производство по възобновяване на
наказателното производство.
В конкретния случай не са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК за определяне на друго по вид
наказание, което е проява на необосновано снизхождение. Настоящият съд
намира твърдяното основание за явна несправедливост на наложеното
наказание на осъдения, предвид неприлагането на чл.55 ал.1 т.2 от НК, за
неоснователно. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства,
посочени от съдебните инстанции, към които апелативният съд включва и
трудовата ангажираност на осъдения, не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер по смисъла на чл.55 от НК, а и най-лекото
предвидено в закона наказание не е несъразмерно тежко за дееца. Правилно
съдилищата са приели, че наказанието следва да се определи при значителен
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния
размер, като същите не са многобройни или изключителни по своя характер, и
не са основание за прилагане на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК и замяна на
наказанието лишаване от свобода с пробация.
Поради това, определеното на осъдения И.К. наказание за извършеното
престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, е резултат от
законосъобразна и правилна логическа преценка от съдилищата на
обстоятелствата, влияещи върху отговорността на осъдения. Наложеното
наказание е адекватно на степента на обществената опасност на деянието и
тази на личността на дееца. Ето защо присъдата и въззивното решение не
страдат от порока по чл.348 ал.1 т.3 от НПК.
Решаващите съдебни инстанции не са допуснали нарушения на
процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по
отношение на наложеното наказание. Подробно и детайлно са обсъдили
13
събраните по делото гласни и писмени доказателства, обективирани в
гласните и писмени доказателствени средства. Двете инстанции са спазили
принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на
доказателствения материал, необходимо за правилното решаване на делото и
формиране на вътрешното им убеждение, въз основа на обективно и
всестранно установени в пълнота факти по делото. На базата на
задълбочената преценка на събраните по делото доказателствени материали,
решаващите съдилища са изяснили правилно фактите и обстоятелствата по
делото и са извели правилни правни изводи.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав не установи наличие на основания
по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК, в какъвто обхват
искателят е направил своите възражения, поради което и възприе, че искането
за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да
се остави без уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ИЛЧ. АТ. К., ЕГН
**********, за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
142/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Ямбол.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14