МОТИВИ:по НОХД №- 503/2019г по описа на ПОС.
Срещу
подсъдимият И.Д.Х. е повдигнато обвинение по
чл.277 а ал.3 вр. ал.1 във вр.
чл.20 ал.2 във вр.ал.1 от НК,понеже на 06.02.2018г. в
землището на гр.П., обл.Пловдивска в местността „Х.“,
в археологическа недвижима културна ценност, като извършител в съучастие с
Н.Т.Ц. също като извършител, чрез използване на техническо средство лопата,
оръдия - уред за търсене на метали /металодетектор „Minelab“ model ,,GPX -
4500“ и моторно-превозно средство - л.а. „Хонда“ с
рег. № ***, собственост на И.Д.Х.
ЕГН:**********, без съответно разрешение е търсил археологически обекти.
Срещу
подсъдимият Н. Т.Ц. повдигнато обвинение по чл.277 а ал.3 вр.
ал.1 във вр. чл.20 ал.2 във вр.ал.1
от НК,понеже на 06.02.2018г. в землището на гр.П., обл.П.в
местността „Х.“, в археологическа недвижима културна ценност, като извършител в
съучастие с И.Д.Х. също като извършител, чрез използване на техническо средство
лопата, оръдия - уред за търсене на метали /металодетектор
„Minelab“ model ,,GPX -
4500“ и моторно-превозно средство - л.а. „Хонда“ с
рег. №***, собственост на И.Д.Х.
ЕГН:**********, без съответно разрешение е търсил археологически обекти.
Прокурорът
подържа обвиненията и счита,че следва да се наложат наказания при превес на
смекчаващите,над отегчаващите отговорността обстоятелства.Намира,че наказанията
лишаване от свобода следва да бъдат отложени по реда на чл. 66 от НК,като
най-справедливо е да се определи наказание от една година лишаване от свобода и
глоба от по 5 000 лева за всеки подсъдим.Счита,че техническите средства
използвани за извършване на престъплението- лопата, лек автомобил и металотърсач,следва да бъдат отнети в полза на Държавата.
Подсъдимият
Х. не се признава за виновен и счита,че следва да бъде оправдан.
Подсъдимият
Ц. също не се признава за виновен и
счита,че следва да бъде оправдан.
Съдът,възоснова на събраните по делото доказателства,преценени по
отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за установено следното:
Подсъдимият
И.Х. е роден на ***г***, българин, български гражданин, женен, със средно
образование, собственик на ЕТ „И.Х.“, реабилитиран и с ЕГН: **********.
Подсъдимият Н.Ц. е роден
на *** ***, обл.П., ул. „М.“ №**, българин, български
гражданин, женен, със средно образование, работещ, неосъждан и с ЕГН
**********.
В отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив съществувала оперативна информация от
получавани сигнали, затова че подс. Х. се занимава с
търсене на културно- исторически ценности на терен и изкупуване на такива
предмети, с цел препродажба. Съществувала информация, че през 2017г подс. Х. проявил
интерес към намерени исторически предмети. В края на 2017г и началото на
2018г органите на полицията имали
информация,че той проявява интерес към
лица извършващи нерегламентирана и неразрешена дейност по археологически разкопки и изкопни
работи. За целта и с помощта на СРС било поставено наблюдение и установен неговия адрес с.Й.Г., общ. С.. В
хода на използваните СРС се установило,че на 04.02.2018г. подсъдимия Х. при телефонен разговор
с неустановено по делото лице съобщил,че има намерение с друго лице,което
назовал с името „Колето“,че ще се опитат да извършат
„изораване“ на местото. Изказал становище,че
това място първо трябвало той и Колето да го
„минат“, без да е „орано“и след това да
докара едни хора да го видят. На
следващия ден и при поведен разговор между двамата подсъдими в 10.53часа
подсъдимият Х. заявил на подс. Ц.,че имало
много кал,колата не можело да мине и че ще се чуят пак.На следващия ден –
06.02.2018г към 10.02.часа подс. Х. се обадил на подс. Ц. по телефона
и си уговорили среща към два
часа,но подс. Ц. заявил,че няма автомобилен превоз и
Х. уточнил,че ще дойде да го вземе между един и
един и половина.Към 13.15 часа на
този ден с подс.
Х. се свързало по телефона неустановено
лице,като подс. Х. му казал,че вече пътува,а
лицето му заявило, че относно предложена
за продажба „извара“ и „млеко“ купувачите са определили цена от 150 евро.
При така събраната информация,от която се
установило,че подсъдимите имат уговорката към 13.30 часа подс. Х. да
отиде със собствения си лек автомобил „Хонда“ с
рег.№*** и вземе от дома му в с.Ц.подс. Ц., полицейските органи организирали наблюдение над подс. Х.. Установили пристигането на последния в с.Ц.до
дома на другия подсъдим и потеглянето им в посока гр. П.. На тръгване подс.
Ц. носел със себе си уред за търсене на
метали / металодетектор „Minelab“ model ,,GPX - 4500“ /
те се придвижили с автомобила до село Й.Г.и в
началото на селото завили наляво към гр. П., след което се отправили в
посока към града. Преди да достигнат по
този път до сградите на Винпром- П. те се
отклонили от пътя е завили наляво в посока за местността „Х.“.
Тези им действия били наблюдавани от свид. С.З. - полицейски служител в отдел „КП“ при ОД на МВР
и колегата му В.А.. Свидетелите увеличили дистанцията на следене, като оставили
автомобила на подсъдимите да се
отдалечи,но забелязали отклоняването на подсъдимите по черния път,който
продължавал покрай напоителен канал. Част от проследяващата полицейска група
останала на главния път, а за да не се чуе двигателя на автомобила,свидетелите З.
и А. тръгнали по черния път пеша, като следвали дирята оставена от автомобила
им. Последните дни времето било дъждовно и
черния път бил кален и трудно проходим.Двамата свидетели поели по оставените от автомобила на подс.
Х. кални следи. След около километър
видели спрения на пътя автомобил и
намиращите се на около тридесет-четиридесет метра в дясно от автомобила подс. Ц.,който
държал металдетектора и го размахвал наляво и
надясно, а подс. Х. държал в ръцете си лопата.Двамата
се намирали в обработена нива,като Х.
стоял в близост до Ц. и вкарвал лопатата
в земята на дълбочина колкото височината на острието и изваждал чима
пръст.Проверявал съдържанието на изкопания чим и след това отново го връщал в
местото,от което бил изкопан. Свидетелите,които
се приближили още по-близо на около двадесет метра,прикривайки покрай
намиращите се от страната на канала храсти,като забелязали ясно оставените следи от вече
изкопаните от Х. няколко дупки. Така
установените действия на подсъдимите дали основание на двамата свидетели да
пристъпят към задържане на подсъдимите.Сигнализирали на останалите на пост до
разклонението на пътя да пристигнат на проишествието.
Свидетелят З. попитал подсъдимите какво са търсили,за което подс.
Ц.заявил,че търсил метеорити,а под. Х.,че имал намерение да изкопае малко орехче,което смятал да засади в двора
си. Бил извършен оглед на местопроишествието,при
който били установени намиращите се там металотърсач „Minelab“
model ,,GPX - 4500“ и лопата с
черна пластмасова дръжка, като върху работната
функционална част от лопатата се
установило наличието на прясно изкопана
почва. Бил описани и намиращите
се в близост пресни следи от разкопаване на почвата в нивата.В нивата нямало
дръвчета, а и Х. не можал да обясни защо за осъществяваната от него
дейност в този момент му е бил необходим
металотърсач.
Било
извършено претърсване на лекия автомобил „Хонда“
модел„СЯУ“ с рег.№ ***, собственост на подс. Х.,
паркиран на черния път, в който били
намерени и описани вещи, имащи според разследващите отношение към случая: 29
бр. оловни пломби, 1 бр. оловна пломба с пресован вид, 8 бр. пластмасови
пломби, 26 бр. алуминиеви пломби, 2 бр. пластмасови пломби, 2 бр. клещи, 3 бр.
оловни пломби, 1 бр. платка с надпис „Дистанционно за радиоуправляеми
контакти до 30 м.“, 1 бр. книга с надпис „Български монетен каталог“. След това
на същия ден се извършило действие по разследването в къща и прилежащи помещения
в с. Й.Г., обл. П., ул.“***“ № ***, обитавана от подс. Х.. При това следствено действие били намерени,
описани и иззети 1 бр. прозрачен найлонов плик, съдържащ объл предмет в тъмен
цвят с релефни изображения на 3 бр. фигури и надписи на латиница от едната
страна и надпис на латиница от другата с диаметър 3,3
см и 1 бр. прозрачен найлонов плик, съдържащ объл предмет с диаметър 1,7 см. в
сребрист цвят с релефно изображение - бюст на мъж и надписи от двете страни на
предмета.
В хода
на разследването било извършено действие по разследването претърсване в
двуетажна къща и прилежащ двор, находящи се в с.Ц., обл.П., ул.“М.“ №1, обитавана от подс.
Ц.. В посочените помещения бил намерен и иззет: 1 бр. метален предмет под
формата на кръст.
Било
извършено претърсване и в къща за гости на адрес с.Й.Г., обл.
П., ул.“***“ № **,
стопанисвана от „Х.Д.“ ЕООД — с.Й.Г., собственост на подс.
Х.,където не са били иззети предмети, представляващи археологически паметник на
културата.
Описаната
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на двамата
подсъдими, от показанията на свидетелите З., Р.,П. и А., от материалите по ДП :
протокол за оглед на местопроишествие и фотоалбум- л.
5-6,л. 7-12,протоколи за претърсване и изземване и фотоалбуми към тях –л.
13-25,л. 29-37,л. 41-42. Л. 45-47,протокол за доброволно предаване-л. 50св.
съдимост-л. 52,л. 65,характеристични справки
л. 54,л.67, Съдебна археологическа експертиза л. 80, Археологическа
експертиза л. 82, Археологическа експертиза л. 84-86, СТЕ-л.88-1461 Експертна
справка л.148, Експертна справка л. 149-150,приемо-предавателен
протокол на ВД л. 179, а така също и
събраните по хода на съдебното
следствие материали: Удостоверение от Българска асоциация на търсачите на самородно
злато и метеорити л.93, копие от регистрационен талон за автомобил-л.98, копия
от членски карти на Българска асоциация на търсачите на самородно злато и
метеорити и Българска национална федерация по металдетектинг- л. 101-104,л. 190 и СТЕ л. 114185,талон-л.
От
заключението на вещото лице Б. по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно-археологическа справка,се установява,че местопроишествието
е станало в местността „Х.“ в землището на гр.П., обл.
П.и представлява недвижима културна ценност, съгласно ЗКН. Откритите на обекта
артефакти - фрагменти битова и строителна керамика, датират от късножелязната епоха (V-II век
преди Христа) и римския период (П-ГУвек). След
посещението на обекта той е бил регистриран в автоматизираната система
„Археологическа карта на България“ с №10005760. Вещото лице заяви пред съда,че
във връзка с изготвената експертиза е посетила местността и реално след това й
посещение е предприела действия по регистрацията му като археологически
обект,за който е определила хронологията, границите му и функции на обекта. Това е документирала в
дневник,изготвила фотодокументация и картон за археологическата карта на
България.- л. 80 от ДП.
От
заключението на вещото лице Ч. по назначената в хода на досъдебното
производство археологическа експертиза се установява,че изследвания обект е бронзов кръст с кукичка горе, долу и
в средата за пришиване на дреха. От едната страна е изобразено разпятието на
Христос, от обратната инициалите му 1C ХС. Има размери: височина 3,9 см.,ширина 2,8 см. Датировка: XVIII век - Възрожденска
епоха. Не е археологически обект. Представлява движима културна ценност по
смисъла на чл.7 ал.1 от ЗКН и има а научна, историческа и художествена
стойност.-л. 82 от ДП.
От
заключението на вещото лице Д. по
назначената в хода на досъдебното производство археологическа експертиза
се установява,че изследваните два броя монети, съответно: 1бр сребърна
монета представлява добре познат и
многократно публикуван съвременен фалшификат. Монетата е направена чрез
отливка. Не е културна ценност и археологически обект. Оценка 15,00лв.
Бронзовата монета е съвременен фалшификат. Груба и некачествена
изработка.Монетата е направена чрез отливка.Не е културна ценност и
археологически обект.Оценка 15,00 лв.- л. 84-86 от ДП.
От заключението
на вещото лице К. по назначената по хода
на досъдебното производство Техническа експертиза е видно, че устройството
иззето като веществено доказателство от местопрестъплението - металодетектор „Minelab“
model „GPX - 4500“, може да бъде ползвано за извършване на теренни
археологически проучвания. С негова помощ могат да бъдат търсени следните
видове обекти: обработено злато /монети, украшения и др./, самородно злато,
сребро/монети, украшения и др./,мед /монети украшения, кабели и др./, бронз, алуминий,
стомана, желязо съдържащи метеорити, хром-никелови сплави, керамика. При
направения външен оглед на устройството е установено наличието на сонда в
долния край на щеката с ръкохватка. Уредът е бил включен и на екрана са се
появили надписи за тестване на батерията и
апаратът е преминал в работен режим.При преминаването на сондата над
поставен на пода предмет с метално съдържание,високоговорителят е издавал
различни по тоналност и продължителност звуци.Изследвания апарат работи на
принципа на индуктивния баланс,при който
протича ток през търсещата глава-бобина,антена,сонда и се създава
магнитно поле в посока към земята и във всеки метален предмет,намиращ се на земята възниква ток,подобен на тока в
създаденото от апарата магнитно поле.Така индукирания
ток създава свое магнитно поле с посока обратна
в магнитното поле на апарата и
така се създава излъчващ сигнал. Апаратът може да се настрои да не издава
звуков сигнал и да издава такъв. Процесът на разпознаване на предметите се
нарича дискриминация и според формата на предметите се създава различно
магнитно поле. Изследвания апарат работи в дълбочина между 60-70см и се
използва за търсене на всякакви обекти на дълбочина от 10-20см, за
монети и до 40-70 см за по-големи метални предмети. В изследваните ВД- 4бр
мобилни телефони са установени записи на
контактите на телефоните,списък на проведени изходящи и входящи и пропуснати разговори,изпратени съобщения и
тяхното съдържание на проведени разговори по „Вайбър“
и открити снимки в паметите на
телефоните. За всяка констатация от изследваните телефони
е приложено съответно приложение
към експертизата.л.88-146 от ДП.
От
заключението на вещото лице К. по
назначената на съдебното следствие СТЕ се установява,че изследвания инкриминиран
метал-детектор фабрично не е оборудван с
високоговорител или система за звукова
сигнализация при извършване на метално
търсене. Работи със слушалки и
разполага с 6.3 мм жак за тяхното
присъединяване или за присъединяване на високоговорител.При използване на уреда
със слушалки, те издават звук,който е със звукова налягане,адаптирано към човешкия слух и силата на този звук от
слушалките е много по- нисък в сравнение
от високоговорител.Аудио-сигналът излъчван от
слушалките има много ниско ниво на външни емисии. Уредът може да работи
без присъединени слушалки,като са достъпни менютата за конфигурирането,но
слушалките трябва да се включени към
буксата,за да може да се възприемат
сигналите от уреда.При използването на уреда и описаното по-горе издаване на звук от слушалките експертът не
може да се ангажира дали може да даде
категоричен отговор на поставената задача- сигналът дали може да се
възприеме от 10,25 или 30 метра,тъй
като има множество различни
фактори,които не може обективно
да се определят през посочения времеви период. Използването на уреда не изисква
определена квалификация. Експертът потвърди пред съда,че наличието на сложени
наушници има предназначението да предпазва от външни звуци,както и че
спират вътрешните звуци.От
наушниците все пак се имитират
звуци,които не би следвало да са с
такава сила,че да увреждат човешкия слух. л. 114-185 съд. следствие.
Съдът
кредитира заключенията на вещите лица по назначените експертизи и намира,че те
са изготвени в съответствие с необходимите познания и поти от съответната научна област.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимите в частта им относно представените факти за
времето и мястото,в което са били задържани, установената наличност на лекия
автомобил на местопроишествието,намерените в него и
иззети вещи,както и иззетите техническо средство- 1бр лопата и 1 бр
метал-детектор. Относно останалите факти,които те представят съдът ги намира за
необосновани, нелогични и противоречащи на останалия доказателствен
материал,който е кредитиран от съда.
Подсъдимият
Ц. заяви по смисъл,че бил тръгнал с подс. Х.,защото
колата му се била развалила,при което намислената от него проверка на машината
за този ден не можела да се състои без присъствието подс.
Х.. Последният го бил уговорил да отидат на по-чисто место,от където пък той
щял да си откопае младо орехче. Ц.
започнал да работи с машината, а подс. Х. се бил заел
да вади орехчето. Ц. започнал да получава множество различни сигнали и след 2
минути я изключил,защото не я бил разучил, а тя била много сложна. Тръгнал в
посока автомобила на Х. и се появили полицаите
Според подсъдимия Ц. този уред бил пулсов и без слушалки не издавал звук,което го
пишело в упътването. Нямало как да стане и
детекторът да издава звук и този звук да
се чуе от 40 метра,както твърдели полицейските служители. Подсъдимият Х.
му махнал с ръка,Ц. не го чул и разбрал този жест,като че маха на някой друг. В този момент видял
полицаите,които започнали да ги обиждат, псуват и да ги ритат по тялото и краката, след като им сложили белезници.
Мислел,че като си плаща на
асоциацията на търсачите на самородно
злато и метеорити не вършел незаконна
дейност с металотърсача. Отсъствал от България и не знаел,че освен членуването
в асоциацията следвало да получи и
разрешение за своята дейност. От години дейността му била да търси метеорити
и в тази връзка изпращал камъни,които намирал, че
са метеорити за изследване в Лондон,тъй като в страната нямало надлежно изследване. При претърсването в неговия дом имало събрани
от него камъни,които наподобявали метеорити,но
полицейските служители не им обърнали внимание.
Обясненията
на подс. Х. относно
представените от него факти също потвърдиха изложената от подс.Ц. защитна
версия.Според Х. поводът за срещата и
отиването им на инкриминираното место било Ц. да изпробва детектора,а
Х. да откопае едно орехче. Х. знаел това место като чисто и равно
место,за изпробване на машината. Спрели с
автомобила до орехчето и се разделили на около 10-20 метра,като Ц. започнал да
пробва детектора,а Х. да вади орехчето.
След около 5-10 минути пристигнали полицейските служители,които при задържането им проявили грубост.Преди години
получил закани от св. З.,че го „дебне“
за извършване на престъпление. Той не е имал знанието,че там където се намирали
с Ц. *** културно-исторически находки.
Видял,че подс. Ц. си слага слушалките,когато
започнал да изпробва детектора и го попитал дали чува сигнали. Х. не чувал
сигнали от работещия детектор. Когато започнал да откопава орехчето се намирал
на 3-4 метра от автомобила, а то се намирала от страната на нивата. Не е имало момент, в който до държащия детектор подс. Ц. да стоял той
с лопата в ръце.
Тази
част от обясненията представляват
единствено защитна версия на двамата подсъдими.Основанието да се отдалечат на това значително разстояние от
село Ц.,където живеел подс. Ц. и от с. Й.Г.,където живеел подс.
Х. не е предполагало отиването на
„чистия район“ Ц. да изпробва детектора,
а Х. да откопае самораслека. От приложените по делото фотоалбуми от извършения оглед на местопроишествие
се установява,че около местоположението
на лекия
местоположението на лекия автомобил
Хонда няма
самораслек на орех,който да се намира встрани
на пътя и откъм обработената нива. Пребиваването на двамата подсъдими на местопроишествието е
било предварително планирано от подс. Х., който в телефонен разговор с трето лице
заявил един ден преди проишествието,че ще отиде
с „К.“ и опитат да „изорат“
местото. Изказал становище,че това място
първо трябвало той и „К.“ да го „минат“, без да е „орано“и след това да докара едни хора да го видят.
С
оглед естеството на случая показанията
на свидетелите З. и А.,които в качеството си на полицейски служители извършващи
оперативното наблюдение над подс. Х. се явяват основни доказателства на установените по
делото факти. Според съда те са достоверен
и обективен източник на фактите
относно пребиваването на двамата
подсъдими на местопроишествието и техните
непосредствени действия с установените технически средства.Твърдението на подс. Ц.,че той
включил детектора и работил около две
минути и след като получил множество сигнали,го изключил и запътил към
автомобила на Х.,когато се появили полицаите не се кредитира от съда като
достоверно. Тези обяснения дори се разминават съществено с
частта от обясненията на подс. Х.,в които той твърди,че установил наблюдението си
как Ц. слага слушалките и гласно му
изразил,че е пуснал детектора. Той започнал да откопава орехчето и след около 5-10 минути дошли полицаите.От друга
страна тези две версии противоречат на показанията на свидетелите З. и А.,които
твърдят,че приближавайки се до спрелия автомобил те първо преминали около
700-800 метра пеша. Забелязали в нивата и на около 30-40 метра от автомобила Ц.
с металодетектора, а Х. с лопата в ръце.Установили
наблюдение над двамата подсъдими за период минимум около 15 минути,през което
време подсъдимите извършвали посочените действия,като Х. извадил няколко чима в
близост до Ц..Заявяват,че действия на подс.Х. да
откопава или да е откопал някакъв самораслек не
се установили. При задържането на
подсъдимите и осъществения оглед на проишествието били заснети неколкото следи от изкопани и
върнати на мястото им чимове земя и лопата,върху чиято работна площ има
полепнала прясна почва. Констатираните и описани в протокола за оглед
обстоятелства са установени от свидетелите Р. и
П.,които в качеството си на поемни лица при
съставянето на този протокол потвърдиха спомена си за част от тези
обстоятелства,за които им бе предявен огледния
протокол и фотоалбум. В показанията си
св. З. посочи,че местото на което са
били задържани подсъдимите му е било
известно,че съдържа керамика и не знае
дали местото е регистриран археологически обект.Както този свидетел,така и св.
А. е категоричен за причината и
основанието да извършат описаното проследяване
на двамата подсъдими,които се придвижили с автомобила до местопроишествието. При извършеното от тях скрито
наблюдение и за продължителен период от
време установили в какво са се изразявали съвместните действията на подсъдимите
с металотърсача и лопатата. Според съда показанията на свидетелите полицейски
служители се намират в обща логическа
връзка с естеството на проведената операция по задържането на подсъдимите и фактите,които те представят за изпълнението на поставената им
задача Не са налице съществени противоречия в техните показания по отношение на
основните обстоятелства,които те представят,че са установили и с това да бъде
ангажирано мнението липсата на обективност и добросъвестност при депозиране на
показанията им.Съдът намира гласните доказателствени източни,които е кредитирал изцяло за напълно съответни и непротиворечащи на приобщените и приети по делото писмени доказателствени
средства. Последните са били изготвени
в съответствие с изискванията на НПК,като възоснова
на тези доказателства са били изготвени и съответните технически и археологически заключения на вещите лица.
Съществено
место в доказателствения материал по делото заемат
използваните ВД по експлоатираните СРС. Според съда съдържанието на същите обективира установената оперативна информация относно
дейността на подс. Х. и интересите му към
археологически предмети с историческа и културна ценност. При делигираните от
съда права за прилагането на този способ
за събиране на доказателства
категорично е установена
достоверността на оперативната информация,която са имали оперативните служби на
полицията относно действията подс. Х. насочени към покупката и продажбата на исторически
ценности и връзката му с лица,които изкупуват от него или му предлагат такива.
В последователност от три дни той
споменава в телефонни разговор своя интерес към монети,закупуване и продажба
на предмети, използвайки кодирано,чрез наименования на млечни продукти техния вид и
стойността им в евро,която купувачите
предлагат,както и и подготовката си да
посети место за „оране“.
Относно представените възражения на защитата съдът
намира същите за необосновани,незаконосъобразни и противоречащи на събрания доказателствен
материал. Защитата представи тезата за недостоверността в показанията на
свидетелите З. и А..Аргументите,предвид твърденията за тяхната
предубеденост,личното негативно
отношение на св. З. към подс. Х.,необосновани
твърдения относно археологическата защитеност на инкриминираното место, част от техническите
характеристики на работния режим на иззетия металдетектор
противоречат на показанията на свидетелите полицейски служители. На следващо
основание защитата посочи,че
повдигнатото обвинение е незаконосъобразно,тъй като нито от
обективна,нито от субективна страна е доказано осъществяването на признаците от изпълнителното деяние на това престъпление,като в
обвинителния акт са представени факти за осъществено деяние по чл. 277а ал.2, а
обвинението е по ал.1 от този текст.
Съдът
вече обсъди доказателствената сила на кредитираните от него гласни доказателства.
Показанията на полицейските служители не съдържат предположения, а добросъвестно представиха
основанията за насочения интерес спрямо подс.
Х.,който се дължи на информация относно
купуване и продажба на исторически предмети. Съобщените от полицейските служители данни,че двамата подсъдими са осъществявали
инкриминираната и вменена в обвинението дейност
е подкрепена с множеството
обсъдени и оценени от съда писмени доказателствени средства.Посоченото от защитата
недобросъвестно отношение на св. З. спрямо подс. Х.,
защото бил изразявал намерението си далеч във времето,че ще го дебне- вероятно,за да го уличи в
извършване на престъпление не кореспондира с обективните предпоставки,които
включват задължението на един оперативен работник да следи и се информира за дейността на оперативно интересни лица от контингента.
Според съда липсва основание да се възприемат за достоверни обясненията на
двамата подсъдими,че при задържането им и след поставянето на белезници са били
физически малтретирани и обиждани от полицейските служители.В материалите по ДП не се намират гласни или
писмени доказателства,които да съдържат
данни за такова отношение към
двамата подсъдими.
Според
съда обективното основание защитата да представя съображения за
недостоверността на показанията на св.
А. и З. е част от заключението по назначената в хода на съдебното следствие
техническа експертиза.От заключението по същата се установи,че към изследвания металдетектор
няма монтирани усилватели.При
използването на уреда със слушалки, те
издават звук,който е адаптиран към чувствителността на човешкия слух,като
силата на този звук е много по ниска от този на високоговорител.Експертът не
може да се конкретизира на какво разстояние от ползвателя ще се чува звука
емитиран от тях. Уредът не може да
извършва основната си дейност без присъединени към буксата слушалки. Може да
работи с присъединени към буксата слушалки,които не са поставени на ушите на ползвателя. За съда експертното заключение не
се явява основание показанията на
свидетелите З. и А. да бъдат определени като предубедени. Част от показанията
им представя категоричните твърдения,че те се придвижили към местото,на което
са се намирали подсъдимите и ги забелязали на около 30-40м20 метра,приближили се зад храсти
покрай черния път и в продължение на
поне десет минути наблюдавали действията
на подс. Ц. с уреда,при което чули издавани от уреда
сигнали, което определяло описаните по-горе действия на подс.
Х. с лопатата. Тези показания за възприетите от свидетелите сигнали са
поставени под въпрос с оглед техническата характеристика на уреда и спецификата на разпространението
на звука в атмосферата и нямат еднопосочен отговор в оценката от експертното заключение.Според
съда това обстоятелство не представлява
основание да бъде възприет обобщения извод на защитата за предубедеността на
свидетелските показания.
Защитата
пространно обвърза обективната страна на това престъпление с липсата на археологическата защитеност на инкриминираното место,в което са били
задържани подсъдимите.На това основание бяха изложени доводите,че едва след
както са били извършени следствените
действия и нивата е била посетена от
експерта Б. е била задействана процедурата за регистрацията на местото
като археологически обект. Според защитата при липсата на изрично указана и видима идентификация с табела от министерството на културата, че дадено место
е археологически обект, то дори и извършващите мероприятия на земята
като оран или брануване също би следвало да бъдат подведени под наказателна
отговорност. От това защитата
представи изводите и че освен липсата на обективна
страна,деянието е недоказана от субективна,тъй като двамата подсъдими нямали представата,че тази изорана нива е археологически обект.
При
изследване на обективната страна на това престъпление съдът намира,че изложената
защитна теза за несъставомерност на деянието е
необоснована. Повдигнатото обвинение по чл. 277а ал.1 НК съдържа изпълнителното деяние на
престъплението търсене на археологически обекти.Текста от закона не прави
разлика относно вида на тези обекти,нито
обвързва тази незаконна дейност
дали следва да е осъществявана в защитена,обозначена или регистрирана по закон
местност.“ Терсенето“ предполага осъществяването на
специфично въздействие върху земната повърхност,което обективира
целта на дееца по начина или със средствата, с които се оказва това
въздействие.Действията,чрез които е
възможно да се осъществи изпълнителното деяние в ал. 1 от текста „търси“ са посочени в чл. 56 ал.1 т.1
ЗК и чл. 4 ал.1 т.1 от Наредбата за извършване на теренни археологически
проучвания. Те са определени кяато теренни проучвания и издирване,чрез оглед и
обхождане,каквито са били и част от несъмнено установените действия на двамата
подсъдими. Установеното наличие на двете
технически средства, с които са боравили подсъдимите допълва какви са били
техните намерения. За част от изразената защитна теза следва да се посочи,че законодателят изрично е установил разграничение между неправомерните
действия,които се осъществяват на
територията на недвижима културна ценност,нейната охранителна зона и
защитена територия за опазване на културно наследство,съответно по чл. 277а
ал.2 и ал.4 от НРК и с територия,която
не е регистрирана като недвижима археологическа
ценност по ал.1 от този текст и каквото
е съдържанието на настоящото
обвинение.Според наказателната доктрина
понятията „археологически обект“
и „културна ценност“ не са легално
определени в НК,а са дефинирани в ЗКН. На това основание разпоредбата на чл.
277а и следващите от НК се явяват бланкетни и следва да бъдат запълнени със съдържание
относно признака на предмета на
престъплението и съобразно разпоредбите
на този материален закон. В чл. 2 ал.1 ЗКН понятието културна ценност е дефинирано
легално като част от културното
наследство,които обхваща нематериалното и материално недвижимо и движимо
наследство,като съвкупност от културни ценности,които са носители на
историческа памет,национална идентичност и имат научна или културна стойност.
Коректно в обвинителния акт прокурорът е посочил и какви са
актуалните разпоредби на чл. 146—148 от ЗКН
Според
чл. 146 ал.1 ЗКН /в сила от 2011г/
археологически обекти са всички движими и недвижими материални следи от човешка
дейност от минали епохи,намиращи се или
открити в земните пластове,на тяхната повърхност,на сушата и под водата,за
които основни източници на информация са
техните теренни проучвания. В
съдържанието на този закон в чл. 147 и
чл. 148 от ЗКН понятието теренни
проучвания е определено като основен метод
и източник за информация на
археологическия обект. Тези
проучвания са регламентирани по ред определен с нарочна Наредба и обективно установяват съответен разрешителен
режим за този вид проучване, който
включва определен образователен
ценз,професионален опит и договорени взаимоотношения с МК,съгласно чл. 150 от
ЗКН. На това основание според съда ясно
е установено,че теренните проучвания са
специализирана дейност,която е регламентирана съгласно ЗКН. По смисъла на чл.
277а ал.1 от НК понятието търсене на археологически обект безспорно е регламентирано,предвид чл. 148 ал.1
ЗКН,който забранява теренни проучвания на такива обекти без
разрешение.Категорично по делото е установено,че двамата подсъдими са
осъществявали действия по обхождането на
установената местност,извършвали са действия,които по несъмнен начин
доказват техните цели и намерение
да издирват и установяват обекти,които
са предмет на техните интереси. Тези им действия са обективирали
изпълнителното деяние на престъплението,тъй
като подсъдимите без съответното
разрешение са търсили археологически обекти. Предявеното обвинение с по-тежко
предвидената квалификация относно използването на посочените технически
средства – лопата и металдетектор е доказана. От заключението по назначената на
ДП техническа експертиза е установено,че
металдетекторът,като уред за търсене на метали
е бил технически изправен и годен за
употреба.
Съдът
не намира представените от защитата съображения,че подс. Ц. бил на местопроишествието
само, за да изпробва уреда,нито по
отношение наведените доводи,че
подсъдимите нямали съзнанието,че
следвало до искат разрешение,след като
те се намирали в една трайно
използвана земеделска площ. Тези доводи се възприемат от съда като наивен опит
за избягване на наказателната репресия
и представляват обективно несъстоятелен
прочит на материалния закон. Закона за културното наследство прави ясна отликата
между обособена територия на недвижими културни ценности и охранителната й зона и статута на движимите
и недвижими археологически обекти,възоснова на което
в НК противообществени прояви са диференцирани в чл. 277а ал.1 за търсенето на такива,а в ал.2 и 4 от същия за установените вече и регистрирани
обекти. Събраните по делото данни
сочат,че инкриминираната земеделска площ съдържа фрагменти
свидетелстващи за осъществявана
строителна дейност от минали епохи.От становището на вещото лице дало
заключение по една от експертизите на ДП
и от показанията на св. З. се установява,че местото видимо отговаря на заявеното от експерта и че съдържало парчета
керамика,както твърдят експерта и този
свидетел. Това обстоятелство според съда обяснява защо точно на това место се
осъществила появата на двамата подсъдими и заявената преди този ден от подс.Х. готовност да
отиде с „К.“ и „изорат “ местото. Тоест тези техни намерения и действия
не се покриват нито с „изпробването“
на металдетектора
за „около 2 минути“, както твърди подс. Ц.,нито
с откопаването на „самораслека“,както
твърди подс. Х.. На същото основание следва да се
оставят без уважение съображенията на защитата,че закона дава пряка възможност за притежание и ползване на
уреди като металдетектори,какъвто е ползвал подс. Ц.. Членството му в
асоциацията на търсачите на
самородно злато и метеорити обективирало правото да борави с този уред. Според съда по
същественото в случая е решение № 1/16.10.2012г на СГС,в което е вписан Устава на българската асоциация на търсачите
на самородно злато и метеорити, в който е посочено,че всеки член на асоциацията следва да ползва техническите
средства при упражняване на хобито си,спазвайки законодателството в страната.Заявеното незнание от страна на подс.Ц.,кога по
какъв начин и къде може да извърши
„изпробването на този уред“ не
кореспондира с установените по делото
гласни и писмени доказателства.
От
субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл и от двамата подсъдими с целени,предвидени и настъпили
обществено опасни последици.Всеки подсъдим е съзнавал противоправността
на своето поведение и е участвал в осъществяване на изпълнителното деяние да търси археологически
обекти без разрешение.
При така установената безспорна фактическа
обстановка съдът намира,че подс. Х. е осъществил
от обективна и от субективна
страна съставомерните
признаци на чл.277а алЗ вр. ал,1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК понеже на
06.02.2018г. в землището на гр.П., обл.П.в местността
„Х.“, в археологическа недвижима културна ценност, като извършител в съучастие
с Н.Т.Ц. също като извършител, чрез използване на техническо средство лопата,
оръдия - уред за търсене на метали /металодетектор „Minelab“ model ,,GPX -
4500“, без съответно разрешение е търсил археологически обекти.
При
така установената безспорна фактическа обстановка съдът намира,че подс. Ц. е осъществил
от обективна и от субективна
страна съставомерните
признаци на чл.277а алЗ вр. ал,1 вр.чл.20
ал.2 вр.ал.1 от НК понеже на
06.02.2018г. в землището на гр.П., обл.П.в местността
„Х.“, в археологическа недвижима културна ценност, като извършител в съучастие
с И.Д.Х. също като извършител, чрез използване на техническо средство лопата,
оръдия - уред за търсене на метали /металодетектор „Minelab“ model ,,GPX -
4500“, без съответно разрешение е търсил археологически обекти.
Съдът
не намира основание да приеме,че престъплението е било осъществено чрез
използване на техническо средство лек автомобил „Хонда“
с дкн №***, собственост на подс. Х.. Трайно установената съдебна практика е
прогласила,че използването на МПС
е налице,когато то обективно е послужило
за осъществяване на престъплението.В конкретния случай намирането на установеното МПС лек автомобил „Хонда“ с дкн №***, собственост на
подс. Х., в
близост до проишествието не е достатъчно законово основание да се признае,че то се явява елемент от
обективната страна на деянието. Предвид ППлВС
№-6/1971г и изм. ППлВС №-7/1986г тази съдебна
практика е задължителна за съдилищата. Предвид на това съдът намира,че
подсъдимите Х. и Ц. следва да бъдат признати за невинни в това при
осъществяване на престъплението по чл. 277 а ал.3 вр.
ал.1 от НК да са използвали техническо средство лек автомобил,поради което съдът ги е оправдал по това обвинение.
При
така посочената правна квалификация и
след като се съобрази с целите на специалната и
на генералната превенция и на обстоятелствата посочени в чл. 54 ал.1 от НК,съдът намира,че наказанието на подс. Х. следва да се определи при значим превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се явяват чистото съдебно минало,добри
характеристични данни и трудова ангажираност. Отегчаващо отговорността
обстоятелства е проявената упоритост към
организацията и довършване на престъплението и усложнената форма на съучастие. Най-справедливо е на подс. Х. е да се
определи наказание от една година лишаване от свобода и кумулативно предвиденото наказание Глоба в
минимално предвидения му размер от 5000 лева.
При
така посочената правна квалификация и
след като се съобрази с целите на специалната и
на генералната превенция и на обстоятелствата посочени в чл. 54 ал.1 от НК,съдът намира,че наказанието на подс. Ц. следва да се определи при значим превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се явяват чистото съдебно минало,добри
характеристични данни, трудова ангажираност и семейно положение. Отегчаващо
отговорността обстоятелства е проявената
упоритост към довършване на
престъплението и усложнената форма на
съучастие. Най-справедливо е на подс. Ц. е да се
определи наказание от една година лишаване от свобода и кумулативно предвиденото наказание Глоба
в размер от 5000 лева.
Не са
налице предпоставките на чл. 55 от НК и по отношение и на двамата подсъдими. Степента на
обществена опасност на деянието не се
отличава от останалите типични за този
вид осъществени престъпления. Не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства,от които да се приеме,че
и най-леко предвиденото в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко.
Налице са основанията на чл. 66 ал.1от НК по
отношение на двамата подсъдими
наложеното наказание лишаване от свобода
в размер от по една година лишаване от
свобода да се отложи с изпитателен срок от
три години,смчитано от влизане на
присъдата в сила.
На основание
чл. 53 ал.1 б.а НК техническите средства
1бр. лопата, и 1бр. уред за търсене на метали /металодетектор „Minelab“
model „GPX – 4500/ се отнемат в полза на Държавата
На
основание чл. 53 ал.2 б.а НК се отнема в полза на Дръжавата
1бр бронзов кръст,предаден на съхранение в Регионален исторически
музей-Пловдив,като вещ,притежаването на която е забранено,след влизане на
присъдата в сила.
Останалите ВД, които
са без стойност следва да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила
Веществените
доказателства иззети на ДП и собственост на всеки от подсъдимите е разпоредено да се
върнат на подсъдимите,след влизане на присъдата в сила.
На
основание чл. 189 ал.3 НПК подсъдимите
са осъдени да заплатят направените по делото разноски от по 158 лева по Досъдебното производство и от по 221 лева
разноски от съдебното производство.
Причини
за извършване на престъплението се явява стремежа към облагодетелстване.
Предвид
на изложеното съдът постанови и присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: