Определение по дело №2444/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2538
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20197040702444
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№2538                                13.11.2019 година                                      гр.Бургас

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                                         VІІ-ми състав,

на тринадесети ноември                                                             две хиляди и деветнадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

 

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 2444 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.М.С., ЕГН-**********, адрес: ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0346-000049 от 31.05.2019г., на началника на РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас.

Тъй като към жалбата липсваше документ за платена държавна такса и тя беше подадена направо до съда, с разпореждане № 4015 от 08.10.2019г. съдът я остави без движение за заплащане на държавната такса от 10 лева и задължи началника на РУ-Созопол към ОДМВР-Бургас да представи препис от оспорената заповед, доказателства за връчването й и заверено копие от цялата преписка по издаването й.

Жалбоподателят Д.С. внесе в срок определената му държавна такса, а административният орган представи преписката. Видно от нея, както и от процесната заповед, същата е издадена не срещу жалбоподателя С., а срещу представляваното от него „Дамзи“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Созопол, ж.к.м.Герена, комплекс Лагуна бийч.

Тъй като С. е подал жалбата си в лично качество и твърди в нея, че той е собственик на автомобила управляван от неправоспособния водач – марка Лексус РХ 300, рег.№ А-8030-ВВ, съдът с разпореждане № 4322/31.10.2019г. отново остави жалбата без движение и изиска от жалбоподателя да посочи какво е искането му към съда, какъв е правният му интерес да оспори заповедта в лично качество и да представи копие от контролния талон на автомобила.

С молба от вчера Д.М. заяви, че жалбата следва да се счита за подадена в качеството му на управител на „Дамзи“ЕООД, което дружество е собственик на автомобила, съгласно представеното свидетелство за регистрация. По тази причина и поддържа жалбата в качеството му на управител на „Дамзи“ЕООД, а не в лично качество.

 

Предвид горното и при извършената служебна проверка на допустимостта на жалбата съдът намери следното:

Видно от сезиращата съда жалба, която е станала повод за образуването на настоящото дело, същата е подадена от Д.С. в качеството му на физическо лице, който обаче не е адресат на заповед № 19-0346-000049 от 31.05.2019г. След като С. не е адресат на заповедта, съответно не е собственик и на автомобила чиято регистрация се прекратява, той няма право на жалба срещу тази заповед и за него липсва пряк правен интерес от направеното оспорване. Действително С. е управител на „Дамзи“ЕООД – адресът на заповедта и собственик на автомобила, но той е подал сезиращата съда жалба от свое име, а не от името на дружеството.

Недопустимо е искането на С. в молбата му от вчера, да се приеме, че жалбоподател е именно „Дамзи“ЕООД, а не Д.С. като физическо лице. Касае се за напълно различни правни субекти и макар С. да формира волята на юридическото лице „Дамзи“ЕООД, никъде от съдържанието на сезиращата съда жалба не може да се направи извод, или дори индиция, че тя изхожда от „Дамзи“ЕООД, а името на това дружество изобщо не е споменато.

От друга страна, в процесуалния закон липсва възможност едно лице да упражнява чужди права на оспорване, т.е. едно лице да подаде жалба против административен акт, а после друго лице да се ползва от подадената жалба. Законът допуска да бъде подадена жалба от името на друго лице, като при липса на пълномощно лицето – жалбоподател може да представи пълномощното или да потвърди подаването на жалбата. Но в този случай е релевантно от името на кое точно лице е подадена жалбата. В случая безспорно жалбата е подадена от името на лицето Д.С. като физическо лице и процесуалният закон не допуска по никакъв начин да се приема, че тя е подадена от друго съвсем различно лице – „Дамзи“ЕООД.

Аргумент в полза на гореизложеното е и обстоятелството, че не съществува никаква законова или друга пречка дружеството „Дамзи“ЕООД да подаде своя жалба против същия административен акт, в който случай съдът ще е длъжен да я разгледа, като първо прецени нейната редовност и допустимост. Тоест, не са накърнени по никакъв начин правата на неподалото жалбата лице –  „Дамзи“ЕООД, но е недопустимо и несправедливо то да се ползва от подадена по-рано жалба от съвсем различен жалбоподател.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице основанието на чл.159, т.4 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, тъй като подателят на жалбата Д.С. не е адресат на заповедта, съответно не е собственик и на автомобила чиято регистрация се прекратява с нея, поради което за него липсва правен интерес от оспорването.

На основание изложените съображения Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ жалбата без разглеждане.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 2444/2019г. по описа на Административен съд - Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

СЪДИЯ: